ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 25.09.2023 год.
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, административен състав, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ……………………………………….... и в присъствието на
прокурора ……………………...……………… като разгледа докладваното от съдията Цанкова частно к.адм.д. № 96 по описа за 2023 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Частното касационно административно дело е образувано по частна жалба от ЗП Д.С.с. ***, чрез адв. Й. М. П. – ВТАК, със съдебен адрес ***, подадена против Определение № 12/09.01.2023 г., постановено по гр.д № 653/2021 г. на РС–Луковит.
С писмо вх. № 414/07.02.2023 г. частната
жалба, ведно с делото е изпратена по компетентност на АдмС-Ловеч.
С разпореждане № 23 от 16.02.2023 г. по
частно к.адм. д. № 19/2023 г. състав на Административен съд – Ловеч е прекратил
производството по частно к.адм.д.
№ 19 по описа за 2023 год. и е изпратил делото на Районен съд – Луковит с указание за
оставяне без движение на частната жалба и за изпълнение на процедурата по
чл.213а, ал.1, във връзка с чл.213, т.2, т.3 и т.4, във връзка с чл. 235а и чл.
236 от АПК относно частна жалба от ЗП Д.С.с. ***, подадена чрез адв. Й.
М. П. – ВТАК, със съдебен адрес ***, против Определение № 12/09.01.2023 г.,
постановено по гр.д. № 653/2021 г. на РС–Луковит, както и с указания за
администриране на частната жалба, да се изпратят преписи от нея на всички
заинтересовани страни, които в 3-дн. срок от получаването могат да подадат
възражения с писмени доказателства.
С разпореждане № 210 от 01.03.2023 по
по гр.д № 653/2021 г. на РС–Луковит е оставена без движение частната жалба ЗП Д.С.с.
***, чрез адв. Й. М. П. – ВТАК, със съдебен адрес ***, подадена против
Определение № 12/09.01.2023 г., постановено по гр.д № 653/2021 г. на
РС–Луковит, като са спазени указанията на Административен съд – Ловеч.
След отстраняването на нередовностите на
частната жалба делото е изпратено в Административен съд – Ловеч, като е
образувано настоящото частно к.адм. д. №
96/2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч.
В жалбата се твърди, че неправилно районният съд приел, че не са представени доказателства за размера на вредите, като се сочи, че невключването в споразумението за разпределянето на масиви на практика лишава жалбоподателя от възможността да комасира своите имоти, което води „до изключителни и сериозни затруднения при осъществяване на неговата дейност“. Сочи се, че от спиране изпълнението на заповедта имат „интерес и на тези собственици на „бели петна“, които следва да получат своето обезщетение“, което „би довело до необосновани разходи на собствениците на „бели петна“, а от друга страна би блокирало „незавзетия от земеделските производители финансов ресурс“. Сочат се аргументи, че интерес от спирането има не само жалбоподателя, но и други лица, както и държавните институции, поради което в заключение се иска отмяна на обжалваното определение.
Ответникът – Директор на Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч не ангажира становище.
Заинтересованите страни не ангажират становище.
Касационният състав на съда като прецени
събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, наведените
касационни основания, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок и от
надлежна страна, поради което е допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
С оспореното определение № 12/09.01.2023 г., постановено по гр.д № 653/2021 г. на РС–Луковит е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за спиране на оспорената в т. 3 Заповед № РД-04-143-73/30.09.2023 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч.
Оспорената пред районния съд Заповед № РД-04-143-73/30.09.2023 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч е издадена на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, а съгласно чл. 37в, ал. 6 от ЗСПЗЗ - Обжалването на заповедта по ал. 4 не спира изпълнението й.
Районният съд е приел, че молителя/жалбоподател не е доказал твърдените от него значителни материални вреди. Приел е, че недопускането на жалбоподателя до участие в споразумението за създаване на масиви за ползване на земеделските земи в землището на с. *** за следващата стопанска година, поради това, че не е заплатил дължимите за предходната стопанска година суми за ползване на имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, което е разпоредено с оспорената т. 3 от Заповед № РД-04-143-73/30.09.2023 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч не обосновава спиране изпълнението на заповедта. Приел е, че не са представени доказателства за размера на вредите, които жалбоподателят би претърпял, като отделно е изложил мотиви, че твърдените от жалбоподателя вреди не обосновават необходимост от спиране на изпълнението, защото не са съизмерими с обществения интерес.
Касационната инстанция споделя тези мотиви
на районния съд.
Отделно следва да добави, че с протоколно
определение от съдено заседание на 25.11.2022 г. районният съд изрично е
изложил мотиви, че в тежест на жалбоподателя/молителя е да докаже значителни
или труднопоправими вреди, като е констатирал в същото съдебно заседание, че
такива доказателства не са представени и не са достатъчни, поради което е дал
едноседмичен срок на жалбоподателя/молител да представи доказателства в тази
насока, което районният съд не е бил длъжен да направи и е могъл още в същия
момент на 25.11.2022 г. да остави без уважение искането за спиране изпълнението
на заповедта.
На оспорената заповед на
основание чл. 37в, ал. 6 от ЗСПЗЗ е придадено предварително изпълнение по
силата на закона. Съгласно чл. 166, ал.
4 от АПК, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол,
предварителното изпълнение може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда.
Доколкото специалният ЗСПЗЗ не предвижда основанията за това, приложими са
общите условия на чл. 166, ал.
2 от АПК, т. е. когато допуснатото предварително изпълнение би могло
да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
Доказването на обстоятелството, че предварителното изпълнение на заповедта би
могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда е в негова
тежест.
Придавайки предварително изпълнение на актове като процесната заповед законодателят е презюмирал наличието на една или всички предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Тоест съществуването на особено важен обществен интерес, подлежащ на защита. Според смисъла на чл. 60, ал. 1 от АПК това е необходимостта да се защитят животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. При тази законова регламентация молителят следва да докаже наличието на значителни и труднопоправими вреди и техния размер, което в конкретния случай не е станало и то въпреки дадената изрична възможност на молителя в съдебно заседание на 25.11.2022 г.
Съдът във всеки конкретен случай следва да прецени дали е налице друг интерес, противопоставим по категория и степен на важност на тези, изброени в чл. 60, ал. 1 от АПК.
В случая молителят твърди настъпването на имуществени вреди, като не сочи техния конкретен размер.
Отделно константна е съдебната практика, че дори да има представени доказателства и да се приеме, че молителят търпи имуществени вреди, тези евентуални загуби не са противопоставими по своята значимост на държавния интерес, за защитата на който законодателят е предвидил и в случая е допуснато по силата на закона предварително изпълнение на акта. Сочената вреда не е и труднопоправима, тъй като същата може да бъде претендирана и възстановена по реда на ЗОДОВ при евентуална отмяна на акта.
От друга страна, не е налице втората кумулативно предвидена в закона
предпоставка по чл. 166, ал.
2 от АПК за спиране на допуснатото предварително изпълнение на акта
- наличие на нови обстоятелства, настъпили след постановяване на обжалвания
акт.
За да упражни съдът своята дискреция и да постанови спиране на законово допуснато предварително изпълнение, следва да установи настъпването на значителна или трудно поправима вреда, засягаща оспорващия. В тази хипотеза именно жалбоподателят/молителят следва да докаже в какво се изразява вредата за него и вероятността от настъпването й.
Законодателят е упражнил своята преценка за значимост на охраняемото обществено благо в хипотезата на чл. 37в, ал. 6 от ЗСПЗЗ, на което благо съдът не може да противопостави хипотетичен, нерелевиран и недоказан интерес.
Дали самата заповед е законосъобразна, е въпрос на преценка по съществото на съдебното й обжалване. Липсата обаче на данни за несъразмерно увреждащо действие на същата по отношение на жалбоподателя обосновава отхвърляне на искането за спиране.
В допълнение следва да се посочи, че обосноваване на спирането изпълнението на заповедта с чужди интереси, макар и да изглежда житейски справедливо, противоречи на принципа за правен интерес в административното право и процес, който винаги е пряк и личен. Ето защо доводите на частния жалбоподател, че от спиране изпълнението на заповедта имат „интерес и на тези собственици на „бели петна“, които следва да получат своето обезщетение“, което „би довело до необосновани разходи на собствениците на „бели петна“, а от друга страна би блокирало „незавзетия от земеделските производители финансов ресурс“ не са относими към характера на настоящото производство.
Поради изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК, във вр. с чл. 166, ал. 4, във вр. с чл. 166, ал. 2 и ал. 3 от АПК, Административен съд – Ловеч, касационен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 12/09.01.2023 г., постановено по гр.д № 653/2021 г. на РС–Луковит.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: