Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Елин Пелин, 28.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание
на тридесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Вера Георгиева и в
присъствието на прокурор ………., като разгледа докладваното от съдията АНД №
343 по описа за 2019 година на РС Елин Пелин, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от „Джордан 90” ООД, ЕИК…..
с управител Й. Ц. И. с адрес: *** против наказателно постановление №
2/14.08.2018 г. на Директора на Областно пътно
управление София, с което на основание чл.54, ал.1 вр. чл.53, ал.1 от
Закона за пътищата му е наложена
имуществена санкция в размер на 1000.00 /хиляда/ лева за извършено
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „б“ и „в“ от Закона за пътищата. В жалбата се
твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което се моли съдът
изцяло да го отмени. Излагат се
аргументи в тази насока.
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Административнонаказващият орган – Областно
пътно управление София редовно
призовани, се представляват от юрисконсулт Петров, който оспорва жалбата и
счита, че същата е неоснователна, поради което моли издаденото наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Жалбоподателят „Джордан 90” ООД се
представляват от адв.Иванова, която поддържа жалбата и моли наказателното
постановление да бъде отменено.
РП Елин Пелин редовно призовани не
вземат становище по жалбата.
Съдът, като провери законосъобразността на
атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с доводите на страните, намери за установено следното:
Видно от обжалваното Наказателно
постановление № 2/14.08.2018 г. на Директора на Областно пътно управление София, със същото на жалбоподателя
„Джордан 90” ООД на основание чл.54,
ал.1 вр. чл.53, ал.1 от Закона за пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лева
за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „б“ и б. „в“ от Закона за пътищата, за това че:
„На 16.06.2018 г. е извършено нарушение, за това, че без разрешение за
изграждане и експлоатация от администрацията на Агенция „Пътна инфраструктура“
– ОПУ София, уравляваща републикански път АМ „Тракия“, км 15+450 ляво
е изградено/експлоатира
рекламно съоръжение /билборд/.
Наказателното постановление
е издадено въз основа на АУАН №
24/18.06.2018 г. съставен от И.П.М. на длъжност старши специалист от ОПУ София
в присъствието на свидетелите А.И.Х. и Я.Й.И.
срещу „Джордан 90” ООД и връчен на 23.07.2018 г.. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен за нарушение разпоредбите на чл.26, ал.2,
т.1, букви „б“ и „в“ от Закона за
пътищата, за това, че: На 20.03.2018 г. след извършен оглед на място бе
установено, че експлоатира рекламно
съоръжение без разрешение за специално ползване на пътищата на АМ „Тракия“ км
15+450 ляво
От събраните по
делото гласни доказателства се установява следното: Свидетелят И.П.М. - служител на
Областно пътно управление твърди, че на АМ „Тракия“ било установено рекламно
съоръжение, което нямало валидно разрешение за експлоатация, поради което той написал писмо до собстевника на
съоръжението „Агенция пътища“ ЕООД, като се оказало, че съоръжението се намира
в чужд имот и когато е поискано да се
премахне от собственика или преместването му на друг километър, собственика е
отказал. В последствие собственика на съоръжението е изградил друго съоръжение, а това останало
в същото място. След изясняването на
този казус Агенция пътища ЕООД, собственик на съоръжението се обърнал към управителя на Джордан, че трябва
да се премахме. Съоръжението обаче на било премахнато, което обусловило съставянето
на процесния АУАН. Въпреки, че бил редовно уведомен, жалбоподателя не изпратил
представител за съставянето на акта, и той бил съставен в негово отсъствие, а в
последствие бил връчен на управителя. Свидетелят сочи, че от АПИ има издадено
разрешение за изграждане и експлоатация на съоръжението от Агенция Пътища ЕООД,
което в последствие не било подновено и това е разликата между разрешение за
експлоатация и има ли на него рекламно
пано или не.
Свидетелката Я.Й.И.
сочи, че е свидетел единствено по съставянето на АУАН и не е участвала в
проверката.
Фактическата обстановка съдът приема за безспорно
установена и въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства: НП №
2/14.08.2018 г., АУАН № 24 от 18.06.2018 г, разписка от 23.07.2018 г., писмо
изх. № 53001407/15.08.2018 г.; писмо № 53-00-580 от 20.03.2018 г.; известия за доставяне пет броя, писмо изх. №
53-00-454 от 02.05.2018 г.; писмо изх. № 53-00-946 от 22.05.2018 г., писмо изх.
№ 53-00-1336 от 30.07.2018 г. възражение № 53-00-1324 от 27.07.2018 г.; писмо
изх. № 53-00-1578 от 12.09.2018 г.; допълнение към възражение № 500-1406 от
15.08.2018 г.; писмо изх. № 53-00-1508 от 29.08.2018 г.; писмо № 53-00-1335 от
30.07.2018 г.; писмо изх. № 53-00-466 от 02.03.2018 г.; писмо № 289 от 12.03.2018 г.; молба вх. № 1005 от 18.06.2009
г.; молба вх. № 415 от 02.04.2018 г.; пълномощно № П-158 от 07.08.2017 г.,
пълномощно № П- 156/09.07.2018 г.; пълномощно № П-121 от 02.07.2018 г.,
разпечатка от Гугъл Земя, и
от гласните доказателства, които съдът кредитира изцяло, като безпротиворечиви и
кореспондиращи помежду си.
При така установената фактическа
обстановка съдът стигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от активнолегитимирано лице,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна,
като атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено по следните съображения:
На първо място е налице нарушение
на императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, според която
наказателното постановление следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на
нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е
извършено, като изрично следва да се посочат датата и мястото на извършване на
нарушението, както и всички факти,
касаещи съставомерните признаци на нарушението. В случая в издадения АУАН
е посочено, че деянието е извършено от дружеството „на 20.03.2018 г.“, а в
издаденото наказателно постановление се сочи дата на извършване „16.06.2018
г.“. От събраните
в хода на съдебното следствие доказателства, включително и от разпита на
свидетелите по делото, също не се установява по категоричен начин точната дата
на извършване на вмененото на „Джордан
90“ ООД деяние. Разпитани в съдебно
заседание свидетелите не конкретизират кога е установено и кога е извършено
нарушението. Ето защо описанието на деянието досежно датата, на която се счита,
че е извършено, съдържа противоречиви данни и в този смисъл се приравнява на
липсата на установена конкретна дата, на която административнонаказващият орган
е счел, че е извършено вмененото нарушение, поради което обвинението остава
недоказано в тази част. Гореизложеното обуславя извода за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а именно липсата на важни реквизити, като дата на
извършане на нарушението, което води до невъзможност за преценка
законосъобразността на административния акт с разпоредбите на чл.33 от ЗАНН.
Липсата на факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, особено факти,
касаещи датата на извършването, съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, които лишават нарушителя от възможност по адекватен
начин да организира защитата си, а от друга страна лишава и съда от
възможността да прецени кога е извършено нарушението и правилно ли е бил
приложен материалния закон. Освен гореизложеното следва да се
отбележи, че наказващият орган не е описал точно и пълно нарушението, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата,
които го установяват, което също представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като са лишили наказаното лице от
възможността да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по
този начин адекватно да организира защитата си. От описанието на нарушението в
наказателното постановление не става ясно в какво конкретно се състои то.
Според нормата на чл.26, ал.2, т.1 букви „б“ и „в“ от Закона за
пътищата, ал.2 - За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение
се забраняват: т.1. в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: б)
изграждането на рекламни съоръжения; в) експлоатацията на рекламни съоръжения.
В наказателното постановление се сочи, че дружеството-жалбоподател
без разрешение е изградило и експлоатира
рекламно съоръжение, докато в процесния АУАН се сочи само, че е установено, че
„експлоатира рекламно съоръжение“ и липсва констатация жалбоподателят да е
изградил рекламно съоръжение. Изложеното сочи, че се касае за описание на
различни нарушения – изграждане и експлоатация посочени в наказателното
постановление и само експлоатация - посочено в АУАН. Не става ясно защо в наказателното постановление наказващият орган е
вписал допълнителни обстоятелства, които актосъставителят не счита да са
извършени от нарушителя. Констатираните противоречият водят до противоречие в
повдигнатото обвинение и не позволяват да бъде извършена преценка относно
вмененото нарушение.
Разпоредбите на закона са
категорични - АУАН и наказателното постановление следва да съдържат
предвидените в ЗАНН реквизити, което е условие за тяхната законосъобразност,
като същите следва да са посочени по начин, небудещ съмнение. Тези реквизити не
могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, тъй като това
би имало за последица неопределеност на регламентацията на обществените
отношения и в сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото
към отговорност лице.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, /ред. ДВ бр.94 от 2019 г./, в съдебните производства по
ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Съгласно чл.143,
ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството жалбоподател следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева, съгласно представен договор за правна защита, в който е отразено, че сумата
е заплатена в брой.
Предвид
горното съдът намира, че в хода на административно наказателното производство
са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2/14.08.2018 г. на Директора на ОПУ София.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура“ Областно
пътно управление София, да заплати на „Джордан 90” ООД, ЕИК ********* разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева (четиристотин лева). Решението подлежи на касационно
обжалване по
реда на глава ХІІ от АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: