Решение по дело №3592/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 1288   

гр.Бургас, 23.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, XVII–ти наказателен състав, в публично заседание на  тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                  

                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ

 

 

 при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа НАХД №3592 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е oбразувано по жалбата на „Е.”ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. ******, чрез адв.Св.Н., против Наказателно постановление №02-0002395/08.07.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се излагат подробни доводи в тази връзка. В съдебно заседание жалбоподателят – редовно уведомен, се представлява от адв.Н., който поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното НП.

За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява юк.Николова, която оспорва жалбата.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят, в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, на 05.06.2019г. било установено, че не е уредило като трудови правоотношения отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето Т.Р.Д., ЕГН: **********. Лицето е установено да полага труд в обект – производствена база за ел.котли и колекторни кутии, находящ се в с.К., обл.Б., като собственоръчно писмено е декларирала в Справка по чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, е вписал длъжността, която изпълнява в обекта и работно време – елементи от трудовия договор.

Нарушението е установено от главен инспектор В. при извършена проверка на място и по документи в Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, при която не са представени документи, касаещи трудовото правоотношение на лицето, за дата 05.06.2019г., на която е извършена проверка на място в проверявания обект. С тези си действия жалбоподателят е нарушил чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, поради което и на осн. чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е ангажирана и административно – наказателната му отговорност.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

 

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява  обаче неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.

При така установените фактически положения, съдът приема за установено, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.62, ал.1 КТ. Доказа се по делото, че жалбоподателя притежава качеството „работодател” по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ /Съгласно §1, т.1 от ДР към КТ „работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, поради което правилно е посочен като субект на административно-наказателната отговорност по този текст на закона.

На следващо място установи се по безспорен начин, че в момента на извършване на проверката, работникът Т.Д. предоставял на посоченото дружество работната си сила. Въз основа на чл.1, ал.2 КТ, отношенията при предоставянето на работна сила са трудови правоотношения, поради което страните по това възникнало трудово правоотношение, в изпълнение на задължителната диспозиция по  чл.62, ал.1 КТ, следвало да подпишат трудов договор в писмена форма. Съдът намира, че посочената от административнонаказващия орган правна квалификация на процесното деяние е приложена точно спрямо обективните му признаци чрез определянето им като съставомерни по смисъла на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.

В този смисъл неоснователно се явява възражението на жалбоподателя и изнесените в съдебно заседание доводи, че работникът – Т.Д. е изпълнявал задълженията си по сключен и приложен по делото граждански договор. Представеният впоследствие граждански договор с дата, предхождаща проверката, противоречи на фактите, установени при извършената проверка, както и на отразеното в писмена декларация, попълнена  на осн. чл. 402 ал.1 т.3 от КТ от работника. Поради това съдът приема, че изпълняваната от него дейност към датата на проверката е имала характер на трудово правоотношение, характеризиращо се с определени работно място, работно време, получавано трудово възнаграждение и спазване на определена трудова дисциплина, като се касае за многократно и повтарящо се изпълнение на трудова операция, а не  за престиране на конкретен резултат по граждански договор. Същият е съставен за целите на процеса, поради което съдът не го кредитира.

В същото време показанията на разпитания в хода на съдебното следствие актосъставител са последователни, пълни, логични и напълно кореспондират със останалия събран по делото доказателствен материал. Ето защо и БРС кредитира същите изцяло.

С оглед на всичко гореизложено БРС намира, че съвсем правилно е ангажирана административно – наказателната отговорност на жалбоподателя. Същият е допуснал нарушение на разпоредбите на КТ и следва да понесе отговорност за същото.

 

Досежно наложеното наказание:

Административно - наказващият орган е наложил на жалбоподателя административно наказание - имуществена санкция в размер на 2500 лв. на основание чл.414, ал.3 от КТ. Съобразно цитираната норма работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. Настоящият състав на БРС намира, че нарушението е съотнесено към правилната санкционна норма, като неговият размер също е определен правилно. Определеният от АНО размер на същата съдът намира за съответен с тежестта на извършеното нарушение, обществената опасност на дееца и поведението му, насочено към трайно неспазване разпоредбите на КТ и останалите нормативни актове в страната.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното и на основание чл 63 и сл. от ЗАНН съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №02-0002395/08.07.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда на „Е.”ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. *******, чрез адв.Св.Н. е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

         

 

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

 

Вярно с оригинала!

С.П.