№ 526
гр. Шумен, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20253630100046 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове,
с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.8, ал.1 от ЗАЗ, чл.92 от ЗЗД и
евентуално съединени осъдителни искове, с правно основание чл.8, ал.1 от
ЗАЗ и чл.92 от ЗЗД.
В молбата си до съда, ищецът БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА,
представлявана на основание чл. 24, ал. 12 от Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи от д-р Г.Щ.Т. - министър на земеделието и
храните, с адрес за връчване на съдебни книжа: ***, излага, че на 16.12.2024 г.
му е връчено възражение, депозирано от ответника „АГРОТОНИК“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя М.С.Х., срещу Заповед за незабавно изпълнение №1298 от
01.11.2024 г., издадена по ЧГД № 2734/2024 г. по описа на Районен съд-
Шумен. Съгласно указаната му възможност да предяви иск за вземането си по
заповедта, ищецът предявява настоящите искове за установяване на
вземанията си по заповедта.
Сочи се в молбата, че на основание чл. 417 от ГПК, по ЧГД № 2734/2024
г. по описа на Районен съд – Шумен е издадена Заповед за незабавно
изпълнение № 1298/01.11.2024 г., ведно с Изпълнителен лист №980/01.11.2024
г. за следните суми: 5 881,49 лева (пет хиляди осемстотин осемдесет и един
лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща дължима годишна
1
арендна вноска за стопанската 2023/2024 г. по Договор за аренда №Ш-
902/16.08.2021 г., определена след индексиране на арендното плащане по
договора в размер на 5 460,99 лева, с коефициента на инфлация, определен от
Националния статистически институт (НСИ) при базов период - месец Август
2022 г. и наблюдаван период за месец Август 2023 г., при инфлация от 7.7 %; 5
777,10 лева (пет хиляди седемстотин седемдесет и седем лева и десет
стотинки), представляваща лихва за забава в размер 0, 3 %, начислена на
основание чл. 30 от договора, изчислена върху дължимата сума за всеки
просрочен ден до 23.10.2024 г., като е присъдена и законната лихва от
образуване на делото в съда - 24.10.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сума в размер на 233, 17 лева- извършени разноски.
Ищецът твърди, че на 16.08.2021 г. между директора на Областна
дирекция „Земеделие" - Шумен, оправомощен със Заповед № РД-46-
166/09.06.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите (сега
министър на земеделието и храните) и „Агротоник" ЕООД, ЕИК ********* е
сключен Договор за аренда №Ш-902/16.08.2021 г., по силата на който
Държавата, чрез министъра на земеделието и храните, съгласно чл. 24, ал. 1 от
ЗСПЗЗ, като арендодател, предоставила на „Агротоник" ЕООД, ЕИК
*********, като арендатор, за временно и възмездно ползване земеделски
земи от държавния поземлен фонд с обща площ 85.328 дка, намиращи се в
землището на с. Велино, община Шумен и описани по имоти в т. 1 от договора
за аренда. Договорът бил сключен за срок от 5 стопански години и влизал в
сила от стопанската 2021/2022 година. В същия, срещу предоставеното право
на ползване на имотите, е договорено насрещното задължение на арендатора
да извърши арендно плащане по ред и в сроковете по договора. В т. 5.1 от
сключения договор били предвидени следните условия на плащане: за
ползването на земите арендаторът се е задължил да извършва годишно
арендно плащане, в пари, в размер на 5 460, 99 лева (пет хиляди четиристотин
и шестдесет лева и деветдесет и девет стотинки) общо за арендуваните земи,
дължимо за всяка съответна стопанска година. Същият следвало да заплаща
годишното арендно плащане за всяка стопанска година на две вноски, всяка от
които в размер на 50 % от общото плащане, както следва: съгласно т. 5.3 от
договора арендаторът следвало да заплати при сключване на договора и не по-
късно от 01.10 /първи октомври/ на всяка следваща стопанска година 50 % от
годишната арендна вноска по т. 5.1 от договора, а съгласно т. 5.3.2 от договора
2
следва да заплати останалите 50 % от годишната аренда вноска по т. 5.1 от
договора до 31.01 /тридесет и първи януари/ на текущата стопанска година.
Предвид тези уговорки вземанията, предмет на процесната заповед за
изпълнение е следвало да бъдат заплатени съответно 50 % от дължимата
аренда вноска в срок до 01.10.2023 г. и останалите 50% от дължимата арендна
вноска в срок до 31.01.2024 година. Договорено било и, че арендното плащане
се индексира с коефициента на инфлация, определен от НСИ за съответния
12-месечен период. На 09.05.2024 г. ищецът бил отправил към ответника
Нотариална покана с peг. №11076, том 1, акт 176, като на 30.05.2024 г. М.А.,
нотариус с район PC - Шумен, с peг. №709 на Нотариалната камара, е
удостоверил връчването на екземпляр от нотариалната покана като в същата
подробно са описани дължимите от дружеството арендни вноски. Със същата
покана длъжникът бил уведомен, че му се предоставя 7-дневен срок, считано
от датата на получаване на предизвестието за изплащане на арендните вноски
по договора, като е предупреден, че при неизпълнение на посочените
задължения в срока, договорът ще се счита за едностранно прекратен. Поради
непоследвало плащане от страна на арендатора на дължимите вноски за
стопанската 2023/2024 г., в рамките на предоставения срок, ищецът подал
заявление до Служба по вписванията - Шумен за вписване прекратяването на
процесния договор. Последното било вписано на 17.07.2024 година.
Предвид неплащането в уговорените срокове и съобразно договора
/чл.30/, ответникът дължал и обезщетение за забавено изпълнение /лихви за
забава/, в размер на 0.3 % върху дължимата сума за всеки просрочен ден, до
окончателното й изплащане. Към 31.01.2024 г. не са заплатени и останалите
50% от дължимата арендна вноска, от което следвало, че от 01.02.2024 г. лихва
за забава в размер на 0.3 % се начислявла върху цялата арендна вноска за
всеки просрочен ден, до окончателното й изплащане.
В молбата се съдържат и правни доводи, обуславящи претенциите.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите,
както следва: 5 881,49 лв., представляваща дължима арендна вноска за
стопанската 2023/2024 г. по Договор за аренда №Ш-902/16.08.2021 г.,
определена след индексиране на арендното плащане по договора в размер на 5
460,99 лв., с коефициента на инфлация, определен от НСИ при базов период -
месец Август 2022 г. и наблюдаван период за месец Август 2023 г. при
3
инфлация от 7.7 %; сумата от 5 777,10 лв., представляваща лихва за забава в
размер 0.3 % на основание чл. 30 от договора /мораторна неустойка/,
изчислена върху дължимата сума за всеки просрочен ден до 23.10.2024 г.,
ведно със законната лихва от образуване на делото в съда 24.10.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
1298 от 01.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК
по ч.гр. дело № 2734/2024 г. по описа на Районен съд - Шумен. Претендира и
разноски. При условие, че установителните са недопустими, ищецът
предявява, в условията на евентуалност, осъдителни искове, с искане да се
осъди ответникът да заплати на ищеца горепосочените суми.
В хода на производството поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът, чрез процесуалния си представител, представя писмен
отговор, в който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер,
излагайки правни и фактически доводи и възражения.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д. №2734/2024 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от
ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на
ищеца срещу ответника, ведно с Изпълнителен лист №980/01.11.2024 г. за
следните суми: 5 881, 49 лева (пет хиляди осемстотин осемдесет и един лева и
четиридесет и девет стотинки), представляваща дължима годишна арендна
вноска за стопанската 2023/2024 г. по Договор за аренда №Ш-902/16.08.2021
г., определена след индексиране на арендното плащане по договора в размер
на 5 460,99 лева, с коефициента на инфлация, определен от Националния
статистически институт (НСИ) при базов период - месец Август 2022 г. и
наблюдаван период за месец Август 2023 г., при инфлация от 7.7 %; 5 777, 10
лева (пет хиляди седемстотин седемдесет и седем лева и десет стотинки),
представляваща лихва за забава в размер 0, 3 %, начислена на основание чл. 30
от договора, изчислена върху дължимата сума за всеки просрочен ден до
23.10.2024 г., като е присъдена и законната лихва от образуване на делото в
съда - 24.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сума в
размер на 233, 17 лева- извършени разноски. Заповедта е връчена на
длъжника, като в законоустановения срок последният е подал възражение.
Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени
4
доказателства, че между страните, на 16.08.2021 г. е сключен Договор за
аренда №Ш-902/16.08.2021 г., по силата на който Държавата, чрез министъра
на земеделието и храните, съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като арендодател,
предоставила на „Агротоник" ЕООД, ЕИК *********, като арендатор, за
временно и възмездно ползване земеделски земи от държавния поземлен фонд
с обща площ 85.328 дка, намиращи се в землището на с. Велино, община
Шумен и описани по имоти в т. 1 от договора за аренда. Земеделската земя,
предмет на договора се предоставяла на арендатора за отглеждане на
едногодишни полски култури, съгласно заявеното от него желание. Договорът
бил сключен за срок от 5 стопански години и влизал в сила от стопанската
2021/2022 година. В същия, срещу предоставеното право на ползване на
имотите, е договорено насрещното задължение на арендатора да извърши
арендно плащане по ред и в сроковете по договора. В т. 5.1 от сключения
договор били предвидени следните условия на плащане: за ползването на
земите арендаторът се е задължил да извършва годишно арендно плащане, в
пари, в размер на 5 460, 99 лева общо за арендуваните земи, дължимо за всяка
съответна стопанска година. Същият следвало да заплаща годишното арендно
плащане за всяка стопанска година на две вноски, всяка от които в размер на
50 % от общото плащане, както следва: съгласно т. 5.3 от договора
арендаторът следва да заплати при сключване на договора и не по-късно от
01.10 /първи октомври/ на всяка следваща стопанска година 50 % от
годишната арендна вноска по т. 5.1 от договора, а съгласно т. 5.3.2 от договора
следва да заплати останалите 50 % от годишната аренда вноска по т. 5.1 от
договора до 31.01 /тридесет и първи януари/ на текущата стопанска година.
Горните обстоятелства се установяват и от представения Договор за аренда
№Ш-902/16.08.2021 г., с нотариална заверка на подписите, извършена на
30.11.2021 г. от нотариус с рег. №702 на НК, който договор е надлежно вписан
в Служба по вписванията- Шумен на 30.11.2021 г. Няма спор, че ищецът е
изпълнил основното си задължение да предостави земите, предмет на
договора за ползването им от ответника. От представения по делото документ
/писмо, изходящо от ищеца и адресирано до ответника с дата 28.03.2024 г./,
става ясно, че ищецът е отправил покана до ответното дружество за заплащане
на задълженията му по договора в седемдневен срок от получаването й, като
поканата съдържа и предупреждение в случай на неизпълнение на това
задължение, а именно- едностранно прекратяване на договора. Поканата е
5
получена от представителя на ответника на 30.05.2024 г. На 17.07.2024 г. от
ищеца е подадено заявление до Служба по вписванията- Шумен за вписване
на извършеното от ищеца едностранно прекратяване на договора, поради
неизпълнение задълженията на ответника, в качеството му на арендатор по
договора. Видно от представения по делото документ, озаглавен „Искане за
отсрочване/разсрочване на задължения“, става ясно, че на 26.08.2024 г.
ответникът е подал до ищеца молба за разсрочване на задълженията му по
процесния договор за аренда за текущата стопанска 2023/2024 г. В същата
молба ответното дружество признава факта, че е длъжник по процесния
договор, като излага и причини, поради които не е изпълнявало задълженията
си за плащане на арендната вноска /икономическа обстановка, поради
конфликта в Украйна, повишени цени на торове, препарати и др.; паднала през
2020 г. градушка/. В същата молба ответникът е направил предложение за
разсрочване на задълженията му по договора, като е посочил, че първата
вноска ще заплати до 15.09.2024 г., втората- до 10.10.2024 г., а последната
/шеста вноска/- до 20.02.2025 г. В чл.30 от договора е предвидено, че при
неизпълнение задължението на арендатора за заплащане на арендната вноска
в уговорените срокове и съобразно договора, ответникът дължи и
обезщетение за забавено изпълнение, в размер на 0.3 % върху дължимата сума
за всеки просрочен ден, до окончателното й изплащане. От приетото
заключение по извършената ССЕ, по отношение на което съдът няма
основания да се съмнява в правилността и обективността му, се установи, че
размерът на дължимата арендна вноска по договора се равнява на сума от 5
881,49 лв., която сума е определена след индексиране на арендното плащане
по договора в размер на 5 460,99 лв., с коефициента на инфлация, определен
от НСИ при базов период - месец Август 2022 г. и наблюдаван период за месец
Август 2023 г. при инфлация от 7.7 %. Според същото заключение размерът на
обезщетението за забавено плащане за процесния период се равнява на сума
от 5 777, 10 лева. До приключване на съдебното дирене по настоящото дело
няма ангажирани доказателства за плащане на арендната вноска по договора.
Няма и наведени твърдения в посочения смисъл.
От така изнесената фактическа обстановка, съдът стигна до следните
правни изводи:
В разглеждания казус безспорно се установи, че договорът за аренда е
сключен съобразно изискванията на закона- в писмена форма, с нотариална
6
заверка на подписите на страните, като същият е надлежно вписан в
съответната служба по вписвания. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗАЗ, арендаторът е
длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове.
Съобразно събраните доказателства, съдът стига до извода, че ответното
дружество не е изпълнило основното си задължение да заплаща арендното
плащане в уговорения вид и срокове. Последното е и изрично признато от
представителя на дружество още преди завеждане на настоящата искова
молба. Предвид това неизпълнение, ищецът законосъобразно и следвайки
изричните уговорки в договора /т.32.5/ е предприел действия по едностранно
прекратяване на договора, като е отправил изрично писмено изявление до
ответника, неизправна страна по договора, като му е предоставил и
допълнителен срок за изпълнение на задълженията му. Съдът приема за
несъстоятелни и недоказани твърденията на ответника, изложени в писмения
му отговор относно създадени от ищеца пречки на ответника да си осигури
финансово подпомагане за арендуваните площи, чрез предприетите от ищеца
действия по прекратяване на договора. За горното съдът съобрази безспорно
установеният по делото факт, че ищецът е предприел действия по
прекратяване на договора едва след установената от ответника забава при
плащанията, т.е. при установено неизпълнение задълженията на арендатора.
Неоснователни са и доводите на дружеството относно наличие на
неравноправни клаузи в договора, предвид факта, че дружеството няма
качеството на потребител по смисъла на закона /арг. от легалната дефиниция
на понятието „потребител, съдържаща се в текста на разпоредбата на §, т.1 от
ЗЗП/. Ето защо заключава, че главният иск за заплащане на дължимата
арендна вноска за стопанската 2023/2024 г. е изцяло основателен и доказан и
следва да се уважи.
Касателно претенцията за заплащане на обезщетение за забава,
посочено в исковата молба като лихви забава, за да се произнесе, съобрази
следното:
Съгласно чл.30 от договора, при неизпълнение задължението на
арендатора за заплащане на арендната вноска в уговорените срокове и
съобразно договора, ответникът дължи и обезщетение за забавено
изпълнение, в размер на 0.3 % върху дължимата сума за всеки просрочен ден,
до окончателното й изплащане. След като отчете вида и размера на
уговореното обезщетение, съдът счита същото за изрично уговорена между
7
страните мораторна неустойка. Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Ответникът въведе възражение за прекомерност на неустойката, респ.
възражение за нищожност на клаузата, предвиждаща обезщетението. Нормата
на чл.309 от ТЗ съдържа забрана за намаляване поради прекомерност на
неустойка, дължима по търговска сделка. Според съдебната практика,
въпреки тази забрана, съдът следва да извърши преценка за действителността
на уговорената неустойка за забава, т.е. в случая да съобрази дали клаузата
съответства на добрите нрави. Накърняване на добрите нрави по смисъла на
чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който
може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е
проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в
гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на
несправедливото облагодетелстване - аргументи от чл. 307 от ТЗ, чл. 302 от
ТЗ, чл. 289 от ТЗ.
Законодателят придава правна значимост на нарушението на добрите
нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а не само
поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект. Договорната
клауза за неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща принципа на
справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато в
следствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните
задължения по договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителните
или обезщетителните си функции, които са й придадени от страните.
Преценката за накърняване на пределите на нравствената допустимост в тази
хипотеза би следвало да се основава на вида на неизпълнението, за
обезщетяване на което е уговорена неустойката, на начина на опреД.ето й -
като глобална сума или процент от главницата, на базата за начисляването й -
съотношение между задължението и предварително определеното
обезщетение за вредите, както и на уговорката или на липсата на такава за
плаващо нарастване на размера на неустойката с оглед на продължителността
на неизпълнението, респ. възможни са и други критерии. Изложените
съображения за нищожност на неустойката не следва да се отнасят за клаузите
за неустойка за забава в изпълнението на договорно задължение, в случаите на
8
позоваване на нормата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД единствено поради липсата
на уговорка за крайния срок, до който ще се начислява неустойката.
Неустойката за забава обезщетява вредите на кредитора за периода докато е
налице състоянието на неизпълнение на задължението на длъжника. Времето,
през което ще се начислява неустойката е поставено изцяло на волята и на
отговорността на неизправния длъжник. Забавеното неизпълнение
предпоставя опреД.е на неустойката за период и до размер, които биха могли
да бъдат ограничени единствено от погасяването по давност на претенцията.
Да се приеме, че липсата на краен предел за начисляване на неустойката
накърнява моралните норми, означава индиректно да се стимулира длъжника
към виновното неизпълнение на договорните задължения, основавайки се на
възможността при евентуален съдебен процес да иска клаузата за неустойка
да бъде прогласена за нищожна. Непосочването в договора на краен срок, до
който се дължи неустойката, не нарушава, а в определени случаи би могло в
по-голяма степен да обезпечава точното изпълнение на задълженията по
договора. Такава клауза за неустойка е в синхрон с общоприетото начало за
добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения поради
обстоятелството, че продължителността на времето, за което ще се дължи
неустойката е поставено изцяло в зависимост от неизпълнението на
неизправната по договора страна. При търговските сделки, сключени между
търговци, неустойката не подлежи на намаляване поради прекомерност - чл.
309 от ТЗ. Законодателят е изключил възможността за частично
освобождаване от отговорност на длъжника съгласно чл. 92, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД
- при съпоставяне на неустойката с размера на претърпените вреди.
Изключването на прекомерността, като основание за намаляване на
неустойката, сочи на законодателна воля за придаване на наказателна функция
на неустойката по търговските сделки. Правата и задълженията по тези сделки
възникват на основание на свободното договаряне и при презумпция за
добросъвестност на страните. Справедливостта, като общо правно правило и
конкретното й проявление и разбиране за всяка от страните, принципно е
предоставена за регулиране от съдоговорителите. Разпоредбата на чл. 309 от
ТЗ е императивна и действието й не би могло да бъде дерогирано от
търговците, поради което сключвайки търговска сделка същите са със
съзнанието, че уговорената неустойка не би могла да бъде намалявана. В този
смисъл, преценката за накърняване на пределите на нравствената
9
допустимост, според възприетите от настоящия състав критерии, би следвало
да се проведе чрез стриктно разграничаване на фактите и обстоятелствата по
конкретния случай - доколко същите са относими към основанието за
нищожност или установяват прекомерност на неустойката.
По изложените съображения заключава, че клаузата за неустойка за
забава по разглежданата сделка би могла да бъде прогласена за нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, ако в конкретния случай уговорките
относно вида на задължението и на неизпълнението, начина и базата за
начисляването на неустойката и други критерии, посочени в договора, са
определени извън пределите на нравствената допустимост, което в случая
счита, че не е налице. Единствено липсата на уговорка за краен предел като
срок, до който да се начислява неустойката, не накърнява добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД. В този смисъл са и Определение
№199/09.03.2016 г. на ВКС по т.д.№1399/2015 г., II т.о., Решение №4 от
25.02.2009 г. на ВКС по т.д. №395/2088 г., I т.о. и др.
При разглеждания казус безспорно се установи изискуемостта на
главните вземания, забавата на длъжника и периодът на забавата. От
заключението по изготвената ССЕ, се установи, че размерът на предвидената в
договора неустойка за процесния период се равнява на сума от 5 777, 10 лева.
Предвид гореизложеното, стига до извода, че и претенцията за
заплащане на уговореното обезщетение за забавеното изпълнение е
основателна и да се уважи.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят
разноските, които са направени както в исковото, така и в заповедното
производство, равняващи се на сума в общ размер на 916, 34 лева /233, 17
лева- в заповедното и 683, 17 лева- в исковото, в това число и определено, на
основание чл.78, ал.8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „АГРОТОНИК“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя М.С.Х., ДЪЛЖИ на БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, представлявана
на основание чл. 24, ал. 12 от Закона за собствеността и ползването на
10
земеделските земи от д-р Г.Щ.Т. - министър на земеделието и храните, с адрес
за връчване на съдебни книжа: ***, следните суми: 5 881, 49 лева (пет
хиляди осемстотин осемдесет и един лева и четиридесет и девет
стотинки), представляваща дължима арендна вноска за стопанската
2023/2024 г. по Договор за аренда №Ш-902/16.08.2021 г., определена след
индексиране на арендното плащане по договора в размер на 5 460, 99 лв., с
коефициента на инфлация, определен от НСИ при базов период - месец
Август 2022 г. и наблюдаван период за месец Август 2023 г. при инфлация от
7.7 %; сумата от 5 777, 10 лева (пет хиляди седемстотин седемдесет и седем
лева и десет стотинки), представляваща лихва за забава в размер 0.3 % на
основание чл. 30 от договора /мораторна неустойка/, изчислена върху
дължимата сума за всеки просрочен ден до 23.10.2024 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от образуване на делото в съда 24.10.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
№1298 от 01.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от
ГПК по ч.гр. дело № 2734/2024 г. по описа на Районен съд - Шумен.
ОСЪЖДА „АГРОТОНИК“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от управителя М.С.Х., да заплати
на БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, представлявана на основание чл. 24, ал. 12 от
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от д-р Г.Щ.Т. -
министър на земеделието и храните, с адрес за връчване на съдебни книжа:
***, направените по делото разноски съразмерно уважената част от исковете,
в общ размер на 916, 34 лева (деветстотин и шестнадесет лева и тридесет и
четири стотинки).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
11