№ 115
гр. К., 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело №
20221850100127 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца - Л. М. Т. ЕГН
**********, от гр. Б., с която се иска осъждане на ответника - ЗАД ***, седалище/адрес на
управление: гр. С., бул. „Д-р Г. М. Д." № 1, представляван от Б.Г.И. Р. В. М. и Ж. С. К. -
изпълнителни директори, да му заплати сумата от 4 530 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, в това число разходи за
лекарства са в размер на 500 лева, допълнителни разходи за силна храна в размер на 1 080
лева /по 180 лева месечно или 6 лева на ден/, разходи за закупуване на вложени импланти
незаплащани от НЗОК в размер па 1 550 лева, разходи за болногледач в размер на 600 лева,
разходи за рехабилитационни процедури в размер на 600 лева, разходи за транспорт в
размер на 200 лева, както и законната лихва върху общата сума, считано от 17.03.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Твърди, че на 17.03.2020 г. е пострадала при ПТП като пешеходец, като намирайки се
на тротоар на ул. М. в гр. К. е била ударена от маневриращ на заден ход автомобил БМВ 530
ХИ рег. № *** управляван от С. Н. Л..
Твърди, че виновен за произшествието е водачът на МПС-то, който е нарушил
изискванията на ЗДвП за движение на заден ход.
Твърди, че при произшествието й е причинено травматично увреждане - счупване на
горния край на лакътната кост, което е наложило оперативно лечение за репозиция на
фрагменти и на радиохумералната става. Твърди, че движението на десния горен крайник е
било невъзможно и към настоящия момент състоянието не се подобрило много, като й се
1
налага да ползва помощ при елементарни битови действия. Твърди, че е напълно
обездвижена, че все още болките са силни, че не може да спи нощем и се налага да приема
силни обезболяващи, че психическото й състояние е повлияно от изпитания стрес и
нанесената травма.
Твърди, че е направила разходи за лекарства в размер на 500 лева за периода от
17.03.2020 г. до 31.01.2021 г., а именно за клексан, болкоуспокояващи, антибиотици, водно-
солеви разтвори и витамини.
Твърди, че е направила разходи за силна храна в размер на 1 080 лева, по 180 лева
месечно или по 6 лева на ден за периода от 17.03.2020 г. до 17.09.2020 г.
Твърди, че на 23.03.2020 г. е заплатила 1 550 лева за имплант, незаплащащ се по
НЗОК, че е заплатила 600 лева за болногледач, а именно по 200 лева месечно за периода
17.03.2020 г. - 17.06.2020 г.
Твърди, че е извършила рехабилитационни процедури за срок от две месеца, като е
направила общо 30 сеанса, десет от които са заплатени от здравна каса, а е заплатила по 30
лева на сеанс за останалите или общо 600 лева.
Твърди, че към момента на произшествието собственикът на лекия автомобил е имал
застраховка ГО с ответника, валидна до 09.05.2020 г.
В съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от упълномощен
представител, който поддържа предявените претенции. Ангажира писмени и гласни
доказателства.
В срока за отговор ответникът подава такъв, като оспорва предявения иск. Иска
отхвърлянето му, а евентуално намаляване размера на обезщетението.
Твърди, че по заявена от ищцата претенция пред него е указал какви документи са
необходими, но такива не са представени и на 17.05.2021 г. е отказана претенцията.
Твърди нарушение на наредбата за документите и реда за съставянето им при ПТП,
след като констативния протокол е съставен три месеца след произшествието.
Твърди недоказаност на отделните разходи.
Твърди вина на ищцата за настъпване на произшествието и извършени нарушения
като пешеходец.
В съдебно заседание ответникът се представлява от упълномощен представител,
който поддържа направените оспорвания. Ангажира писмени доказателства.
По искане и на двете страни е допуснато извършване на съдебно-медицинска
експертиза.
И двете страни претендират присъждане на разноски и представят списък по чл. 80 от
ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства намира следното от фактическа и правна страна.
2
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е приел за ненуждаещи се от доказване
следните факти:
Че към 17.03.2020 г. е налице валидно застрахователно правоотношение по застр. ГО
относно л. а. БМВ 530 ХИ рег. № ****
От приложените писмени доказателства и разпит на доведените от страните
свидетели, без съществени противоречия съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна.
Предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди е
принципно основателен, след като ответникът е застраховател по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като към момента на
произшествието автомобила БМВ 530 ХИ рег. № СВ 1212МН е имал такава застраховка,
която има за цел именно покриване от страна на ответника на отговорността на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени вреди, свързани с използването на моторни превозни средства – чл. 477, ал. 1 и
чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Претенцията е допустима предвид специфичните изисквания за искове срещу
застрахователя. Налице са доказателства, че ищцата е предявила претенцията си пред
застрахователя, като от негова страна са изискани редица документи и поради
непредставянето им е постановен отказ. Само за пълнота на изложението може да се
отбележи, че огромната част от изисканите от ответника различни документи не могат да
бъдат представени от него и в този смисъл са зададени невъзможни изисквания за
осъществяване на процедурата по реда на чл. 380 от КЗ, поради което е предявен пряк иск
по реда на чл. 432 от КЗ.
По същество искът е частично основателен.
На 17.03.2020 г. ищцата Л. Т., живуща в гр. Б. се е намирала в гр. К., където е било
доведена от сина си – свидетеля С. Л., с ползвания от него автомобил БМВ 530 ХИ рег. №
*** собственост на негови роднини по сватовство.
След посещение в дома на свои близки, при тръгване от адреса на ул. „М.“ в гр. К. св.
Л. е предприел маневра по извеждане на автомобила от мястото, на което е бил паркиран –
частично върху платното за движение и върху тротоарна площ, при които ищцата се
намирала извън автомобила. При движението на заден ход св. Л. не е изпълнил
задълженията си по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, поради което е предизвикал ПТП, при
което е ударил намиращата се на асфалтово покритие ищца, която при съприкосновението с
автомобила е паднала на земята. При падането на земята на пострадалата е причинено
травматично увреждане - оток на дясна лакътна става, хематом в областта на лакътя и
предмишницата, изкълчване на дясната става между лъчевата и раменната кости в областта
на лакътя и счупване на дясната лакътна кост в горната част.
Поради изпитаната силна болка ищцата е била откарана незабавно от св. Л. в МБАЛ
„Л.“, където е останала на лечение до 21.03.2020 г. При това лечение е била предприета
3
оперативна намеса за наместване на изкълчената кост, а така също е осъществено
наместване на кости от счупването и стабилизирането му с преконтурирана заключваща
планка и винтове.
За настъпилото произшествие е водено наказателно производство, което е прекратено
след изявление в такава насока от страна на ищцата.
Няма съмнение, че е налице увреждане на ищцата, което е причинено при
настъпилото произшествие със автомобила, управляван от св. Л.. Няма съмнение и за
наличието на застрахователен договор по цитираната задължителна застраховка. Няма
съмнение и за непредпазливия характер на увреждането от страна на св. Л. по отношение на
ищцата.
Според съда няма съмнение и за причинната връзка между увреждането и
направените разходи за лечение и възстановяване на ищцата, след като тези разходи са
пряко свързани с лечението – заплатените импланти, както и за възстановяването –
заплатените медикаменти, предписани от медицинските лица и заплатените разходи за
рехабилитация. За част от тези претенции според съда са налице доказателства за
извършването на разходи, макар и да няма изрични писмени доказателства в такава насока,
но предвид изложеното от вещото лице, базирано на медицинската документация и
съответстващите показания на разпитаните свидетели дават основание на съда да определи
тези разходи и по реда на чл. 162 от ГПК, след като са доказани по основание, но липсват
доказателства за размерът им. По отделните пера, претендирани от ищцата съдът намира за
основателни и неоснователни следните претенции.
След напускане на болничното заведение ищцата е живяла в дома си в гр. Б., като е
имала нужда ежедневно от подпомагане за значителна част от ежедневните дейности, което
е било осъществявано от свидетелката М. С. – съжителстваща със син на пострадалата
/какъвто е и св. Л./.
Налице са писмени доказателства – фактура за заплатените от името на ищцата
средства за използваните материали за стабилизиране на мястото на счупването –
използваните планка и винтове, което са в общ размер на 1 550 лева. Предвид това съдът
намира претенцията в тази част за доказана и съответно следва да бъде уважена.
Налице са гласни доказателства за ползване на услуги на рехабилитатор, като това се
е случило за период от около месец с две-три посещения седмично, за което е заплащано по
30 лева за посещение. Съдът приема за по-точни в тази насока показанията на св. С., която е
имала и по непосредствени впечатления за грижите за ищцата, докато св. Л. е заплащал
възнаграждение на това лице, което е подпомагало рехабилитацията. Според съда е разумно
и доказано осъществяване на дейности по рехабилитация на ищцата за около месец от нает
рехабилитатор, при което от негова страна са осъществени не по-малко от десет посещения
и съответно е заплатена сума от 300 лева по това перо, в какъвто размер следва да бъде
уважена претенцията в тази част.
Предвид продължителния срок на възстановяване, посочен от вещото лице – от
4
четири до шест месеца, може да се направи извод, че счупването е оставило трайни
последици, което съответства и на изложеното от св. С. и на твърденията в ИМ, че и в
момента не се е възстановила изцяло, като са налице и допълнителни здравословни
проблеми, свързани с функциите по дишането, без да са налице доказателства за връзка
между произшествието и тези здравословни проблеми /данни за такива проблеми са
отразени в медицинската документация при престоя в болничното заведение/.
За заплатени медикаменти съдът намира за доказана само претенцията за заплащане
на медикаменти за антитромботична терапия, която е спомената в медицинската
документация, а предвид свидетелските показания и заключението на ВЛ може да се приеме,
че тази терапия е осъществена за 15 дни при средна цена от 10 лева за еднодневната доза,
или общо сума в размер на 150 лева. Няма съмнение за това, че са приемани и допълнителни
медикаменти и витамини, но при липса дори на индикация какви са те, както и при липса на
каквито и да е предписания в тази насока съдът намира, че общо за други медикаменти, и
витамини следва да бъде присъдена също и сума в размер на 150 лева.
По отношение на специфична храна, каквато е била препоръчана на ищцата съдът
намира, че има основание да се счита, че такава е била необходима и е била осигурявана от
синовете на ищцата, но при липса на доказателства за такива разходи съдът намира, че
следва да бъде уважена претенция за сума от 2 лева дневно или по 60 лева месечно за срок
от пет месеца, който срок е осреднен от времето за възстановяване при такъв вид травма
според вещото лице, като съдът приема дневната сума от 2 лева за подходяща и разумна
като добавка за иначе нормалните дневни разходи за храна на едно лице като ищцата по
критерии пол, възраст и ежедневни дейности.
Недоказана, съответно неоснователна е претенцията за болногледач, след като
свидетелката С. – пряко ангажирана с ежедневното подпомагане на ищцата посочва, че не е
бил ангажиран болногледач.
Недоказани са направените разходи за транспорт, като съдът намира за нормално и
оправдано от житейска гледна точка низходящите на ищцата да са ангажирани с
осигуряването на удобен транспорт за нея, поради което претенцията в тази част следва да
се остави без уважение.
По отношение на претендираната лихва за забава съдът намира, че ответникът е в
забава, считано от момента, когато е следвало да се произнесе по направено от ищцата
искане за изплащане на обезщетение. Това искане е направено на 23.02.2021 г., когато е
заведено на регистратура при ответника, като са приложени и необходимите документи.
Може да се направи извод, че документите, съдържащи макар и само доказателства за
разходите за импланти дават възможност предвид наличната епикриза и протокол за ПТП да
се направи извод за частичната основателност и да е налице произнасяне на ответника в 15-
денвия срок по чл. 108 от КЗ. С изтичане на този срок, считано от подаване на искането
според съда е основателна претенцията за присъждане на законна лихва за забава.
Предвид всичко изложено по-горе следва да бъде осъден ответника да заплати на
5
ищцата сумата от 2 450 лева, в това число сумата от 1 550 лева за заплатени импланти,
сумата от 300 лева за рехабилитация, сумата от 300 лева за лекарства и сумата от 300 лева за
усилена храна, а следва да бъде отхвърлена претенцията за разликата над 2 450 лева до
пълния размер от 4 530 лева. Следва да бъде присъдена законна лихва върху тази сума,
считано от 11.03.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията, като следва да бъде
отхвърлена претенцията в частта, в която се претендира законна лихва за периода от
17.03.2020 г. до 10.03.2021 г.
Предвид изхода от делото следва да бъдат присъдени разноски в полза на ищцата
съразмерно с уважената част. Разноските за ищцата са в размер на 431.20 лева, в това число
сумата от 250 лева – депозит за експертиза, и сумата от 181.20 лева за заплатената ДТ.
Съразмерно с уважената сума от 2 450 лева при обща претенция от 4 530 на ищцата следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 233.20 лева. В полза на адвокат С. К. следва да
бъде присъдена и сума за адвокатско възнаграждение, след като в договора за правна помощ
е отбелязано, бе на ищцата е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА,
съответно сумата за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част следва да
бъде присъдена в полза на адвокат С. К. Н. – К., а именно сумата от 294.75 лева.
Следва да бъдат присъдени разноски и в полза на ответника съразмерно с
отхвърлената част. Размера на разноските на ответника е общо в размер на 490 лева, в това
число сумата от 200 лева за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
сумата от 250 лева – депозит за експертиза, и сумата от 40 лева – депозит за разпит на
свидетел. Съразмерно с отхвърлената част на ответника следва да бъде присъдена сумата от
224.99 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОТВЕТНИКА - ЗАД ***, седалище/адрес на управление: гр. С., бул.
„Д-р Г. М. Д." № 1, представляван от Б.Г.И. Р. В. М. и Ж. С. К. - изпълнителни
директори, ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЦАТА - Л. М. Т., ЕГН **********, СУМАТА ОТ 2
450 /две хиляди четиристотин и петдесет/ ЛЕВА, представляваща обезщетение, на
основание чл. 493 от КЗ, за причинени имуществени вреди при ПТП на 17.03.2020 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.03.2021 г. до окончателното
изплащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за размера над тази сума до пълния размер от
4 530 /четири хиляди петстотин и тридесет/ лева, както и в частта, в която се
претендира присъждане на законна лихва за периода от 17.03.2020 г. до 10.03.2021 г.
ОСЪЖДА ЗАД ***, , ДА ЗАПЛАТИ НА Л. М. Т., ЕГН **********, СУМАТА ОТ
233.20 /двеста тридесет и три лева и двадесет стотинки/ ЛЕВА, представляваща
6
обезщетение за направени разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска,
като отхвърля претенцията в останалата част – над тази сума, до пълния размер от
431.20 /четиристотин тридесет и един лева и двадесет стотинки/ лева.
ОСЪЖДА ЗАД ***, , ДА ЗАПЛАТИ НА АДВОКАТ С. К. Н., ЕГН **********,
СУМАТА ОТ 294.75 /двеста деветдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/
ЛЕВА, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА,
съразмерно с уважената част от иска, като отхвърля претенцията в останалата част –
над тази сума, до пълния размер от 545 /петстотин четиридесети пет/ лева.
ОСЪЖДА Л. М. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД ***, СУМАТА ОТ
224.99 /двеста дввадесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки/ ЛЕВА,
представляваща обезщетение за направени разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част от иска, като отхвърля претенцията в останалата част – над тази
сума, до пълния размер от 490 /четиристотин и деветдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от
получаването му пред Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните чрез упълномощените представители.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7