Р
Е Ш Е Н И Е
№ 557
гр.Добрич, 21.12.2018 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на дванадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ
: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при участието на прокурора
ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, разгледа докладваното от съдия Т.
Милева адм.д. №577/2018 г. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл.27, ал.6 от Закона за закрила на детето.
Образувано е по
жалба на С.М.Ч. ***, подадена чрез адв. Г. Д. - ВАК срещу Заповед №ЗД/Д-ТХ-Т-007 от 03.08.2018 г., издадена от Директора на Дирекция “Социално подпомагане”-Тервел. С
оспорената заповед е променена мярката за закрила на детето Е.Е.Р. като е
прекратено настаняването му в професионалното приемно семейство на С.М.Ч. и е
наредено временно настаняването му в професионалното приемно семейство на
Димитрина Илиева Николова до
произнасянето на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето. С
жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна, незаконосъобразна,
постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, необоснована и
постановена в несъответствие с целите на закона. Излагат се съображения, че
липсват мотиви в заповедта, като единствената изложена констатация е, че са се
провеждали нерегламентирани срещи между детето и биологичната му майка, със
съдействието на приемната майка, което обаче противоречи на разпоредбата на
чл.33 от ЗЗДетето. Твърди се, че административният орган не е извършил
приоритетна преценка по целесъобразност на интересите на детето, с оглед
неговото физическо, социално, морално здраве и осигуряване на възможност за
нормален здравословен начин на живот. Именно интересът на детето е основната
предпоставка за осъществения фактически състав на чл.29, т.9 от ЗЗДетето.
Релевират се доводи, че проявеното желание на дъщерята на приемната родителка
да иска да осинови това дете, по никакъв начин не застрашава живота и здравето
му, напротив чувството на любов и привързаност от страна на цялото приемно
семейство не може да създава опасност за детето. Релевират се и доводи, че в
мотивите си сам директорът е признал, че „г-жа Ч. като приемен родител се
справя много добре с отглеждането на детето.“. Твърди се, че органът по закрила
на детето е задължен да охрани интереса на детето и да вземе предвид неговите
емоции и чувства, а не да извършва действия в противовес на интересите му като
го настанява в едно непознато за него семейство без основателна причина.
Излагат се съображения, че от 26.07.2017 г. до настоящия момент на детето Е. се е осигурявала най-добрата среда за
неговото развитие, като освен необходимите грижи полагани за нея и е дадена
подходяща и любяща семейна среда, с много внимание, любов и търпение. Моли, на
тези основания да се отмени заповедта.
В хода по същество се изразява становище, че с оглед приетата
по делото съдебно-психологическа експертиза се установява, че жалбоподателката
не е поставила в риск детето, не е застрашила неговия живот и здраве, а
напротив му е нанесена вреда и травма с извеждането му от приемното семейство.
Сочи се също, че административният орган не е спазил процедурата на чл.16 от
Наредбата за условията и реда за кандидатстване, утвърждаване на приемни
семейства и настаняване на деца в тях. Претендират се сторените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция
“Социално подпомагане”-Тервел, не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна Е.Е.Р., чрез назначения от
съда особен представител, адв. В.К. – ДАК изразява становище, че жалбата е
основателна, а заповедта като неправилна и незаконосъобразна следва да бъде
отменена. Сочи се, че при издаване на заповедта са допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон. Позовава се на посоченото от вещото лице и в
съдебно заседание, а именно, че детето би се чувствало много по-добре в
семейството на С.Ч.. Моли в тази насока за съдебен акт.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата. Същият счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в
установената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на
производствените правила и не е в противоречие с материалния закон. Твърди се,
че заповедта е издадена и в съответствие със специалния закон, тъй като
приемният родител е поставил своите лични интереси над интересите на
обгрижваното изключително добре от него приемно дете, което е в противоречие с
ролята на приемния родител и с основната цел на закона – чл.3. Поради което и
моли да се потвърди административния акт.
Съобразявайки се
с посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и
събраните по делото писмени доказателства,
както и с оглед на разпоредбата на чл.168 от АПК, определяща обхвата на
съдебната проверка, Административният съд, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от лице, което е адресат на
административния акт и е участвало в административното производство по
издаването му, пряко е засегнато от разпоредените с него правни последици,
поради което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК. Спазен е предвидения срок по чл.149, ал.1 от АПК.
Жалбоподателката е професионален приемен родител, съгл. Заповед
№08ЗД-ЗД-0014/06.06.2016 г., издадена от Директора на Регионална дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Добрич. В семейството й от 26.07.2017 г. е настанено
детето Е.Е.Р. ЕГН **********, със Заповед №ЗД/Д-ТХ-Т-016 на Директора на ДСП
гр. Тервел /лист 117/. Настаняването е потвърдено със съдебно решение
№94/25.08.2017 г., постановено по гр.д. №443 по описа за 2017 г. на РС гр.
Тервел. Същото е за срок от една година, считано от 26.07.2017 г.
Със Заповед №ЗД/Д-ТХ-Т-006/26.07.2018 г. /лист 301-302/ на Директора на
дирекция СП Тервел е продължено временно настаняването на детето Е.Е.Р. в
семейството на приемния родител С.Ч..
Производството по издаване на
оспорената заповед е започнало след подаден сигнал от Невена Тодорова Добрева,
началник отдел ЗД в ДСП Тервел до Директора на РДСП Добрич /лист 321/. В същия
се посочва, че е получена информация от биологичната майка на детето Е. – Е.Р.Р.,
че допусната нерегламентирана среща между нея, професионалния приемен родител С.М.Ч.
и детето Е.. Приемната родителка не е отрекла за такава проведена среща, видно
от Протокол от 01.08.2018 г.. Поискано е във връзка с констатираните нарушения
от страна на приемния родител да бъдат предприети необходимите мерки.
На 02.08.2018 г. е проведена среща
между Директора на РДСП, главен експерт в дирекция и други лица, от ДСП Тервел
и социални работници. Посочено е, че са
допуснатите нарушения от страна на приемния родител Ч., а именно
нерегламентирани срещи между детето и биологичната майка, както като проблем е
посочено и желанието на дъщерята на Ч.
да осинови детето Е.. Прието е, че тази ситуация и с цел осигуряване
безопасността на детето следва същото да бъде изведено от приемното семейство и
да бъде настанено в друго ПС, съгл. чл.33, ал.4 от Правилника за прилагане на
ЗЗДетето и във връзка с чл.29, т.9 от ЗЗДетето. /лист 324/.
На същата дата е изготвена Индивидуална
оценка на потребностите на детето Е.Е.Р. /326-328/. В същата е посочено, че в дома на приемния
родител са създадени отлични хигиенно-битови условия, осигурен е кът за игри и
почивка на детето. Закупени са от страна на г-жа Ч. детска количка, кошче,
кошарка, облекло и обувки за детето, както и множество играчки. Детето не е
оставено без надзор, Е. получава нужното индивидуално внимание от цялото
семейство, адекватна грижа и топлина. Говори му се на турски /който е майчиният
му език/ и на български език, което то разбира. Детето бива разхождано от
приемната майка. По нататък се сочи, че възникналият проблем във връзка с
действията на приемния родител за осъществена нерегламентирана среща между
детето и биологичната майка и състоянието на дъщерята на приемния родител –
Невена, създават изключително чувствителна и деликатна ситуация за всички
участници в този процес. Посочено е, че е налице силна емоционална връзка между приемния родител и детето, както
и че такава съществува между детето и дъщерята на приемния родител, което е
довело до нездравото й желание да иска да осинови точно това дете. Прието, че
извеждането на детето следва да се извърши изключително внимателно и по начин,
който не би го травмирал.
На 02.08.2018 г. е изготвен и Социален
доклад от Невена Добрева – началник на отдел ЗД /329/. В него подробно е
обяснено как са се провели и кога срещите между приемната родителка, детето и
биологичната му майка. Посочено е, че след тези срещи биологичната майка Е. е
внесла в отдел „Закрила на детето“ молба за реинтеграция на детето Е. в нейното
семейство, като това е станало пречка за течащите срещи между
кандидат-осиновители и детето, и тези и нейни действия са прекъснали тази
процедура /по осиновяване/. Описано е, че дъщерята на приемната родителка е
изявила желание да кандидатства за осиновяване на детето, но желанието и е
именно да осинови детето Е.. Именно тази ситуация е наложила извеждането на
детето от приемното семейство, като планираната среща е за 03.08.2018 г.
В Социален доклад
№СЛ/Д-ТХ-Т/108-059/03.08.2018 г. /332-333/, изготвен от Добрева се прави извод,
че като качество на грижа и условия на живот и отглеждане, г-жа Ч. се справя
отлично и предоставя качествена грижа на приемен родител. Същата обаче под
въздействието на дъщеря си Невяна е
провела нерегламентирани срещи с биологичната майка, което е довело до други
действия. Предвид гореизложеното се предлага да бъде издадена заповед за спешно
извеждане на детето Е.Е.Р. от семейството на приемния родител С.М.Ч..
Въз основа на
визирания социален доклад е постановена оспорената заповед
№ЗД/Д-ТХ-Т-007/03.08.2018 г., с която на основание чл. 33, ал.4 от Правилника
за прилагане на Закона за закрила на детето и чл. 30, ал.1 и ал.2 във връзка с
чл.29, т. 9 от Закона за закрила на детето е наредена промяна на мярката за
закрила, като се прекрати настаняването на Е.Е.Р., ЕГН ********** в
професионално приемно семейство, а именно семейството на С.М.Ч. и се настани детето в семейството на приемния
родител Димитрина Илиева Николова. Процесното настаняване, според заповедта, е
до произнасянето на съда с решение по Закона за закрила на детето.
В законоустановения срок, Ч. е обжалвала заповедта по административен ред. С решение
№08-РД06-0004/30.08.2018 г. Директорът на Регионална дирекция за социално
подпомагане – Добрич отхвърля жалбата на С.М.Ч. със следните мотиви: приемния
родител и разширеното семейство извеждат напред собствените си интереси, а не
тези на детето и по този начин създават предпоставки за възникване на риск за
живота и здравето му. Отново е посочено, че приемната родителка се справя много
добре с отглеждането на детето, но само защото детето е привързано към жалбоподателката,
не е достатъчно и не е в негов интерес да бъде отглеждано и възпитавано точно и
само при нея. Подборът на новия родител е само и в интерес на детето и отчита факта, че детето има нужда от време
да се адаптира в новото семейство.
По делото като доказателство е приета цялата административна преписка,
касаеща детето Е.Е.Р., както и всички документи, касаещи приемната родителка.
По делото е назначена съдебно психологическа експертиза, изготвена от вещо
лице М.З. – експерт психолог. Същата е приета от страните без възражения. След
проведени лично срещи със семейството на приемната родителка, биологичната
майка и нейните роднини, новата приемна родителка и детето, вещото лице е дало
следното заключение: В дома на Ч., детето Е. е разполагало не само с необходимите
дрехи, храна и други битови ресурси, но и със собствена стая, имало е условията
и предоставеният от приемният родител и разширеното му семейство подход и
капацитет, съгласно възрастовото развитие на детето. Между детето Е. и приемния
родител се наблюдава наличие на формирана психоемоционална съзнателност на
детето към семейството и са идентифицира трайно установени у детето
психо-емоционални и паметови конструкти. Вещото лице сочи, че дори детето да
бъде върнато на биологичната му майка, у него подсъзнателно ще останат да
въздействат смътни представи за различна среда и родител-майка, която в
зависимост от посоките в хода на личния му живот, биха могли да се проявят като
явни психо-емоционални травми от отхвърлянето. От срещата с детето се установява
наличието на все още психо-травмено преживяване формирано от транзиторността на
детето в трета по ред за него семейна среда. Има вече формирана у него
психотравма от отхвърляне. Нерегламентираните срещи на детето с биологичната
майка не могат да бъдат тълкувани като реален риск за живота и здравето му.
Тълкуването от органа, че Н.Я.Х.– дъщеря на професионалния родител С.Ч. има
риск да изпадне в нервна криза, има само характер на предположение.
Обстоятелството, че за своите година и седем месеца детето е настанено на трето
място е довело до формирана психо-травма от изоставянето. Желанието на Н.Я.Х.да
осинови точно малолетното дете Е. е в синхрон с желанието и да го обича.
В с.з. на въпросите на страните вещото лице е дало допълнителни отговори,
като изрично е заявило, че няма сведения детето да е било подложено на риск, на
заплахи за здравето, за физическа или вербална агресия от страна на приемната
родителка и нейната дъщеря. Нямало е риск и от срещите с биологичната майка за
детето. Относно кризистното изваждане на детето, тъй като заповедта е издадена
на 03.08. и детето е извадено на същата дата, вещото лице отговаря следното:
Детето е извадено екстремно, това е било стрес и за приемния родител и за детето.
Детето на тази възраст е приемало приеманата майка за своя майка и както в
самата експертиза вещото лице е посочило, то е получило дълбока психотравма,
която ще му остане за цял живот. Вещото лице приема, че при извеждането на
детето е имало групов натиск върху решението на приемната родителка да се
съгласи да даде детето.
На въпроса на процесуалния представител на жалбоподателката, ако детето
бъде върнато при нея, как това ще му се отрази,
отговора на вещото лице е, че детето я помни като своя лична майка. То
няма спомени от биологичната си майка, а само за тази която го е отгледала.
Смята, че най-правилното, чисто човешки е детето да бъде върнато при Ч..
Отделно се посочва, че тъй като биологичната майка е подала молба за
реинтеграция, а детето в момента е в Добрич, то много трудно ще се осъществяват
срещите между майката и детето, тъй като тя живее в село Честименско, в община
Тервел.
По отношение компетентността на издателя на акта:
Съгласно чл.30а от Закона за закрила на детето при промяна на мярката за
закрила на детето се спазва редът за настаняване по чл.26-28 от с.з., а според
разпоредбата на чл.30, ал.2 и чл.27, ал.1 от Закона за закрила на детето,
временното прекратяване на настаняването и временното настаняване става със
заповед на директора на ДСП, респ. оспорената заповед е постановена в пределите на
материална (предметна) компетентност на директора и
не е нищожна.
Не са допуснати съществени нарушения от страна на административния орган по
отношение изискванията за спазване на установената форма, визирани в чл.59,
ал.2 от АПК. Предвид наличието на посочени фактически основания за издаване на
заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи
упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта,
съдържащ необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, настоящият състав на
съда прави извод, че е спазена установената форма за издаване на
административния акт.
Не е налице и нарушение на
административнопроизводствените правила, което да е основание за отмяна на акта.
По отношение съответствието на оспорения акт с
материалния закон:
Тук съдът съобразява обстоятелството, че с атакуваната
Заповед детето е настанено временно до произнасяне на съда с решение по чл.28
от ЗЗДетето. Спешното настаняване се предприема в случаите, когато е налице
промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес. То има
временен характер и се извършва по административен ред.
Предпоставките за приложение на правната норма са:
промяна в обстоятелствата, свързани с детето и положителна преценка за интереса
на детето. Нормата на чл.29, т.9 от ЗЗДетето е диспозитивна по своя характер.
Чрез нея законодателят е регламентирал една правна възможност, която е
предоставил на административния орган – да извърши преценка за всеки конкретен
случай дали е налице промяна в обстоятелствата, свързани с детето и дали тази
промяна в мярката е в интерес на детето.
Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗЗДетето прогласява
правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено,
нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. Един
от базовите принципи на закрилата, изведен от чл.3, т.3 от ЗЗДетето е
„осигуряване на най-добрия интерес на детето“. От правно значение в случая е само
и единствено дали временната мярка, изразяваща се прекратяване на настаняването
на детето в едно приемно семейство и настаняването на детето в друго такова,
осигурява най-добрият интерес на детето. Оспорената заповед не съдържа
обосноваване на този релевантен факт. Съгласно §1, т.5 от Закона за закрила на
детето "Най-добър интерес на детето" е
преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите
да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна
на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
По делото е установено към правнозначимия момент на
издаване на оспорваната заповед, че са проведени нерегламентирани срещи между
детето и биологичната му майка и нездравото желание на дъщерята на приемната
майка да осинови именно детето Е. и това би довело до нервен срив, който крие
потенциален риск за детето.
Приобщените по административната преписка доказателства –
социални доклади, индивидуални оценки на потребителя, протоколи за осъществени
срещи, план за действие безпротиворечиво сочат, че приемният родител С.М.Ч. се
е грижила безупречно за детето Е.. Установява се също и силната емоционална
връзка между тях и това не се оспорва от ответната страна. Такива са били
отношенията и между дъщерята Невена и детето Е.. Цялата една година през която
детето Е. се е отглеждало от Ч. е нямало никакви проблеми относно отношенията
между приемната майка, детето и нейната дъщеря. Това е довело и до издаването
на нова заповед за настаняване на детето в семейството на Ч.. Изведнъж, когато
се оказва, че биологичната майка е подала молба за реинтеграция и това е довело
до прекъсване на започнатата процедура по осиновяване на детето Е. се
установяват проблеми, „създавани“ от дъщерята Невяна.
За да се прекрати настаняването извън семейството, съгл.
чл.29, т.9 от ЗЗДетето следва да е налице промяна в обстоятелствата, свързани с
детето и ако е в негов интерес. Именно
кумулативното наличие на тези два факта /по аргумент от чл.30, ал.2 от Закона за закрила на детето и чл.24, ал.2 от Наредбата за
условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства
и настаняване на деца в тях/ следва да се приеме, че може да обоснове промяна в
мярката за закрила на детето. В случая, само фактът на нерегламентирани срещи между детето и биологичната майка не
удволетворява всички изисквания на закона за временно прекратяване на
настаняването на детето в приемното семейство, доколкото не е налице
обосноваване в оспорения акт наличието и на другата
кумулативно изискуема предпоставка – осигуряване най-добрият интерес на детето.
Доколкото се твърди, че има риск за детето от желанието
на дъщерята Невена да го осинови, това са само твърдения, които по никакъв
начин не се доказаха, още повече, че вещото лице-психолог изрично заяви, че
нито срещите, нито действията на Невяна водят до някакви рискове за детето.
Напротив спешното извеждане на детето Е. от дома на Ч. /за периода от неговото
раждане, това е трето семейство в което то отива за отглеждане/ е довело до
трайна психо-травма на изоставянето.
Най-добрият интерес на детето и висшите интереси на
детето са прокламирани освен в чл.3, ат.3 от ЗЗДетето, но и в чл.3 от
Конвенцията за правата на детето.
В преамбюла на Хартата на основните права на Европейския
съюз изрично е казано, че ползването на прокламираните права поражда
отговорности и задължения, както спрямо
другите, така и спрямо човешката общност и бъдещите поколения. Въз основа на
отразените в преамбюла основни положения, едно от което е посоченото, Съюзът
признава посочените по-долу права свободи и принципи.
В чл.24 от ХОПЕС изрично е казано, че при всички
действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по
отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно
значение.
Т.е. единственото и основно в настоящия казус са
интересите на детето. А от всички събрани писмени доказателства се установява,
че отглеждането на детето Е. от приемната майка С.Ч. се е осъществявало винаги
и само в негов интерес. Извеждането на детето от нейния дом обаче е в абсолютно
противоречие с интереса на детето, неговите чувства и възприятия, което
безспорно се установява от приетата по делото съдебно-психологическа
експертиза. Като не се е съобразил с най-висшите интереси на детето, директорът
на ДСП гр. Тервел е постановил оспорената заповед в противоречие с
материалноправните норми – чл.30а, във вр. с чл.30, ал.2 от Закона за закрила на детето, във вр. с
чл.24, ал.2 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и
утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях.
Оспорената
заповед е в несъответствие и с принципите на закрила на детето, визирани в чл.3
от Закона за закрила на детето, а именно отглеждане на детето в семейна среда,
осигуряване най-добрия интерес на детето, грижа в съответствие с потребностите
на детето, чл.3 от Конвенцията за правата на детето и чл.24 от
ХОПЕС.
По тези
съображения, административният съд намира, че следва да отмени оспорената заповед на директора на ДСП-Тервел. Тъй като
административното производство е започнато служебно, а с настоящия съдебен акт
въпросът е решен по същество, не се налага изпращане на преписката на
административния орган за произнасяне.
С оглед изхода на спора и на осн. чл.143, ал.1 от АПК следва да бъдат
присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски на жалбоподателя в
производството, както следва: 10 лв. ДТ, 5 лв. такса за призоваване на
свидетел, 500 лева, адвокатско възнаграждение и 709,88 лева, депозит за вещо
лице или общо сумата в размер на 1 224,88 лева.
За назначена по реда на чл.
25, ал. 1 ЗПрП и за заплащане на
предоставената на заинтересованата страна
/малолетно лице/ правна помощ намират приложение разпоредбите на чл. 37- 39 ЗПрП /ОПР № 786/21.06.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 74/2011 г., ІІІ г.о./. Хипотезата на предоставена правна помощ
за процесуално представителство на основание чл. 23, ал. 1
ЗПрП е различна от назначаването на особен представител на
ответника на разноски на ищеца по реда на чл. 29,
чл. 47, ал. 6 и чл. 48, ал. 2 ГПК. Редът за заплащане на
правната помощ е уреден в глава седма от ЗПП,
като то се извършва след подаден писмен отчет до съответния адвокатски съвет за
извършената дейност от страна на адвоката, оказал правна помощ. От своя страна,
в правомощията на НБПП е да вземе решение по искането на адвоката за заплащане
на възнаграждение. Съгласно чл. 38, ал. 2
във вр. с чл. 39 ЗПрП
адвокатският съвет проверява и заверява отчета на адвоката, предоставил правна
помощ, и предлага на НБПП размер на възнаграждението съобразно вида,
количеството и качеството на оказаната правна помощ в рамките на наредбата по
чл. 37. Без данни за конкретния размер на възнаграждението за предоставената
правна помощ на заинтересованото лице определимо по чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приета с
ПМС № 4/2006 г. и без доказателства за реалното му изплащане на представляващия
заинтересованото лице адвокат, съдът не може да постанови осъждане на ответника да заплати по
сметка на НБПП разноските за правната помощ на заинтересованата страна по реда на чл.78, ал.7 от ГПК. Едва след
определяне и изплащане на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на заинтересованата страна от НБПП, ще възникне основание за присъждане в полза на
НБПП на разноските за адвокатско възнаграждение на представляващия заинтересованата страна адвокат за сметка на ответната страна. Производството /
за което няма срок / ще се развива на основание чл.78, ал.7 от ГПК по молба на Националното бюро за правна помощ. Затова към настоящия
момент, съдът не присъжда разноски в тежест на ответника за
извършеното процесуално представителство на заинтересованата страна.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2, предл. второ във вр. с чл.173, ал.1от АПК, Административният
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №ЗД/Д-ТХ-Т-007
от 03.08.2018 г.,
издадена от Директора на Дирекция “Социално подпомагане”-Тервел.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Тервел да заплати на С.М.Ч.,
ЕГН ********** *** сторените поделото съдебно-деловодни разноски в размер на
1 224.88 /Хиляда двеста двадесет и четири лева и осемдесет и осем ст./
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: