Решение по дело №1419/2022 на Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

 

№  1070            07.10.2022 година, град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XXVI АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на петнадесети септември, две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ:   1. НЕЛИ СТОЯНОВА 

                               2. ЯНА КОЛЕВА

 

секретар:  Д. Д.

прокурор: Соня Петрова

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 1419 по описа за 2022 година.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Производството е образувано по касационна жалба от К.Х.Г. ***, против решение № 761/13.07.2022г. постановено по а.н.д. № 103/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е било потвърдено наказателно постановление (НП) №  21-0346-000202  от 20.08.2021г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, РУ Созопол, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на К.Г. е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и са били присъдени съдебно-деловодни разноски в тежест на касатора.

В касационната жалба се излагат възражения, че съдебното решение е необосновано и неправилно, постановено при недоказаност на нарушението и допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на касатора.  Иска се отмяна на решението и връщане на делото за повторно разглеждане от друг състав на Районен съд Бургас.

В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява лично и не се представлява.

Ответникът по касация – ОД на МВР - Бургас, РУ Созопол, , редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХХVI-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С оспореното решение било потвърдено наказателното постановление, ангажирало отговорността на Г. за това, че на 24.07.2021 г., около обяд, в общ. Созопол, на път втори клас II-99, при пътен възел гр. Черноморец в посока гр. Бургас, жалбоподателят управлявал лек автомобил “Пежо” с рег. № А 84 22 НН, собственост на неговата майка – Й.П., като изгубил управление над автомобила в присъствието и пред погледите на свидетелите С.С.и В.М.- служители на МВР, които били на смяна и докато пътували с цивилен /небрандиран/ служебен автомобил в посока от гр. Созопол към гр. Черноморец. По – късно бил видян от тях единствен да се отдалечава от същия автомобил и бил установен от същите лица на автогарата в гр. Черноморец, където отказал да даде проба за алкохол.

За да потвърди оспореното НП въззивната инстанция приела, че деянието и авторството му в лицето на касатора, както и качеството му на водач на МПС към момента на осъществяването му са доказани, поради което правилно същият е бил санкциониран за нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП.

Така постановено решението е правилно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. Касае се за бездействие, което може да бъде оборено единствено чрез доказване на извършването на изискуемото по закон действие. В тази насока касаторът е изложил твърдения за наличие на свидетели, които да оборят установените факти, но индивидуализира същите в лицето на своята майка, която не е очевидец на събитията, тъй като не се твърди, нито се доказва да е присъствала на мястото на инцидента и проверката, за да бъдат кредитирани показанията й, като годни да оборят тези на длъжностните лица, присъствали намясто, които са провели разговор с последната и тя им е пояснила, че се намира в Бургас, а автомобилът й се управлява от нейния син, поради което не може да бъде възприето твърдението на процесуалния му представител, че е било ограничено правото на защита на Г. и бил нарушен принципът за невиновност. Събрани изчерпателно са всички установени като съществуващи в правния мир гласни и писмени доказателства и същите безпротиворечиво сочат на извода направен от въззивната инстанция. Не е кредитирано едно единствено такова, в лицето на показанията на неговата майка, което е правилно възприето съобразно установената на мястото на нарушението фактическа обстановка. Изложената и пред касационната инстанция защитна теза, че Г. не е бил водач на автомобила не е доказана. Не се сочи нито едно пряко доказателство в нейна подкрепа. Отразеното в АУАН съдът намира за достатъчно конкретно и напълно индивидуализиращо допуснатото нарушение до степен да бъдат установени съществените за ангажиране на административнонаказателната отговорност на Г. обстоятелства - място, момент, автор и форма на изпълнителното деяние. В случай, че касаторът е считал за налични и относими към спора и други обстоятелства, същият е могъл освен да ги впише като възражения в АУАН и да обясни логически и смислово обосновано причинно-следствената им връзка със съпътсващите нарушението обстоятелства.  От анализа на доказателствата по делото касационният състав установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя или да са опорочили установяването на правно-релевантните факти, поради което изложените в тази насока доводи са неоснователни.

Както акта, така и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП /в приложимата към момента на извършване на нарушението редакция/, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Отговорил е изчерпателно и доста аргументирано на всяко едно от възраженията на жалбоподателя. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитания свидетел, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.

Предвид изложеното, съдът счита, че не са налице твърдените в касационната жалба пороци на НП.

Както бе посочено и по-горе административното нарушение е описано ясно и точно и същото се изразява в отказ на лицето да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол  и наркотични вещества или техни аналози в качеството му на водач на конкретно МПС.  От събрания по делото доказателствен материал, безспорно се установява, че касаторът е бил единствен  водач в катастрофиралото МПС и като такъв е отказал да му бъде извършена проверка с дрегер дръгтест, както и това, че е отказал да подпише и получи талон за изследване количеството на алкохол в кръвта.

Съдът следва да посочи и това, че независимо чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване /осъществени едновременно в конкретната хипотеза/, се осъществява все едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което правилно е била ангажирана отговорността на водача. Обратната теза би била в нарушение на принципа „ne bis in idem”  и би довела до ангажиране на административно-наказателната отговорност на касатора двукратно за едно и също бездействие.

За всяко от изпълнителните деяния на нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП законодателят е предвидил административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. В конкретния случай и двете кумулативно предвидени наказания са определени в нормативно регламентирания размер на приложимата санкционна разпоредба и съобразно изискванията на чл. 27, ал.1 от ЗАНН.

Предвид изложеното, като е потвърдил наказателното постановление Районен съд – Бургас е постановил правилно съдебно решение.

Воден от горното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 761/13.07.2022г. постановено по а.н.д. № 103/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) №  21-0346-000202  от 20.08.2021г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, РУ Созопол, с което за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на К.Г. е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, а за нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на К.Г. е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

ЧЛЕНОВЕ 1.

 

                   2.