РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Варна , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица С. Станчева
при секретаря Юлия Калчева
като разгледа докладваното от Росица С. Станчева Въззивно гражданско дело
№ 20203000500319 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Ревюел“ ООД, ЕИК *********, чрез процесуален
представител адв.В.С. от АК – София против решение № 158/26.11.2019г. на Окръжен съд –
Добрич, постановено по т.д. № 366/2018г., при участие на трети лица помагачи на страна на
ответника и на страната на ответниците по предявен срещу третите лица обратен иск.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от
въззивното дружество против „Зином“ АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.59
ЗЗД за заплащане на сумата от 29 337.45 лева, левова равностойност на 15 000 евро,
претендирана като дължимо обезщетение за лишаване от ползването на собствен на ищеца
недвижим имот за периода 02.05.2018г. – 02.11.2018г.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на атакуваното решение, основани
на доводи за неправилна преценка на събраните по делото доказателства и направата на
изводи в противоречие с материалния закон. Оспорват се изводите на първоинстанционния
съд за недоказаност на фактическия състав на чл.59 ЗЗД и за отказ от страна на въззивника
да съдейства на ответната страна да изнесе вещите си от процесния имот. Излагат се доводи
по съществото на спора. Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалвания съдебен
1
акт и постанови решение, с което да уважи предявения от въззивното дружество иск.
В срока по чл.263 ГПК са постъпили писмени отговори от ответника „Зином“ АД,
както и от третите лица – помагачи В.Л.П. и Х. С. Х., които оспорват въззивната жалба като
неоснователна.
Подадена е и частна жалба от „Ревюел“ ООД против определение № 107/21.02.2020г.,
постановено по реда на чл.248 ГПК, с което първоинстанционният съд е оставил без
уважение молбата му за изменение на решението в частта относно дължимите от него в
полза на „Зином“ АД разноски за адвокатско възнаграждение. По подробно изложени в
жалбата доводи за необоснованост и незаконосъобразност на така обжалваното определение
се иска неговата отмяна и уважаване на искането за намаляване на претендираното от
ответната страна адвокатско възнаграждение поради прекомерност.
В срок частната жалба е оспорена от „Зином“ АД като неоснователна.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от „Ревюел“ ООД против
„Зином“ АД иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
В исковата си молба, уточнена с молба от 25.04.2019г. въззивникът е изложил
твърдения, че от 2010г. е собственик на недвижим имот, находящ се в с.Гложене, област
Ловеч, м.“Бостана“ и представляващ двуетажна админастративно-производствена сграда със
застроена площ от 1 107 кв.м., изградена в ПИ 308005, като към момента на придобиването в
имота са заверени различни вещи, включително стари машини, железа и др. По повод
предявени съдебни претенции от ответното дружество за част от тези вещи /подробно
описани в настоящата искова молба/, с решение от 02.05.2018г., постановено по гр.д. №
4156/2017г. на АпС – София ищцовото дружество е било осъдено да му предаде владението
върху същите. Твърди се, че „Ревюел“ ООД никога не е имало отношение към тези вещи,
като след постановяване на цитираното решение по никакъв начин не се е противопоставял
на ответника да получи същите, за което е отправил и нарочна покана. Вместо това от
страна на „Зином“ АД са предприети действия за принудително изпълнение въз основа на
издаден изпълнителен лист, по който е било образувано изп.д. № 20188790401764 по описа
на ЧСИ Велислав Петров, рег. № 879. Твърди се, че в хода на това изпълнение взискателят
не е оказал необходимото съдействие за получаване на процесните вещи, явявайки се на
насрочените от съдебния изпълнител дати за предаването им без необходимата техника и
оборудване, предявявайки неоснователни искания към ЧСИ за назначаване на неотносими
експертизи и обжалвайки действията на съдебния изпълнител. На 24.10.2018г. са били
предадени част от вещите като към момента на предяване на настоящата искова молба в
едно от помещенията от имота му все още се намират автоматична преса, модел А 2-220,
хидрокопир ТГС и трансформатор 250 кVА, ведно с разпределително устройство. Сочи се,
че поради това бездействие на взискателя въззивното дружество е било лишено от
възможността да ползва собствения си имот, в частност помещението, в което се намират
вещите, а ползването от страна на въззиваемия се явява без основание. С нотариална покана
от 05.10.2018г., получена от „Зином“ АД на 10.10.2018г. въззивникът го е поканил да му
заплати сумата от 2 500 лева на месец, считано от 02.05.2018г. /датата на постановяване на
решението по гр.д. № 4156/2017г./, претендирана като обезщетение за неоснователно
ползване на заеманите от вещите му помещения и възпрепятстване на производствения
процес. С оглед отказа за заплащане на такова е отправено и искането до съда за осъждането
на „Зином“ АД да му заплати сумата от 29 337.45 лева, представляваща левова
равностойност на 15 000 евро, претендирана като дължимо обезщетение за неоснователното
ползване на имота му за периода 02.05.2018г. – 02.11.2018г.
2
В срока по чл.131 ГПК исковата претенция е оспорена като неоснователна. Оспорват
се изложените в исковата молба фактически твърдения за бездействие и отказ от страна на
ответното дружество да получи собствените си движими вещи. Навеждат се твърдения, че
именно поради оспорването на правото му на собственост върху процесните вещи,
обективирано чрез недопускането му до имота, удостоверено в хода на изп.д. № 156/2007г.
по описа на СИС при РС – Тетевен и сигнали до НАП е бил предявен и искът с правно
основание чл.108 ЗС. След уважаването му между страните са водени преговори за
доброволното им предаване, но поради отправени с нотариална покана от 23.05.2018г.
претенции от „Ревюел“ ООД за заплащане на обезщетение за ползването на недвижимия
имот за периода 23.05.2013г. – 23.05.2018г. и изявление за прихващане, както и поради отказ
да бъде допуснат да извърши оглед на вещите и даване на подходящ срок за организиране
на процеса по изваждането им, такова не е реализирано. По тази причина ответното
дружество е предприело действия по принудително изпълнение. Оспорват се твърденията на
въззивника, че в хода на това изпълнение взискателят не е оказал необходимото съдействие
по осигуряване на техника и обезпеченост за изнасянето на вещите и че са отправяни
неоснователни искания до ЧСИ, в т.ч. и неоснователно обжалване на действия на съдебния
изпълнител. Твърди се, че забавянето в принудителното изпълнение се дължи от една страна
на отказа на длъжника „Ревюел“ АД да допусне представители на взискателя да извършат
оглед на процесните вещи с цел необходимостта от предприемане на подготвителни
действия по тяхното транспортиране и разглобяване на част от тях, както и поради
незаконосъобразните откази на ЧСИ и неговия ПЧСИ да назначат експертизи, които да
определят състоянието на вещите и посочат начин и мерки за вземането им /определяне на
необходимата техника и кадрова обезпеченост, начин и безопасни условия за демонтаж,
разкомлектоване и пренасяне/, а впоследствие и за оценка на липсващи части от машините с
оглед приложение разпоредбата на чл.521 ал.2 ГПК. Излагат се твърдения за хронологично
извършените от страните и съдебния изпълнител действия. Оспорва, че е налице
неоснователно обогатяване от негова страна, съответно обедняване на въззивника в резултат
на невъзможността да ползва част от имота си. В условията на евентуалност се оспорва и
размера на претендираното обезщетение.
По направено от ответната страна искане на основание чл.219 ал.1 ГПК с
определение от 13.05.2019г. първоинстанционният съд е конституирал като трети лица –
помагачи В.Л.П. и Х. С. Х., съответно ЧСИ и ПЧСИ, водили изпълнителното производство
по изп.д. № 20188790401764 и е приел предявения в условията на евентуалност от
уважаването на главния иск обратен иск на „Зином“ АД срещу тях за солидарното им
осъждане за сумата от 8 700 евро, претендирана като обезщетение за претърпени от
дружеството вреди в резултат на незаконосъобразните им действия по изп.д., на основание
чл.74 ЗЧСИ.
Така конституираните в процеса трети лица са оспорили главния иск и предявения
срещу тях обратен иск като неоснователни по подробно изложени възражения в
депозираните по чл.131 ГПК отговори.
С определение 19.06.2019г. в качеството им трети лица – помагачи на ответниците по
обратния иск са конституирани „ДЗИ – Общо застраховане“ АД и „Лев инс“ АД –
застрахователи по сключени договори за застраховка „Професионална отговорност на
ЧСИ“. С писмени становища същите са оспорили исковата претенция по обратния иск като
неоснователна.
Съдът, като взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания,
становищата на страните, относимите към предмета на спора доказателства и
приложимия закон приема за установено от фактическа и правна страна следното:
3
Не е спорно, а това е видно и от приетите в тази насока писмени доказателства и
допълнителното заключение на СТЕ, че въззивникът „Ревюел“ ООД, с предишно
наименование „Енерджи моторс“ ООД е собственик на недвижим имот, находящ се в
с.Гложене и представляващ двуетажна админастративно-производствена сграда със
застроена площ от 1 107 кв.м., изградена в ПИ 308005 /сега ПИ с идентификатор
15165.308.5/, като правото на собственост е придобито чрез апортиране на имота в капитала
на дружеството от „Енерджи асет“ ООД. От своя страна праводателят се легитимира като
собственик въз основа на сключена придобивна сделка с „Кредит факторис“ АД, придобило
имота чрез реализирана публична продан по изп.д.№ 156/2007г. на СИС при РС – Тетевен.
Не са спорни и правата на собственост на въззиваемото дружество „Зином“ АД върху
посочените в исковата молба движими вещи. С влязло в сила на 13.06.2018г. решение №
1069/02.05.2018г. на Апелативен съд – София по в.гр.д. № 4156/2017г. е потвърдено
решение на Софийски градски съд от 08.03.2017г., постановено по гр.д. № 15709/2014г. по
предявен иск с правно основание чл.108 ЗС, с което "Зином" АД е признато за собственик на
два реверсива, машина за леене под налягане, автоматична преса, струг С8С, струг С11А,
резбонарезна машина, два броя хидрокопири ТГС и трасформатор 250 кVа, намиращи се в
гореописания недвижим имот и "Ривюел" ООД е осъдено да предаде на „Зином“ АД
владението върху същите.
От индивидуализацията на подлежащите на връщане вещи, както и от приетите по
делото писмени доказателства, обективиращи съвпадащи волеизявления на страните
/депозирани по изпълнителното дело молби/, заключението на проведената СТЕ и
разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели П.М.и С.И. следва извода, че тези
вещи съставляват едрогабаритни и специфични машини и съоръжения, вдигането и
транспортирането на които изисква извършването на подготвителни действия по
разглобяване на част от тях, обезпечаване безопасността на дейностите и използването на
специализирана техника.
Видно от разменената след постановяване на въззивното решение на АпС – София
между страните кореспонденция е, че с покана от 23.05.2018г. „Ревюел“ ООД е изразило
готовност за доброволно предаване на вещите, но едновременно с това е предявило към
„Зином“ АД и претенция за заплащане на обезщетение за невъзможността да ползва изцяло
имота си за период от 5 години назад, по отношение на която е направено и изявление за
прихващане с насрещни задължения за съдебни разноски. В отговор на това ответното
дружество е поискало да му бъде осигурен достъп до машините с цел да бъде извършен
оглед за установяване тяхното състояние и направата на преценка за необходимите
действия, които следва да се извършат по техния демонтаж и вдигане, а претенциите за
заплащане на суми и извършване на прихващане са оспорени. Последвали са писма,
обективиращи изявления, от които е видно, че страните не са постигнали споразумение
относно начина и времето за доброволно изпълнение на решението по ревандикационния
иск, поради което и въз основа на издаден изпълнителен лист от 11.05.2018г. на 23.07.2018г.
4
е образувано изп.д. № 20188800401300 по описа на ЧСИ В.П.
От материалите по това изп.д. се установява, че с изпратената до длъжника ПДИ е
било насрочено предаване на вещите за дата 22.08.2018г. В съставения от ПЧСИ протокол
от 22.08.2018г. е удостоверено, че взискателят, чрез изпълнителния директор и неговият
процесуален представител не са допуснати от длъжника да извършат оглед на машините и
съоръженията и че такъв не е осигурен от съдебния изпълнител. Причината за това е
обстоятелството, че към 22.08.2018г. срокът за доброволно изпълнение не е изтекъл и
забраната за извършване на принудителни действия в този срок /извод в този смисъл следва
от датата на връчване на ПДИ, показанията на разпитаната по делото свидетелка Д. и
отразеното в протокола, че не са налице условия за принудително изпълнение по ГПК/.
В протокола от 22.08.2018г. е посочено още, че е извършен оглед на вещите от
съдебния изпълнител, но без същите да са описани подробно и съобразно състоянието им
към този момент, каквото искане е било отправено от взискателя /вписано в протокола
изрично волеизявление на процесуалния му представител, както и молба до ЧСИ от
20.08.2018г., в която освен това искане е поискано и назначаване на техническа експертиза,
която да определи какви действия следва да бъдат извършени за обезпечаване
технологичното и безопасно преместване на вещите/.
От показанията на св.Д. - ПЧСИ при ЧСИ Л., както и от депозирана по изп.д. молба
от взискателя от 30.08.2018г. се установява, че освен ПЧСИ Х.Х. при направения оглед на
вещите на 22.08.2018г. е присъствало водено от взискателя "Зином" АД техническо лице,
служител в „АВС Партнер“ ООД, с което дружество впоследствие е бил сключен договор от
07.09.2018г. за извършване на услуги вр. преместване и извозване на вещите.
Във връзка с този договор по делото са представени доказателства за извършени от
възложителя авансови плащания на уговореното в него възнаграждение.
Предаване на вещите не е извършено и на насрочената втора дата - 11.09.2018г. С
оглед отразеното в изготвения от ПЧСИ Х. протокол причината за това е направено
възражение от страна на взискателя „Зином“ АД за констатирани липсващи части по някои
от машините, отказът на присъстващото на място вещо лице – оценител да извърши оценка
за състоянието на вещите спрямо такова в предходен момент, както и липсата на място на
съответната техника за демонтиране и извозване на вещите. Последното обстоятелство не се
оспорва, а и противното не се установява от останалия доказателствен материал. Според
показанията на св.М. и св.И., същите са били ангажирани от "Зином" АД за извършването на
подготвителните работи по разкомплектоването на машините, а техниката е трябвало да
дойде след това, но до извършването на каквито и да било дейности по подготовка на
машините не се е стигнало. Св. М. сочи, че първоначално са били допуснати в имота, като в
едно от помещенията са намерили само част от вещите, а други са били в двора, при
направения оглед да установили съществени липси на части и увреди, както и че в
последствие по искане на представител на въззивника са били изведени извън портала на
5
имота, поради което и на въпросната дата не са извършвали каквито и да било действия по
демонтаж и подготовка на машините. За последното свидетелства и св.И.
Реализирането на принудителното изпълнение фактически е отпочнало на
насрочената от ПЧСИ трета дата – 24.10.2018г., когато съгласно съставения от него
протокол на взискателя са предадени машина за леене под налягане, 1 бр. хидрокопир ТГС с
№ 122, струг С8С, струг С11А, резбонарезна машина и 2 бр. реверсива. Отразено е, че
взискателят е отказал да получи хидрокопир със заводски № 124 и трансформатор 250 кVа,
поради направени възражения за липси на съществени части и искане по чл.521 ал.2 ГПК за
определяне равностойността им, а по отношение на автоматичната преса, описана под № 3 в
изпълнителния лист изпълнението не е могло да бъде осъществено с осигурения кран.
Постановено е изпълнението досежно пресата да продължи на 26.10.2018г., а искането на
взискателя за назначаване на експертиза за определяне равностойността на увредените вещи
и липсващи части повторно е било оставено без уважение. Този отказ е бил обжалван от
"Зином" АД по реда на чл.435 ГПК и отменен с постановеното по гр.д. № 546/2018г.
решение на ОС - Ловеч.
Междувременно, по искане на взискателя от 25.10.2018г. на основание чл.427 ал.5
ГПК изпълнителното дело е продължено от друг ЧСИ, който е назначил исканите от
взискателя експертизи за оценка на липсващите части и относно определяне технологичния
процес по изнасяне на пресата. Поради това към края на исковия период – 02.11.2018г.
принудителното изпълнение за предаване на всички присъдени вещи не е било приключило.
Демонтажът и изнасянето на пресата е извършено на 12.12.2018г.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Вземането за неоснователно обогатяване възниква, когато е налице разместване на
блага – обедняване на един по причина обогатяването на друг, без в отношенията между
тези страни да съществува обвързаност от договор или деликт. Когато обеднялото лицето,
чиято правна сфера е накърнена не може да защити правото си с иск, основан на договорно
или деликтно основание, или по някой от специалните състави на неоснователното
обогатяване, регламентирани в чл.55 ЗЗД, то разполага с възможността да възстанови
нарушеното си благо по силата на общата правна норма на чл.59 ЗЗД – всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго е длъжен да върне онова, с което се е обогатил,
до размера на обедняването. Необходимо изискване за уважаването на този иск е връзката
между обедняването и обогатяването да произтича от един или няколко общи факти /в т.см.
задължителните постановки на т.5 от ППВС № 1/1979г./.
Съдебната практика е константна, че общата хипотеза на неоснователно обогатяване
по чл.59 ЗЗД е налице и в случаите, когато лице несобственик ползва имот без правно
основание за това и препятства собственика да го ползва в обема на притежаваното от
последния право на собственост. В този случай обогатяването е в резултат от спестените
разходи за наем от ползващия имота без основание, а обедняването на неползващия
6
собственик – от невъзможността на ползва имота си /лично или чрез отдаването му под
наем/. Общият факт, от който произтича неоснователното разместване на блага в този
случай е именно ползването на имота от обогатилия се без основание.
От гореописаната и приета за установена фактическа обстановка следва извод, че
безспорно в исковия период 02.05.2018г. - 02.11.2018г. въззивното дружество не е могло да
ползва в пълен обем имота си, поради това, че в част от него са се намирали вещи,
собственост на ответното дружество. Причината за това обаче не е факта на ползване на
имота от страна от „Зином“ АД.
Към момента на придобиване на правото на собственост върху недвижимият имот от
"Ревюел" ООД през 2010г. въззиваемият не е имал достъп до него, нито е осъществявал
фактическа власт върху помещенията, в които са се намирали собствените му движими
вещи. Процесните вещи са били във владение на въззивника „Ревюел“ ООД, което
обстоятелство е и основанието за уважаване на предявения срещу него ревандикационен
иск. След постановяването на въззивното решение по този иск това положение не е
променено. Заявената в отправената от въззивника покана от 23.05.2018г. готовност
доброволно да изпълни съдебното решение и да предаде владението върху присъдените
вещи не е равнозначно на предоставен достъп, доколкото поставените от него в разменената
между страните кореспонденция времеви условия и отказ да бъде извършен предварителен
оглед на вещите не кореспондират на безспорната необходимост от осигуряване на
специфична по обем и технология обезпеченост на процеса по вдигане и преместване на
вещите.
Не е налице промяна в обстоятелствата и в хода на образуваното от "Зином" АД
принудително изпълнение. При насрочваните от съдебния изпълнител дати за предаване на
машините процесуалното поведение на взискателя е било обусловено от конкретиката по
делото и предоставени му от закона права - нуждата от предварителен оглед на вещите с цел
установяване състоянието им и определяне необходимите действия по изнасянето им, в т.ч.
по начин да не бъдат нанесени вреди и на имота на въззивника, констатираните при
извършения едва на 11.09.2018г. от взискателя оглед липси и повреди, поведението на
длъжника и действията на водещия изпълнението ПЧСИ. По тази причина, обстоятелството,
че през исковия период въззивното дружество не е могло да ползва частта от имота си, заета
от вещите на ответната страна не се основа на държанието им там без основание от страна
на въззиваемия, респ. последният не се е обогатил за сметка на въззивника.
По тези съображения, настоящият състав намира, че не е налице фактическия състав
на чл.59 ЗЗД, поради което и предявеният от "Ревюел" ООД против "Зином" АД иск за
заплащане на обезщетение за неоснователно ползване на собствения му недвижим имот в
периода 02.05.2018г. - 02.11.2018г. е неоснователен.
С оглед несбъдването на процесуалното условие, при което е предявен обратният иск
срещу третите лица – помагачи на „Зином“ АД не подлежи на разглеждане по същество.
7
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК:
С обжалваното определение ОС – Добрич е оставил без уважение искането на
„Ревюел“ ООД за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските,
които дружеството е осъдено да заплати в полза на „Зином“ АД. Молбата за изменение е
основана на доводи за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение,
възражение за което е направено в последното с.з. Поискано е същото да бъде определено в
минималния размер по Наредба № 1/2004г. – 1 410.12 лева.
Видно от постановения диспозитив на решението първоинстанционният съд е осъдил
„Ревюел“ ООД да заплати на „Зином“ АД сумата от 4 491 лева, която съобразно
представения списък по чл.80 ГПК включва направени разноски вр. доказателствения
материал /291.20 лева/, както заплатено адвокатско възнаграждение /4 200 лв., с вкл. ДДС/.
Последното е сбор от заплатеното адвокатско възнаграждение по главния иск в размер на
3 000 лева и по обратния иск в размер на 1 200 лева. В същото време, с оглед отхвърлянето
на главния иск и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът „Ревюел“ ООД дължи репатриране на
всички направени от ответната страна разноски в т.ч. и по обратния иск, независимо, че
поради несбъдване на процесуално условия същият не е разгледан по същество.
Отчитайки горното, както и фактическата и правна сложност на спора, обема на
ангажираните по делото доказателства и проведените открити с.з., настоящият състав
намира, че заплатените адвокатски възнаграждения за всеки един от исковете не са
прекомерни. Претендираното адвокатско възнаграждение по главния иск не надвишава
двукратния размер, определен по реда на чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004г. /същият е 1 410.12
лв. без ДДС, съответно 1 692.14 лева с вкл. ДДС, при заплатен 2 500 лв. без ДДС, респ. 3 000
с ДДС/. Заплатеното адвокатско възнаграждение по обратния иск е в размер на 1 200 лв. с
ДДС, при минимален размер по Наредбата 1 248.57 лева с начислено ДДС.
Ето защо искането на въззивника за изменение на първоинстанционното решение в
частта относно дължимите от него разноски правилно е оставено без уважение, поради което
обжалваното определение също следва да бъде потвърдено.
По разноските за настоящата инстанция:
С оглед изхода от спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК въззивното дружество следва
заплати на „Зином“ АД разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 000
лева. Разноските по претендираното възнаграждение от 240 лева вр. подадения отговор по
жалбата срещу определението по чл.248 ГПК не следва да бъдат възлагани в тежест на
въззивника, тъй като това производство няма самостоятелен характер, вкл. и при обжалване
на акта на съда по чл.248 ГПК и кумулирането на нови задължения за разноски е
недопустимо.
Претендираните разноски от третите лица В.П. и Х.Х., имащи процесуалното
8
качество и на ответници по предявения обратен иск следва да бъдат възложени в тежест на
ищеца по този иск – „Зином“ АД, по арг. от чл.78 ал.4 ГПК. С оглед на това въззиваемото
дружество следва да заплати на В.П. сумата от 1 500 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение и сумата от 1 041 лева в полза на адв. Ц.А. за осъществено
процесуално представителство на Х.Х. при условията на чл.38 ал.1 т.3 ЗАдв. вр. чл.38 ал.2
ЗАдв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 158/26.11.2019г. на Окръжен съд – Добрич,
постановено по т.д. № 366/2018г. и постановеното по реда на чл.248 ГПК по същото дело
определение № 107/21.02.2020г.
ОСЪЖДА „Ревюел“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, жк „Стрелбище“, ул.“Траянова врата“ № 5, ет.1, офис 1 ДА ЗАПЛАТИ на
„Зином“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Антон
Стоянов“ № 1А сумата от 3 000 /три хиляди/ лева, представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА „Зином“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Добрич, ул.“Антон Стоянов“ № 1А ДА ЗАПЛАТИ на В.Л.П. сумата от 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА „Зином“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Добрич, ул.“Антон Стоянов“ № 1А ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Ц.В.А. от АК – Ловеч и
адрес на кантора гр.Троян, ул.Ангел Кънчев“ № 4 сумата от 1 041 /хиляда четиридесет и
един/ лева, представяваща възнаграждение за осъществено във въззивното производство
процесуално представителство на Х. С. Х., на основание чл.78 ГПК и чл.38 ЗАдв.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба
пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9