Решение по дело №16997/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              07.05.2019г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                                            ПАВЕЛ ПАНОВ

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 16997 по описа за 2018г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 13.10.2018г., гр.д.13883/15г., СРС, 47 с-в приема за установено по предявените от  „Т.С.” ЕАД срещу А.Б.В. и Е.Б.В. обективно съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД, че А.Б.В. и Е.Б.В. дължат по 1/2 от сумата 4 791,05 лева - стойност на топлинна енергия за периода м.11.2005г. - м.04.2008г. и сумата 951,45 лева - лихва за забава за периода 01.01.2006г. - 31.10.2008г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 05.12.2008г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК, гр.д.41541/08г., СРС, 47 състав, отхвърля исковете до пълните предявени размери за главницата от 4 791,05 лева до 5455,44 лева и за лихва от 951,45 лева до 1 210,19 лева, осъжда А.В. да заплати на ищеца разноски за исково производство от  228,56 лева и за заповедно производство от 78,56 лева, а Е.В. да заплати на ищеца разноски за исково производство от 711,38 лева и за заповедно производство от 78,56 лева.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответницата по исковете Е.Б.В. в частта, с която същите са уважени спрямо нея. Счита, че не се установява насрещните страни да са обвързани от облигационно правоотношение за доставяне на топлинна енергия. Недоказано е количеството на доставена топлинна енергия. Експертизите са основани на едностранно съставени документи от ищеца. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

Въззиваемият - ищецът „Т.С.” ЕАД оспорва жалбата.

Третото лице помагач на ищеца – „Н.и.“ ООД не изразява становище.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

         Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.

В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема следното:

Обстоятелството, че ответницата по исковете Е.Б.В. е потребител на топлинна енергия се установява с притежаваното от нея право на собственост върху топлоснабдения обект. В тази насока е списъкът на етажните собственици (л.19 – 20 от делото на СРС), където срещу имота фигурират името и подписът на Николина Савова В., ЕГН **********, посочена като длъжник в заявлението по чл.410, ал.1 ГПК. Според УН № 396/05.02.2010г., нейни наследници – син и дъщеря, са двамата ответници по делото, конституирани на мястото й по реда на чл.227 ГПК. Изпълнена е хипотезата на чл.153, ал.1 ЗЕ, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение. По силата на законовата разпоредба, насрещните главни страни по делото са обвързани от облигационно правоотношение за доставка и покупка на топлинна енергия за битови нужди, както и от Общите условия на ищеца.

Неоснователно е оплакването, че експертизите са основани само на едностранно съставени от ищеца документи и не е съобразено количеството и качество на доставена топлинна енергия. Видно от приетите СТЕ и ССЕ, вещите лица проверяват едновременно изходяща от ищеца, но и от дяловия разпределител документация за начислени суми, изравнявания и технологични загуби. В съдебно-техническата експертиза са установени прогнозните стойности на ползвана топлинна енергия при съобразяване отчета на индивидуалните разпределители и при констатация за спазване на действащата нормативна уредба. Прието е, че извършеното дялово разпределение, както и отчитането на постъпила топлинна енергия в абонатната станция, след приспадане на технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие с приложимата нормативна уредба. Технологичните разходи са коригирани съгласно методиките за дялово разпределение. ССЕ при съобразяване на изравнителните сметки на дяловия разпределител изчислява окончателната стойност на неплатените и дължими главница и лихва.

Исковете срещу Е.В. за признаване съществуване на вземанията за главница и мораторна лихва са основателни до уважените размери с обжалваното решение.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете срещу ответницата.

Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.

В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетна молба, с която претендира уважаване на исковете и възлагане на разноски.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.10.2018г., гр.д.13883/15г., СРС, 47 с-в в частта, с която се приема за установено по предявените от  „Т.С.” ЕАД срещу Е.Б.В. обективно съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД, че Е.Б.В. дължат сумата 4 791,05 лева - стойност на топлинна енергия за периода м.11.2005г. - м.04.2008г. и сумата 951,45 лева - лихва за забава за периода 01.01.2006г. - 31.10.2008г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 05.12.2008г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК, гр.д.41541/08г., СРС, 47 състав.

Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца - „н.и.“ ООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.