Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 23.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Б състав, в публичното заседание на двадесет
и пети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. МАРИНА
ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 16953 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 228259/30.09.2019г.
по гр.д. № 2927 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 56 – ти състав
са уважени исковете, предявени с искова молба вх.№2001476/17.01.2019г.,
изпратена по пощата на 14.01.2019г. на Б.Г.Г., ЕГН ********** с адрес: ***
срещу „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК”, ЕИК *****, с адрес:
гр. София, пл. *****с правно
основание чл. 344, ал.1 , т.1, т.2 и т.3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ,
като е признато за незаконно и е отменено уволнението на Б.Г.Г., ЕГН ********** от длъжността
„Риск мениджър” на основание на чл. 328,
ал.1,т.3 от КТ, считано от 15.11.2018г., Б.Г.Г., ЕГН ********** е възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност „Риск мениджър” в Синдикална взаимозастрахователна кооперация
-СиВЗК”, ЕИК *****, като Синдикална взаимозастрахователна
кооперация - СиВЗК”, ЕИК ***** е осъдена да заплати на Б.Г.Г., ЕГН ********** сумата от
76 669,44лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
– 17.01.2019г., до изплащането й, представляващи обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение за период от 15.11.2018г. до 15.05.2019г.,
като неоснователен е отхвърлен иска по
чл. 344,ал.1, т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ за горница над 76669,44лв. до предявен размер от 113 676лв.,
като неоснователно е отхвърлено евентуалното възражение за прихващане
на Синдикална взаимозастрахователна
кооперация - СиВЗК”, ЕИК ***** за сумата от 27 726,99лв., представляващи платено на Б.Г.Г.,
ЕГН ********** без основание възнаграждение за длъжността „Председател
на кооперацията” за периода от 16.06.2017г. до 30.09.2017г., като ответникът е
осъден да заплати на ищеца съдебни разноски от 2503лв., ищецът е осъден
да заплати на ответника съдебни разноски от 1361,25лв., ответникът е
осъден да заплати по сметка на СРС 3296,52лв. за държавна такса и за
възнаграждение на вещо лице.
С
Определение от 14.10.2019г. по гр.д. № 2927 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 56 – ти
състав е допуснато предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената сума по иск по чл. 344,
ал.1 т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ.
Срещу така постановеното Решение са депозирани:
1.Въззивна
жалба вх. № 5179952/31.10.2019г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на
28.10.2019г. от ищеца на Б.Г.Г., ЕГН
********** в частта, с която е отхвърлен
иска по чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ за горница над 76669,44лв. до предявен размер
от 113 676лв. Изложил е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Последното му основно трудово
възнаграждение преди уволнението било 16 000лв., допълнителното такова за
придобит трудов стаж и професионален опит било 2976лв. и така обезщетението
следвало да се определи от основа 18 976лв. Едностранното решение на
работодателя да му плаща от декември 2017г. само 12 778лв. било незаконно.
В публично заседание от 25.06.2020г. е
заявил, че районният съд се е произнесъл по всички искове, които е предявил
така, както ги е предявил, няма непълнота на решението нито порок на същото във
връзка с допустимостта му.
Въззиваемият – ответник по исковете Синдикална взаимозастрахователна кооперация
- СиВЗК”, ЕИК ***** в предосатвения срок за отговор не е изразил становище
по жалбата.
2. Въззивна
жалба вх.№ 5177868/29.10.2019г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на
24.10.2019г. от ответника по исковете Синдикална
взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК”, ЕИК ***** в частта, в която исковете по
чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ са уважени и е отхвърлено евентуалното му
възражение за прихващане. Изложил е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочил е, че трудовото правоотношение между страните за длъжността „риск
мениджър” било възникнало въз основа на избор. Ищецът бил избран за председател
на кооперацията, като в последствие му било възложено да изпълнява функции като риск мениджър чрез допълнение на
длъжностната характеристика. При правоотношение, което е възникнало на
основание на избор предварителната закрила по чл. 333 от КТ не се прилагала и
неправилно районният съд бил приел, че в случая същата намира приложение. За
длъжността „председател“ правоотношението възникнало по избор. За длъжността
„риск мениджър” имало вътрешно съвместителство, защото тази функция била
добавена в последствие към функцията председател. Ищецът се възползвал от
длъжността си „председател“ и без да има решение на УС на ответника вместо да
сключи договор за полагане на допълнителен труд при същия работодател се
самоназначил на длъжността „риск мениджър” при сериозно месечно възнаграждение.
Промяната в длъжностната характеристика не водела до възникване на ново трудово
правоотношение. Промяната на
длъжностната характеристика не водела до трансформация на трудовото
правоотношение. Нямало разграничение на работното време, отговорности,
отчетност, възнаграждение за двете
длъжности, каквато била целта на основния и допълнителния трудов договор, поради
което и не следвало да се приема че има
два договора. Дори да се приемело, че има два трудови договора между страните
този за длъжността „риск мениджър” бил договор за допълнителен труд при същия работодател
и отново закрилата по чл. 333 от КТ не намирала приложение. По делото било
установено че уволнителното основание е
осъществено, обем на работа бил намалял, защото му било забранено
сключването на нови договори и разпореждане с активи, управителните органи били
десезирани и управлението било от квестори, ответникът на практика не
функционирал като работещо застрахователно дружество, не се изготвяла бизнес
стратегия, отнет бил лиценз. Разпоредбата на чл. 599, ал. 4 от КЗ не била
приложима, защото не се извършвала замяна на риск мениджъра. Не било
задължително да се извършва подбор, това била единствена щатна бройка.
Основателно било евентуалното му възражение за прихващане, защото за периода
ищецът бил десезиран с изпълнението на функциите му и полученото не било
добросъвестно, той знаел, че няма право да получи възнаграждението. Претендирал
е разноски.
Въззиваемият-ищец
– Б.Г.Г., ЕГН ********** е оспорил
жалбата. Посочил , е че решението на СРС в тази част е правилно. По делото било установено, че към прекратяване на
правоотношението страдал от захарна болест и рецидивиращо депресивно
разстройство, поради което и се ползвал със закрила по чл. 333 от КТ, която не
била преодоляна от ответника. Правилно
районният съд бил приел, че правоотношението между страните за длъжността „риск
мениджър” не било възникнало на
основание на избор. Процедура по избор за тази длъжност не била проведена.
Приетият устав бил установявал , че едва от 25.06.2016г. за длъжността се предвижда избор, а функцията
била поета от ищеца на 04.01.2016г. Между страните имало две отделни трудови
правоотношения – за председател и за „риск мениджър”. Твърдението, че за
длъжността „риск мениджър“ договор
бил за допълнителен труд не бил
въведен в производство пред СРС и недопустимо било въвеждането му едва с
въззивната жалба. Отделно по делото не бил приет договор за допълнителен труд
за длъжността „риск мениджър” и такъв не било установено да е сключен между
страните. Твърденията на ответника били противоречиви, от една страна се
твърдяло че правоотношението е едно, но за длъжността председател не било
прекратено, а същевременно се твърдяло, че правоотношението за длъжността „риск
мениджър” било прекратено, от друга страна се твърдяло, че правоотношенията са
две. Ответникът не бил с отнет лиценз с влязъл в сила административен акт, не
бил нито в ликвидация, нито в несъстоятелност, квесторът само временно
представлявал застрахователя, действията на квестора следвало да бъдат одобрени
от КФН, ако оказват сериозно влияние върху правния и икономически статус на
застрахователя. Длъжността „риск мениджър” била с ключова функция по смисъла на
чл. 79 вр. с чл. 78 от КЗ, квесторът можел да заменя лицето, което я изпълнява,
функцията управление на риска не можело да бъде премахната, за да се изпълнява
тя от квестора следвало да има одобрение на КФН, каквото в случая нямало. Нито
функцията председател нито функцията риск мениджър можело да бъдат премахнати,
защото кооперацията следва да има председател и такъв и до момента в Търговския регистър бил вписан ищецът.
Разпоредбата на чл. 78 от КЗ задължително изисква застрахователят да има и риск
мениджър. Тези функции не можело да се изпълняват и от квестора, защото
последният има изрично и ограничително посочени в закона функции.Не било
установено уволнителното основани, защото доказателства за трайно намаляване на
обема на работа не били събрани по делото. Броят на действащите застрахователни
работи били с най-голяма тежест при определяне на обема на работа , те не били
намалели. Финансовия резултат за брутен премиен приход за тримесечието преди
уволнението бил по-добър от предходното тримесечие, получените премии били в
по-голям размер. При изслушването в о.с.з. вещото лице направило уточнение на
извода си, като посочило, че приело за неактивни полици тези по които няма
ежемесечни плащания. Обема на работа за длъжността не бил намален, напротив,
нивото на риск било рязко завишено, задълженията на ищеца рязко ескалирали,
броят на действащи застрахователни правоотношения не бил съществено изменен,
ищецът редовно изготвял основният документ, оценяващ на годишна база риска за
застрахователя. Квесторите имали противоречиви интереси с ищеца и уволнението
било злоупотреба с право – успешното атакуване на актовете на КФН щяло да
доведе до преустановяване функциите на квесторите. Данни за злоупотреба с право
се съдържали и в свидетелските показани, сочещи че квестори са поискали
счетоводно записване на активи на ответника да бъде намалено с
32 000 000лв., което да доведе до отнемане на лиценз. Правилно било
отхвърлено възражението за прихващане. Платеното възнаграждение било дължимо
Плащането не било грешка, сумите били получени добросъвестно от ищеца Спирането
на плащането от ответника не можело да обоснове обратен извод. Претендирал е
разноски.
Срещу така постановеното Определение е депозирана частна жалба вх. № 5179559/31.10.2019г.
от ответника по исковете Синдикална
взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК”, ЕИК *****. Посочило е, че с
Решения на КФН били наложени принудителни мерки и ограничения върху дейността,
му, отнет бил лиценза му и било забранено свободното разпореждане с активи и
сключването на нови застрахователни договори, 2018г. била приключена със загуби
от 36402лв. съобразно квесторите и одиторите, усилията на квесторите били
насочени за осигуряване на достатъчно средства за изплащане на застрахователни
обезщетения и плащането на присъдената от СРС сума щяло да доведе до нов
дисбаланс и вреди, които можело да се окажат непоправими, не подлежали на точна
оценка, предварителното изпълнение можело да създаде възможност и заобикаляне
на чл. 620 от КЗ при евентуално производство по несъстоятелност на ответника.
Претендирало е разноски.
Ответникът
по частната жалба ищец – Б.Г.Г., ЕГН ********** е
оспорил жалбата. Посочил , е че
определението на СРС е правилно. Предварителното изпълнение следвало да
се допусне от съда служебно, неприложима била разпоредбата на чл. 243 от ГПК.
Нямало влязъл в сила административен акт за отнемане на лиценз на ответника,
той не бил нито в ликвидация, нито в несъстоятелност. Ответникът разполагал с
достатъчно активи и свободни парични средства, годишният финансов отчет за
2018г. сочел приключване с печалба от 251 000лв. преди облагането й с
данъци, а и икономическото състояние на ответника не можело да обоснове
неизпълнение на задълженията му. Плащането на сумата не била вреда, а
изпълнение на задължение. Здравословното състояние на ищеца рязко се влошило и
имал нужда от средства за лечение и за
задоволяване на ежедневните му нужди. Претендирал е разноски.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ вх.№2001476/17.01.2019г.
, изпратена по пощата на 14.01.2019г. , уточнена със становище от 25.04.2019г.
и в о.с.з. от 02.09.2019г. на Б.Г.Г.,
ЕГН ********** с адрес: *** срещу „Синдикална
взаимозастрахователна кооперация-СиВЗК”, ЕИК *****, с адрес: гр. София, пл.
*****с която е поискал от съда на основание
на чл. 344, ал.1 , т.1, т.2 и т.3 вр. с
чл. 225, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД да признае за незаконно и отмени уволнението му от длъжността „Риск
мениджър” извършено на основание на чл.
328, ал.1,т.3 от КТ считано от
15.11.2018г., да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност „Риск мениджър” в Синдикална взаимозастрахователна
кооперация-СиВЗК”, ЕИК *****, като ответникът бъде осъден да му заплати сумата от 113 676лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 17.01.2019г., до изплащането й, представляващи обезщетение за оставане
без работа поради незаконното уволнение за период от 15.11.2018г. до
15.05.2019г. Посочил е, че бил „Председател”
на кооперацията , отделно заемал и длъжността „риск мениджър”, двете длъжности
били задължителни за всеки един застраховател съобразно изискванията на закона
не можело обем на работа да доведе до основание за уволнението му от тези
длъжности. За длъжността „риск мениджър” му било връчено предизвестие изх. №
457/11.10.2018г. за уволнение поради
намален обем на работа от тази длъжност
бил уволнен незаконно. Правоотношението за тази длъжност не било възникнало въз
основа на избор и приложима била разпоредбата на чл. 333 от КТ. За уволнението
му следвало да има одобрение от КФН, следвало да бъде преодоляна и закрилата по
чл. 333 от КТ, от която се ползвал поради заболяването му захарен диабет и рецидивиращо
депресивно разстройство, нито едно от тези условия не било настъпило. Не било налице уволнителното основание
„намаляване обем на работа” за длъжността „риск мениджър”, напротив с оглед на
решенията на КФН обем на работа за тази длъжност бил увеличен. Обем на работа
на самия застраховател същото не бил намален. Не бил извършен и подбор.
Уволнението било злоупотреба с права на квесторите, те имали противоречиви
интереси с тези на ищеца. За процесния период бил останал без работа и му се
дължало обезщетение, определено на база брутно трудово възнаграждение от
18976лв. Оспорил е евентуалното възражение за прихващане. Посочил е, че
възнаграждение се дължало, плащането му не било грешка, получил го
добросъвестно. Част от задълженията му било да оспорва актовете на КФН и това
направил. Като представител на ответника той бил длъжен да сключи договора за
риск мениджър и да определи възнаграждението.
Две години след назначаването на квестори възнаграждение му се плащало и
нямало оспорване на представителната му власт. Прехвърлянето на функцията за
управление на риска на квесторите било замяна на лицето , което я осъществява и
било нужно одобрение на КФН. Претендирал е разноски.
Ответникът „Синдикална взаимозастрахователна
кооперация-СиВЗК”, ЕИК *****, в предоставения му срок е оспорил исковете.
Навел е твърдения, че ищецът бил председател на кооперацията и все още бил такъв
по записванията в Търговския регистър, правоотношението било възникнало на
основание на избор. Правоотношението било изменено с длъжностната характеристика
и с допълнително споразумение от
29.12.2015г., когато на ищеца било
възложено да осъществява и функциите „риск мениджър”, каквото било изискването
на КЗ, но размерът на възнаграждението му било определено в нарушение на
Устава, защото нямало решение на УС, а споразумението било сключено от ищеца
като представител и на двете страни, което нарушавало чл. 38 от ЗЗД. Посочил е,
че в следствие на назначената от КФН с Решения от 16.06.2017г., от
13.07.2017г. и от 01.12.207г. с
последното е отнет и лиценз на ответника като застраховател, функциите на
председател на кооперацията се изпълнявали от квесторите, значително намалял
обема от работа за функциите управление на риска и на това основание с
предизвестието от 11.10.2018г. трудовият договор на ищеца за длъжността „риск
мениджър” бил прекратен, което се посочвало и в Заповед № 6/15.11.2018г.
Функциите на ищеца като председател не били прекратени въпреки квестурата,
защото това не било включено във функциите на квесторите, само ОС на ответника
можело да освободи председателя. Ищецът не се ползвал със закрила по чл. 333 от КТ защото правоотношението било изборно. Неотносими към делото били твърденията на
ищеца за задължителност на длъжността Председател, защото правоотношението с
него като председател не било прекратено.
КЗ предвиждал задължително съществуване на система за управление на
риска, но не предвиждал задължително съществуване на длъжността „риск
мениджър”, управлението на риска се осъществявало от квесторите към момента на
уволнението. Нямало изискване за одобрение от КФН на прекратяване на
правоотношението за „риск мениджър”, защото нямало замяна по смисъла на чл.
599, ал. 4 от КЗ. Нямало нужда от
извършването на подбор за да е законно уволнението, само една била щатната
бройка за тази длъжност. Уволнението било законно, нямало злоупотреба с право.
Предявил е възражение за прихващане срещу иска по чл. 225, ал.1 от КТ със
сумата от 27 726,99лв. изпратена на ищеца като възнаграждение на
длъжността „Председател” за периода от 16.06.2017г. до 30.09.2017г. Посочил е,
че за този период функциите на председател били изпълнявани от квесторите и
платеното било без основание поради грешка били платени. Оспорването на
актовете на КФН не било след функциите
на ищеца. Претендирал е разноски.
По делото са приети неоспорени от страните допълнителни
споразумения от 29.12.2015., от
28.11.2016г. и от 29.05.2017г. към трудов договор № 24/13.05.2004г., носещи
подписи за страните по тях-ответникът е бил представляван от Председателя -
ищец, съгласно които ищецът работи по трудово правоотношение с ответника като
„Председател на кооперацията” със задължения по длъжностната характеристика и
тези, които произтичат от закона на пълно работно време от 8 часа при основно
трудово възнаграждение от 16 000лв. и допълнително такова за трудов стаж и професионален опит от 2976лв.
към 29.05.2017г., от които считано от
29.12.2015г. въз основа на изменената длъжностна характеристика 33% са за труд като председател, а 67% са за
труд като „риск мениджър”.
Приета е неоспорена от страните длъжностна
характеристика за длъжността „Председател
на кооперацията и на УС”, с която ищецът е запознат на 03.01.2007г., съгласно която
основни задължения са тези по закон, да организира и ръководи работа на
УС и на застрахователно-техническия екип, пласментния апарат и обучава пряко
състав, осигурява условия за счетоводно отчитане, ръководи проучващия пазара
екип, създаване на проекти за специални и общи условия, извършването на заявки
за актюерско обслужване, тарифна вноска като цена на покритие на съответния
риск, обслужване и развитие на сключени застрахователни договори; отговаря за
създаване, развитие и опазване на материално-техническа база, следи за
изучаване, спазване и прилагане на закони за застраховане, КТ, трудови и социално-осигурителни отношения; отговаря
за търговско укрепване и развитие на кооперацията, на търговския й престиж , за
укрепване на колектива, спазване на етика и морал на работно място,
представлява кооперацията по съдебни дела и спорове, пред КФН, НАП,
изпълнителна власт и Прокуратура, съдейства за сътрудничество и развитие на творчески
връзки с КНСБ.
Прието е неоспорено от страните допълнение към
длъжностна характеристика , с което ищецът се е подписал, че е запознат на 04.01.2016г., съгласно което към задълженията на ищеца се добавят и функции в следните
политики: морално етичен кодекс на кооперацията; кадрова политика; пазарна
концепция ; политика на кооперацията за
управление на риска, включваща политики за управление на риска, свързан с
подписваческата дейност и заделянето на технически резерви, за управление на
оперативния риск, управление на активите и пасивите, за управление на
инвестиционния риск, за управление на ликвидния риск; политика за оперативен
контрол, вкл. правила и процедури за изпълнение отчитане на дейността на
отделните организационни звена; политика за вътрешен одит; политика за възнагражденията;
политика за извънредни ситуации и информационна сигурност; политика за оценка
на активи ; политика за оценка на платежоспособността ; политика за управление
на жалбите; политика за подписваческа дейност и работа със застрахователни посредници; политика за изпълнение на
задълженията по чл. 127, ал. 7 от КЗ; политика за информационна система и
документооборота; политика за квалификация и надеждност на лицата, упражняващи
ключови функции и всички групи ръководни служители; политика за управление на
конфликт на интереси; политика за управление на капитала; политика за уреждане
на претенции и „Вътрешни правила за дейността по уреждане на претенции по чл.
104 от КЗ”; счетоводна политика.
Приети са неоспорени от страните амбулаторни листове
от 2010г., 2011г., 2012г., 2013г., 2014г., 2018г., резултати от кръвни
изследвания, болничен лист от 2010г., медицинска бележка от 2018г., етапна
епикриза от 05.12.2018г., епикриза от 2019г., съгласно които ищецът от 2010г. и
към момента страда от заболяване „неинсулинозависим
захарен диабет „хипертонична болест на сърцето”, „през 2011г. и 2012г., 2018г. е имал прояви на „рецидивиращо
депресивно разстройство-умерено тежък епизод” и „разстройство на
вегетативна нервна система”, на 28.06.2019г.. е хоспитализиран с диагноза
„исхемичен мозъчен инсулт”.
Прието е
предизвестие изх. №
457/11.10.2018г. съгласно което ответникът
чрез двама квестори е съставил изявление до ищеца, с което го е
уведомил, че поради намаляване на обема на работа и на основание на чл. 328,
ал.1, т. 3 от КТ с изтичане на 30 дни прекратява договора за длъжността „Риск
мениджър”. На лицевата страна на предизвестието е положен подпис срещу имената
на ответника и дата 15.10.2018г.
Приет е Устав на ответника в сила от 20.05.2016г., съгласно който длъжността „Председател на кооперацията
” и длъжността „Риск мениджър” на кооперацията са изборни, избират се от Общото
събраните на кооперацията. Съгласно чл. 31 от Устава председателят на кооперацията
я представлява, организира изпълнението на решенията на ОС и на УС, ръководи
текущата й дейност, сключва и прекратява трудови договори и определя
възнагражденията по тях.
Приети са Решения на КФН от 16.06.2017г. - 3 решения,
от 13.07.2017г., от 01.12.2017г. от съгласно които за периода от
16.06.2017г. до 30.09.2017г. на ответника е назначен квестор, който да
изпълнява функциите и правомощията по управление и представителство на
ответника, вкл. и на работодател, като
може да назначава , заменя лица, извършващи ключови дейности по реда на КЗ,
управлява кооперацията в интерес на застрахованите и ползващите се лица,
забранено е свободното разпореждане с активи на кооперацията, сключването на
нови застрахователни и/или презастрахователни договори, удължаването на срока
на вече сключените и разширяване на покритието по тях, с решение от 01.12.2017г. е отнет лиценз на
ответника за извършване на застраховане, забранено е свободното разпореждане с
активи на кооперацията до започване на производство по ликвидация/несъстоятелност,
за 6 месеца е забранено сключването на
нови застрахователни и/или презастрахователни договори, назначени са 2-ма квестори.
Приети са удостоверение, издадени от ВАС съгласно
които Решенията на КФН от 10.03.2017г., от 16.06.2017г., от 20.09.2017, от
01.12.2017г. са обжалвани.
В о.с.з. от 20.05.2018г. районният съд е извършил
констатация по трудова книжка на ищеца и е установил, че след прекратяване на
процесното правоотношение в трудова книжка на ищеца няма записване за следващо
трудово правоотношение.
Приета е неоспорена от страните справка, съгласно
която за октомври 2017г. брутното трудово възнаграждение на ищеца за длъжността
Риск мениджър е 12778,24лв. и
е платена, от декември 2017г. до декември 2018г. не му е начислявано и плащано
възнаграждение като Председател на кооперацията, изплатеното такова за
периода юни-септември 2017г е било от по 6262,07лв. месечно като Председател
на кооперацията.
С прието по делото основно и допълнително заключение
по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и справки при ответника е посочило, че на ищеца като председател на
кооперацията за периода юни—септември 2017г. са
начислени съответно брутно суми били : 15 868,68лв.; 7268,49лв.;
6262,80лв.; 6262,08лв. тогава е ползвал платен годишен отпуск от 19.06.2017г.
до 25.09.2017г., за октомври 2018г. заплата като риск мениджър на ищеца е
начислена в размер на 12 778,24лв.
Посочило е, че за 2017г. има ръст на сключени застрахователни договори и
на приходи от премии в сравнение с
2016г. От 01.12.2017г. след отнемане на лиценза на ответника нямало нови сключени договори, имало и спад
на приходи от премии в сравнение с 2017г. Посочило е, че премиите по
застрахователните договори зависели от трудовото възнаграждение на
застрахованите и така независимо от липсата на промяна в броя на застрахователните договори имало промяна в
приходите от премиите по тях. Посочило е, че по справките на ответника
договорите се водели като активни в момента в който нещо се прави по тях,
включително и проверка на договора. Към 31.12.2017г. застрахователни договори
били 42 139бр., към септември 2018г. били 41162 бр., към 31.03.2019г. били
42112бр.
Разпитан по делото св.
Д.К.е заявил, че от 2010г. е адвокат
на ответника, през 2016г. били наложени принудителни административни мерки,
като на 01.12.2017г. бил отнет и лиценза на кооперацията , представлявал кооперацията
по административните дела срещу тези решения, като пълномощните му били
подписани от ищеца, последното пълномощно по делото срещу решението от
01.12.2017г. за отнемане на лиценза било приподписано от квесторите на
кооперацията, административните дела били 9 на брой, пет от тях били спрени, по
две от делата производствата се развивали. Посочил е, че ищецът му помагал по
делото включително и към момента, имало нужда от познания в специфична
икономическа материя и то в областта на застраховането, делата били с висока
фактическа сложност, били по 500-600 страници с по две експертизи, сложни били
и от правна страна, материалите на международните одиторски фирми били над 2000 страници. Само ищецът помагал на
свидетеля по делото, не се обръщал към квесторите. Имало над 40 000
застрахователни полици, основните документи били в 4 основни дейности, които
изготвял риск-мениджъра,който ежегодно
изготвял самооценка на риска на застрахователя, имало такъв за 2017г. , след това
нямало такава самооценка. Балансът за 2016г. не бил заверен. Квесторите искали
с 32 000 000лв. да се намалят активите на кооперацията, това било
основание за отнемане на лиценз, председателят на УС и финансовия директор
отказали и били уволнени. Най-големият риск бил отнемането на лиценз, задачата
на риск-мениджъра била да предвиди всички негативи.Доколкото бил видял
квесторите получавали указания от КФН например за плащане на данъци, на
режийни, да се ограничи персонал и разходите за него. Знаел, че има прекратени
договори от застрахованите. Ищецът бил председател и риск-мениджър на
кооперацията, не знаел дали квесторите ежедневно осъществяват оперативно
управление на риска.
Приети са справка, жалба, съгласно които Д.К.е подавал
жалби от името на кооперацията като неин адвокат и през 2017г. са му платени
възнаграждения за процесуално представителство пред ВАС.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо. Ищецът пред въззивния съд в
о.с.з. от 25.06.2020г. изрично е посочил, че решението на СРС е постановено по
исковете така, както ги е предявил – за уволнението от длъжността „риск
мениджър“. Ответникът по исковете в хода на цялото на производство по делото е
твърдял, че уволнението е само от длъжността „риск мениджър“. При така
направените изявления на страните съдът приема, че обжалваното решение е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната му част:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ:
Разпоредбите на чл.328, ал.1 от КТ уреждат редица
изчерпателно изброени отделни безвиновни основания за едностранно прекратяване
на трудовото правоотношение от работодателя, като на съдебен контрол подлежат
обстоятелствата дали заповедта е издадена от лице с работодателска власт към
момента на прекратяване на правоотношението, дали са били налице онези факти, които са изложени
като мотиви на прекратителното за правоотношението изявление на работодателя,
дали е дадена правилна правна квалификация на тези обстоятелства и дали те са
посочени в съответната хипотеза на чл. 328, ал.1 от КТ . В това производство
съдът се ръководи само от изложените в уволнителния акт факти, и само за
тяхното наличие е проверката му. Уволнителният акт на работодателя следва да е
мотивиран, като посочената от работодателя правна квалификация на уволнителното
основание следва да съответства на изложените фактически основания за
уволнението. Обратното би нарушило равнопоставеността между страните, защото
работникът/служителят няма да знае как да организира защитата си срещу
уволнението. За уволнителното основание по чл. 328, ал.1, т. 3 от КТ е достатъчно
работодателят да е посочил правна квалификация на конкретното основание като
цифрово обозначение на разпоредбата, защото то е еднозначно. За останалите
разпоредби на чл. 328 от КТ, ако съдържат повече от едно уволнително основание,
за да се приеме, че уволнителна заповед е мотивирана следва в хода на производството се установи, че
работодателят е провел сериозна подготовка, за да извърши уволнението, като е
уведомил работника за конкретните причини, поради които прекратява
правоотношението с него. И в тези случаи следва да е дадена правна квалификация
на уволнителното основание, съответстваща на фактическите основания за уволнение,
изложени в прекратителния акт.
Съдът приема, че процесуалното поведение на страните
по делото, установеното по делото
извънсъдебно поведение на страните, събраните по делото доказателства
установяват, че страните са били обвързани от валидни трудови правоотношения,
съгласно които ищецът е изпълнявал при ответника две длъжности – „председател
на кооперация“ и „риск мениджър“. Неоснователни са доводите на ответника по
исковете, че ищецът се самоназначил на длъжността „риск мениджър” , че
промяната в длъжностната характеристика не водела до възникване на ново трудово
правоотношение и до трансформация на трудовото правоотношение. Ищецът е бил председател на кооперацията и
като такъв е работодател, той е бил компетентен да сключи договор за длъжността
„риск мениджър“. По делото не е установено за сключването на договор за
длъжността „риск мениджър“ към 29.12.2015г. и 04.01.2016г. да се е изисквало
решение на друг орган на управление на кооперацията. Приетото допълнително
споразумение от 29.12.2015г. и длъжностна характеристика , с която ищецът е бил
запознат на 04.01.2016г. установяват възникване на правоотношение между
страните за длъжността „риск мениджър“. Характера на правоотношението се
определя от съдържанието на правата и на задълженията на страните по него. Без
значение за валидността на това правоотношение е как ще бъде наименован
документа за постигнатото между страните съгласие. Следва да се посочи, че поведението на страните извънсъдебно - плащането и приемане
на възнаграждение отделно за длъжността „риск мениджър“, отправянето на
предизвестие за прекратяване на договор за длъжността „риск мениджър“,
обосновават извод, че между страните е възникнало трудово правоотношение за
длъжността „риск мениджър“ и това трудово правоотношение е различно от трудовото
правоотношение за длъжността“председател“, заеманата от ищеца при ответника. За
последната не се спори, че ищецът заема и към момента. Няма пречка длъжността
„риск мениждър“ при застраховател с функции свързани с управлението на риска на
застрахователя да се заема по основно
трудово правоотношение или по допълнително трудово правоотношение – аргумент от
разпоредбата на чл. 78, ал.2 от Кодекса за застраховането.
При прекратяване на трудово правоотношение едностранно
от работодателя на основание „намаляване
на обем на работа”, съдът преди да премине към изследване на въпроса дали
работодателят е бил длъжен и ако е бил - дали е извършил подбор, следва да
прецени, дали към момента на прекратяване на правоотношението е било налице
използваното от работодателя основание за уволнение, тоест дали има намаляване на обем на работата на
работодателя и дали уволнението е извършено от лице с работодателска
компетентност.
Преди да се извърши към тази проверка, обаче, съдът
следва да даде отговор на повдигнатия от ищеца въпрос дали се е ползвал от закрила по чл. 333 от КТ и дали същата е преодоляна. Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал.1, т. 3 от КТ в
случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. с чл. 1, ал.1, т. 5 и т. 6 от Наредба № 5 за болестите,
при които работниците боледуващи от тях имат особена закрила (Наредба № 5)
работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по
труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от захарна болест и/или от психично
заболяване.
В случая уволнението е с основание по чл. 328, ал.1, т. 3 от КТ
и то попада в хипотезата на чл. 333 от КТ. По делото е установено от приети по
делото епикризи , че от 2010г. и
към момента на уволнението е било установено, че ищецът страда от заболяване „неинсулинозависим захарен диабет
„хипертонична болест на сърцето”, от 2011г. и към момента на уволнението е
имал прояви на „рецидивиращо депресивно разстройство-умерено тежък епизод” и
„разстройство на вегетативна нервна система”. Тези заболявания попадат в хипотезата на чл. 333 от КТ
вр. с чл. 1, ал.1, т. 5 и т. 6 от
Наредба № 5 за болестите, при които работниците боледуващи от тях имат особена
закрила. Ответникът не твърди и не установява, че е преодоляна
закрилата по чл. 333 от КТ при процесното уволнение. По делото не е
установено ответникът да е събрал необходимите сведения за приложението на чл.
333 от КТ преди да пристъпи към уволнението на ищеца, нито да е поучил
предварително съгласие на инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК. В тежест на
работодателя е да предприеме необходимите действия с оглед събиране на
предварителна информация от работниците/служителите за обстоятелствата от хипотезите на чл. 333 от КТ. В случая
доказателства за проведено такова поведение от ответника не са ангажирани,
поради което и съдът приема, че такова не е установено по делото. Ирелевантно в
случая е дали ищецът е представил на ответника решенията на ТЕЛК и останалите документи,
установяващи здравословното му състояние. Това е така, защото такова задължение
за него ще възникне само тогава, когато работодателят предприеме необходими
действия за събиране на такава информация.
Спорен въпрос по делото е дали закрилата по чл. 333 от КТ е приложима в
случая с оглед на твърденията на ответника, че правоотношението между страните
е възникнало на основание на избор и приложение намира чл. 339а от КТ, а с въззивната жалба е посочено, че приложение
намира чл. 334 , ал.2 от КТ защото
правоотношението за длъжността „риск мениджър“ било допълнително трудово
правоотношение.
Съдът
приема, че по делото е установено, че трудовото правоотношение между страните
за длъжността „риск мениджър“ е възникнало на основание на трудов договор, а не
на основание на избор. Приетото по делото допълнително споразумение от
29.12.2015г., длъжностна характеристика от 04.01.2016г., установяват че това
правоотношение е възникнало въз основа на постигнато съглашение между страните
за същото без да е проведен избор по смисъла на раздел ІІІ, глава V от КТ.
Следва да се посочи и че от приетия по делото Устав на ответника се установява,
че за изборна длъжността „риск мениджър“ е определена на 20.05.2016г., тоест след възникване на
правоотношението между страните за тази длъжност. По делото не е установено
длъжността да е била определена за изборна
преди 20.05.2016г., съответно че ищецът я е заел въз основа на избор,
поради което и съдът приема, че разпоредбата на чл. 339а от КТ в случая не намира приложение.
Съдът
приема, че в случая не намира приложение
и разпоредбата на чл. 334, ал.2 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 334,
ал.2 от КТ закрилата по чл. 333 от КТ не се прилага при договорите за
допълнителен труд по чл. 110 и чл. 111, чл. 114
от КТ тогава , когато уволнението се извършва на основание на чл. 334,
ал.1 от КТ – с предизвестие от 15 дни от страна по правоотношението.
Разпоредбата на чл. 334, ал.1 от КТ урежда ново основание за прекратяване на
трудово правоотношение за допълнителен труд,
което не е уредено за основните трудови правоотношения. Трудов договор за допълнителен труд може да се
прекрати на общите основания, но законодателят е уредил и допълнително
основание за прекратяване на договора за допълнителен труд, от което всяка
страна по него може да се възползва – като отправи писмено изявление с 15
дневно предизвестие до другата страна. Само за това допълнително уредено от
законодателя прекратително основание законодателят
е посочил с разпоредбата на чл. 334, ал.2 от КТ че при тази хипотеза закрилата
по чл. 333 от КТ не се прилага. В случая договора между страните за длъжността
„риск мениджър“ е прекратен на едно от общите уволнителни основания – чл. 328,
ал.1, т. 3 от КТ, поради което и разпоредбата на чл. 334, ал.2 от КТ съдът приема
за неприложима.
При така възприето съдът
приема, че при уволнението ответникът не е спазил разпоредбите на чл. 333,
ал.1, т.3 от КТ , поради което и уволнението е незаконосъобразно и безпредметно
е да се обсъжда дали е имало намаляване
на обема на работа. За пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото
не е установено да е осъществено това
уволнително основание. За да е
налице това уволнително основание следва по делото да се установи, че обемът на
конкретната дейност, която е осъществявана от ищеца на длъжността „риск
мениджър“, е намаляла трайно до степен,
която не е пренебрежима. За да е налице това уволнително основание не е
достатъчно да се установи, че обем на дейност на работодателя като цяло е
намалял. За установяване на намаления обем на работа са допустими всички
доказателствени средства, включително и свидетелски показания. Не е нужно да има нарочен акт на работодателя,
който да установява намалелия обем на работа. Следва обаче да се установи, че е
намаляла работата, която се изпълнява от работника с тази трудова функция и да
съществува обективна връзка между намалението и необходимостта работодателят за
реорганизира работния процес, като
преустанови дейността, която е намаляла или съкрати щата или разпредели
работа между други работници в предприятието. (В този смисъл Решение №
57/25.03.2019г. по гр.д. № 2157/2018г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 143/29.05.2017г.
по гр.д. № 4338/2016г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 270/02.06.2011г. по гр.д.
№ 1661/2010г. на ВКС, ІV-то Г.О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
В конкретния случай по
делото не е установено по несъмнен начин, че е налице намаляване на обем на
работа на работодателя, което да е съотносимо с трудовата дейност на ищеца за
длъжността „риск мениджър“. За този извод съдът съобрази специфичния правен
статут на работодателя и на длъжността „риск мениджър“. Работодателят е
застраховател и съгласно разпоредбите на чл.
76 - чл. 78 от Кодекса за застраховането е длъжен да разполага с ефективна система на управление с цел осигуряване
на надеждно и разумно управление на дейността, която включва и функция по управление на риска, като самостоятелно избира организационната форма на функциите
по чл.
78, ал. 1 от КЗ и може да се
осъществяват от служители на застрахователя или посредством прехвърляне на
дейност по чл. 110 от КЗ. В случая
по делото е установено, че системата за управление на риска при ответника е
организирана като функциите за същото са изпълнявани само от служителят, заемащ
длъжността „риск мениджър“, тоест от ищеца.
По делото не се твърди и не се установява от събраните доказателства при
ответника да е имало други длъжности и щатни бройки, освен тази на ищеца за
„риск мениджър“, трудови функции по
които да включвали дейностите по управление на риска на застрахователя. При
така установеното и доколкото упражняването
на дейност на застрахователя изисква задължително съгласно императивните норми
на чл. 76-78 от КЗ управление на риска, то съдът приема, че независимо от обема
на работа за тази дейност същата следва да се осъществява и не може да бъде
преустановено. По делото не е установено дейността по управление на риска да е разпределена между
други работещи при ответника или да е
прехвърлена по реда на чл. 110 от КЗ и съдът приема, че уволнителното основание
не е установено по делото да е осъществено. Следва да се посочи, че към
процесното уволнение ответникът е бил поставен под особен надзор и са били
назначени квестори по реда на чл. 599 от КЗ. Функциите на тези квестори, обаче,
съгласно чл. 599 от КЗ не включват управление на риска по чл. 78, т.1 от КЗ. Правомощия на квесторите на
работодателя не включват управление на
риска и съгласно приетите по делото Решения на КФН от 2017г. Към момента на
уволнението работодателят не е бил в
производство по ликвидация нито по несъстоятелност, той е продължил да
осъществява дейността си като застраховател по вече сключените застрахователни
договори брой на които е пренебрежимо променен през 2016г., 2017г. и 2018г. Последното
се установява от приетите по делото заключения по съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът кредитира като вярно и задълбочено.
При така възприето и поради съвпадане на крайните
изводи с тези на районния съд, то съдът приема, че уволнението е незаконосъобразно и правилно районният
съд го е отменил.
По исковете с правно основание чл.344, ал.1 , т. 2 и т. 3 вр. с
чл.225, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД:
С оглед изхода на делото по иска по чл. 344, ал.1, т.1
от КТ, установените по делото трудово правоотношение между страните за
неопределено време, получено последно брутно месечно възнаграждение на ищеца
при ответника в размер на 12 778,24лв,
че ищецът не е работил по трудово
правоотношение 6 месеца след уволнението, то съдът приема за основателни исковете по чл. 344, ал.1, т. 2 и т. 3 вр. с
чл. 225, ал. 1 КТ за 76 669,44лв.
, поради което решението на районния съд
в тази част следва да се потвърди. Неоснователни са доводите на ищеца, че
брутното му трудово възнаграждение за длъжността било 18976лв. Това е
установеното по делото от приета справка, заключение по съдебно-счетоводна експертиза,
че е възнаграждение на ищеца за двете
заемани от него длъжности – „риск мениджър“ и „председател“, като съотношението
между тях се установява от приетите допълнителни споразумения че е 33% за длъжността
„Председател“ и 67 % за длъжността „Риск
мениджър”. Предмет на делото е само уволнението от длъжността „риск мениджър” и
правилно районният съд е приел, че обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ следва
да се определи само с оглед на възнаграждението за тази длъжност, което е
установено по делото, че е 12778,24лв. Така уговорените възнаграждения са
резултат от постигнато съглашение на страните, което съдът приема за валидно.
Действително, ответникът е бил представляван от ищеца при сключването на тези
допълнителни споразумения, но това представителство произтича от длъжността му
председател на кооперацията и представителната му власт по отношения на
ответника. В случая няма уредено от закона изискване сключване, изменение и
прекратяване на правоотношението между кооперацията и председателя й да се
извършва от друг орган на кооперацията, различен от председателя й, поради което
и съдът приема, че приетите по делото допълнителни споразумения установяват
валидно постигнато съглашение на страните за възнаграждението по трудовия
договор. Правилно районният съд е приел за неоснователно възражението за
прихващане на ответника за връщане на пратени на ищеца като „Председател“
трудови възнаграждения. Тези
суми съдът приема, за установено по делото, че са получени от ищеца
добросъвестно. Последното се изследва към момента на получаване на сумата.
Съгласно чл. 271, ал.1 от КТ работникът
/ служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и
обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно.
Плащането на недължимо възнаграждение е плащане на нещо при начална липса на
основание. Добросъвестно
получено е това възнаграждение, при
получаване на което работникът/служителят
е имал съзнанието, че за него съществува правото да ги получи.
Добросъвестен е този работник/ служител, който не е знаел за липсата на правно
основание за получаване на сумите. Добросъвестността е правно начало, което
изисква точно и честно отношение, взаимно уважение и изпълнение на правата и
задълженията, в съответствие със законовите разпоредби. При спор дали суми са
получени добросъвестно за
разпределението на доказателствената тежест важи общия принцип, че всеки
доказва твърденията си. По делото се
установи, че през процесния период ищецът е бил Председател на кооперацията,
събраните гласни доказателства установяват, че е изпълнявал функциите на такъв
макар и в ограничен обем с оглед на назначената квестура. Съдът приема, че
назначените за периода квестори са имали конкретно посочените в Решенията на
КФН правомощия. Тези правомощия, обаче, са само част от функциите на Председател
на кооперацията, посочени в приетата длъжностна характеристика за Председател
на кооперацията от 2007г.. При така възприето съдът приема, че квестурата за
периода не е лишила от съдържание всички функции на Председателя на
кооперацията по длъжностната му характеристика, като немалка част от тях са останали в задължение
на ищеца. Не са ангажирани
доказателства, които да установяват, че при получаването на трудовото
възнаграждение ищецът е имал съзнанието, че такива не му се дължат, поради
което и възражението на ответника за прихващане съдът приема за неоснователно.
По частната
жалба:
Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал.1, пр.3 от ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда обезщетение
за работа.
Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал.1
от ГПК предварително изпълнение не се допуска и срещу обезпечение, ако
вследствие на изпълнението може да се причини на ответника непоправима вреда
или вреда, която не подлежи на точна парична оценка, като това ограничение не
се прилага за решения, с които се присъжда издръжка или възнаграждение за
работа.
В конкретния случай е допуснато предварително изпълнение на
решението в частта, с която е присъдено
обезщетение по чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с 225, ал.1 от КТ , поради което и съдът
приема, че предварително изпълнение на решението в тази част може да се
допусне. Обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ не е посочено в разпоредбата на
чл. 243, ал.1, изр. 2 от ГПК, поради което и съдът приема, че разпоредбата на
чл. 243, ал.1, изр. 1 от ГПК може да намери приложение в случая, ако се
установят основанията за същото. Съдът приема, че по делото не е установено в
следствие на предварителното изпълнение на решението в осъдителната му част да
може да настъпи за работодателя непоправима вреда или такава, която не подлежи на точна парична
оценка. Действително, ответникът е с отнет лиценз за извършване на
застрахователна дейност, като му е забранено и да се разпорежда с активите. Това, обаче, не означава че има забрана за
изпълнение на задълженията на ответника за плащане на трудови възнаграждения и
обезщетения за работа. Към момента няма доказателства за открито производство
по ликвидация или несъстоятелност на ответника, а дори и да има такива съдът
приема, че предварителното изпълнение на
вземането на ищеца по чл. 225, ал.1 от КТ не би довело до вреда за ответника, която да е
непоправима или неоценима точно парично. В производството по несъстоятелност/ликвидация
предварителното изпълнение на решението по иска по чл. 225, ал.1 от КТ не
създава допълнителна привилегия за ищеца за реда на удовлетворяване на
вземанията срещу ответника. Плащането на сумите от ответника на ищеца не е непоправимо. За
ответника съществува възможността да събере обратно сумата от ищеца, ако искът
бъде отхвърлен, като не се твърди и не се доказва тази възможност да е трудно
или невъзможна за осъществяване реално. Не е установено плащането на сумата да може да нанесе вреди,
които са трудно оценими.
При така възприето и като установи
установеното по делото здравословно състояние на ищеца, то съдът приема, че правилно
районният съд е допуснал предварително изпълнение на решението по ч. 225,
ал.1 от КТ и частната жалба е неоснователна.
По отговорността за разноски :
С оглед изхода на делото съдът приема, че всяка страна
следва да понесе направените от нея разноски по делото за държавна такса, както
и за платено възнаграждение за адвокат по депозираната от всеки от тях въззивна жалба.
Ответникът по исковете следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски за адвокат в производство пред СГС по жалбата,
депозирана от ответника по исковете в размер на 2500лв.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
по исковете сумата от 1324,14лв., представляваща разноски за адвокат в
производството пред СГС по жалбата, депозирана от ищеца.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 228259/30.09.2019г. и Определение
от 14.10.2019г по гр.д. № 2927 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 56 – ти
състав.
ОСЪЖДА „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК”, ЕИК *****, с адрес:
гр. София, пл. *****да заплати на Б.Г.Г.,
ЕГН ********** с адрес: *** на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 2500лв. (две хиляди и петстотин лева), представляващи съдебни
разноски за производството пред СГС.
ОСЪЖДА Б.Г.Г., ЕГН ********** с адрес: ***
да заплати на „Синдикална
взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК”,
ЕИК *****, с адрес: гр. София, пл. *****на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1324,14лв. (хиляда триста двадесет и
четири лева и 0,14лв), представляващи съдебни разноски за производството пред
СГС.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.