Р Е
Ш Е Н
И Е
№
……………
гр.Русе, 12.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
районен
съд, СЕДМИ наказателен състав, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Мирослав Йорданов
при секретаря Наталия Тодорова,
и в присъствието на прокурора:
…………………………………,
като разгледа докладваното от съдията АНДело
№ 1992 / 2020 год., по описа
на съда, за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството по делото е образувано по
жалба от М.Д.М. против Наказателно постановление № Р – 13 – Р – 10 / 30.09.2020 г., на началника на РДНСК - Русе, с което на основание чл. 232, ал.2 от ЗУТ му е наложена глоба в размер на 1 000 лв.
Жалбоподателят
редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и иска
съда да отмени наказателното постановление поради неговата незаконосъобразност.
Ответникът, редовно призован, не изпраща
процесуален представител. Изпраща писмено становище, в което излага доводи за
правилността на наказателното постановление. Иска се същото да бъде потвърдено.
Русенската районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител и не взема отношение по случая.
Съдът, като се запозна с материалите по
делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с
оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна се установява, че
на 04.06.2020
г., служители на РДНСК – Русе извършили проверка в апартамент 24 и апартамент
25 във вход “Д” на блок “Ела”, при която констатарали, че между тях има
изграден отвор за врата. Тъй като затова нямало издадени строителни книжа, приели,
че е налице незаконен строеж. В тази връзка срещу жалбоподателя бил съставен АУАН, а впоследствие било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Тази фактическа обстановка съдът извежда
след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства.
За да се позове
административнонаказващият орган на санкционната норма на чл.232, ал.2 от ЗУТ, е
необходимо процесния строеж да бъде признат за незаконен по предвидения за това
ред, в рамките на нарочно административно производство, при което с влязъл в
сила административен акт да се констатира някое от основанията по смисъла на
чл.225, ал.2 от ЗУТ, изпълващи хипотеза на незаконен строеж.
Този материалноправен въпрос не може да
бъде предмет на анализ в рамките на настоящото административнонаказателно производство,
не само поради характера му – административнонаказателен, но и поради
естеството на спора.
За да се прецени съставомерността на
административното нарушение е необходимо да е налице влязъл в сила
административен акт, установяващ незаконността на изградения строеж.
Предвид
изложеното, съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва
да се отмени.
При този изход
на делото ДНСК следва да понесе
направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № Р – 13 – Р – 10 / 30.09.2020 г., на началника на.
ОСЪЖДА ДНСК да заплати на М.Д.М. с ЕГН: ********** направените от
него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. по АНД № 1992 /
2020 г., по описа на Районен съд Русе.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Районен
съдия: