Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1460 26.04.2018 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХХ граждански състав, в публично заседание
на дванадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Павлина Попова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7452 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен
иск от М.Р.М., с ЕГН **********,***, против Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи” - София, ул. „Граф Игнатиев“ 2, ет. 2 за осъждане на ответника да му
заплати сумата в размер на 1000 лева –
частично от 6 499.20 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди –
разходи за медикаменти и манипулации, ведно със законната лихва от датата на
последния разход 28.07.2013 г., до окончателното погасяване, както и сумата 9 000
лева– частично от 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди– болки и страдания, вследствие пътнотранспортно произшествие, причинено
виновно от ир.гражданин Г. А. Д., при управление на МПС – товарен автомобил
„Волво“, с рег. № *******и прикачено към него полуремарке с рег. № *******,
застраховани по системата „Зелена карта“ и с валидни застрахователни полици № ******/за
влекача/ и № ******/за полуремаркето/ от BIMEH
MARKAZI IRAN към
деня на събитието, ведно със законна лихва от датата на деликта – ********г.,
до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В исковата молба и с молба-уточнение е посочено,
че ищецът е пострадал при ПТП на ********г. на източното околовръстно шосе № II-56
на град Пловдив в посока АМ „Т.“, причинено от ир.гражданин Г. А. Д., като
водач на МПС - товарен автомобил „Волво“, с рег. № *******и прикачено към него
полуремарке с рег. № *******, който допуснал нарушение на правилата за
движение. При движението си, извършвайки десен завой при ограничение на
скоростта от 60 кв./ч., водачът на камиона навлязъл в завоя с превишена скорост
с 80 кв./ч. и несъобразена с мократа пътна настилка, поради което камионът
поднесъл и навлязъл в лентата за насрещно движение, в резултат на което
настъпило ПТП с лек автомобил „Мазда 323“, с рег. № *******, в който се возил
ищецът. Вследствие на удара ищецът получил една тежка, две средни и няколко
леки телесни повреди: липса на миглен ръб и тарзална пластинка почти по цялата
дължина на клепача и увреждане на слъзните пътища. Установено било намалено
зрение на ляво око – 0.3, с корекция – 0.5. Счупване на лявата орбита в
предната и част, контузия на лявата очна ябълка с ерозия на роговицата и
намалена зрителна острота. Две разкъсно-контузни рани в дясната челна област.
Мозъчно сътресение. Множество охлузвания и кръвонасядания по лицето, гръдния
кош и лявото бедро. По случая било образувано н.а.х. дело №
4488/ 2012 г., на ПРС, I нак. с-в, завършило с
осъдителна присъда за водача на камиона. Съдебният акт бил обжалван от
служебния защитник на Г. А. Д. и впоследствие отменен от въззивната инстанция с
мотива, че Д.не бил призован за процеса. Управляваният от виновния товарен
автомобил имал редовна застрахователна полица за периода 28.06.2011 г.-
29.07.2011 г., което обосновавало предявяването на гражданската претенция с
искане за присъждане на обезщетение за претърпените от инцидента вреди.
Вследствие на катастрофата ищецът претърпял и редица неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания за продължителен период от време. Същият бил
принуден да търпи болки както непосредствено от удара, така и от последвалите
пет на брой операции. В резултат на настъпилата тежка телесна повреда /липсата
на горен клепач/ за ищеца настъпили редица неудобства, като същият не можел да
затвори клепача си насън, а при комуникацията си с други хора се притеснявал от
това как ще го възприемат, тъй като телесната повреда била фрапиращо видима.
Навеждат се доводи, че така причинените травми са довели до дълговременна
нетрудоспособност. Лечението на ищеца било свързано и с редица имуществени
вреди, тъй като същият следвало да заплати всички консумативи и разходи за
лечение, възлизащи в общ размер на 6 499.20 лева, които не се поемали от
здравна каса.
Излага се, че на 22.06.2016 г., съобразно чл.
380 КЗ, ищецът е депозирал пред НББАЗ писмено искане за заплащане на
обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди вследствие на
катастрофата. При ответника била заведена щета под № *********- IR. С
писмо № I-3066/30.09.2016 г. ответникът счита искането за
основателно, но до размера от 28 000 лева за неимуществени вреди и 3 266.60
лева за имуществените. Твърди се, че с направеното искане от 22.06.2016 г. и
завеждането на щетата, била прекъсната погасителната петгодишна давност.
Предвид гореизложеното, ищецът претендира сумата
от 1 000 лева частично от 6 499.20 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на последния
разход - 28.07.2013 г., до окончателното й погасяване. Претенцията за
имуществени вреди е формирана както следва: на 01.01.2011 г. ищецът е заплатил
за състояние след лицева парализа-горен и долен клепач, присадка на хрущял и
удължаване на горен клепач сумата от 1 499.20 лева, от която сума се
претендира частично сумата от 200 лева; на 12.05.2012 г. е заплатил за операция
и преглед сумата от 1 850 лева, от която сума се претендира частично сумата от
200 лева; на 05.07.2013 г. ищецът е заплатил за манипулации и преглед сумата от
1350 лева, от която се претендира частично сумата от 200 лева; на 26.07.2013 г.
за манипулации сумата от 900 лева, от която се претендира частично сумата от
200 лева; на 28.07.2013 г. същият е заплатил за пластика сумата от 900 лева, от
която сума се претендира сумата от 200 лева. Претендира и сумата от 9 000 лева
- частично от 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, вследствие пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва от датата на деликта-********г., до окончателното й погасяване.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” – София е подал
отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на
исковата претенция. Възраженията по същество на спора са следните:
Прави възражение за изтекла погасителна давност
относно всички обективно съединени искове. Твърди се, че с действията по
заявяване на претенцията пред застрахователя, както и образуването на
предварително производство за извършено
престъпление, не представляват основания за прекъсване на давността. Твърди се
съпричиняване на вредите от страна на ищеца, поради непоставянето на обезопасен
колан. Оспорва се размера на претендираните обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди. Моли за отхвърляне на претенциите. Претендират се разноски.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и
правна страна:
Предявените
искове са с правно основание чл. 284, ал. 3, т. 3 КЗ /отм./, за присъждане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди срещу Сдружение „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи” /НББАЗ/ – София, в качеството
му на компенсационен орган. НББАЗ е надлежна страна по предявения иск, съгласно
Определение № 886/09.11.2011 г. по ч.т.д. № ***/2011 г. на ВКС.
Във връзка с правната квалификация на
предявените искове, съдът намира за неоснователно изразеното в Отговора на
исковата молба становище на ответника, че в случая са приложими разпоредбите на
чл. 511, ал. 3 във вр. чл. 498 от действащия КЗ, с оглед задължителното
предявяване на извънсъдебната претенция от страна на пострадалия пред НББАЗ по
реда на чл. 380 и сроковете на чл. 378 КЗ, като процесуална предпоставка за
допустимостта на предявените искове. Съгласно § 22 ПЗР на действащия КЗ /в сила
от 01.01.2016 г./, за застрахователните договори, сключени преди влизането в
сила на този кодекс се прилага Част Четвърта от отменения КЗ, освен ако
страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Този ред се
прилага и за претенциите по договорите за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от противното на § 23 ПЗР на КЗ.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът
следва да докаже наличието на валидна международна автомобилна застраховка,
сключена между виновния водач и застрахователя на чуждата държава; да установи
конкретните увреждания, които са му причинени в резултат на настъпилото ПТП; да
докаже основателността на неимуществените си вреди в претендирания им размер,
както и, че са настъпили посочените в исковата молба обстоятелства, които са
довели до прекъсването на предвидения в закона давностен срок.
В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване на тези факти, като докаже основателността на твърденията си в
отговора, наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, както и възражението, че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност.
Нормата на чл. 284, ал. 3, т. 3 КЗ (отм.) предвижда,
че Бюрото в качеството си на Компенсационен орган заплаща обезщетение на
увредено лице, пребиваващо в Република България, когато застрахователното
събитие е настъпило в Република България и е причинено от моторно превозно
средство по чл. 259, ал. 3, т. 2 КЗ.
Следователно правото на
обезщетение, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 3 КЗ (отм.)
възниква в полза на увредено лице, което пребивава в Република България и при
кумулативното наличие на предвидените в разпоредбата предпоставки, а именно: застрахователното събитие да е настъпило в
Република България и да е причинено от моторно превозно средство, което
притежава валиден сертификат „Зелена карта“ .
Видно от
доказателствата по делото увреденият е български гражданин, пребиваващ на
територията на Република България. Причинилият ПТП водач е управлявал
автомобил, собственост на юридическо лице, със седалище извън Република
България и притежаващ валиден сертификат „Зелена карта“.
От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства – писмени и гласни доказателства, както и заключения на съдебните
експертизи, се установява, че на ********г., на източното околовръстно шосе №
ІІ на гр. Пловдив, в посока АМ „Т.“, при управление на товарен автомобил
„Волво“, с рег. № *******и прикачено към него полуремарке с рег. № *******,
вследствие на нарушаване правилата на движение, извършвайки десен завой при
ограничение на скоростта от 60 км./ч., водачът на товарния автомобил ир.гражданин
Г. А. Д. е навлязъл в завоя с превишена и несъобразена с мократа пътна настилка
скорост (80 км./ч.), причинявайки ПТП с лек автомобил „Мазда 323“, с рег. № *********,
в който се е возил ищецът М.. В резултат на удара, на ищеца са причинени
различни по характер и степен телесни повреди: липса на миглен ръб и тарзална пластинка
почти по цялата дължина на клепача и увреждане на слъзните пътища; намалено
зрение на ляво око – 0.3, с корекция – 0.5; счупване на лявата орбита в
предната и част, контузия на лявата очна ябълка с ерозия на роговицата и
намалена зрителна острота; две разкъсно-контузни рани в дясната челна област; мозъчно
сътресение; множество охлузвания и кръвонасядания по лицето, гръдния кош и
лявото бедро.
Действително,
образуваното срещу Д.наказателно производство към настоящия момент не е
приключило, с влязла в сила осъдителна присъда, но установените по делото факти обосновават
извод за неправомерното му поведение, представляващо нарушение правилата за движение,
установени в чл. 20, ал. 2, изречение първо Закона за движение по пътищата,
съгласно който водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко препятствие. В конкретния случай, Д.не е избрал
необходимата скорост, позволяваща му да преодолее радиусът на завоя при наличието
на мокра пътна настилка, което е довело до навлизане в насрещната лента за
движение и неизбежен удар с автомобила, в който е пътувал ищецът. Следователно
авторството на противоправното деяние – ПТП от страна на третото лице Д.,
вината му, както и причинната връзка между това деяние и настъпилия вредоносен
резултат, причинените телесни увреждания на ищеца М., са установени от
доказателствата по делото.
Претърпените от ищеца неимуществени и
имуществени вреди се установяват от събраните писмени и гласни доказателства,
както и от заключението на съдебно – медицинската експертиза. Установено е, въз
основа на тези доказателства, че в резултат на удара при процесното ПТП, на
ищеца са причинени различни по вид, характер и степен увреждания, като
основните тежки травми са в областта на левия клепач и лявото око.
Характеристиката и тежестта на тези травми са довели до увреждания, нарушаващи
значително функцията на клепача, създали ограничения в зрението, което наложило
продължително лечение, както и извършването на четири операции, през шест
месеца, свързани с възстановяването на левия клепач с цел запазване и
подобряване на зрителните функции. Въпреки продължителността на лечението,
според заключението на съдебно – медицинската експертиза и допълнителните
обяснения на вещото лице д-р Б., дадени в открито съдебно заседание от
27.02.2018 г. ищецът не се е възстановил и не би могъл да се възстанови напълно,
като проблемите и дискомфортът, свързани с претърпяната травма на окото ще
останат за цял живот. При това в случая не се касае само за козметичен проблем,
свързан с частичната липса на клепач, съответно на останалите неотстраними
белези, но основно с проблеми в зрението, настъпили вследствие на тази травма. От
събраните доказателства по делото, в т.ч. и гласни такива се установява, че
непосредствено след катастрофата, ищецът е бил настанен в интензивното
отделение, където е останал 10-12 дни, а освен силните болки в главата и в
тялото, следствие на получените травми, разкъсвания и хематоми, първоначално
ищецът не е могъл да се обслужва пълноценно, заради повреденото зрение,
вследствие на травмата в окото. Тези оплаквания са продължили и през следващия
период при извършването на последващите операции за възстановяване на липсващия
клепач, които са били свързани с амбулаторно лечение, последващо възстановяване
и с допълнителни болки и физически дискомфорт. Освен описаните страдания и
неудобства, от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че
М. е изпитвал и продължава да изпитва психически страдания, както поради
хроничното главоболие, така и заради негативните промени във външния му вид,
вследствие на откъснатия клепач. Според свидетеля Ш. – М., ищецът се е
депресирал от промените във външния му вид, смятайки, че травмата и
последващите операции го загрозяват. Влошеното зрение и продължителното
главоболие го принудило да прекъсне образованието си в Пловдивския университет,
както и работата си. Изпаднал в депресия, страхувал се е да се отдалечава извън
района на жилищния блок, в който живее, страхувал се е да пътува с автобус или
автомобил, което е наложило консултации с психолог. Тези симптоми са били
преодолени едва след изтичане на двегодишния период на лечение, когато
настъпило и подобряване на състоянието му. Съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК. В тази
връзка намира за неоснователни възраженията на ответника, че поради родството
на свидетелите с ищеца, техните показания не следва да се взимат предвид,
въпреки установеното родство, показанията на свидетеля Р.М. и Н.М. – родители
на ищеца, са последователни, подробни, безпротиворечиви, основаващи се преки
впечатления от състоянието на ищеца и съответстващи напълно на останалите
доказателства по делото.
По делото са представени писмени
доказателства – фактури и сметка за извършени медицински услуги и манипулации,
от които се установява, че за периода 01.11.2011 г. до 28.07.2013 г. ищецът е
направил разходи, свързани с медицински манипулации и прегледи в общ размер на
6 499.20 лева /л.42-48/. Според приетото и неоспорено заключение на вещото
лице д-р М.Б. по съдебно-медицинската експертиза, представените по делото
фактури са за извършени на ищеца медицински манипулации и прегледи, както и, че
същите са свързани пряко с оздравителния му процес, т.е. с възстановяването му
от настъпилите, вследствие на ПТП- то увреждания.
Предвид изложеното, съдът приема, че са
установени всички елементи от деликтната отговорност на водача на товарния
автомобил Г. А. Д., във връзка с претърпените от ищеца имуществени и
неимуществени вреди, настъпили в резултат на процесното ПТП от ********г.
Основният спор във връзка с предявените
искове произтича от възражението на ответника за изтекла погасителна давност.
Съдът намира това възражение за
неоснователно, поради следното:
Безспорно по делото е, че вредите са
причинени на ********г., от която дата е известен причинителя им, както и, че
исковата молба е постъпила в съда на 23.05.2017 г. Съгласно разпоредбата на чл.
114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 2 във вр. § 31 от ПЗР на КЗ,
правата и задълженията по застрахователния договор по застраховки „Живот“,
„Злополука“, „Заболяване“ и по преки искове по застраховки „Гражданска
отговорност“ по т. 10-13, раздел ІІ, б. „А“ от Приложение № 1 във връзка със
застрахователното обезщетение или сума се погасяват с петгодишна давност,
считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. Тази разпоредба
съответства напълно на разпоредбата на чл. 197 КЗ /отм./. В конкретния случай,
петгодишния давностен срок започва да тече на ********г. и изтича на 03.07.2016
г. Съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 9 КЗ, давността на вземането на
увреденото лице срещу застрахователя, както и на застрахования и ползващото се
лице, спира да тече от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя
до датата на получаването на произнасянето на застрахователя по чл. 108, ал. 1,
съответно до изтичане на максималния срок за произнасяне по чл. 108, ал. 2, ал.
3 или ал. 5 КЗ, която от двете дати е по-ранна.
С
подадената от М. до НББАЗ, на 22.06.2016 г. молба /л.9/, за изплащане на обезщетения
от 200 000 лева за неимуществени вреди и 7 166 лева – за имуществени
вреди, давността за вземането по прекия иск срещу компенсационния орган, е
спряна съгласно изричната разпоредба на чл. 378, ал. 9 КЗ, като след изпратения
на 30.09.2016 г. отговор от НББАЗ до ищеца /л.10/, давността би следвало да
продължи да тече до изтичането на останалия срок от 103 дни, както е посочил
ответника и да изтече на 14.10.2016 г. В този случай, действително към датата
на предявяване на исковата молба в съда – 23.05.2017 г., давността би следвало
да е изтекла. Предвид конкретните доказателства по делото, обаче, не може да се
направи такъв извод, поради следното: Макар, с отговора си до ищеца по повод
направеното искане за заплащане на обезщетение, ответникът да е отказал да
изплати изцяло претендираните обезщетения, предлагайки значително по-малки
суми, съдът приема, че на практика отговора съдържа признание за вземането на
длъжника. Това признание, съгласно разпоредбата на чл. 116 ЗЗД прекъсва
давността, като от този момент започва да тече нова давност, която предвид
основанието на вземането отново е петгодишна. Следователно към датата на
предявяване на иска, давността за процесните вземания, основаваща се на
гражданската отговорност на третото лице – делинквент, не е изтекла.
Нещо повече, самият компесационен
орган, предлагайки обезщетение по негова преценка, представлява извънсъдебно
признание за възникналата застрахователна отговорност по сключения между делинквента
и неговия застраховател в държава –членка по системата „Зелена карта“, съответно
предпоставките за възникване на тази отговорност.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, съдът следва да съобрази всички установени по делото
обстоятелства, относно характера и степента на понесените от ищеца физически и
психични болки и страдания, които са определящи за размер на обезщетението, с
оглед изискванията за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и утвърдената в
тази насока съдебна практика.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Според задължителните за съдилищата указания, дадени с
ППВС 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат: начинът на извършването и обстоятелствата,
при които е осъществено вредоносното деяние, допълнително влошаване състоянието
на здравето, причинените морални страдания, загрозявания, осакатявания и пр. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. Във всеки случай, за да отговаря на критерия
справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички
релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и изживените
от него страдания по най-пълен начин да обезщетява претърпените от него
неимуществени вреди и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент. В
конкретния случай, съдът отчита, както степента на претърпените от ищеца болки
и страдания, а също така и физическия и душевен дискомфорт, който той е
изпитал, в резултат на получените травматични увреждания и съпътстващите го
неудобства в процеса на възстановяване.
В случая е безспорно установено, че освен физическите
болки и страдания от претърпените увреждания, последвалите множество медицински
процедури и операции, продължителния възстановителен процес, през който М. не е
бил в състояние пълноценно да се обслужва сам, ищецът е претърпял и продължава
да страда от неблагоприятните последици, вследствие на тези травми, вкл. и
отключването на страх, безпокойство, депресия, в резултат на процесното ПТП. Към
тези негативни последици следва да се добавят и неблагоприятните последици в
социално-професионален план, изразяващи се в прекъсване на образованието и
трудовата ангажираност на ищеца за един значителен период от време, както и
психологическия дискомфорт от неблагоприятните промени във външния му вид. При
определяне на негативните последици от получените, вследствие на процесното ПТП
травми следва да се отчете и обстоятелството, че част от уврежданията са
необратими, като последиците от тях – увреждането на клепача и лявото око,
както и влошеното зрение на това око ще съпътстват ищеца до края на живота
му.
Ето защо, в конкретния случай с оглед
доказаните увреждания, тяхната интензивност, характер и продължителност, както
и периода на възстановяване и свързаните с това неудобства, съдът намира, че
сумата от 50 000 лева би била в състояние да обезщети най-справедливо ищеца
за преживените от него болки, страдания и стрес от пътнотранспортната
злополука.
Относно направеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, съдът намира следното:
По силата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, при съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на увредения, обезщетението може да се намали,
т.е. компенсационният орган в случая да отговаря само за онези вреди, които са
в причинна връзка с поведението на делинквента. В трайната и непротиворечива
съдебна практика е възприето, че за да е налице такова съпричиняване като
основание за намаляване на дължимото обезщетение, е необходимо пострадалият
обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат, като е
създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия е
основателно. От приетото по делото, компетентно и неоспорено от страните заключение
на комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза, както и от
обясненията на вещите лица, дадени в открито съдебно заседание, проведено на
12.04.2018 г., се установява, че уврежданията на пострадалия М.М. са причинени
по директен механизъм, а именно: от удар с/или върху твърд тъп предмет. Предвид
установените деформации по автомобила, в който е пътувал пострадалият М.,
експертите заключават, че същият не е ударен от такъв предмет, съответно, че
нараняванията не са причинени от счупване на предното обзорно стъкло, а
вероятният механизъм на удара е, че при сблъсъка на лекия с товарния автомобил,
возещият се на предната дясна седалка в лекия автомобил М. е излетял напред и
се е ударил или в предното обзорно стъкло или в арматурното табло. Според
експертите, подобен механизъм не би бил възможен, в случай, че пострадалият е
бил с поставен изправен предпазен колан, откъдето и изводът е, че в момента на
удара М. не е бил с поставен изправен предпазен колан. Относно тези
обстоятелства, съдът не кредитира показанията в обратния смисъл на разпитаните
по делото свидетели – родителите на М., тъй като същите не са присъствали на
местопроизшествието и нямат преки впечатления от същото. Техните показания
относно посоченото обстоятелство се основават единствено на споделеното от
пострадалия. От друга страна, тези показания се разминават напълно с
компетентното заключение на комплексната съдебно – медицинска и автотехническа
експертиза, дадено на базата на обективно изследване на механизма на
произшествието.
Действително, основна предпоставка за настъпване на
процесното ПТП, съответно на причинените от него вреди, е допуснатото от водача
на товарния автомобил нарушение на правилата за движение – управление с
по-висока от максимално допустимата и несъобразена с пътните условия скорост,
което е повлияло на способността му да овладее управлението на автомобила и да
го задържи в дясната лента за движение. От друга страна, липсата на предпазен
колан на возещия се на предната дясна седалка в лекия автомобил, пътник – М.М.
е довело до улесняване на сблъсъка в момента на удара в предното обзорно стъкло
на автомобила. Возейки се без поставен предпазен колан, ищецът е увеличил
значително риска от съприкосновението на главата и тялото му с предната част на
автомобила, което до голяма степен е улеснило причиняването на получените от
него травми. Поради което, съдът приема, че тези му действия обуславят степен
на съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 1/5. С този размер на
съпричиняване следва да се редуцират определените обезщетения. Така
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, вследствие на описаните
увреждания от 50 000 лева, предвид съпричиняването е дължимо в размер на
40 000 лева, което означава, че в рамките на тази сума предявеният частичен
иск за 9 000 лева е основателен.
Относно дължимите обезщетения за имуществени вреди с
установен общ размер на 6 499.20 лева, са основателни за общата сума в
размер на 5 199.36 лева, съответно за всяка една от претенциите, формиращи
тази сума, както следва: за извършените на 01.01.2011 г. разходи за състояние след
лицева парализа-горен и долен клепач, присадка на хрущял и удължаване на горен
клепач – за сумата от 1 199.36 лева; за заплатена на 12.05.2012 г.
операция и преглед - за сумата от 1 480 лева; за извършени на 05.07.2013
г. разноски за манипулации и преглед – за сумата от 1 080 лева; за сторени
разноски на 26.07.2013 г. за манипулации – за сумата от 720 лева; за извършени
на 28.07.2013 г. разходи за пластика – за сумата от 720 лева. Предявените
частични претенции от по 200 лева са в рамките на установените имуществени
вреди, поради което и същите следва в тези размери.
По отношение на претенцията
за заплащане на мораторна лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени
вреди, съдът
намира следното: Същата се следва от датата на изтичане на предвидения в разпоредбата на чл. 285, ал. 2 КЗ (отм.), двумесечен срок, който в случая изтича
на 22.08.2016 г., с
оглед данните по делото, т.е.
лихвата е дължима, считано от 23.08.2016 г.
Относно
разноските:
При този
изход на спора ищецът има право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът претендира и представя доказателства за
деловодни разноски в общ размер на 1 575 лева, от които 400 лева –
заплатена държавна такса, 175 – депозити за експертиза и 1 000 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, БУЛСТАТ ***764706, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, да заплати на М.Р.М., ЕГН **********,***, следните суми: сумата в
общ размер от 1 000 лева /хиляда
лева/ - главница, като част от
дължимото обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 5 199.36 лева,
формирани, както
следва: 200 лева /двеста лева/ като част от извършени на 01.01.2011 г. разходи
в общ размер от 1 199.36 лева - за състояние след лицева парализа-горен и
долен клепач, присадка на хрущял и удължаване на горен клепач; 200 /двеста/
лева като част от извършени на 12.05.2012 г. разходи в общ размер от 1 480
лева – за операция и преглед; 200 /двеста/ лева – като част от извършени на 05.07.2013
г. разходи в общ размер от 1 080 лева за манипулации и преглед; 200
/двеста/ лева – като част от извършени на 26.07.2013 г. разходи в общи размер
на 720 лева за манипулации; 200 /двеста/ лева – като част от извършени на 28.07.2013
г. разходи в общи размер на 720 лева за пластика; сумата от 9 000
лева /девет хиляди лева/ – главница, като част от дължимото обезщетение
за неимуществени вреди в общ размер от 40 000 лева, за претърпени болки и страдания, вследствие на следните
увреждания: липса на
миглен ръб и
тарзална пластинка почти по цялата дължина на клепача и увреждане на слъзните
пътища; намалено зрение на ляво око – 0.3, с корекция – 0.5; счупване на лявата
орбита в предната и част, контузия на лявата очна ябълка с ерозия на роговицата
и намалена зрителна острота; две разкъсно-контузни рани в дясната челна област;
мозъчно сътресение; множество охлузвания и кръвонасядания по лицето, гръдния
кош и лявото бедро, които увреждания са настъпили в резултат на пътнотранспортно
произшествие на ********г., причинено виновно от ир.гражданин Г. А. Д., при
управление на МПС – товарен автомобил „Волво“, с рег. № *******и прикачено към
него полуремарке с рег. № *******, застраховани по системата „Зелена карта“ и с
валидни застрахователни полици № ******/за влекача/ и № ******/за
полуремаркето/ от BIMEH MARKAZI IRAN към деня на събитието,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 23.08.2016 г. до
окончателното им погасяване.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, БУЛСТАТ ***764706, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, да заплати на М.Р.М., ЕГН **********,***, сумата от 1 575 лева /хиляда петстотин седемдесет и пет лева/ - деловодни разноски по
настоящото гр.дело № 7452/2017 г. по описа на ПРС, ХХ гр.с.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: П.П.