Решение по дело №3728/2014 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 88
Дата: 14 януари 2015 г.
Съдия: Надежда Наскова Дзивкова
Дело: 20145300503728
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 88, 14.01.2015г., Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски  Окръжен  съд ,                              четиринадесети граждански състав

на четиринадесети януари                                    две хиляди и петнадесета година

в закрито заседание в следния състав :

                                                   

               ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радослав Радев

                                                               ЧЛЕНОВЕ: Надежда Дзивкова

                                                                                          Ели Анастасова

като разгледа докладваното от  съдия Дзивкова

въззивно гражданско дело Nо 3728   по описа за 2014 година

и за да се произнесе взе предвид следното :

          Производството е по реда на чл.463 от ГПК

Постъпила е жалба от „Изидор” ЕООД,  в качеството му на присъединен кредитор по и.д. № 20128250400919, ЧСИ С. Г., против разпределение от 24.10.2014г., като се поддържа, че същото не е съобразено с реда на привилегии, регламентиран в чл.136 от ЗЗД, а именно – че не е съобразена разпоредбата на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, като са приети за привилегировани и разноски на първоначалния взискател, които не са такива по изпълнителното производство.

В срока за отговор взискателят „Волво груп Швеция АБ ” е оспорил подадената жалба. Поддържа, че правилно съдебният изпълнител е приел, че направените в заповедното производство разноски са такива по принудителното изпълнение и че същите са привилегировани по реда на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, т.к. изпълнителното производство е образувано именно на основание издадените в заповедното производство изпълнителни листове, т.е. послужили са за иницииране на изпълнителното производство.

Присъединеният взискател ТД на НАП-**** не е взел становище.

Длъжниците „Або гранити” ООД и „Бултранс” ЕООД не са взели становище.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви, че жалбата е допустима, но неоснователна, т.к. разпределението е извършено при спазване на законовите изисквания. Счита, че процесните разноски са такива по образуването и движението на изпълнителното производство,  поради което и се ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 от ГПК.

          След преценка на доказателствата по делото съдът намира, че подадената жалба е допустима, подадена е в срок и изхожда от легитимирана страна. Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Обжалва се разпределение на сумата от 5500лв., постъпила по делото след наложен запор върху банкови сметки на длъжника. Взискател по делото е „Волво груп Швеция АБ”, а присъединени взискатели са ТД на НАП-**** и  „Изидор” ЕООД. В разпределението, изготвено от ЧСИ са описани подробно вземанията на всеки един от присъединените кредитори, като същите са посочени по пера и основания. ЧСИ е посочил отделно вземанията по реда на привилегиите, регламентиран в чл.136 от ЗЗД, като е започнал с вземанията за разноски по изпълнителното производство/ т.1/, като в същите е включил разноските на първоначалния взискател „Волво груп Швеция АБ” в производството по частно-гражданските дела по издаване на изпълнителни листове. Всъщност спора в настоящето производство се заключава именно във въпроса дали разноските, направени в производство по издаване на изпълнителен лист следва да се включат в реда на привилегиите по чл.136, ал.1 т.1 от ЗЗД – като такива направени за обезпечаване и принудително изпълнение на вземането.

Чл.136 от ЗЗД регламентира реда на привилегиите на вземанията на  различни  кредитори при недостатъчност на събраните от длъжника суми за погасяване на всичките му задължения. В т.1 на ал.1 от същата норма се предвижда с право на предпочитателно удовлетворение да се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение от тези кредитори, които осигуряват изпълнението чрез тези разноски. От значение за прилагане на тази привилегия е разноските, които са направени да ползват и останалите кредитори, т.е. да са били необходими да движението на изпълнителното производство. Според настоящия състав не могат да бъдат приравнени разноските направени в производството по издаване на изпълнителен лист с разноските по образуване и движение на изпълнително производство. Същите разноски са направени с цел признаване на вземането и снабдяване с документ, който има изпълнителна сила. Такива разноски прави и присъединения взискател, а той има същите права каквито има и първоначалния взискател, но правната теория и практика нямат колебания в разрешаване на въпроса, че тези негови разноски не попадат в приложното поле на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД. Привилегировани са тези разноски на взискателя, които обезпечават събиране на вземането и служат за осъществяване на принудителното изпълнение, което в крайна сметка обслужва всички присъединени към делото кредитори на длъжника. Именно поради тази причина законодателят е приел, че те следва да се погасят първи, защото ползват всички и приемане на противното означава неоснователно обогатяване на кредиторите, които не са направили разноски за сметка на тези, които са движили делото. В същото време е вярно, че по този въпрос съществува противоречива практика и има решения и в противния смисъл, поради което и към момента е налице висящо производство по т.д.№ 2/2013, ОСГТК, ВКС, т.6, но до постановяване на задължително за съдилищата решение, съдът е свободен да тълкува сам закона , а според настоящия състав именно това е по-правилното и справедливо разрешение на въпроса.

В настоящия случай съдебният изпълнител е приел, че направените от първоначалния взискател разноски по снабдяване с изпълнителен лист са такива с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, поради което и е постановил да се удовлетворят предпочитателно. Приетото разрешение в процесното разпределение за включване на вземанията за разноски по издаване на изпълнителен лист в първи ред  е неправилно с оглед изложеното до тук, поради което и предявеното разпределение следва да бъде отменено. Доколкото настоящата инстанция действа като контролно-отменителна, а не такава по същество, поради което и разпределението от 24.10.2014г. следва да бъде отменено и делото върнато на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение, в което вземанията на взискателя „ Волво груп Швеция АБ” за разноски в производството по частно-гражданските дела, по които се е снабдил с изпълнителни листове не следва да бъдат включване като привилегировани такива по реда на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД.

          По изложеното съдът

Р  Е  Ш  И :

Отменя Разпределение от 24.10.2014г. изготвено по и.д. № 20128250400919, ЧСИ С. Г., и връща делото на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение при съобразяване с дадените указания.

Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред ПАС в седмичен срок от съобщението.

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ :