Решение по дело №33/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП - Пловдив против Решение № 1881 от 23.11.2023 г., постановено по наказателно дело № 5222 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив, ІІІ н.с., с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 722175-F709375 от 29.08.2023 г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Вернас 2604“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „***“ ***, представлявано от А. Х. А. , на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на закона. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

3. Ответникът – „Вернас 2604“ ЕООД, не изразява конкретно становище по касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е основателна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от „Вернас 2604“ ЕООД, против НП № 722175-F709375/29.08.2023 г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № F709375 от 05.06.2023 г., съставен от Митко Бързински – ст. инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена служебна проверка на 15.03.2023 г. в ТД на НАП Пловдив, е установено, че дружеството, като регистрирано по ЗДДС лице не е спазило установения в закона срок за подаване на отчетните регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.02.2023 г. - 28.02.2023 г. до 14.03.2023 г. включително.

В АУАН е посочено още, че отчетните регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС не са подадени в ТД на НАП Пловдив към момента на съставяне на АУАН, с което е нарушена разпоредбата на чл. 125, ал. 5, във връзка с чл. 125, ал. 3 от ЗДДС.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП, в което е посочено, че нарушението е извършено за първи път.

7. За да отмени спорното наказателното постановление, районният съд е приел, че същото е издадено в нарушение на закон. На първо място по отношение приложението на материалния закон, позовавайки се на чл. 125, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 и чл. 179, ал. 1 ЗДДС съдът е приел, че в процесния случай задълженията за подаване на справка-декларация и отчетени регистри за един и същ данъчен период нямат самостоятелен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел – надлежно отчитане пред приходна администрация на данните, относими към законосъобразното формиране на данъчния резултат за съответния данъчен период.

Посочено е, че съгласно чл. 125, ал. 3 от ЗДДС, задълженията за подаване на справки декларации и на отчетни регистри се изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин – по електронен път при условията и реда на ДОПК - чл. 125, ал. 7 от ЗДДС.

При това положение е прието, че изпълнението на законовото задължение за подаване на справка-декларация и на отчетни регистри се осъществява чрез едно единствено действие, респективно неизпълнението на това задължение представлява единно деяние под формата на едно противоправно бездействие, в нарушение на една материалноправна норма - чл. 125, ал. 5 ЗДДС. Очертаният фактически състав, според първоинстанционния съд, обосновава извода, че нарушението може да бъде в няколко алтернативни форми на изпълнително деяние - недеклариране на данъка въобще или декларирането му извън законоустановения срок, но при всички случаи се върши едно единно нарушение, за което следва на основание чл. 18 ЗАНН да се наложи една единна санкция.

ІV. За правото:

8. Решението е правилно.

9. Според чл. 125, ал.1 ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124. Заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период (чл. 125, ал. 3 ЗДДС). Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят (чл. 125, ал. 5 ЗДДС).

Според чл. 179, ал. 1 ЗДДС лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.

10. В рамките на тази материално и административнонаказателно правна уредба, по отношение на възраженията поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота всички събрани по делото писмените доказателства.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

11. Правилни и съответни на материалния закон са изводите на първоинстанционния съд, че задължението за деклариране на данъка до 14-о число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят (чл. 125, ал. 5 ЗДДС), се изпълнява чрез подаване на справка-декларация по ал. 1, към която задължително се прилагат и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, въз основа на които е съставена. Следователно, законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни за данъчното облагане данни от дейността на лицето като е установил формата на деклариране и способа за изпълнение - заедното подаване на справка-декларацията и отчетните регистри (чл. 125, ал. 7 от ЗДДС) чрез електронната платформа на НАП. Очевидно така регламентирано, обсъжданото задължение не търпи частично изпълнение, т.е. подаването на регистри без справка-декларация или справка-декларация без регистри и/или VIES-декларация (когато такава се изисква), доколкото изпълнението на законовото задължение за тяхното подаване (на справка-декларацията и на отчетните регистри) се осъществява чрез едно действие, съответно води до едно единствено административно нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС - недеклариране на данък, по реда и в срока установен от закона. Именно за това нарушение, под формата на бездействие (лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове) в санкционната норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е предвидено налагане на административно наказание. В този смисъл наведените в касационната жалба възражения настоящият съдебен състав намира за неоснователни.

12. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1881 от 23.11.2023 г., постановено по наказателно дело № 5222 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив, ІІІ н.с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател:
Членове: