Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 19.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 553 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са при условията на активно субективно
съединяване искове с правно основание чл. 108 ЗС, вр.
чл. 54, ал. 2 ЗКИР от М.И.П., Б.Д.П. и В.Д.П. срещу Б.Г.Б. за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на реална част с
площ от 64 кв. м., намираща се в северната част на поземлен имот с
идентификатор 65677.701.731 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, която част е погрешно заснета
към имота на ответника съгласно кадастрална карта на гр. Свиленград, и
за осъждането на ответника да предаде на ищците владението върху тази част.
Направено е и искане на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен Нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение № 67/31.05.2019 г., том II, рег. № 2299, нот.
дело № 211/2019 г. по описа на нотариус Митко Митев с район на действие РС
Свиленград.
Ищците твърдят, че са наследници на Димитър
Борисов П., като последният по силата на Нотариален акт № 172, т. II, нот. дело № 909/1992 г. за собственост на недвижим имот по
давност и съдебна делба придобил поземлен имот, който по настоящата кадастрална
карта на гр. Свиленград бил с идентификатор 65677.701.742. Имотът се намирал на
административен адрес: гр. Свиленград, ул. „Родопи” № 6 и бил с площ от 507 кв.
м. Поддържат, че наследодателят им владял целия този имот до смъртта си през
2015 г. След смъртта му по силата на наследствено правоприемство
ищците придобили собствеността върху същия този имот. Посочили са, че през 2017
г. продали част от имота с площ от 120 кв. м., като при снабдяването с
документи от Община Свиленград установили, че площта на имота им не
съответствала на тази по нотариалния акт от 1992 г. Твърдят, че при
одобряването на регулационния план от 1993 г. границата между гореописания имот
и съседния с идентификатор 65677.701.731 – собственост на ответника Б.Г.Б.,
била заснета неправилно и част от 64 кв. м. от техния имот попадала в този на
ответника. След установяване на това несъответствие ищците провели разговор с
ответника да им върне тази реална част, но последният отказал. Твърдят, че на
31.05.2019 г. ответникът се снабдил с констативен нотариален акт за собственост
въз основа на давностно владение за спорните 64 кв.
м. Изрично са конкретизирали, че исковата им претенция се основава на допусната
непълнота в кадастралната карта, изразяваща се в погрешно заснемане на процесната реална част в границите на записания на името на
ответника имот вместо в границите на записания на името на наследодателя им
поземлен имот. По тези съображения молят да бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника Б.Г.Б., с който изразява становище за
неоснователност на исковата претенция. Твърди, че бил собственик по наследство,
а за 175/752 ид. ч. – по давностно
владение, на поземлен имот с идентификатор 65677.701.731, находящ се на адрес:
гр. Свиленград, ул. „Д-р Страшимир Дочков” № 9.
Поддържа, че бил роден и израсъл в този имот, където понастоящем живеел със
семейството си. Изяснил е, че през всичките тези години имотът бил с граници,
каквито били отразени в плановете на гр. Свиленград от 1954 г. и 1993 г., както
и кадастралната карта от 2016 г. Единствено в плана от 1977 г. ситуацията по
отношение на тези два имота била различна, но нямало данни дворищната регулация
да е приложена. Също така поддържа, че между неговия имот и този на ищците
имало жив плет и телена ограда. Преди около 30 години, тъй като оградата се била
разкъсала, поставил нова телена ограда на мястото на съществуващата между
имотите. Твърди, че през годините бил владял имота в тези граници, които никога
не били променяни. Оспорва, че ищците били упражнявали фактическа власт върху
спорните квадратни метри. Тъй като ответникът бил владял имота в тези граници
чрез праводателите си повече от 50 г., а самият той –
от 1976 г. до момента, се снабдил с констативен нотариален акт за разликата от ид. ч., за които нямал документ за собственост. В тази
връзка е въвел изрично възражение за придобиване на спорната реална част въз
основа на упражнявано давностно владение. По тези
съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните
и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
От нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по давност и съдебна делба № 172/13.11.1992 г., т.
II, нот. дело № 909/1992 г. на РС Свиленград се
изяснява, че на основание чл. 483 ГПК (отм.) Димитър Борисов П. е признат за
собственик на дворно място с площ от 507 кв. м., находящо се в гр. Свиленград,
обособено в самостоятелен парцел XX, образуван за имот планоснимачен
номер 685 в квартал 34 по плана на града, утвърден със заповед № 1854 от
19.04.1977 г., целият от 564 кв. м., при неуредени регулационни сметки от 57
кв. м., ведно с построените в него полумасивна
жилищна сграда и лятна кухня.
Видно от издаденото от
Община Свиленград удостоверение за наследници ищцата М.И.П. е преживяла съпруга
на Димитър Борисов П., починал на 12.03.2015 г., а ищците Б.Д.П. и В.Д.П. –
негови деца.
Представен е и
нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 163/19.06.1961, т. I,
нот. дело № 261/1961 г. на РС Свиленград, от който се
установява, че наследодателят на ответника Господин Б. Иванов е признат за
собственик на дворно място от 577 кв. м., находящо се в гр. Свиленград,
обособено в парцел X в кв. 16, с планоснимачен № 688.
Също така е приложен и
нотариален акт № 67/31.05.2019 г., т. II, рег. № 2299, нот.
дело № 211/2019 г. по описа на нотариус Митко Митев с район на действие РС
Свиленград, по силата на който ответникът Б.Г.Б. е признат за собственик по давностно владение на 175/752 ид.
ч. от поземлен имот с идентификатор 65677.701.731, находящ се в гр. Свиленград
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-107/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК.
От заключението по
назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като обективно
и компетентно изготвено, се изяснява, че по кадастралния и регулационен план (КиРП), одобрен със Заповед № 1854/1977 г., процесните имоти били нанесени, както следва: парцел XX-685
в кв. 34 с площ от 568 кв. м. на ищците и парцел III-688 в кв. 34 с площ от 603
кв. м. на ответника. Съгласно КиРП, одобрен със
Заповед № 602/1993 г., за имота на ищците е отреден парцел VI-742 в квартал 34
с площ от 439 кв. м., а за имота на ответника– парцел IX-731 в квартал 34 с
площ от 749 кв. м. По кадастралната карта имотът на ищците бил нанесен с
идентификатор 65677.701.742 с площ от 323 кв. м., а имотът на ответника с идентификатор 65677.701.731 с площ от 752
кв. м. Между двата имота бил „вклинен” поземлен имот с идентификатор 65677.701.730
вследствие на извършена разпоредителна сделка. В резултат на извършения анализ
на действащите през годините регулационни планове вещото лице е установило, че
спорните 64 кв. м. представлявали част от поземления имот на наследодателя на
ищците съгласно КиРП от 1977 г. и НА № 172/13.11.1992
г. Прието е, че регулационния план от 1977 г. не е приложен на място, тъй като
конфигурацията на дворищнорегулационните линии между процесните имоти по плана от 1977 г. не съответствала на
кадастралната карта, на частичното регулационно изменение от 2019 г. и на
изградените на място огради. Към датата на изготвяне на заключението била
влязла в сила заповед за частично изменение на дворищната регулация между процесните имоти, но имотните им граници в кадастралната
карта не били променени на това основание. В кадастралната карта имотните
граници били както в приложената на л. 18 скица. Регулационният план от 1993 г.
и по-точно дворищнорегулационните линии между процесните имоти били поставени в съответствие с имотните
граници на дворни места с пл. номера 742, 730 и 731.
От показанията на свидетеля
Христо Капитанов, преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК като логични и
основани на лични възприятия, се установява, че е съсед на ответника. На запад
имотът на ответника имал обща граница с притежавания от него имот. Разказва, че
от деца той и ответникът живеели в този квартал. Спомня си, че преди имотът на
ответника бил ограден с жив плет. Впоследствие, през 1980-1982 г. ответникът
поставил на същото място телена ограда, която до момента не била местена. Не
знаел семейството на ищците на е имало претенции, че ответникът е навлязъл в
техния имот. Посочил е, че през годините границите на имота на ответника не
били променяни. В тази насока са и показанията на свидетеля Христо Йовчев,
чийто имот се намирал срещу този на ответника. Разказва, че през 1963 г. се
преместил на живее там. Не знаел през годините да е била местена оградата между
имота на ищците и този на ответника. Между съседите нямало спорове по този
въпрос.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция с правно основание чл. 108 ЗС е
допустима за разглеждане, като с оглед въведените от ищците факти за съда съществува
задължение да изследва наличието на непълнота
или грешка в одобрената кадастрална карта. Доколкото предметът на исковете по чл. 108 ЗС и
чл. 54, ал. 2 ЗКИР е идентичен в установителната им
част, следва, че последният се поглъща от иска за собственост (в този смисъл т. 4 и т. 5 от Тълкувателно
решение № 8/23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г.
на ОСГК).
В разглеждания случай уважаването
на предявения от ищците иск с правно основание чл. 108 ЗС предпоставя
установяване наличието на следните предпоставки: право на собственост в патримониума на ищците спрямо процесния
имот, упражнявана фактическа власт от страна на ответника и липса на противопоставими права, въз
основа на които да владее същия.
В тази връзка, за да
бъде разрешен спорният въпрос дали процесните 64 кв.
м. са част от имота на ищците, следва да се изясни, че дворищната регулация при
действието на ЗТСУ (отм.) има непосредствено отчуждително действие, т. е.
собствеността върху придаваемите части преминава по
силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, тъй като
до тогава при евентуалното ѝ изменение или създаване на цялостна нова
регулация се изхожда от първоначалното положение на имотите. Това означава, че отчужденията по
дотогавашната регулация отпадат с обратна сила и се счита, че към парцела не се
е придавал имот на друго лице, т. е. действието ѝ е подчинено на условие
от прекратителен характер. Съгласно чл. 43, т. 5 ЗКИР
границите на поземлените имоти като основна кадастрална единица се установяват
от данните за означеното на място състояние в съответствие с документите за
собственост, плановете и картите по чл. 41, ал. 1, т. 1 и т. 3, а при приложена
регулация – от регулационните планове. Следователно, при приложена регулация
границите на имотите в кадастралната карта следва да съвпадат с регулационните,
освен ако след одобряване на регулацията са възникнали основания за промяна в
собствеността
Предвид изложеното, за да
се установи дали кадастралната карта отразява вярно собствеността, следва да
бъде изяснено дали при първата регулация регулационните граници съответстват на
документите за собственост или в урегулирания парцел са включени и части от
други имоти. Ако няма придаваеми части, кадастралният
план след регулацията следва да отразява регулационните граници поради
невъзможността да се придобиват по давност реални части от урегулирани
поземлени имоти (така Решение № 102/30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на
ВКС, І г. о.). Ако регулацията предвижда придаваеми
части, то за прилагането ѝ важат разясненията в ТР № 3/1993 г. на ВС,
ОСГК – тя ще се счита за приложена, ако дължимото обезщетение за придаваемите части е платено или тези части са били заети по
законния ред.
В разглеждания случай от
заключението на вещото лице се изяснява, че съгласно регулационния план от 1977
г. спорните 64 кв. м. са били част от имота на ищците. Последващият
регулационен план от 1993 г. е отразявал съществуващите на място граници на поземлените
имоти. Видно от приложената комбинирана скица към имота на ответника е била придадена
част от имота на ищците. Т. е. съгласно регулационния план от 1993 г. спорните
64 кв. м. попадат вече в имота на ответника. В тази връзка по делото не е
налице спор, че тази площ се намира във владение на ответника, като разпитаните
двама свидетели са категорични, че границата между двата имота не е променяна
през годините. По същия начин имотите са заснети и в действащата кадастрална
карта на гр. Свиленград, одобрена през 2016 г. От всичко изложено следва, че от
съществено значение за разрешаване на възникналия правен спор е дали
регулационният план от 1993 г. е приложен. Като съобрази събраните по делото
доказателства, съдът намира, че на този въпрос следва да се даде положителен
отговор. Въпреки че не са налице данни, че ответникът е заплатил обезщетение за
придадената към неговия парцел реална част, съдът намира, че е доказано по
безспорен начин, че същата е била заета. Този извод се извежда от факта, че
границите на имота на ответника не са били променяни през годините и същият е
упражнявал фактическа власт върху спорната реална част още преди приемане на
регулационния план от 1993 г. Поради това съдът приема, че ответникът е
придобил правото на собственост по силата на регулацията. Тук е мястото да се
изясни, че реално обособена част от урегулиран поземлен имот може да бъде
придобита по давност в хипотезата на чл. 200 ЗУТ, само ако са налице
изискванията на чл. 19 ЗУТ. Ако парцелите са образувани от самостоятелни имоти,
без да е извършвано придаване на части от съседни имоти и бъде завладяна реална
част от съседен парцел, правото на собственост може да бъде придобито по
давност само ако тази реална част отговаря на изискванията за самостоятелен
парцел, т. е. на изискванията за лице и площ. Тъй като очевидно спорната площ
от 64 кв. м. не отговаря на тези изисквания, съдът намира, че ответникът не би
могъл да придобие същата на основание придобивна
давност.
С оглед всичко изложено
и предвид установяването, че спорните 64 кв. м. са част от имота на
ответника, то отразяването им в кадастралната карта като част от този имот не
представлява грешка. За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да
изясни, че след извършената от ищците разпоредителна сделка, с която са
прехвърлили на собственика на поземлен имот с идентификатор 65677.701.730
граничещата с имота на ответника част от техния парцел, спорната реална част
практически не би могла да бъде придадена към собствения им имот. Това е така,
тъй като частите от имоти, които по силата на влязъл в сила
дворищно-регулационен план се придават от един имот към съседен нему имот при
действието на ЗТСУ (отм.) не представляват самостоятелен обект на собственост,
а принадлежност към главната вещ по смисъла на чл. 97 ЗС и като такива следват
собствеността на тази главна вещ (така Решение № 143 от 16.03.2012 г. по гр. д.
№ 913/2011 г. на ВКС, I г. о.). В случаите на отпадане
на отчуждителното действие на неприложения дворищно-регулационен план тези
части стават част от имота, от който са били отчуждени по силата на
неприложения дворищно-регулационен план. Ако този имот вече не е съседен,
очевидно тази част не би могла да се присъедини към него. В случая не е
възможно тя да се обособи и като самостоятелен поземлен имот, тъй като не
отговаря на изискванията на ЗУТ. Поради това в подобна хипотеза правоимащият би имал право единствено на парично
обезщетение за неоснователно обогатяване, но не и на право да ревандикира спорната площ, доколкото вече не е собственик
на съседен имот.
Тъй като ищците не
установиха при условията на пълно и главно доказване, че са собственици на
спорната реална част от 64 кв. м. поради допусната грешка в кадастралната
карта, изразяваща се в погрешно заснемане в границите на записания на името на
ответника имот вместо в границите на техния собствен, съдът намира, че
предявеният ревандикационен иск следва да бъде
отхвърлен.
Предвид отхвърлянето на
иска за собственост, следва да бъде оставено без уважение и искането по чл.
537, ал. 2 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ищците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ответника сторените разноски за депозит за вещо
лице и платено адвокатско възнаграждение в общ размер на 750 лв.
Така мотивиран, РС
Свиленград
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.И.П., ЕГН: **********, Б.Д.П., ЕГН: **********,***, и В.Д.П., ЕГН: **********,
адрес: ***, срещу Б.Г.Б., ЕГН: **********, адрес: ***, искове с правно
основание чл. 108 ЗС, вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР за
признаване за установено по отношение на Б.Г.Б., че М.И.П., Б.Д.П. и В.Д.П. са
собственици на реална част с площ от 64 кв. м., намираща се в северната част на
поземлен имот с идентификатор 65677.701.731 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016
г. на Изпълнителния директор на АГКК, обозначена с букви А, Б, В и Г на
намиращата се на л. 86 скица, поради погрешно заснемане като част от поземлен
имот с идентификатор 65677.701.731 вместо като част от поземлен имот с
идентификатор 65677.701.742, и за осъждането му да предаде владението върху
тази реална част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК
за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 67/31.05.2019 г., том II, рег. № 2299,
нот. дело № 211/2019 г. по описа на нотариус Митко
Митев с район на действие РС Свиленград.
ОСЪЖДА М.И.П., ЕГН: **********,
Б.Д.П., ЕГН: **********,***, и В.Д.П., ЕГН: **********, адрес: ***, да
заплатят на Б.Г.Б., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 750 лв.,
представляваща сторени пред първата инстанция разноски.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: