РЕШЕНИЕ
№ 2598
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря Р. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110170353 по описа за 2021 година
Предявен e иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането (КЗ) (отм.)
вр.чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата от „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД
срещу Агенция „Пътна Инфраструктура“.
Ищецът твърди, че на 27.07.2021г., на път SFO1231 в посока от с.Равно поле към
с.Лозен, са нанесени вреди на стойност 219.26 лева на застрахования при ищеца л.а. „М.“ с
рег.№ ....... по договор за имуществено застраховане „Каско Стандарт“, поради пропадането
му в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, които вреди са били заплатени
от ищеца в пълен размер на собственика на увреденото МПС. Посочва, отговорност за така
нанесените материални вреди носи ответникът, тъй като осъществява дейностите по
изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища, както и тяхното управление,
и не е изпълнил задължението си да обезопаси участъка с нарушена настилка. Поддържа, че
макар да е поканил ответника да заплати възникналото в полза на застрахователя вземане,
А. „П.“ не е извършила плащане и към настоящия момент. Ето защо, претендира заплащане
от него на сумата от 219.26 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва да е пасивно легитимиран по иска с твърдение, че участъкът от
пътната мрежа, в който е настъпило произшествието, се стопанисва от Столична община.
Оспорва механизма на ПТП. Счита, че същото не се доказва от приложените документи.
Заявява, че е недоказано увредата на гумите да е покрит риск по застрахователния договор.
Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с твърдение, че водачът на
1
л.а. „М.“ е управлявал автомобила със скорост, несъобразена с пътните условие, с което
нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП. С отговора оспорва и валидността на застрахователното
правоотношение между собственика на увредената вещ и ищеца, но в открито съдебно
заседание уточнява, че не прави такова оспорване, а само изразява довод, че плащането на
зстрахователните премии не доказват настъпването на застрахователно събитие, нито че то е
покрит риск по договора за застраховка. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна и
правна страна следното:
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и
главно доказване наличието на застрахователно правоотношение между него и собственика
на увредения автомобил; застрахователно събитие, настъпило в срока на договора и покрит
риск по него; вреди, както и конкретен размер; изпълнение на задълженията по договора за
застраховка – плащане на застрахователното обезщетение; пряка и непосредствена
причинна връзка между вредата и неизпълнение на задълженията на ответника за
поддържане на пътната мрежа в изправност или обозначаване на участъци от пътя с
нарушена настилка.
По делото е представена полица № ......../11.05.2021г., доказваща наличие на
облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“
между ищеца и собственика на увреденото МПС - л.а. „М.“ с рег.№ ...... Полицата е със срок
на действие 23.05.2021г. – 22.05.2022г. Съдът намира, че застрахователният договор
съдържа всички необходими реквизити, вкл. отразяване на покритите рискове – основно и
допълнителни такива, както и дата на сключване. Валидното възникване на
правоотношението между сключилите договора страни не се оспорва в процеса, поради
което това обстоятелство е било отделено от съда за безспорно и ненуждаещо се от
доказване с протоколно определение от 17.03.2022г. Видно от приложимите Общи условия
на застрахователя повреди по гумите, джантите и декоративните тасове на застрахования
автомобил подлежат на обезщетяване, ако същите са в резултат на преминаване през дупки
и неравности на пътното платно(глава III, т.6.3 от ОУ). Предвид така установените факти,
доводите на ответната страна, че увредата на гумите не е покрит риск по процесния договор,
не се подкрепя от събраните доказателства.
Видно от приложено свидетелство за регистрация автомобилът е собствен на Г. СТ.
Б.. Същият, като водач на превозното средство, е подал писмено уведомление до
застрахователя на 28.07.2021г. относно събитието за установяване на щетите, както и за
тяхното обезщетяване. В документа е посочено, че увреждането е настъпило в участъка на
пътя от с.Равно поле към с.Лозен, на път SFO1231, поради дупка в средата на пътя, която не
е могъл да избегне, поради насрещно движение, при което гумата „гръмнала“.
Приложен е протокол за ПТП № ......../27.07.2021г. (л.52), съставен от автоконтрольор
при ОПП на СДВР С. С., в което е отбелязано, че протоколът е изготвен след посещение на
място (при попълване се зачертава излишното, съгласно указания за попълване на
протокола, дадени в долен десен ъгъл), като съставителят е установил, че при движение на
2
път ........, от с.Равно поле към с.Лозен, при навлизане в ляв завой, намиращ се на около 400
м. след връзката с АМ Тракия, процесният автомобил е пропаднал в дупка на пътя, при
което увредена била гумата и джантата. От вписаната схема на произшествието се вижда, че
дупката е била в средата на пътя (т.е. на двете платна за движение), като в самото описание
е дадено, че препятствието е с размери 80см/80см. В протокола е вписано с думи, че
увреждането засяга предната дясна гума, но от схемата и от отбелязването на зоната на
увреждането в раздел „Видим щети на МПС“ е отбелязана предна лява гума. Същото
положение е отразено и на скицата към протокола (л.55). Съдът намира, че протоколът
съдържа необходимите реквизити и се ползва с доказателствена сила относно установените
от съставителя на място обстоятелства – повреди на МПС, наличие на дупка на пътя,
местоположение на дупката и размери, местонастъпване на произшествието, дата и час на
ПТП, участник в него. Документът е подписан от посетилия произшествието дежурен ПТП,
за което е положил подпис. Водачът на увреденото МПС също е подписал на протокола.
Подпис на представител на Агенция „Пътна инфраструктура“ липсва, каквото възражение е
направено от ответника, но няма основание за изискване на такъв, тъй като АПИ не се явава
участник в това произшествие. Участник е само самокатастрофиралия водач. Предвид
изложеното, съдът намира, че този протокол е пълен, а единствената неточност, касаеща коя
гума е била увредена при произшествието, се изяснява при преглед на схемите на протокола
и допълнителната скица. Всъщност обстоятелството, че увреждането е на предна лява гума,
не е било спорно в процеса.
Видно от представената от ищеца преписка по щета № ......./2021г., стойността за
отстраняване на уврежданията на застрахования автомобил е била определена на 219.26
лева, заплатени от застрахователя на 11.08.2021г., съгласно представеното извлечение за
извършен от застрахователното дружество превод в полза на собственика на вещта – Г.Б..
Сумата е била предмет на регресна претенция до ответника, като поканата за плащане е
била получена от адресата на 11.11.2021г. – обратна разписка, л.26 от делото.
Няма данни за извършено плащане на щетата от ответника.
С оглед оспорения механизъм на ПТП и причинната връзка между него и
репарираните от ищеца вреди по автомобила, по делото е приета съдебна автотехническа
експертиза, вещото лице по която е установило, че причинените вреди е възможно да бъдат
получени и са вследствие на реализираното на 27.07.2021г. събитие, за което е съставен
протокол от ОПП на СДВР, а стойността за възстановяване на щетите, определена по средни
пазарни цени към датата на произшествието, е 302.92 лева, т.е. в по-висок размер от
определения и изплатен от застрахователя размер на обезщетение.
Разпитан е като свидетел водача Г.Б., който потвърждава описания в протокола
механизъм на ПТП, като уточнява както местонастъпване на същото и физическите
характеристики на препятствието, така и нанесените вреди на предна лява гума. Свидетелят
уточни, че не е имало как да избегне дупката, тъй като е шофирал в тъмната част на
денонощието и не е могъл да я забележи, така че да я заобиколи с маневра. Завявява, че
участъкът е на завой, поради което е шофирал с около 30-40 км./ч., а други повреди не са
3
били открити. Потвърждава попълването на протокол от ограните на ОПП – СДВР,
посетили произшествието по негов сигнал.
Приетата САТЕ и показанията на свидетеля доказват както механизма на
произшествието, отразен в Протокола за ПТП, така и факта, че описаните от застрахователя
вреди по застрахования автомобил са в пряка причинно-следствена връзка от пропадане на
превозното средство в дупка на пътя. Съгласно вписаното в протокола и свидетелските
показания, тази дупка, като препятствие на пътя, не е била обозначена и обезопасена.
Неоснователно е възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на водача на застрахованото при ищеца МПС, който не е съобразил поведението си с
пътната обстановка, като е избрал неподходяща скорост на движение – чл.20, ал.2 ЗДвП.
Данни за негово противоправно поведение не са налични по делото. Напротив, установи се
при разпита на водача, че същият се е движил с 30-40 км/ч, не е могъл обективно да
възприеме препятствието на пътя и своевременно да го избегне, нито да го заобиколи чрез
спасителна маневра, поради неочакваността на препятствието и необозначавеното му по
начин, който да е видим. Не може и да се вменява вина на водача, че не е предприел маневра
за избягване на дупката, тъй като задължение на стопанина на пътя е да го поддържа и
обезопаси.
За пълнота, съдът отбелязва, че не обсъжда възраженията на ответника, че
застрахователят не е установил липсата на отрицателни предпоставки по Общите си условия
преди да вземе решение да определи и изплати обезщетение за констатираните вреди.
Отрицателните факти – неупотреба на алкохол, липса на допуснати нарушения на правилата
за движение, липса на умишлено причиняване на вредата, са все факти, чието установяване
се доказва чрез навеждането на положителните факти за настъпването им. Ако такива
обстоятелства се твърдят от ответника, същите подлежат на доказване от него по общите
правила на чл.154 ГПК, каквото насрещно доказване не е провеждано.
Във връзка с възражението на ответника, че участъкът, в който е настъпило
произшествието, е част от общинската пътна мрежа, съдът извърши справка по публично
достъпния през интерент Списък на общинските пътища на Република България и установи,
че път ........, е общински и обслужва общините Елин Пелин и Столична община –
Панчарево. Горното означава, че стопанин на този участък от пътя не е Агенция „П.“, тъй
като пътят не е част от републиканската пътна мрежа, поради което ответникът не е
материално правно легитимиран да отговаря по иска и в негова тежест не може да се
присъждат суми по суброгационен иск на застрахователя, встъпил в правата на
застрахования, тъй като ответникът няма задължение да поддържа този участък в
изправност, респективно да го обезопасява при нарушена настилка.
Ето защо, съдът намира, че макар произшествието да е доказано, както и че вредите
са в резултат от него, то ответникът не е отговорен да обезщети собственика на увреденото
МПС при пропадане в дупка на пътя, респ. неговия застраховател, тъй като не е негов
стопанин.
4
По разноските
При този изход на спора по делото, право на разноски има ответникът. Ищецът
следва да му заплати сумата от 150.00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл.78, ал.8 вр.ал.3 ГПК и НЗПП.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявеният от „ЗЕАД Б.“ ЕАД, ЕИК (чрез
адв.А.Б.), срещу Агенция „П.“, с адрес: гр. ......., иск по чл.411 КЗ вр. чл.19, ал.1, т.1 от ЗП, за
заплащане на сумата 219.26 лева - суброгационно вземане, възникнало с плащането на
застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане на л.а. „М.“ с рег.№
........ за вреди, настъпили в резултат на ПТП на 27.07.2021г., поради пропадането му в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на път ......, от с.Равно поле към
с.Лозен, ведно със законната лихва върху главницата от 08.12.2021г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.8 вр.ал.3 от ГПК, „ЗЕАД Б.“ ЕАД, ЕИК .... да
заплати на Агенция „П.“, с адрес: ....... сумата 150.00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5