№ 327
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева
Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Въззивно гражданско дело №
20221100501204 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 25473/26.11.2021 г. по описа на ЧСИ
Р.М., подадена от “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* – длъжник по изпълнително дело
№ 20217900401953 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 на КЧСИ, с район на
действие – СГС, срещу действия на съдебния изпълнител –постановление от
16.11.2021 г., с което е отказано намаляването на приетите по изпълнителното
дело разноски на взискателите за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят сочи, че неправилно съдебният изпълнител отказва да
намали адвокатското възнаграждение на взискателите по изпълнителното
дело от 400 лева. Сочи, че същото следва да бъде намалено до минимално
дължимия размер от 200 лева според чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., тъй
като за събиране на задълженията на дружеството е образувано едно
изпълнително дело, независимо че взискателите са двама и няма основание да
бъде събиран двоен адвокатски хонорар. Сочи, че към момента на изпращане
на поканата за доброволно изпълнение е извършено само действие по
образуване на изпълнителното дело, но не и по водене на същото и
начисляване на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от наредбата е
незаконосъобразно. Сочи, че адвокатското възнаграждение на взискателите е
прекомерно, доколкото изпълнителното дело не се отличава с действителна и
правна сложност. Претендира да бъде отменено постановлението по
изпълнителното дело и адвокатското възнаграждение по делото да бъде
намалено до размера, предвиден в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., както и
да бъде намален размера на начислената по т. 26 от ТТРЗЧСИ
1
пропорционална такса.
Претендира разноски по настоящото дело, включително
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
В дадения срок всеки от взискателите Г.В.Д. и Д.В.Г. подава
възражение, в което оспорва жалбата на длъжника. Всеки от тях претендира
разноските по настоящото дело за адвокатско възнаграждение.
Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен
изпълнител.
Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото,
инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и доводите на
страните, намира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 29.09.2021 г. на Г.В.Д.,
чрез адв. С.Ю., и Д.В.Г., чрез адв. И.Ю., срещу длъжника “Т.С.” ЕАД, въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 07.09.2021 г. по гр.д. № 64713/2017
г. по описа на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 87 състав,
с който “Т.С.” ЕАД е осъдено на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на
Г.В.Д. и Д.В.Г. сумата от 233,67 лева – разноски по делото; да заплати на
Г.В.Д. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 300 лева –
разноски пред въззивната инстанция; да заплати на Д.В.Г. на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 300 лева – разноски пред въззивната
инстанция.
В молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано да бъдат
наложен запор върху банковите сметки на длъжника, както и е възложено
проучване на имущественото състояние на длъжника и набавянето на книжа
на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.
В молбата е направено искане да бъдат събрани и направените в
изпълнителното производство разноски.
В покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на
04.10.2021 г., е посочено задължението по изпълнителното дело, включително
разноските по изпълнението.
Подадено е по пощата с пощенско клеймо от 12.10.2021 г. възражение
от длъжника “Т.С.” ЕАД, с което се претендира да бъде намалено
адвокатското възнаграждение на взискателите до минималния размер от общо
200 лева за образуване на изпълнителното дело съгласно чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. и да бъде намален размерът на пропорционалната такса
по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Със запорно съобщение с изх. № 38950/16.11.2021 г., изпратено до “О.
Б.” АД, е наложен запор върху банковите сметки на длъжника. На 18.11.2021
г. е събрана сумата по изпълнителното дело по наложения запор.
С постановление от 16.11.2021 г. съдебният изпълнител е отказал да
намали приетите разноски на всеки от взискателите, представляващи
адвокатски хонорар.
При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срок, от длъжника по
2
изпълнителното дело и срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач,
ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл.
486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
В случая се оспорва от длъжника постановлението за разноски, с което
е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване на
адвокатско възнаграждение на взискателите.
Настоящият състав намира за неоснователни доводите в жалбата на
длъжника, че е прекомерно определеното адвокатско възнаграждение на
взискателите. Следва да се съобрази, че в случая са извършени от адвокатите
на взискателите действия по образуването на изпълнителното дело, за което
минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лева
съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Доколкото взискателите са двама, всеки е
упълномощил отделен адвокат и по изпълнителния лист са присъдени
разделно разноски във въззивната инстанция, не може да бъдат споделени
доводите на длъжника, че на същите се дължи едно адвокатско
възнаграждение.
В случая всеки от взискателите претендира адвокатско възнаграждение
от 200 лева за образуване на изпълнителното дело и процесуално
представителство по същото, т.е. по чл. 10, т. 1 и т. 2 от наредбата. Поради
това претендираното от всеки от тях адвокатско възнаграждение не се явява
прекомерно. С оглед на този извод, безпредметно e обсъждането на доводите
на жалбоподателя относно фактическата и правна сложност на делото, както
и за съобразяване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
Съгласно списък на разноските по чл. 80 от ГПК, всеки от двамата
ответници по жалбата претендира разноски по делото пред СГС в размер на
200 лева - адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 21.01.2022 г. От копието на изпратеното изпълнително дело се
установява, че към възраженията са представени преписи от договорите за
правна защита и съдействие от 21.02.2022 г. Във всеки от тях е посочено, че
договореното възнаграждение от 200 лева е платено в брой при подписване на
договора, което следва да се приеме за достатъчно доказателство за
извършено плащане съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение от
06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това в
полза на всеки от ответниците по жалбата следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение пред СГС в размер на 200 лева.
3
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 25473/26.11.2021 г. по
описа на ЧСИ Р.М., подадена от “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* – длъжник по
изпълнително дело № 20217900401953 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 на
КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу действия на съдебния изпълнител –
постановление от 16.11.2021 г., с което е отказано намаляването на приетите
по изпълнителното дело разноски на взискателите за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “Т.С.” ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “******* да
заплати Г.В.Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. “*******, сумата
от 200 лева (двеста лева) - разноски в производството за адвокатско
възнаграждение пред СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “Т.С.” ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “******* да
заплати Д.В.Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. “*******, сумата
от 200 лева (двеста лева) - разноски в производството за адвокатско
възнаграждение пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4