№ 17456
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110122819 по описа за 2024 година
Предмет на делото е предявеният от В. С. С., ЕГН ********** срещу
„*****“ ООД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата
по чл. 9, ал. 2 предвиждаща заплащане на такса за „бързо разглеждане“ в
размер на 172,08 лв. от договор за паричен заем № ***** сключен между
страните, поради противоречие със закона, под евентуалност поради
накърняване на добрите нрави и под евентуалност поради неравноправност на
клаузата.
В исковата молба се твърди че между страните е сключен договор за заем
№ *****. Излага се, че в договора е било посочено, че клиентът ще се
възползва от услугата „бързо разглеждане“, за която било уговорено
възнаграждение в размер на 172,08 лв. или 35 % от главницата. Твърди, че
заплащането на допълнителната такса е включено към месечните погасителни
вноски. Счита, че оспорваната клауза е неравноправна, както и че не е
индивидуално уговорена. Твърди, че клаузата е нищожна, поради
противоречия с добрите нрави, както и поради противоречие с разпоредби на
ЗПК. Сочи също, че е налице и заобикаляне на чл.19 ал.4 ЗПК, според която
ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва. Моли
съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.131. ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва,
че между страните е сключен договор за заем със соченото от ищеца
съдържание, включително и че част от договора е клауза, която предвижда
заплащане на услуга бързо разглеждане. Оспорва изложените твърдения от
1
страна на ищеца и развива подробно съображения в насока, че клаузата е
валидно уговорена при спазване на законовите изисквания. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства намира следното от фактическа
страна:
Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, включени
във фактическия състав на спорното право: че между страните е сключен
договор за заем № *****, част от съдържанието на който е оспорваната клауза,
а именно: клаузата, предвиждаща заплащане на такса за „бързо разглеждане“ в
размер на 172,08 лв.
От приетия като писмено доказателство договор за кредит се установява,
че процесната сума за бързо разглеждане е разсрочена на равни вноски, заедно
с главницата и лихвата.
При така установените факти настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
За основателността на иска в правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП, в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за
заем, част от съдържанието на който е оспорваната клауза, а именно: клаузата,
предвиждаща заплащане на такса за „бързо разглеждане“ в размер на 1283,12
лв., в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните
пороци.
Спорно между страните е единствено дали сключеният от тях договор
съдържа нищожна клауза.
С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по
смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение
съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за
потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
2
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси
и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.
10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната
престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение
възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и
управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на
чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Същите не представляват и реално предоставени допълнителни възможности
или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се
възползва и да носят допълнителни ползи за него. Не се установява
длъжникът реално да се е възползвал от сочената услуга.
От договора за потребителски кредит се установява, че длъжникът дължи
възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване на
договора, като плащането е разсрочено и включено като част от погасителната
вноска по кредита. Следователно, в случая се касае за уговорки по сключения
договор за потребителски кредит, още повече, че същите са инкорпорирани в
самия договор и месечната погасителната вноска включва освен главница и
възнаградителна лихва, и възнаграждение по тези допълнителни услуги,
поради което следва да се включат в годишния процент на разходите, тъй като
това са разходи за потребителя по договора за потребителски кредит по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл, съдът намира, че изключването на
допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като
допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по
пакети за допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а
всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се стига до
надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Това води
до нищожност на клаузите за уговорените възнаграждения за допълнителни
услуги на основание чл. 19, ал. 5 и чл. 21 ЗПК.
3
Ето защо, съдът намира клаузата, предвиждаща заплащане на такса за
бързо разглеждане за нищожна като противоречаща на закона и не поражда
задължения за заемателят.
Поради изложеното искът за обявяване на клаузата за нищожна поради
противоречие със закона е основателен и следва да бъде уважен.
Поради уважаване на главния иск не следва да бъдат разгледани исковете,
предявени под евентуалност – за обявяване на клаузата за нищожна, поради
противоречие с добрите нрави и втория предявен под евентуалност иск за
неравноправна клауза.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът в размер на 80 лв. за заплатена държавна такса.
Ответникът следва да заплати на адв. М. сумата в размер на 480 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ и съдействие, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по предявения от В. С. С., ЕГН
********** срещу „*****“ ООД установителен иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 9, ал. 2
предвиждаща заплащане на такса за „бързо разглеждане“ в размер на 172,08
лв. от договор за паричен заем № ***** сключен между страните, поради
противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „*****“ ООД, ЕИК ***** да
заплати на В. С. С., ЕГН ********** сумата в размер на 80 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а, ал. 1 ЗАдв. „*****“
ООД, ЕИК ***** да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.”,
Булстат: *****, представлявано от Д. М. М., сумата в размер на 480 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна
помощ и съдействие.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
4
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5