№ 60
гр. Русе, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Боян П. Войков
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно
наказателно дело № 20234520202308 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Й. С., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез
адв. М. А. от АК – Русе със съдебен адрес ***, против Наказателно
постановление № 23-1085-002293/09.08.2023 г. на началник група в Сектор
„Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, в частта, с която на жалбоподателя са
му наложени наказания „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 ЗДвП
за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от два месеца на основание чл. 175, ал. 1,
т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „А“ ЗДвП и „глоба“ в размер
на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Жалбоподателят изразява несъгласие с извода на
административнонаказващия орган, че е извършил нарушение по чл. 20, ал. 1
ЗДвП. На пътя е имало друго МПС, което било засилено към него и в
стремежа си да избегне удар съзнателно го е отклонило вдясно,
предприемайки маневра към жилищния блок, като тази маневра е била с цел
да бъдат предотвратени по-големи щети по двете МПС, водачите и пътниците
1
в двата автомобила. Изразява несъгласие с твърдението, че е осъществил
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „А“ ЗДвП за неоказване съдействие за
установяване на вредите от ПТП, защото това обстоятелство се
опровергавало както от АУАН, така и от НП. Не била налице необходимост
от такова съдействие, защото вредите били причинени на тераса от панелно
жилище и били видими, поради което не следвало да се оказва съдействие за
установяване на същите. На мястото на произшествието жалбоподателката
била предоставила всички необходими документи и била оказала
необходимото съдействие. Така посочена, нарушената разпоредба
накърнявала правото на защита на жалбоподателя, защото не било ясно с
какво действие или бездействие тя не оказала съдействие, при положение че
била на място и се е отзовала на всички въпроси на органите на Сектор
„Пътна полиция“, дала е обяснения и е представила документи, от което не
ставало ясно по какъв начин компетентните органи били затруднени да
установят вредите от ПТП. В обжалваното НП било посочено, че не била
останала на място, но нямало данни да е била издирвана. Не ставало ясно и
как е била открита, щом не е била останала на мястото на ПТП. При
преминаването на управляваното от нея МПС покрай процесната тераса
жалбоподателката усетила, че автомобилът се одраскал, но не възприела, че
терасата е била ударена или повредена. Това било тераса на жилищен блок и
нямала почти никакви щети, а при самото преминаване покрай нея
жалбоподателката не разбрала какво точно било станало. Не било налице
извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП и твърдението за извършено
такова се оборвало от данните в АУАН и НП за управляваното от нея МПС,
които нямало как да бъдат посочени без тях. Действително на процесната
дата жалбоподателката не носела в себе си „малкия талон“ (СРМПС част II),
тъй като не разполагала с него и подала заявление в Сектор „Пътна полиция“
за неговото преиздаване, но по време на съставяне на АУАН представила
големия талон (СРМПС част I), който също бил документ за регистрация на
автомобила и съдържал всички необходими данни за МПС и за неговия
собственик. Големият талон съдържал повече информация, а малкият се
издавал за удобство на водачите на МПС поради своите размери.
Представяйки СРМПС част първа жалбоподателката счита, че е изпълнила
законовото си задължение да представи документ за регистрация на
управляваното от нея МПС, поради което това нарушение се явявало
2
неизвършено. Допълнително счита, че при управлението на МПС и
предприетата от нея маневра е предотвратила значително по-голямо ПТП,
поради което е налице маловажен случай и не е следвало да бъде наказвана за
посочените нарушения. Моли за отмяната на наказателното постановление в
обжалваните му части.
В съдебно заседание жалбоподателката С. се явява лично и с
упълномощения защитник адв. М. А., като поддържа жалбата и моли за
нейното уважаване. Защитникът твърди, че жалбоподателката не е извършила
нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, което се доказвало от разпита на
свидетелите по делото. Според показанията на св. Н. имало друг автомобил,
който пречел и стеснявал мястото за движение и нямало място къде да се
разминат двата автомобила. Въпреки че не видяла движението, тази
свидетелка била обърнала внимание, че имало пречещ на разминаването на
двата автомобила друг, паркиран автомобил. Св. А. заявил, че влизащият в
паркинга насрещен автомобил бил засилен и ако жалбоподателката не е била
завила леко вдясно, то щетите щели да бъдат много тежки – и двата
автомобила щели да бъдат с увреждания, а вероятно и водачите им, поради
което тази маневра надясно била съвсем съзнателна, за да няма сблъсък
между двете превозни средства и така жалбоподателката съзнателно избрала
по-малката вреда да увреди неин личен автомобил. Нарушението по чл. 123,
ал. 1, т. 3 ЗДвП също не било налице. Безспорно било доказано от св. А., че
жалбоподателката и свидетелят не били разбрали, че тя причинила щети на
процесната тераса. Това се установило по-късно след като св. Н. се обадила на
жалбоподателката, в какъвто смисъл били и показанията на тази свидетелка,
според която жалбоподателката не знаела за причинените вреди.
Жалбоподателката изцяло съдействала на органите на реда, съдействала, след
като се върнала обратно на местопроизшествието. Св. К. посочил, че вредите
по терасата били видими, следователно не било необходимо съдействие да
бъдат установявани. Както св. Н., така и св. А. и К. посочили, че
жалбоподателката се върнала съвсем доброволно, поради което съставът на
визираното нарушение не бил осъществен както от обективна, така и от
субективна страна. Във връзка с нарушението за неносене на свидетелството
за регистрация на управляваното от жалбоподателката МПС, св. К. заявил, че
му било представено СРМПС част I. В АУАН било посочено, че
жалбоподателката не носела СРМПС част II, докато в НП било посочено, че
3
не носела СРМПС въобще, а не част I, което не отговаряло на истината и
имало разминаване във фактическата обстановка в двата документа.
Жалбоподателката не разполагала със СРМПС част II, защото било налице
производство по издаване на дубликат на такова свидетелство, като
дубликатът бил издаден приблизително 16 дни след датата на нарушението. В
условията на алтернативност моли съда да счете, че е налице маловажен
случай и да редуцира наложените наказания до законоустановения минимум,
предвид и поведението на жалбоподателката като водач в конкретния случай.
Претендира разноски.
Упражнявайки правото си на лична защита жалбоподателката С.
заявява, че не можела да си представи как един панел при тази обстановка би
се олющил или отлепил. Това се дължало на корозиралите връзки между
бетона, панела и терасата, а жалбоподателката заявила, че ще поеме
разноските за отремонтиране на щетите. Не разбрала, че била причинила тези
щети, иначе щяла да остане на място. Счита, че ще е налице ПТП, ако е бил
настъпил удар между управляваното от нея МПС и насрещно движещото се
такова.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 02.12.2023
г. по пощата, при положение че Наказателното постановление е било връчено
на нарушителя на 24.10.2023 г., поради което се явява процесуално
допустима.
По същество жалбата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Наказателно постановление № 23-1085-002293/09.08.2023 г. на
началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, е издадено
против М. Й. С. за това, че на 10.07.2023 г., около 19,30 ч, в гр. Русе, на ул.
„Филип Станиславов“, при бл. 401 до вх. „Е“, управлявала лек автомобил
„Фолксваген Шаран“, с рег. № Р 2798 КК, собственост на С. А. К., като не
контролирала управляваното от нея МПС и блъснала изнесена тераса на бл.
401 до вх. „Е“, като участник в ПТП не изпълнила задължението си да остане
на място и да окаже съдействие за установяване на вредите от ПТП,
4
управляваното МПС не било представено за извършване на ГТП в пункт и не
носела СРМПС част II за управляваното от нея МПС.
Наказателното постановление се обжалва в частта за всички нарушения,
с изключение на това по чл. 147, ал. 1 ЗДвП, за което на жалбоподателката е
наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 ЗДвП.
От разпита на свидетелите и приложените по делото писмени и
веществени доказателства се установи следната фактическа обстановка:
На 10.07.2023 г. жалбоподателката М. С. управлявала лек автомобил
„Фолксваген Шаран“, с рег. № Р 2798 КК, собственост на С. А. К., като на
предната дясна пасажерска седалка до нея пътувал св. Я. Р. А., а на задните
седалки се намирала св. М. А. Н.. Жалбоподателката се движила по улиците
на гр. Русе с крайна точка ул. „Филип Станиславов“, бл. 401, вх. „Е“, където
трябвало да остави св. Н. и нейния багаж – буркани, които били натоварени в
лекия автомобил на жалбоподателката. С. спряла управлявания лек автомобил
пред вх. „Е“ на бл. 401, като заедно със св. А. помогнала за разтоварването на
бурканите на св. Н., след което заедно със св. А. се качила в автомобила и
потеглила. Движейки се към изхода на паркинга жалбоподателката С.
трябвало да предприеме завой надясно, защото платното за движение било в
Г-образна форма. В това време обаче, движейки се в обратната посока и
извършвайки завой към вх. „Е“, в района на паркинга пред блока навлязъл
неустановен по делото автомобил, който затруднил разминаването, поради
което, за да избегне съприкосновение с този автомобил С., отклонила своя
автомобил рязко надясно, но не съобразила намиращата се вдясно изнесена
тераса на ет. 1 на вх. „Е“, която била от апартамент, собственост на св. Д. Б.
М., вследствие на което настъпил контакт между дясната предна част на
лекия автомобил „Фолксваген“ в областта на дясната рамка на предното
обзорно стъкло, довело до свличане на външната пластмасова част и
продупчване на малка част от прозореца на предна дясна пасажерска врата,
като вследствие на последното стъклени парченца паднали върху св. А.. От
така настъпилото съприкосновение на изнесената тераса също били
причинени щети, изразяващи се в отчупване на част от панела и
гипсокартонената изолация в долната дясна част на терасата и поява на
пукнатина с дължина от мястото на контактната точка до почти половината
разстояние от него до прозорците на самата тераса. Жалбоподателката С.
5
усетила настъпването на удара и установила вредите по нейния автомобил,
като след това продължила движението си и напуснала местопроизшествието.
През това време св. Н. прибирала багажа си и чула звука от удара и излязла от
входа, за да види какво се случва, но не видяла автомобила на
жалбоподателката. От намиращи се наблизо съседи разбрала, че
жалбоподателката С. е ударила терасата на първия етаж. След малко време на
място дошла и собственикът на апартамента, чиято тераса била увредена – св.
Д. М.. Св. Н. обяснила, че според съседи жалбоподателката С. при
управление на лекия автомобил „Фолксваген Шаран“ е причинила щетите по
терасата в опита си да избегне контакт с навлизащ в паркинга друг автомобил.
Св. М. настояла св. Н. да се обади на жалбоподателката, за да се върне на
място. Св. Н. се обадила на жалбоподателката, а св. М. позвънила на ЕЕН 112,
вследствие на което на място бил изпратен полицейски екип на Сектор
„Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, в състава на който били св. Т. Л. К. и
св. Й. Р. С.. В тяхно присъствие св. Н. се обадила отново на
жалбоподателката, като последната след сравнително кратко време се
върнала на местопроизшествието. Св. К. и св. С. снели обяснения на
участници и свидетели на случилото се и направили фотоснимки на
участвалия в ПТП лек автомобил и терасата на св. М.. Когато указали на
жалбоподателката да представи СРМПС, последната им представила СРМПС
част I, като им заявила, че не можела да им представи СРМПС част II.
Тази фактическа обстановка като цяло не е нито опровергана, нито пък
оспорвана от която и да е от страните, а доказателствените източници са
непротиворечиви по отношение на основните фактически положения от
състава на визираните нарушения, налице са минимални противоречия
спрямо някои от съпътстващите детайли, свързани с конкретната фактическа
обстановка, които ще бъдат анализирани по-нататък. Спорът в настоящия
случай е съсредоточен върху правото и правните квалификации на описаните
в АУАН и НП нарушения.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни
6
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.
Неоснователни са твърденията на защитата за наличието на противоречие в
обстоятелствената част на АУАН и НП касателно нарушението за неносене на
свидетелството за регистрация на МПС. Както в АУАН, така и в НП, в
описателната им част е посочено, че нарушението се изразява в неносене на
СРМПС част II. Идентични са и описателните части касателно нарушените
разпоредби – и в двата документа е посочено в т. 4 за нарушена разпоредба
чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, а именно неносене на СРМПС, без да се посочва дали
това касае част I или част II, защото така е описано даденото нарушение
съгласно текста на задължаващата правна норма.
По делото не е спорно, а и от всички доказателствени източници се
установява, че жалбоподателката М. С. към момента на извършване на
нарушенията е притежавала качеството на „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 ДР
на ЗДвП, защото е управлявала моторно превозно средство. Управлението на
ППС се изразява с боравене на уредите за контрол на същото, привеждането
му в движение, привеждането му от движение в спряло състояние,
предприемане на маневри и т.н., което е безспорно установено по отношение
на лекия автомобил „Фолксваген Шаран“ да е извършвано от
жалбоподателката. Няма спор относно механизма на възникване на вредите
както по увредената тераса на апартамента на св. М., така и по управлявания
от С. лек автомобил. Същите са в резултат на настъпилото съприкосновение
между лекия автомобил „Фолксваген Шаран“ и изнесената тераса на
апартамента на св. М. вследствие на предприета от жалбоподателката маневра
отклонение вдясно.
Според константната практика на ВКС и в частност Решение № 122 от
3.04.2023 г. на ВКС по н. д. № 1027/2022 г., I н. о., НК, Решение № 122 от
4.04.2023 г. на ВКС по к. н. д. № 1027/2022 г., I н.о. и Решение № 59 от
8.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 650/2010 г., I н. о. и цитираните в тях други
решения на ВКС контролът, който има предвид чл. 20, ал. 1 ЗДвП, засяга
7
въпроса за владеене на управляваното превозно средство, във всяко
отношение, и то спрямо всички действия на водача, които засягат не само
техническото състояние на пътното превозно средство и показанията на
съответните негови уреди, възможността пътното превозно средство да се
задвижи само или да бъде задвижено или ползвано от трети лица, но и
положението му спрямо останалите участници в движението, спрямо пътя
или терена, включително ако се намира в покой. Няма никакво значение дали
водачът е изпаднал в положение да не може да контролира управляваното от
него превозно средство, като дори той да не е губил контрол върху същото,
ако е допуснал отклоняване на вниманието или неправилно е боравил с
уредите за управление, осъщественото от него нарушение е по чл. 20, ал. 1
ЗДвП. По делото е изяснено, че жалбоподателката С. целенасочено е
отклонила автомобила вдясно. Макар и да се споменава бегло от защитата,
това само по себе си обаче не води до извода, че тя умишлено е целяла да
блъсне управлявания от нея автомобил в изнесената тераса. Като водач тя е
длъжна да съобразява поведението си с намиращите се около нея обекти,
включително и да прецени дистанцията между нея и терасата и дали тази
маневра действително е била безопасна, доколкото е поставила в опасност
здравето на пътуващия с нея св. А., тъй като ударът е бил от неговата страна.
Доколкото жалбоподателката не е целяла настъпването на този пътен
инцидент, то съобразно вече цитираната практика на ВКС е налице
неправилно боравене от нейна страна с уредите за управление на моторното
превозно средство, защото при правилно такова вредите са щели да бъдат
избегнати, поради което е налице загуба на контрол, защото превозното
средство не е управлявано по оптимален начин, за да бъде предотвратено
настъпването на пътния инцидент. Дори и да предположим, че тази маневра е
била провокирана от поведение на трето лице – водач на насрещно движещо
се и завиващо в посока на жалбоподателката МПС, действията на
жалбоподателката не могат да бъдат квалифицирани като „спасителна
маневра“ по смисъла, който влага Тълкувателно решение № 106 от 31.X.1983
г. по н. д. № 90/82 г., ОСНК на ВКС, защото при положение че
жалбоподателката е потегляла от спряно положение същата е могла да
предотврати хипотетичния сблъсък с друг участник в движението просто като
задейства своевременно спирачната система на управлявания от нея лек
автомобил, вместо да го отклонява встрани. От доказателствата по делото не
8
може да се направи извод, че предприетата от жалбоподателката маневра е
била абсолютно необходима и единствен възможен вариант за избягване на
ПТП с насрещно движещ се участник в движението. Дори и да се приеме, че
отклонението вдясно е било абсолютно необходимо едновременно със
задействането на спирачната уредба, не става ясно защо е трябвало
жалбоподателката да удари изнесената тераса от апартамента на св. М. и било
ли е това действително необходимо, за да се избегне сблъсъкът между двете
МПС. Видно от приложените по делото доказателства, установяващи
настъпилите вреди – протокол за ПТП № 1814773/10.07.2023 г. и
приложените по делото фотоснимки от така оставените следи и увреждания
както по автомобила, така и по терасата, не може да се направи
заключението, че удряйки терасата жалбоподателката е щяла да избегне
сблъсъка с насрещно завиващия автомобил, защото тази маневра не е
„спечелила“ голямо пространство, а веднага при усетеното съприкосновение
управляваният от С. автомобил е бил спрян, защото при преминаване през
ъгъла на терасата в движение биха останали най-малкото следи от задиране
по стъклата и купето по цялата дължина на автомобила от мястото на
първоначалния удар в предната му част до задната му част, каквито
увреждания очевидно не са констатирани. Освен това такава хипотетична
траектория на движение през ъгъла на терасата поставя под съмнение въпроса
дали жалбоподателката е нямало да се удари в стената на бл. 401, ако не бе
спряла веднага при усетения удар. Оттук следва и другият извод, че
засягането на терасата при така предприетото отклонение вдясно не е било
абсолютно необходимо, защото дори и да се приеме хипотезата, че
извършващият ляв завой насрещно движещ автомобил е „скосил“ радиуса на
завиване повече откъм страната на жалбоподателката, то той е щял да се
блъсне в стената на бл. 401, а не в управлявания от жалбоподателката
автомобил, който към него момент се е намирал преди ъгъла на блока. От
това следва изводът, че е налице загуба на контрол по смисъла на чл. 20, ал. 1
ЗДвП съобразно направеното от върховната инстанция тълкуване на
разпоредбата, защото жалбоподателката не е извършила правилните действия
по боравене с уредите на управление на МПС, предприела е отклонение
надясно, при положение че е можела да предотврати съприкосновението с
насрещно идващото МПС и чрез задействане на спирачната уредба. Поради
тези съображения съдът намира твърденията за липса на извършено
9
нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП за неоснователни.
От обективна страна загубата на контрол в настоящия случай се
изразява в неправилно боравене с уредите на МПС, което е довело до
настъпване на ПТП с материални щети – такива върху лекия автомобил,
управляван от жалбоподателката – „Фолксваген Шаран“, и върху изнесена
тераса на първия етаж на вх. „Е“ на бл. 401 на ул. „Филип Станиславов“.
Налице е причинно-следствена връзка между загубата на контрол и
настъпилото ПТП, защото, ако жалбоподателката С. беше контролирала
управляваното от нея МПС, то визираното в АУАН и НП ПТП нямаше да
настъпи. От субективна страна деянието е извършено при небрежност като
форма на вината, защото жалбоподателката не е целяла настъпването на ПТП,
не е предвиждала, че такова би могло да настъпи, но като водач на лек
автомобил е била длъжна да предприеме правилните действия, които да не
доведат до загуба на контрол и настъпване на ПТП.
Според разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „А“ ЗДвП при настъпило
ПТП с имуществени вреди водачът е длъжен да окаже съдействие за
установяване на вредите. Несподеляема е тезата на жалбоподателката, че
ПТП може да бъде налице само между две пътни превозни средства. Според §
6, т. 30 ЗДвП "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път,
пътно съоръжение, товар или други материални щети. Никъде в тази
дефиниция не е изключено такива вреди да настъпят при съприкосновение
между превозно средство и елемент от пътната инфраструктура и дори и
жилищна сграда, а в описаната хипотеза се включва всяко събитие, при което
са причинени материални щети. Безспорно е, а и се установява от
доказателствата по делото, че са налице видими щети както по управлявания
от С. лек автомобил „Фолксваген Шаран“, така и по терасата на апартамента
на св. М., следователно описаното в АУАН и НП събитие припокрива
напълно и изцяло критериите за ПТП по смисъла на ЗДвП. В случай на
настъпване на ПТП законът предписва определени задължения на водачите,
които имат качеството на участник в ПТП. Както бе изяснено по-рано
безспорно е установено по делото, че жалбоподателката притежава
качеството на „водач“ по смисъла на ЗДвП. "Участник в пътнотранспортно
произшествие" според § 6, т. 27 ЗДвП е всеки, който е пострадал при
10
произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му.
Безспорно е, че поведението на жалбоподателката М. С. е в причинно-
следствена връзка с настъпване на щетите по нейния автомобил и терасата на
апартамента на св. М., защото ако тя не бе предприела отклонение вдясно,
същите не биха могли да настъпят, следователно С. притежава качеството на
„участник в пътнотранспортно произшествие“ по смисъла на закона.
Задължението да укаже съдействие според съдебната практика следва да бъде
точно и конкретно, като контролните органи са описали в обстоятелствената
част на АУАН, че същото е следвало да бъде оставане на
местопроизшествието, защото е установено, че жалбоподателката го е
напуснала. Неоказването на съдействие в този смисъл не се изразява в отказа
на жалбоподателката да се завърне на място, каквито твърдения излага само и
единствено св. М., която има и качеството на пострадал, защото е претърпяла
вреди вследствие на ПТП – имуществени, и най-вероятно е била афектирана
от цялата ситуация, а обстоятелството, че на третото позвъняване в
присъствието на контролните органи жалбоподателката е дошла на място в
сравнително кратък период от идването на първите, е индиция, че тя
действително е щяла да се завърне на мястото на ПТП дори и без св. М. да е
уведомявала органите на полицията. Въпреки това обаче по делото е
безспорно установено, че жалбоподателката е напуснала по своя инициатива
мястото на ПТП и именно това нейно поведение е описано като неоказване на
съдействие. Предпоставки за оказването на такова съдействие са били налице
едва след като св. М. е поискала св. Н. да се обади на жалбоподателката и да
каже да се върне на обратно. В този смисъл е видно от поведението на
наказаното лице, че същата не е желаела изначално да окаже съдействие за
установяването на вредите, а едва след като е била потърсена, тогава е
предприела действия, които евентуално да бъдат квалифицирани като оказано
съдействие, като в подобен смисъл и при сравнително сходна фактическа
обстановка е било постановено и Решение № 211/11.09.2023 г. по КАНД №
224/2023 г. на АдмС-Русе. Не могат да бъдат възприети доводите на
защитата, че жалбоподателката изначално не е знаела да е причинила някакви
материални щети на чужда вещ. Същата е могла и е следвало да установи
дали такива са били причинени, още повече че е могла да установи
причинените на нея вреди от ПТП, щом дори и св. А. посочва в разпита си, че
тя е говорила с майстор непосредствено след ПТП, който да огледа и
11
отстрани повредите по автомобила . Самият факт, че щетите по терасата са
били видими, което в известна степен пък опровергава собствената защитна
теза на жалбоподателката, че не е видяла такива, и следователно е нямало
нужда да се оказва съдействие, е погрешно интерпретиран, защото
съдействието в този случай не е до толкова да бъдат видимо огледани,
измерени и оценени причинените увреждания по чуждата вещ, колкото във
възможността претърпелият вреди да е наясно със самоличността на лицето,
което ги е причинило, за да може да поиска от него или от застрахователя му
дължимата обезвреда, което няма как да стане при неизпълнение на
задължение за това на участника в ПТП да остане на място. Освен това,
предвид обстоятелството, че са причинени вреди на част от жилищна сграда и
часът на настъпване на произшествието, предполагащ наличието на живущи в
апартамента към него момент, е нямало пречка жалбоподателката най-
малкото да изчака на място, защото предизвиканият силен шум е нямало как
да не привлече вниманието на св. М. и тя почти веднага, както сама посочва в
показанията си, е излязла навън да установи какво се е случило след като го е
чула, или да потърси живущите в апартамента и да им обясни за случилото
се. От така изложения правен анализ може да бъде обоснован само един
възможен извод, а именно, че жалбоподателката С. е осъществила състава на
административното нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, нарушавайки
разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „А“ ЗДвП, като е напуснала мястото на
ПТП непосредствено след настъпването му.
От обективна страна деянието се изразява в неизпълнение на
задължение от страна на жалбоподателката в качеството на водач и
участник в ПТП, защото не е останала на място, за да окаже съдействие за
установяване на вредите от ПТП. От субективна страна деянието е
предприето при форма на вината евентуален умисъл, защото от всички
доказателства става ясно, че жалбоподателката не е целяла да „избяга“ или да
се укрие от ПТП, а просто съзнателно е неглижирала това свое задължение,
като е напуснала местопроизшествието, поради свой личен ангажимент или
за да се прибере вкъщи, като се отнесла безразлично към задължението си да
окаже съдействие, съзнавайки обаче като правоспособен водач, че това е
нейно задължение по ЗДвП. Освен това завръщането на
местопроизшествието не е доброволно, както твърди защитата, а след покана
от св. Н. вследствие на заявеното ѝ от претърпялото вреди лица св. М..
12
Колкото до третото обжалвано нарушение съдът счита същото за
несъставомерно. Съгласно санкционната норма, по която е квалифицирано
поведението на жалбоподателката, водачът се наказва, когато не носи
свидетелството за регистрация на управляваното от него МПС. Това е
буквалният текст на нормата на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП, а
кореспондиращото задължение е в чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Прави
впечатление, че нито един от двата законови текста не поставя в задължение
на водача да носи точно определена част от СРМПС – част I или част II, за да
се счита задължението за изпълнено. Всъщност видовете части на СРМПС са
уредени в Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, в чл. 33. Според ал. 2 на този текст част първа на
свидетелството за регистрация служи за идентифициране на превозното
средство и при необходимост се носи от водача при ползване на превозното
средство и същата удостоверява правото на разпореждане на собственика с
превозното средство. Ал. 4 казва, че част втора на свидетелството за
регистрация служи за идентифициране на превозното средство при движение
по пътищата и се носи от водача винаги при ползването на превозното
средство. Видно от двата текста и двете части на СРМПС служат за
идентифициране на превозното средство, но водачът реално е длъжен винаги
да носи част II при управление на МПС. Законовата норма както на чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП, така и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, обаче не прави разлика
между това коя точно от двете части на СРМПС водачът следва да носи, а
задължението е формулирано общо като това да носи СРМПС. Така
вмененото задължение на Наредба № I-45 водачът винаги да носи СРМПС
част II не можа обаче да доведе до съставомерно нарушението в случаите
когато водачът носи само СРМПС част I, доколкото ЗДвП предписва и
въздига в нарушение само това поведение, изразяващо се в неносене на
каквото и да е било СРМПС въобще, като при противоречие между
нормативен акт от по-висока степен, какъвто несъмнено представлява
законът спрямо наредбата, и такъв от по-ниска степен се прилага този от по-
висока степен – чл. 15, ал. 3 ЗНА. В този смисъл „йезуитският“ прочит на
актосъставителя на задължението за носене на СРМПС от страна на водача,
13
възприет безкритично от наказващия орган, се явява несъобразен със ЗДвП,
поради което нарушението се явява несъставомерно и наказателното
постановление в тази част следва да се отмени.
По отношение наведените твърдения за неправилно съобразени
наказания предвид отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, съдът
намира, че такова отношение може да бъде взето само спрямо наложените на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП наказания, защото само в този случай
санкцията е относително определена и имаща законоустановен минимум и
максимум, за разлика от санкцията по чл. 185 ЗДвП за нарушението по чл. 20,
ал. 1 ЗДвП, която е в абсолютен размер и не може да бъде намалена. Дори и
да се приеме хипотетично, че двете нарушения представляват маловажен
случай, то съдът не би могъл да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
доколкото чл. 189з ЗДвП и чл. 29 ЗАНН забраняват нейното приложение
спрямо нарушения по ЗДвП, като в този смисъл законодателят е преценил, че
нарушенията, свързани с транспорта, представляват такива с изначално по-
висока степен на обществена опасност спрямо други административни
нарушения и освобождаването от наказание с предупреждение е
неприложимо. За да не бъде наложено наказание в този смисъл, за съда
остава единствено вариантът да приложи чл. 9, ал. 2 НК, но за това е
необходимо обществената опасност да липсва или да е явно незначителна. В
настоящия случай не може да бъде прието, че нарушението на чл. 20, ал. 1
ЗДвП е малозначително деяние, защото е настъпило ПТП и са причинени
материални щети на движима и недвижима вещ. Колкото до наказанието по
чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, в настоящия случай съдът счита, че същото е
завишено спрямо обществената опасност на деянието. Съдът счита като
смекчаващо вината обстоятелство с голяма тежест факта, че
жалбоподателката се е завърнала на местопроизшествието почти в първия
възможен момент, като намесата на полицейските органи не е била
необходима. Смекчаващо обстоятелство е, че макар и да е било осъществено
нарушението за неоказване на съдействие чрез напускане на мястото на ПТП,
същото е било отстранено, защото жалбоподателката се е завърнала обратно и
е оказала съдействие. Предвид обаче установени в миналото други нарушения
по ЗДвП, съдът не счита, че са налице само смекчаващи вината
обстоятелства, но поради тяхното количествено и качествено предимство
пред отегчаващите такива двете кумулативно наложени наказания „глоба“ и
14
„лишаване от право да управлява МПС“ следва да бъдат редуцирани до
законоустановения минимум от 50 лв. и един месец респективно.
Поради изложените съображения обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено в частта за нарушението по чл. 20,
ал. 1 ЗДвП, изменено в частта за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „А“
ЗДвП, като наложените наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява
МПС“ на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП бъдат редуцирани до 50 лв. и
един месец респективно, а в частта досежно нарушението по чл. 100, ал. 1, т.
2 ЗДвП наказателното постановление следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и частично благоприятния за жалбоподателя
резултат от обжалването той има право на разноски. По делото са направени
доказателства за направата на такива – 1 100 лв. адвокатско възнаграждение,
заплатено в брой. В договора за правна защита и съдействие е посочено как
същото е разпределено измежду нарушенията, като за първото нарушение е
било договорено възнаграждение в размер на 300 лв., за второто – 500 лв., а за
третото – 300 лв. Съдът не счита така определеният адвокатски хонорар за
прекомерен, защото същият е определен съобразно правилата и съответните
минимални размери според Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ, според която
следва да бъде определено адвокатско възнаграждение спрямо всяко
наказание. Доколкото нарушението по т. 4 се явява несъставомерно и НП е
отменено в тази част, на жалбоподателя трябва да му бъдат присъдени
пълният брой разноски за това наказание, а именно 300 лв. Колкото до
второто, там наказанията са редуцирани и двете до половина, следователно се
дължи половината от договореното за тези наказания възнаграждение или 250
лв. НП е потвърдено досежно нарушението по т. 1, следователно разноски за
обжалването в тази му част не се дължат. Така ОД МВР – Русе следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателката сумата от 550 лв. разноски за
производството.
Мотивиран така, Русенският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1085-002293/09.08.2023 г.
на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, В
ЧАСТТА по т. 4 , с която на М. Й. С., ЕГН: **********, с адрес ***, е
15
наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1085-002293/09.08.2023 г.
на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, В
ЧАСТТА по т. 2 , с която на М. Й. С., ЕГН: **********, с адрес ***, са
наложени наказания „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от два месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „А“ ЗДвП, като НАМАЛЯВА
наложените наказания „глоба“ на 50 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ на ЕДИН МЕСЕЦ.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1085-
002293/09.08.2023 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД
МВР – Русе, В ЧАСТТА по т. 1 , с която на М. Й. С., ЕГН: **********, с
адрес ***, е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл.
185 ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР – Русе, със седалище в гр. Русе, бул. „Генерал
Скобелев“ № 49, ДА ЗАПЛАТИ на М. Й. С., ЕГН: **********, с адрес ***,
сумата от 550 лв. – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок
от съобщаването му пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
16