РЕШЕНИЕ
№900/05.05.2021г.
гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково в открито съдебно заседание на седемнадесети декември, две хиляди
и двадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при
секретаря Дорета
Атанасова.................................................................и в
присъствието на
прокурор……………………...........................................................................като
разгледа докладваното от съдия Байнова адм.д №376 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Д.С.Д. ***, с
посочен съдебен адрес:***, против Акт за установяване на публично държавно
вземане №26/04/1/0/03288/2/01/04/01 с изх.№01-6500/7608 от 04.12.2019г. на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
В жалбата се твърди, че обжалваният
АУПДВ е нищожен, незаконосъобразен и необоснован. Излагат се съображения за
липса на материална компетентност на издателя му като се твърди, че положеният
подпис се различава съществено от този на
Изпълнителния директор на ДФЗ, положен под други издадени от негово име
документи. Твърди се също, че в АПДВ липсва посочено правно основание за
издаването му. Цитираният чл.20 от ЗПЗП не съдържал ал.5 , а една единствена
такава с 6 точки, като т.5 не регламентирала отношения, свързани с правомощията
за издаване на АУПДВ. Чл.27 от ЗПЗП имал повече устройствен характер и не
съдържал правни основания за издаване на АУПДВ. Не била посочена и подадена
междинна заявка за разплащане. Излагат се и съображения за необоснованост на
оспорения акт. Претендирало се връщане на средства, разплатени по една от двете
подпрограми, чийто срок за изпълнение бил изтекъл преди повече от година и за
които имало подадено заявление за разплащане. АУПДВ бил основан на факта, че
няма подадено заявление за окончателно разплащане, но това не можело, а и не
следвало да се отразява на извършеното междинно плащане, тъй като същото
отговаряло изцяло на законовите разпоредби. Във връзка с изложеното се твърди, че административният
орган имал право само да откаже разплащането на
договорените СМР, но не и да иска връщане на платеното до момента. Твърди се, че АУПДВ е немотивиран. Не ставало
ясно за какви нередовности и на какво основание се отказва изплащането на
сумата и се иска възстановяване на заплатените междинни суми. Не се сочели
никакви относими към случая фактически и
правни основания. Не ставало ясно дали междинното плащане отговаря на
положителните предпоставки и условия за
допускане на финансирането и/или попада в хипотезата с наличие на отрицателни
такива, посочени в Наредба №9/21.03.2015г., както и дали са налице условията за
частичен отказ. Излагат се и твърдения, че АУПДВ се основава на недобросъвестно поведение на
ДФЗ при изпълнение на договорните му задължения. Сочи се в тази връзка, че на
жалбоподателя на два пъти била отказана смяна на изпълнителя на СМР, без
каквито и да било мотиви към отказите. Предвид времето, през което били
постановени отказите, ставало ясно, че била налице реална възможност за изпълнение
от страна на жалбоподателя на договорените СМР в срок, но поради поведението на
ДФЗ, не се стигнало до реализирането им.
Ако исканията на жалбоподателя били удовлетворени, крайният срок за
завършване на СМР можело да бъде предоговорен, респ. да бъде спазен крайния
срок за разплащане на договорените дейности – 15.09.2020г., съгласно чл.50,
ал.2 от Наредба №9/2015г. Видно от писмо изх.№01-260-6500/965 от 13.12.2019г., въпреки
издаването на АУПДВ на 04.12.2019г., ДФЗ чрез поделението в Хасково приемало
документи и поддържало договорните отношения с жалбоподателя. , което било
индиция за нищожност на оспорения акт.
По изложените съображения се иска от
съда да прогласи за нищожен обжалвания АУПДВ или същият да се отмени като
незаконосъобразен като се разпореди на ДФЗ да продължи действията по преценка
на искането на жалбоподателя за смяна изпълнителя на СМР. Претендират се
разноски.
В допълнително представено заявление се
навеждат и други доводи за незаконосъобразността на АУПДВ. Сочи се, че според
Приложение №1 към сключения договор с ДФЗ от 28.06.2016г., финансирането е по
две основни направления – за закупуване на земеделска техника и за изграждане
на база за отглеждане на телета и като контрагенти по изпълнение на тези две
самостоятелни дейности били вписани две различни дружества. В тази връзка се
твърди, че става въпрос за два самостоятелни и необвързани помежду си проекта,
включени в един договор по смисъла на чл.36, §1 от Регламент 13406/2013 на ЕС.
По първото направление били изпълнени в срок всички договорености, поради което
и било разпоредено от ДФЗ разплащане на този етап, въпреки наложилата се смяна
на доставчика на машините по независещи от жалбоподателя причини. По това
направление била представена пълната документация. По отношение на второто
направление по договора не било представено никакво доказателство, както за
съществуването му, така и за водената кореспонденция във връзка изпълнение на
тези договорености. Именно поради бездействието на ДФЗ жалбоподателят не могъл
да изпълни този етап своевременно. ДФЗ не изпълнил договорните си задължения в
тази им част, което осуетило и изпълнението на задълженията на жалбоподателя.
Излагат се съображения за липса на виновно неизпълнение на договорните
задължения от страна на жалбоподателя като се прави позоваване на чл.64,§2,
б.“г“ от Регламент /ЕС/ №1307/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013г. и чл.4,
чл.36 от Делегиран Регламент /ЕС/ №640/2014 на Комисията от 11.03.2014г.
Ответникът – Изпълнителен Директор на ДФ
“Земеделие“, чрез процесуален представител излага аргументи за неоснователност на жалбата
и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.06.2016г. между ДФЗ и Д.С.Д. /ползвател/
е сключен Договор № 26/04/1/0/03288 за отпускане на безвъзмездна финансова
помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4
„Инвестиции в материални активи“ от ПРСР 2014-2020г., съфинансирана от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Договорът е сключен
по повод изпълнение на одобрен проект № 26/04/1/0/03288 „Изграждане на
кравеферма и закупуване на специализирана земеделска техника за нуждите на
стопанството“ . Размерът на първоначално одобрената финансова помощ е 469 241.55
лв съгласно Приложение №1 „Таблица за одобрените финансови разходи“ и
представлява 60% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за
осъществяване на проекта.
С писмо от 14.06.2017г. Д. Д. е поискал
да бъде удължен с 3 месеца едногодишния срок за започване изпълнението на
договора, поради затруднения при намиране на нов изпълнител на СМР /л.1249/. С писмо
изх.№02-6500/3492 от 28.09.2017г. Д.С. е
уведомен, че молбата му е уважена /л.1250/.
На 02.10.2017г. е сключен анекс към
договора като са допуснати изменения в Приложение №1 - в частта относно доставчика на земеделската
техника вместо „Тайгър агри“ ООД е вписан „ИнтерАгри България“ АД, а за
изпълнителя на СМР , вместо „Екипстрой 2011“ЕООД е посочен „Пътстрой БГ“ ЕООД,
както и в приложение №5.
С Анекс от 17.11.2017г. е изменен
размерът на първоначално одобрената финансова помощ от 469 241.55 лв на 469 240.
28 лв., с Анекс от 12.11.2018г. е изменена посочената в уводната част на
договора банкова сметка, ***.12.2018г. е
изменен размерът на одобрената финансова помощ от 469 240. 28 лв на
464 496.29 лв.
На 25.02.2019г. Д.С.Д. е подал заявка за
междинно плащане по договора като е приложил съответните документи. Видно от
заявката, заявената за плащане финансова помощ е за инвестицията в частта й
относно закупуване на земеделска техника. Заявената за финансова помощ за
плащане е в размер на 102 916,24 лв. По повод на заявката е била извършена
проверка , резултатите от която са обективирани
в Контролен лист от проверка на място. Видно от контролния лист,
резултатът от посещението на място е положителен. Контролният лист е връчен на
Д. Д. на 06.03.2019г.
С писмо изх.№01-6500/1274 от 19.03.2019г. жалбоподателят е уведомен за отстраняване на
нередности във връзка с Договор № 26/04/1/0/03288 като му е указано в срок от
15 работни дни от получаването му да представи съответните документи.
С писма рег.№01-6500/1274 от 10.04.2019г.
и от 12.04.2019г. жалбоподателят е представил документи за отстраняване на
нередовности.
С писмо вх.№02-6500/2057 от 17.04.2019г.
/л.1315/ Д. Д. е отправил искане за смяна
на изпълнител и удължаване срока на сключения договор с 6 месеца, като е
посочил причините за последното, а именно наложила се смяна на изпълнителя на
СМР. В отговор с писмо изх.№02-6500/2057 от 29.05.2019г. /л.1363, 1364/ е
уведомен, че съгласно чл.50, ал.1 от Наредба № 9/21.03.2015г. срокът за
изпълнение на проекти, включващи разходи за СМР и за създаване на трайни
насаждения е до 36 месеца, считано от
датата на подписване на договора за предоставяне на финансова помощ и в тази
връзка крайният срок за извършване на инвестицията по Договор № 26/04/1/0/03288
е 28.06.2019г. По отношение смяната на изпълнителя на СМР е посочено, че не са
представени каквито и да било документи, удостоверяващи дали „Пътстрой БГ“ЕООД
е извършвало СМР за периода от сключения с това дружество договор през 2017г. , поради което не е ясна
и причината да се иска удължаване срока по договора, сключен с ДФЗ и то при
положение, че е изминала повече от една година от избора на нов изпълнител на
обекта. В писмото е указан срок от 10 работни дни от получаването му за
представяне на конкретно изброени документи и информация в подкрепа на
заявените в искането обстоятелства. Посочено е също, че след изясняване на
фактическата обстановка в цялост, ДФЗ ще изрази становище по искането за
удължаване срока на Договор №
26/04/1/0/03288.
Във връзка с горното, с писмо вх.№
02-6500/2057 от 18.06.2019г. Д.Д. е представил документи и информация /л.1365-
л.1378/.
С Уведомително писмо за отказ да се
сключи анекс изх.№02-6500/2057 от 12.08.2019г. /л.7-8, л.1378-1379/ е уведомен,
че искането му не е уважено. В писмото е посочено, че подобна възможност е
налице при настъпили форсмажорни обстоятелства, като няма пречка при настъпила
непреодолима сила или извънредно обстоятелство по смисъла на чл.2, §2 от
Регламент 1306/2013 , и наличие на съответните доказателства за тези
обстоятелства, административният орган да удължи срока за изпълнение на
одобрения проект. Посочено е, че извършеният анализ на обстоятелствата и
възможността същите да имат характер на непреодолима сила не са доказани с
представените документи. Развити са съображения, че несъстоятелността на
изпълнителя на обекта не представлява пречка от обективен характер за изпълнение на строителството в срок, както и че доколкото преценката за
избор на изпълнител е изцяло на бенефициера, то негова е и отговорността за неправилността
на избора. Посочено е, че с Анекс от 02.10.2017г. към договора е одобрена смяна
на изпълнителя на СМР по искане на бенефициера и от този момент до депозиране
на молбата от 17.04.2019г. са изминали
18 месеца, през които не е започнало реално изпълнение на СМР, като в условията
на пазарна икономика изборът на строителни фирми със съответната
правоспособност не е ограничен. В заключение е посочено, че не са налице
предпоставки, обуславящи прилагането на чл.61 от Наредба №9/21.03.2015г., респ.
на чл.30 от договора за финансова помощ.
Междувременно, във връзка с подадената
заявка за междинно плащане е издадено Решение № 26/04/1/0/03288/2/01/03/01, с
рег.№ 01-6500/3943 от 02.07.2019г. /л.313/, видно от което изплащането на
финансовата помощ в размер 102 916,23 лв /при редукция от 0,01 лв/ е одобрено и сумата е изплатена на
18.04.2019г.
С писмо вх.№02-6500/7093 от 12.09.2019г.
/л.1380-1383/ Д.Д. е отправил повторно искане за удължаване срока на сключения
с ДФЗ договор по отношение на инвестиционното намерение за изграждане на кравеферма
като е описал причините, поради което е налице забавяне в изпълнението му, вкл.
е изразил становище, че са налице форсмажорни обстоятелства относно изпълнение
на договорните му отношения с ДФЗ. Към писмото е приложил и документи във
връзка с твърденията си.
Във връзка с искането от 12.09.2019г. ,
до Д. Д. е изпратено Уведомително писмо за отказ да се сключи анекс
изх.№02-6500/7093 от 21.10.2019г. /л.332 -333,л.1404-1405/. Със същото е
уведомен, че към 12.09.2019г. крайният срок за извършване на инвестицията по
Договор № 26/04/1/0/03288 е изтекъл с близо 2 месеца. Преповторени са
съображенията, изложени в предходното писма за отказ да се сключи анекс и в
заключение искането не е уважено.
С писмо изх.№01-6500/7608 от
02.10.2019г. /л.314-315/ Д. Д. е уведомен, че при извършена административна
проверка за спазване срока за подаване на заявка за окончателно плащане, е
установено нарушение на чл.6, ал.4, чл.14, ал.1, т.5 от Договор № 26/04/1/0/03288 вр. чл.45, ал.2 от
Наредба №9/21.03.2015г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4
„Инвестиции в материални активи“ от ПРСР 2014-2020г. / Наредба №9/21.03.2015г.
/, а именно, че на 28.07.2019г. е изтекъл срокът за подаване на заявка за
окончателно/второ плащане по договора. С писмото е даден 14-дневен срок от
получаването му, в който да се представят писмени доказателства, удостоверяващи
наличие на особени непредвидени обстоятелства, довели до обективна невъзможност
за подаване на заявка за плащане в договорно и нормативно определения срок.
Изрично е упоменато, че доказателства, извън посочените няма да бъдат разглеждани.
С писмото Д. Д. е уведомен, че при непредставяне на доказателства в посочения
смисъл, ДФЗ ще пристъпи към издаване на АУПДВ по отношение на сумата, получена
по междинното плащане като същото е
дължимо на основание чл.49, ал.1, т.5 от Наредба №9/21.03.2015г., както и на
основание чл.19, ал.1 вр. чл.6, ал.4 и чл.14, ал.1, т.5 от Договор №
26/04/1/0/03288. Уведомен е също, че на основание чл.26, ал.1 вр. чл.34, ал.3
от АПК с настоящото писмо се открива производство по издаване на АУПДВ за посочената
сума. Писмото е получено от адресата си на 09.10.2019г., видно от приложеното
известие за доставяне./л.316/.
На 21.10.2019г. с вх.№01-6500/7608 Д. Д.
е депозирал отговор по уведомлението от 02.10.2019г. В същия е посочил, че не е
подал заявка за окончателно плащане, тъй като по независещи от него причини не
е успял да изпълни инвестицията .
Посочил е, че все още не е получил отговор по искането си от
12.09.2019г. , преповторил е изложените
в същото съображения и отново е отправил искане за удължаване срока за
изпълнение на инвестицията за максимално допустим период и за одобряване
смяната на изпълнителя на СМР.
На
04.12.2019г. на осн. чл.20, ал.5, чл.27, ал.3 от ЗПЗП , чл.162, ал.2, т.8 и т.9
от ДОПК във връзка с чл.45, ал.2 и чл.50, ал.1 вр. чл.49, ал.1, т.3 и т.5 от
Наредба №9/21.03.2015г. и чл.6, ал.4, чл.14, ал.1, т.5 и чл.9, ал.2, т.4 от
сключения с ДФЗ Договор № 26/04/1/0/03288 от 28.06.2016г., е издаден процесният АУПДВ
№26/04/1/0/03288/2/01/04/01 с изх.№01-6500/7608 от 04.12.2019г. /л.317,318/.
С акта, в раздел I е отказана изцяло одобрената финансова помощ по Договор № 26/04/1/0/03288 от 28.06.2016г.
и същият е прекратен на основание чл.32, ал.2, т.1 от договора и чл.49, ал.1 т.5 от Наредба №9/21.03.2015г.
Съгласно раздел II
от АУПДВ, в тежест на Д.С.Д. е определено задължение в размер на 102 916.23
лева, представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на
възстановяване междинно плащане по Договор № 26/04/1/0/03288 от 28.06.2016г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата 18.04.2019г., която се дължи на основание чл.19, ал.1 от
договора. Няма данни кога процесният АУПДВ е бил съобщен на адресата си.
Жалбата срещу АУПДВ е подадена чрез ДФЗ
на 04.03.2020г., където е заведена с вх.№01-6500/7608#5
от същата дата.
По искане на жалбоподателя по делото са
назначени съдебно-почеркова и съдебно-техническа експертиза.
Според заключението на вещото лице по
съдебно-почерковата експертиза подписът в процесния АУПДВ е положен от В.Г.Г..
Заключението по експертизата е прието без оспорване от страните.
В т.1 от заключението по СТЕ вещото лице
описва извършените към момента СМР на обект животновъдна ферма за 120 крави. В
т.2 от заключението вещото лице посочва срока – в дни, за извършване на СМР
съгласно договореното с ДФЗ. В т.3 от заключението вещото лице с оглед обема на
изпълненото към момента на огледа , сочи, че в периода от 01.05.2019г. до
28.06.2019г. т.е. до изтичане срока на договора, предвидените по проект СМР не е възможно да бъдат
извършени.
В съдебно заседание вещото лице според
личната си преценка сочи, че СМР могат да бъдат изпълнени за не по-малко от
шест месеца или за най-малко четири месеца, което е максимално най-краткият
период.
Заключението е прието при резерви от страна на жалбоподателя
и при оспорване от страна на ответника, който счита, че се базира на
предположения.
При така установеното от фактическа
страна, се налагат следните правни изводи:
Процесният АУПДВ е издаден на основание чл. 27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП и чл. 162, ал.2, т.8 и 9 от ДОПК.
Съгласно чл.
162, ал.2, т.8 и т.9
от ДОПК (в действащата към м.12.2019г. редакция), публични са държавните
вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно
усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти,
оперативните програми,
Структурните
фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския
фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от
свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз, а също и
лихвите за тези вземания.
Съгласно чл. 165 от ДОПК, събирането на държавните публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго.
В чл. 27, ал.3 от ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, а според ал.5 на същата норма, вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Според чл. 166, ал.1 и ал.2 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Според чл. 166, ал.3 от ДОПК, Актът за публично държавно вземане се обжалва пред ръководителя на съответната администрация по реда на АПК, което във връзка с чл. 81 от АПК означава, че оспорването на акта пред по-горестоящ административен орган е правна възможност, но не и задължение за адресата му и е приложима изборността на реда за оспорване, предвидена в чл. 148 от АПК, т.е. административният акт може да се обжалва пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред.
Предвид горното, жалбата като насочена
срещу годен за обжалване административен акт, изхождаща от лице с правен
интерес и подадена при липса на ограничителен срок с оглед претенцията за
нищожност на оспорения АУПДВ е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.20а ал.5 от ЗПЗП. Съдът не споделя оплакването в жалбата, че процесният АУПДВ е нищожен, поради неподписването му от Изпълнителния директор на ДФЗ. От назначената по делото съдебно-почеркова експертиза категорично се установява, че подписът, положен в АУПДВ е на В.Г.Г., за който не е спорно, че към момента на издаването му е изпълнителен директор на ДФЗ.
Оспореният АУПДВ е обективиран в писмена форма като съдържа правни и фактически основания за издаването му, а оплакването в жалбата за непосочване на такива е неоснователно.
От правна страна актът се основава на разпоредбите на чл.20 ал.5 и чл.27 ал.3 и ал.4 от ЗПЗП , чл.162 ал.2 т.8 и т.9 от ДОПК, вр. с чл.45, ал.2 и чл.50, ал.1 вр. чл.49, ал.1, т.3 и т.5 от Наредба №9/21.03.2015г. и чл.6, ал.4, чл.14, ал.1, т.5 и чл.9, ал.2, т.4 от сключения между ДФЗ и жалбоподателя Договор № 26/04/1/0/03288 от 28.06.2016г.,
Действително посоченото правно основание по чл.20 ал.5 от ЗПЗП не съществува, доколкото разпоредбата няма пета алинея, а т.5 от същата не може да се обвърже с правомощия за издаване на акт от вида на процесния. Последното обаче по никакъв начин не обосновава извод за липса на посочени правни основания за издаване на оспорения АУПДВ, доколкото наред с разпоредбите от ЗПЗП и ДОПК, в същия се визират и конкретни разпоредби от Наредба №9/21.03.2015г., както и от сключения между страните Договор № 26/04/1/0/03288 от 28.06.2016г. Същите са неколкократно посочени в обстоятелствената част на АУАПДВ, както и в уведомителното писмо – предизвестие за откриване на производството по издаване на АУПДВ. В тази връзка по никакъв начин не е ограничена възможността на жалбоподателя да разбере основанията, на които е отказана финансовата помощ, прекратен е договорът и е разпоредено възстановяване на изплатените по същия суми, нито е препятствана възможността за съдебен контрол относно материалната законосъобразност на оспорения акт.
От фактическа страна в АУПДВ е визирано
изплатеното междинно плащане по Договор
№ 26/04/1/0/03288, като е посочен размерът му. Посочено е, че при проверка за
спазване на срока за подаване на заявка за окончателно плащане по договора е
установено неспазване на конкретни разпоредби от договора и Наредба
№9/21.03.2015г. , посочен е крайният срок за изпълнение на одобрения проект,
както и срокът за подаване на заявка за окончателно плащане. Отбелязано е също,
че след получаване на изпратеното уведомително писмо – предизвестие, от страна
на ползвателя на помощта не е постъпило възражение.
При така изложеното от фактическа страна
и на основание конкретно посочени разпоредби от Наредба №9/21.03.2015г. и
договора, административният орган е приел, че договорената финансова помощ
следва да бъде отказана, а договорът прекратен, определил е задължение в размер
на изплатеното междинно плащане, като е посочил, че същото подлежи на
възстановяване, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.04.2019г.
на основание чл.19, ал.1 от Договора.
Изложените от фактическа страна обстоятелства,
наред с посочените правни основания от Наредба №9/21.03.2015г. и договора,
дават яснота относно причините, по които е отказана финансовата помощ и е
разпоредено възстановяване на заплатената сума по междинното плащане,
позволяват извършването на преценка от съда относно съответствието на АУПДВ с материалния закон, а оплакването в
жалбата за немотивираност на акта е неоснователно.
Не се установява в производството по
издаване на процесния АУПДВ да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила. Спазени са изискванията на чл.
35 от АПК индивидуалният акт да се издаде след като се съберат
и анализират всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая.
Жалбоподателят е уведомен за започване на административно производство в
съответствие с изискването на чл.
26, ал.1 от АПК като му е дадена възможност да направи
възражение и да представи доказателства. В указания му в уведомителното
писмо-предизвестие срок жалбоподателят е депозирал отговор, в който не е
оспорил факта на неподаване на заявка за окончателно плащане, а по-скоро е
описал причините за това и е отправил поредното искане за удължаване срока за
изпълнение на инвестицията по договора.
Съдът намира, че оспореният АУПДВ е
съответен на материалния закон.
В случая не е спорно и се установява от
събраните по делото доказателства, че по сключения между ДФЗ-РА и жалбоподателя
Договор № 26/04/1/0/03288 от 28.06.2016г. е извършено междинно плащане по
смисъла на чл.18 от Наредба №9/21.03.2015г.
При извършена административна проверка е
констатирано, че жалбоподателят не е подал заявка за окончателно плащане до
крайния срок за това – 28.07.2019 г., т. е. административният орган е
констатирал неизпълнение на нормативно и договорно определено задължение от
страна на ползвателя на финансова помощ.
Съгласно чл.45 ал.2 от Наредба
№9/21.03.2015г. заявката за окончателно плащане
се подава лично от ползвателя или от упълномощено от него лице с изрично и
нотариално заверено пълномощно в срок не по-късно от един месец след изтичане
на срока по чл. 50. В чл. 50, ал.1 от наредбата са уредени
сроковете за изпълнение на одобрения проект като за проекти, включващи разходи
за СМР, какъвто е и настоящият случай, изпълнението е до 36 месеца, считано от
датата на подписване на договора за предоставяне на финансова помощ с РА.
Съгласно чл.49, ал.1 т.3 и т.5 от
Наредба №9/21.03.2015г. Разплащателната агенция
може да откаже изплащането, както и да изиска възстановяване на част или цялата
финансова помощ, когато установи несъответствие с целите, дейностите и
изискванията, определени с тази наредба, съотв. когато инвестицията не е
изпълнена в срока, посочен в договора за отпускане на финансово подпомагане;
Съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 4 от
договора за отпускане на финансова помощ жалбоподателят се е задължил да
извърши инвестицията, предмет на договора, в срок от 24 месеца, а за проекти с
включени СМР или създаване на трайни насаждения – 36 месеца, поел е и
задължение да подаде заявка за окончателно плащане по чл. 4, ал. 1 не по-късно
от един месец след изтичане на срока по ал. 1. Видно от договора, крайният срок
за изпълнение на проекта е 28.06.2019 г., т. е. срокът за подаване на заявка за
окончателно плащане по договора според чл.4, ал.4 от същия е 28.07.2019 г.
Съгласно чл. 9,
ал. 2, т. 4 от административния договор Държавен фонд "Земеделие"
отказва плащане на помощта и съответно изисква възстановяване на част или цялата
помощ, ако има плащане, в случай, че заявката не е подадена в срока по чл. 6,
ал. 4 от административния договор, като подаването на заявката за окончателно
плащане в предвидения срок е договорено като задължение на оспорващия в чл. 14,
ал. 1, т. 5 от договора.
В случая неизпълнението на задължението
за подаване на заявка за окончателно плащане не се отрича от жалбоподателя,
респ. не е спорно по делото. Спорът се свежда по-скоро до това налице ли са
били обективни причини за последния да не изпълни това си задължение и то
такива, които да го освободят от последиците за неизпълнението му. В тази
връзка от жалбоподателя се навеждат доводи, че е поискал сключване на анекс за
удължаване срока за изпълнение на инвестицията в частта на предвидените за
извършване СМР, но поради несвоевременен отговор от ответника , не е бил в
състояние да изпълни договореното, което е обусловило и неподаването на заявка
за окончателно плащане.
Тези доводи не могат да бъдат възприети
като обективна причина за неподаване на заявката, изключваща отговорността му
за неизпълнение на това задължение, нито може да бъде възприето становището на
оспорващия, че неизпълнението на инвестицията, се дължи на виновно неизпълнение
на договорни задължения от страна на ДФЗ, а именно липса на съдействие да се
удължи срока за изпълнение на договора.
От доказателствата по делото се
установява, че жалбоподателят на 17.04.2019г. е депозирал искане за сключване
на анекс относно удължаване срока на договора. Действително административният
орган не се е произнесъл по искането в срока по чл.31, ал.4 от договора. Следва
обаче да се има предвид, че административният орган, макар и несвоевременно, е
постановил отказ да се сключи анекс, обективиран в Уведомително писмо изх.№02-6500/2057 от 12.08.2019г. В същото административният орган е изложил
съображения, че не са налице основания да се приеме наличие на непреодолима сила
или извънредни обстоятелства, които да обосноват прилагането на чл.61 от
Наредба №9/21.03.2015г., респ. на чл.30 от договора за финансова помощ, както и
възможност за удължаване срока на изпълнение на инвестицията. Жалбоподателят е
имал процесуална възможност да обжалва този изричен отказ, но по делото не са
представени доказателства нито се
твърди, че това е сторено. Уведомителното писмо от 12.08.2019г. представлява
индивидуален административен акт, който е влязъл в сила и пререшаване на този
въпрос в настоящото производство е недопустимо.
Относно
направеното повторно искане от 12.09.2019г. за удължаване срока на договора,
следва да се посочи, че същото е направено след изтичане срока на договора, а
освен това изложените в същото обстоятелства отново не обосновават наличието на
непреодолима сила, нито на извънредни обстоятелства по смисъла на чл.2,
§2 от Регламент /ЕС/ 1306/2013. Необходимо е да
се отбележи в тази връзка, че местонахождението на имота, в който е заявено
намерение да се изгради кравеферма е в защитена зона „Родопи средни“ , както и
че в близост до имота няма изградени съоръжения, експлоатирани от „В и К„ ЕООД
, са обстоятелства, които са били известни на жалбоподателя още на етапа на
инвестиционното проектиране, респ. към момента на издаване на разрешението за
строеж, поради което няма как да се приеме, че са такива, които последният да
не е могъл да предвиди при сключването на договора с ДФЗ.
От събраните по
делото доказателства се установи по безспорен начин, че оспорващия не е
изпълнил задължението си да подаде заявление за окончателно плащане, което е
бил длъжен да стори по силата на приложимия закон и сключения договор.
Действително, изпълнението на това задължение логично следва изпълнение на
инвестицията, но събраните по делото доказателства сочат, а и не се оспорва от
жалбоподателя, че инвестицията не е изпълнена и то изцяло по зависещи от него
причини, свързани с избора на изпълнителя на СМР.
Наред с горното, е
безспорно, че на 28.06.2019г. е изтекъл и срокът на сключения между ДФЗ и
жалбоподателя договор, което е основание за прекратяване то му по смисъла на
чл.32, ал.1 т.1 от същия.
Предвид
гореизложеното, налице са материалноправните предпоставки да се откаже изцяло
одобрената финансова помощ и да се прекрати договора. Поради неподадената
заявка за окончателно плащане,
законосъобразно на жалбоподателя е определено и задължение за
възстановяване размера на изплатената на 18.04.2019г. сума по междинното
плащане, ведно със законната лихва върху същата на основание чл.19, ал.1 от
договора.
За пълнота на
мотивите съдът намира за необходимо да посочи, че не споделя виждането на
жалбоподателя, че в случая се касае за два отделни договора, съчетани в един. Касае се за един договор,
сключен по повод одобрен проект за инвестиция, състояща се от две обособени
части. Именно поради наличието на одобрена обособена част от инвестицията по
договора, в случая е извършено междинно плащане по подадената от жалбоподателя
заявка от 25.02.2019г. , поради което неоснователно е твърдението, че
извършеното на 18.04.2019г. плащане не е междинно такова. В тази връзка е
неоснователно и оплакването, че сумата от 102 916,23 лв е недължима.
По изложените съображения жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото, основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 100. 00 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.Д.
***, с посочен съдебен адрес:***, против Акт за установяване на публично
държавно вземане №26/04/1/0/03288/2/01/04/01 с изх.№01-6500/7608 от
04.12.2019г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА
Д.С.Д.
, ЕГН ********** да заплати на Държавен
фонд „Земеделие” – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: