РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 08.02.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 8114 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от Г.Б.М.,*** предявени осъдителни
искове с правно основание чл.49 ЗЗД.
Поддържа
твърдения, че на 19.01.2016 г. около 07.50 часа се отправила към мястото си на
работа в сградата находяща се в гр.София, бул.Витоша, 2 тръгвайки от дома си в
гр.София, ул.*******като вървяла пеша. Времето било студено, имало сняг, който
не бил почистен. Както обичайно си взела кафе от магазинче на ул.Съборна, като
завила на ъгъла от ул.Съборна към ул.*******и продължила по ул.*******по левия
тротоар, който не бил почистен от снега и бил заледен. Освен това, по
твърдение, пътното платно било с образувани дълбоки коловози. Предприела
пресичане на ул.Цар Клоян, за да премине на другия тротоар. Пресичайки пътното
платно се подхлъзнала в района на ул.Цар *******на пътното платно с десния си
крак от леда по коловозите, превъртяла се и паднала на земята. Останала на
улицата в безпомощно състояние. Две момчета й помогнали като извикали линейка.
Била закарана в най-близката болница – МБАЛ С. ЕООД. Било установено счупване в
дисталната част на дясна подбедрица и се наложила спешна операция. Било
проведено лечение.
Ищцата
понесла болки и страдания във връзка с травмата и инцидента, имала ограничения
в движенията във връзка с които имала и необходимост от чужда помощ. Освен това
твърди да е направила разходи във връзка с лечението и оздравителния процес на
обща стойност 1451.73 лв.
Излага
правни и фактически доводи, за това че С.О.не е осъществила почистване от лед и
сняг на ул.*******на 19.01.2016 г. Според ищцата, ако снегопочистването бе
осъществено тя нямало да се подхлъзне и нямало да падне на улицата. В случая,
по твърдения, улицата на която се подхлъзнала на натрупания сняг и лед е част
от общинската пътна мрежа и поддържането на същата вкл. и досежно
снегопочистване, опесъчаване и преодоляване на обледняването е задължение на С.О.,
което в случая не било изпълнено.
В исковата
молба излага фактически и правни доводи за реализиране на отговорността на
ответника С.О.за заплащане на сумата 26000.00 лв., предявен като частичен иск
от общото вземане 60000.00 лв. за обезщетяване на причинените й неимуществени
вреди и 1451.73 лв. за обезщетяване на имуществените й вреди. Претендира
заплащане на законна лихва от датата на увреждането – 19.01.2016 г. до
окончателно погасяване на задълженията върху обезщетението за неимуществени
вреди, както и върху обезщетението за имуществени вреди от датата на извършване
на всеки разход, посочени подробно в молба от 03.08.2017 г. до окончателно
погасяване на задълженията. Прави искане за присъждане на разноски.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът С.О.е подал писмен отговор, в който изразява следното
становище по исковете: Оспорва исковете, като недопустими с излагане на
възражения срещу пасивната процесуална легитимация на С.О.по предявените
искове. Оспорва исковете по основание и размер с излагане на възражения срещу
пасивната материално-правна легитимация по исковете на С.О.. Оспорва фактическите и правни доводи за
механизъм, наличие на причинна връзка и вреди, които излага ищеца. Прави
възражение, че ищецът не е описал в пълнота причините за настъпване на
инцидента – дали се дължат на бездействие от страна на служители на С.О.при
извършване на дейности по поддържане във връзка със заледяванията и
снегопочистването на булевардите и улиците и прилежащите тротоари или на
поведението на ищцата. Прави възражение, че същата е допринесла за настъпване
на вредоносния резултат с поведението си, тъй като не е проявила нужното
внимание при придвижване в тъмната част на деня, в зимна обстановка. Оспорва
фактическите и правни доводи на ищеца, че С.О.не е изпълнила задълженията си за
поддържане на тротоара в състояние, позволяващо използването му по
предназначение за движение на пешеходци.
Оспорва
претенциите, като завишени по размер и несъответни на принципа за
справедливост, причинените вреди в пряка причинно-следствена връзка с
инцидента, тяхната продължителност и оздравителен процес.
Оспорва
исковете с възражения, че в случая не е налице противоправно поведение на С.О.,
поради което последната не следва да носи отговорност за причинените на ищцата
вреди – имуществени и неимуществени.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Чрез
събраните в производството гласни доказателства в производството бяха
установени следните обстоятелства:
Чрез
показанията на свидетеля Д.В.Д.се установява, че на 19.01.2016 г. около
07.30-07.45 часа сутринта Г.М. посетила като негов клиент павилиона, в който
свидетеля работи на ул.Съборна, както се случвало всеки ден, за да си вземе
кафе. След като закупила кафе и вода се отправила към работното си място. Непозната
жена дошла при него след около 5-6 минути и му съобщила, че някаква жена
/негова клиентка/ е паднала на ул.*******и го вика да й помогне. Свидетелят Д.
помолил свой приятел да остане на павилиона и се отправил към мястото. На около
10-15 метра от завоя на ул.*******забелязал паднала и легнала на пътното платно
клиентката М.. Не можела да се движи самостоятелно и споделила за болки в
крака. Свидетелят сочи, че в този район улицата е малка- само пътно платно без
тротоар. Всичко било в сняг, повече от педя и лед. Това бил поредния от около
7-8 дни – студен и мразовит ден. На пътното платно имало коловози от сняг и лед
образувани от автомобилните гуми, който не бил почистен. Улицата не се
почиствала от сняг към този момент, тъй като големите камиони не било възможно
да се придвижват там. Пострадалата започнала да му обяснява какво се е случило.
Свидетелят потърсил помощ в Патриаршията, тъй като не можел да я премести сам.
Двамата с охранителя я изместили от пътното платно и я оставили до малък параклис
в района. Обадили се на Бърза помощ. Свидетелят Д. й донесъл вода. След около
6-7 месеца пострадалата му се обадила да му благодари и му споделила, че за
уврежданията е претърпяла операция.
Чрез показанията на свидетеля В.М.С. /приятелка
на сина на ищцата/ преценени съобразно указаното в чл.172 ГПК с оглед всички
доказателства по делото при съобразяване евентуалната й заинтересованост от
изхода на спора се установява, че след злополуката пострадалата била около шест
дни в болницата. Отишли заедно със сина й и нейни близки да я вземат при
изписването. Ищцата била в ужасно състояние. Кракът й бил вдигнат върху
възглавница, превързан. Била притеснена и объркана; движела се трудно с тяхна
помощ. Не можела да стъпва на увредения крак и се придвижвала с патерици до
лятото на 2016 г. След това продължила да се движи с една патерица, а след това
с бастун до м.октомври, когато тръгнала на работа. Свидетелят сочи, че за
пострадалата се грижела нейната свекърва, тъй като имала нужда от помощ в
ежедневието. Споделяла за болки в подбедрицата на десния крак. Имала нарушения
на съня, споделила за притеснения, че средствата не й стигат, тъй като не ходи
на работа. Лятото на 2016 г. пострадалата провела за около десет дни и
рехабилитация в ИСУЛ. Свидетелят С. установява, че след злополуката
пострадалата станала по-нервна, сприхава, затворила се в себе си. Споделила и
за притеснения, че има видим белег от операцията, който я смущава. Края на
лятото на 2017 г. ищцата се подложила и на операция за премахване на металната
плака, която била поставена на увреденото място в крака й. Свидетелят сочи, че
ищцата не се е възстановила напълно след уврежданията. Споделяла за затруднения
при изкачване на стълби, за болки при смяна на времето, за затруднения и бавно
придвижване, страхове за придвижване по време на снеговалеж.
В
производството се установява, чрез представеното удостоверение на СО, Район
Средец от 18.07.2018 г. /л.158 по делото/, че ул.*******в гр.София е част от
уличната мрежа на С.О..
Установява
се, че с договор № СО15-РД-55-163/26.03.2015 г., С.О.е възложила на изпълнителя
К.Т.София Център 1 ДЗЗД след проведена обществена поръчка за срок от пет години
изпълнение на следните дейности: „Събиране
и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и други места за
обществено ползване на територията на С.О.“ обособена позиция 1- Първа зона
– Район Средец, Лозенец и Студентски в съответствие с изискванията посочени в договора, техническите спецификации
/ТС/, офертата и ценовото предложение на изпълнителя.
С чл.8 от
договора, страните предвидили, че Възложителя или упълномощено от него лице
контролира ежедневно и отчита извършената работа, като проверява качеството,
видовете и количеството на извършените от Изпълнителя дейности съобразно
посоченото в ТС. Изпълнението на задълженията по договора следвало да бъде извършено
качествено и в срок съобразно оперативния план и месечните графици за работа
/чл.14/. За гарантиране изпълнението на задълженията по договора,
Изпълнителя представил Гаранция в размер
на 2% от прогнозната стойност на договора в размер на 800000.00 лв. /чл.37 от
договора/.
Чрез
представените в производството писмени документи се установява, че ищцата е
заплатила сумата от 34.80 лева, като потребителска такса в МБАЛ С. ЕООД по
Фактура N **********/22.01.2016 г.; сумата от 1190.00 лева- за заключващи плаки
по Фактура N **********/22.01.2016г.; сумата
от 100.77 лв. за закупени лекарства по фактура № ********** от 22.01.2016 г.; сумата
от 75.27 лева за закупени лекарства по фактура № ********** от 23.01.2016г.; сумата от 50.89 лева за закупени
лекарства по фактура № ********** от
25.01.2016г., всички суми възлизащи общо на 1 451,73 лв.
Чрез
приетата в производството, като обективно и професионално дадена СМЕ на д-р Б.Б.
и приложената медицинска документация се установява, че в резултат на
претърпяната пътна злополука ищцата е получила „Счупване на
костите на дясната подбедрица в долната им част“. Според
експерта, фрактурите на подбедрицата най-често се получават, когато при
движение пешеходците внезапно се подхлъзнат, загубват равновесие, принудени са да
извършат абнормно (по-голямо) от нормалното движение, като стъпват неподготвени
с пълна тежест на тялото върху един от крайниците. Получава се внезапно
„усукване“ на подбедрицата, което води до т.н. „спираловидна“ фрактура на
костите й в долната им част, или фрактури в областта на глезенната става.
По своят
медико-биологичен характер, полученото счупване на костите на дясната подбедрица
е довела на пострадалата Г.М. - „ трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни
“ (в случая осем месеца).
Според СМЕ,
непосредствено след пътната злополука помощ на
пострадалата е била оказана в МБАЛ „ С.“ София, където са били извършени хемотологични, рентгенови изследвания и консултации с
ортопед, интернист и анестезиолог. Установено било „закрито счупване на костите
на дясната подбедрица. “ Освен описаното по-горе счупване, други телесни
увреждания при ищцата не са били констатирани. Поради бързо нарастващият оток и
нарушение на кръвоснабдяването на подбедрицата е било предприето оперативно
лечение по спешност. След кратка предоперативна подготовка е било извършено: „ открито наместване на счупените кости на дясната подбедрица, като фрактурата
на големия пигцял е била стабилзирана чрез заключваща титанова плака и 9 бр.
винтове Включена била инфузионна, антибиотична, антикоагулантна,
седативна и обезболяваща терапия. След стабилизиране на общото
състояние, пострадалата била изписана от болницата на 25.01.2016 г., като лечението й продължило амбулаторно с
назначени контролни прегледи, предписан режим, антикоагулантна и обезболяваща
терапия. Предвид това, че фрактурите на костите са били в долната им част, периодът за костно
зарастване бил продължителен. Първа констатация за окончателното зарастване на
костите, според
експерта, е от 11.07.2016 г., т.е. срокът за зарастване е продължил 6 месеца. Последвала е
стационарна рехабилитация в Балнеохотел „Божур“ на Хасковските минерални бани,
както и амбулаторно в районното 17-ти ДКЦ. В периода 28.08.2017г. - 03.09.2017г. ищцата била
приета отново за болнично и оперативно лечение в МБАЛ „С.“ София с приемна
диагноза: „Състояние след метална остеоснитеза за фрактура на дясната
подбедрица.“ След извършена подготовка на 28.08.2017г. металната остеоснитеза
била оперативно отстранена. Общо лечебният и възстановителен (оздравителен)
период при ищцата продължил осем месеца, като болничният
отпуск след навършени 6м. лечение е бил продължен чрез издаденото ЕР на ТЕЛК
№0792 /109 от 11.08.2016г.
Според
експерта, през посоченият период,
пострадалата е търпяла болки и
страдания, които са
били най-интензивни през първите 2 месеца непосредствено след злополуката и около 2 месеца
по време на проведената рехабилитация. През останалите периоди ищцата е търпяла само периодични болки при пренапрежение на увредения десен крак
или при рязка промяна на времето (при студено и влажно време), когато тя е била
принудена да ползва седативни и обезболяващи средства.
Според СМЕ,
към настоящият момент общото здравословно
състояние на пострадалата е стабилизирано. Счупените
кости са зараснали окончателно. От проведените костни операции е останал траен
по вид ръбест кожен белег на долната, външна повърхност на дясната подбедрица с дължина 13-14 см. Металната остеоснитеза била
отстранена една година след първата операция
- на 28.08.2017г. Отстраняваването било осъществено оперативно по същия оперативен
път. Това е довело на ищцата допълнителни болки и страдания за срок около 30
дни и нужда от нова рехабилитация. Към настоящият момент ищцата се предвижва
самостоятелно с леко щадяща походка на дясно. Тя дава оплаквания за спорадични
болки в зоната на фрактурите най вече при студено и влажно време. Липсват данни
при ищцата да са настъпили някакви негативни последствия или усложнения от
процесното счупване.
Според
констатациите на СМЕ, пострадалата е извършила
значителни разходи по време на лечението на процесното счупване. Извършила е
разходи за: потребителски такси, оперативен консуматив (метална остесонитезна
плака и винтове), медикаменти за антикоагулантна терапия по време на
амбулаторното лечение, за проведена стационарна рехабилитаиця и др. Описаните разходи са правомерно извършени, тъй като Нациналната
здравно-осигурителна каса заплаща само проведеното болнично лечение и
операцията като медицинска дейност на лечебното заведение по съответната
клинична пътека № 217. Всички останали разходи, които е извършила пострадалата не се заплащат от НЗОК, а се заплащат от пострадалите пациенти.
Според
констатациите на приетата в производството СПЕ на вещо лице Димитринка З., по
време на инцидента пострадалата е преживяла стрес и негативни емоции от
случилото се. Уплашила се е за здравето си, почувствала се е безпомощна,
възприела е деформацията на крака си като: „държеше
се само на кожата на коляното, и се поклащаше свободно“. От своя страна през
болничния престой и дългия възстановителен период, включващ рехабилитация и
втора операция е изпитвала силни болки и неудобство от обстоятелството, че е
била зависима от грижите на други лица по отношение на всяка своя нужда.
Според
експерта, пострадалата е развила адаптационна реакция с прояви на безпокойство,
потиснатост, емоционална лабилност, напрежение, нежелание за общуване,
притеснение за здравето си относно пълното си възстановяване, по-интензивна
през първите два-три месеца и постепенно намаляваща в рамките на шест месеца,
като последиците не са отзвучали напълно и към настоящия момент. Изпитала е
финансови затруднения от разходите по лечението и обстоятелството че е имала
кредити, а доходите й не са били пълни по време на отпуска по болест.
Според вещо
лице З., ищцата не се чувствала пълноценна както в дома си, така и при
връщането си на работа след около осем месеца, продължавала да изпитва болки и
дискомфорт, трудности при придвижване, ограничаване на движението, нежелание за
общуване, психичен дискомфорт. Налагало й се да ползва помощни
средства-патерици, бастун, „котки“ и щеки при снеговалеж. От белега на крака
самочувствието й се понижило, наложило й се да се облича само с дълги
панталони, независимо от сезона.
Според СПЕ,
към настоящия момент, пострадалата не се чувства напълно възстановена, изпитва
притеснение от променената си походка, болки при промяна на времето,
ограничения в предишната си активност, страх от придвижване при заснежено
време, ограничила е контактите си, настроението и самочувствието й са понижени.
Претърпеният от нея инцидент има характер на неблагоприятно житейско събитие,
променило живота й на активен и енергичен човек по посока на чувство за
собствена непълноценност и неудовлетвореност, нарушило е за продължителен
период от време психологичното й благополучие и обичайния й житейски стереотип.
Според вещо лице З., заявеното от ищцата кореспондира с резултатите от
тестовото изследване /Личностов въпросник на Айзенк /EPQ/ и Люшер тест/ от
които се установява състояние на лека емоционална потиснатост, лабилност,
изострена чувствителност за стимулите на средата, склонност към безпокойство,
тревожност, лек депресивитет, вътрешна ранимост, несигурност, чувство за
ощетеност, засилена психологична потребност от усещане за безопасност.
С оглед така
установеното, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил
на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на
гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която
има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да
бъде ангажирана отговорността на възложителя по този ред е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане
на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45,
ал.1 от ЗЗД, който включва следните елементи:
противоправно поведение, вина, настъпили вреди, причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и вредите, вина на непосредствения
изпълнител. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно
психическо отношение на лицето към собственото му поведение и неговите
обществено укорими последици, се презюмира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Необходимо е вредите да са причинени от изпълнителя, при или по повод
извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа или чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с нея (така – ППВС № 9/1966 г.).
Установява се от приложения по делото договор,
че С.О.е възложила на К.Т.София Център 1 ДЗЗД почистване и поддържане на
улици и други места за обществено ползване на територията на С.О., Район Средец
в съответствие с изискванията на Техническите
спецификации, които са неразделна част от договора. В производството
не са представени последните, за да бъде установено твърдението на ответника,
че предмета на възложените дейности включват и зимно поддържане на улици и др. обществени места. Не е
представен и описаният в договора Оперативен план, за да бъде установено дали
същият включва и зимно поддържане на улиците
в посочения район, в който попада и ул.******, на която е настъпила
злополуката.
С оглед спецификата на конкретния случай следва
да се отбележи, че отговорността по чл. 49 от ЗЗД следва да се ангажира
включително и при виновно поведение, изразяващо се в бездействие от страна на изпълнителя
по договора, на което е възложено
изпълнението на определена работа, а именно - снегопочистването на улица „****“ в гр.София. Лицето, което е възложило работата, може да се освободи от тази
отговорност, ако се установи, че служителят или работникът, на който е
възложена работата, не е причинил никаква вреда; ако неговите действия не са
виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на
възложената му работа. В този смисъл ППВС 7/58 г. и дадените в него разяснения.
Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините, като общинските пътища са публична общинска собственост на основание
чл. 8, ал. 3 от ЗП. Съгласно чл. 28, ал. 1 от Наредбата за управление на общинските пътища на
територията на С.О., общинската администрация планира ежегодно дейностите по
изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и улици, а чл.31, ал. 1 от
Наредбата изяснява какво включва поддържането им, а именно полагането на
системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и
осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. Организирането
на дейностите по поддържане на общинските пътища е задължение, с което е
натоварена С.О., съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредбата, т.е. поддръжката на ул. „Цар Калоян“, на която е станал инцидентът, е в правомощията на ответната община. Според
чл. 35 от наредбата, при зимно поддържане на пътищата, се изпълняват следните
видове работа: снегозащита на пътищата,
снегопочистване, разпръскване на минерални материали /опесъчаване/ за стопяване
на снега и леда и организиране на работа при влошени метеорологични условия.
Разпоредбата на чл.36 от наредбата гласи, че възлагането на обществената
поръчка за зимно поддържане и снегопочистване на общинската пътна мрежа се
извършва при условия и ред, определени със Закона за обществените поръчки.
Ремонтът и поддържането на общинската пътна мрежа също се осъществява, съгласно
програма и чрез възлагане на обществена поръчка/чл. 48 от наредбата/.
С оглед на така събраните доказателства, съдът
приема, че С.О.е отговорна за дейностите свързани с почистването и
обезопасяването при зимни условия на улиците, които са общинска собственост,
вкл. и на процесната улица „Цар Калоян”.
Чрез
събраните в производството доказателства не бе
установено, че служителите, на които ответникът е възложил почистването и обезопасяване на общинските пътища, са изпълнили
задълженията си за процесната улица „Цар Калоян“. Напротив, чрез показанията на свидетеля Д.Д. се установи, че улицата не е била
почистван от сняг до момента на инцидента, тъй като е по-тясна и не е било
възможно през нея да преминават почистващите машини. Освен това, чрез
показанията на свидетеля Д. се установи, че към момента на злополуката –
19.01.2016 г. върху улицата е имало натрупан сняг и лед от около няколко дни,
който не е бил почистен и обезопасен; били се образували „ледени коловози”. В производството не се установи по пътната настилка да е бил положен материал за
обезопасяването й при заледяване.
С оглед
изложеното, съдът приема за установено наличието
на причинно-следствена връзка между бездействието на работниците/служителите,
на които е била възложена работата по почистването на улицата и причинените
на ищцата травматични увреждания. Чрез
констатациите на приетата съдебно-медицинската
експертиза се установи, че травмите, които е получила ищцата са в
резултат на падането й върху заледеното и заснежено пътно платно.
Отговорността на ответника е за чужди виновни
противоправни действия или бездействия. Размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост на
основание чл. 52 от ЗЗД. Понятието „справедливост”, съгласно ППВС № 4/64 г., не
е абстрактно понятие, поради което не предпоставя хипотетичен размер на
дължимото в хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт,
обезщетение, а всякога е свързано с преценката на определени конкретно
съществуващи обстоятелства, както с общественото разбиране на определени
съществуващи обстоятелства. Размерът на обезщетението за претърпените от деликт
морални вреди трябва да е съразмерен с техния действителен размер, който е
обусловен както от характера, продължителността и интензитета на конкретното
неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от
икономическата ситуация в страната към момента на увреждането и установената в
тази насока съдебна практика.
При
определяне на размера на обезщетението в конкретния случай съдът отчете
следните обстоятелства: възрастта на ищцата към момента
на настъпване на злополуката – 43г.; вида на телесната повреда; провежданото лечение и период на
възстановяване включващо две оперативни интервенции и
рехабилитации с обща продължителност осем месеца; продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания; необходимостта
от чужда помощ по време на лечението поради
невъзможност за самостоятелно обслужване и поради здравни показания; остатъчния
траен белег в областта на проведените оперативни интервенции; негативного
отражение на злополуката върху психичното състояние на пострадалата.
Като съобрази посочените обстоятелства, съдът
определи, че за
обезщетяване причинените на ищцата неимуществени вреди следва да й бъде
присъдена сумата 26 000.00 лв.
С оглед
наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
следва да бъде изследван въпроса налице ли е съпричиняване от пострадалото лице
при настъпване на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на
дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Съпричиняване
е налице, когато със своето поведение пострадалия е допринесъл за настъпването
на вредоносния резултат. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може
да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да
е способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, Второ ТО/.
В настоящия
случай, ответникът е направил възражение за съпричиняване, което при
съобразяване разпределената доказателствена тежест в процеса не бе доказано. В
производството не се установи пострадалия да е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Не се установи, че ищцата не е проявила нужното внимание
при придвижването си в тъмната част на денонощието в зимна обстановка.
Напротив, чрез събраните в производството гласни доказателства, чрез
показанията на свидетеля Д.Д. се установи, че мястото на злополуката – ул.*******в
гр.София в района на № 8 не е било почиствано от сняг и лед в продължение на
около 7-8 дни, което от своя страна е довело до натрупване на снежни и ледени
маси, както и до образуване на т.нар. „коловози“ от гумите на преминаващите по
същата автомобили.
Поради това,
определеното обезщетение, не следва да бъде намалявано при съобразяване
приносът в поведението му.
По претенцията за присъждане на обезщетение за причинените
й имуществени вреди:
Съобразно
установеното, чрез представената медицинска документация и констатациите на
СМЕ, съдът намира за доказани фактическите доводи на ищцата, че във връзка с
травмите от злополуката е направила разходи за лечение в общ размер на 1451.73
лв., които следва да й бъдат възстановени от ответника, който е отговорен за
настъпване на вредоносното събитие.
По
претенциите за законна лихва:
Съдът, като
взе предвид, че задължението на ответника е парично, намира че претенцията за
присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва
да бъде уважена от 19.01.2016 г. /датата на настъпване на увреждането/ е
основателна.
Претенциите
за заплащане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, съдът
намира за основателно, като същите следва да бъдат присъдени от датите на
извършване на съответните разходи за лечение, както следва:
сумата
от 34.80
лева- обезщетение за имуществени вреди, представляваща заплатена потребителска
такса в МБАЛ С. ЕООД по Фактура N **********/22.01.2016г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 22.01.2016 г. до окончателното й заплащане;
сумата от
1190.00 лева- обезщетение за имуществени вреди, представляваща заплатена сума
за заключващи плаки по Фактура N **********/22.01.2016г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 22.01.2016г. до окончателното й заплащане;
сумата от
100.77лв.- обезщетение за имуществени вреди, представляваща заплатена сума за
закупени лекарства по фактура № ********** от 22.01.2016г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 22.01.2016г. до окончателното й заплащане;
сумата от
75.27 лева- обезщетение за имуществени вреди, представляваща заплатена сума за
закупени лекарства по фактура № ********** от 23.01.2016г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 23.01.2016г. до окончателното й заплащане;
сумата от
50.89 лева, обезщетение за имуществени вреди, представляваща заплатена сума за
закупени лекарства по фактура № ********** от 25.01.2016г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 25.01.2016г. до окончателното й изплащане.
По
разноските:
С оглед
изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски съразмерно с уважената
част от исковете в общ размер на 755.60 лв. по представения списък.
В полза на процесуалния
представител на ищеца, на основание чл.78, ал. 1 ГПК и чл. 38 от ЗА, следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение, тъй като по делото е налице
доказателство за осъществяване на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА за
безплатна правна помощ. Дължимата сума е в размер на 1353.55 лв., съразмерно на
уважената част от иска, изчислена върху заявената претенция във основа на
минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът
следва да заплати в полза на СГС, на основание чл.78, ал. 6 от ГПК, сумата от 1098.07
лв., представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от исковете.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.О.,
с адрес: гр. София, ул. „*********да заплати на Г.Б.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, 121, действаща чрез адв.В.Т. от САК, на основание чл.49 вр чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 26000.00
лв., предявен като частичен иск от общото вземане 60000.00 лв. за обезщетяване
на причинените й неимуществени вреди– болки и страдания от травматични
увреждания: „Счупване на
костите на дясната подбедрица в долната им част“ причинено
при подхлъзване и падане, в резултат на непочистена от снега пътна настилка на
ул. „Цар Калоян“, гр.София, в района на № 8, стопанисвана от С.О., ведно със
законната лихва върху сумата от 19.01.2016 г. до окончателно погасяване на
задължението, както и обезщетения за
имуществени вреди в общ размер на 1451.73 лв., изразяващи се в разходи
за лечение на получената травма, както следва:
сумата
от 34.80
лева- обезщетение за имуществени вреди, представляваща заплатена потребителска
такса в МБАЛ С. ЕООД по Фактура N **********/22.01.2016г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 22.01.2016 г. до окончателното й заплащане;
сумата от
1190.00 лева- обезщетение за имуществени вреди, представляваща заплатена сума
за заключващи плаки по Фактура N **********/22.01.2016г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 22.01.2016г. до окончателното й заплащане;
сумата от
100.77лв.- обезщетение за имуществени вреди, представляваща заплатена сума за
закупени лекарства по фактура № ********** от 22.01.2016г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 22.01.2016г. до окончателното й заплащане;
сумата от
75.27 лева- обезщетение за имуществени вреди, представляваща заплатена сума за
закупени лекарства по фактура № ********** от 23.01.2016г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 23.01.2016г. до окончателното й заплащане;
сумата от
50.89 лева, обезщетение за имуществени вреди, представляваща заплатена сума за
закупени лекарства по фактура № ********** от 25.01.2016г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 25.01.2016г. до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА С.О.,
с адрес: гр. София, ул. „*********, да заплати на Г.Б.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, 121, действаща чрез адв.В.Т. от САК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 755.60 лв.
ОСЪЖДА С.О.,
с адрес: гр. София, ул. „*********, да заплати на адв.В.Т. от САК, на основание
чл.78, ал.1 ГПК вр. чл. 38 от Закона за адвокатурата, сумата от 1353.55 лв. -
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА С.О.,
с адрес: гр. София, ул. „*********, да заплати по сметка на Софийски градски
съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 1098.07 лв., представляваща
държавна такса, дължима върху уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ :