Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 04.01.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен
състав, в открито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
МАРИНА ГЮРОВА
като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно
гр. дело № 7544 по описа за 2018г. на Софийски градски съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по реда на Част втора,
Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна
жалба на „Т.С.“ ЕАД, чрез надлежно упълномощен представител – юрк. Л.Я.Г., срещу решение № 239491 от 16.10.2017г.,
постановено по гр. дело № 17434/2014г. по описа на Софийския районен съд (СРС),
ІІ ГО, 123 състав.
С обжалваното решение са отхвърлени изцяло
исковете на „Т.С.“ ЕАД за установяване на вземане на дружеството срещу всеки от
ответниците Е.М.Я. и В.И.Я., предявени като обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр.
с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1 621.56 лв. – стойност на потребена топлинна енергия за периода от месец 12.2011 г.
до месец 04.2013 г., включително и с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК,
във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.
с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 199.34 лв. – обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода от 31.01.2012 г. до 20.11.2013 г. Със
същото решение съдът е осъдил „Т.С.“ ЕАД да заплати на В.И.Я. сумата 581.23 лв.
– направени по делото разноски с ДДС за възнаграждение на един адвокат, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Решението е постановено при участието на „Т.с.“
ЕООД като трето лице – помагач на страната на ищеца.
Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е
неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага
съображения за незаконосъобразност на решението. Твърди, че в нарушение на
задълженията си първоинстанционния съд не е обсъдил
оспореното съдържание на документите с останалия доказателствен
материал по делото и не е кредитирал заключенията по допуснатите и приети
експертизи. Иска от съда да отмени обжалваното решение с което са отхвърлени
исковете срещу ответниците. С писмена молба от
06.12.2018г., чрез представител по пълномощие, претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Не представя списък по чл. 80 от ГПК. Не сочи доказателства.
Въззиваемите Я., чрез представителя си по
пълномощие – адв. Н. А.К. от САК, в срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК, са представили отговор в който оспорват въззивната
жалба, като неоснователна. Излагат подробни съображения. Искат въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде
потвърдено обжалваното решение на СРС. Претендират направените по делото
разноски. Представят списък на разноските по чл. 80 от ГПК, както и
доказателства за платено адвокатско възнаграждение по банков път.
В открито съдебно заседание Е.М.Я. и В.И.Я.,
не се явяват лично, а чрез упълномощения представител подържат отговора на въззивната жалба. Не сочат доказателства.
Третото лице - помагач „Т.с.” ЕООД не
изразява становище по жалбата. Не сочи доказателства и не претендира разноски.
В открито съдебно заседание въззивникът „Т.С.“ ЕАД и третото лице - помагач „Т.с.” ЕООД,
редовно призовани, не се представляват и не сочат доказателства.
Пред въззивната
инстанция не са събирани нови доказателства.
Софийският градски съд, в настоящия
си състав, като взе предвид подадената въззивна жалба
и съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства,
основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК от легитимирана и с правен интерес от обжалването страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно чл.269, изр.2
от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно
правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение.
В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона с
т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. д. №
1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
І. По валидността на обжалваното
решение.
Обжалваното решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано
от разгледалия делото съдия.
ІІ. По допустимостта на обжалваното
решение.
Решението е допустимо, тъй като са
били налице положителните предпоставки (и са липсвали отрицателните) за
предявяване на иск, а съдът се е произнесъл именно по исковете по чл. 422 от ГПК, с които е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
ІІІ. По съществото на спора приема
следното:
Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК,
когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като
потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното
решение.
От събраните в първоинстанционното
съдебно производство доказателства се установи, че със заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх. № 3326634/21.12.2013г. на СРС, „Т.С.“
ЕАД е поискала да бъде издадена заповед за изпълнение срещу Е.М.Я. и В.И.Я.,
като претендира от всеки от тях по ½ част от сумите: 3 243.12 лева –
главница за доставена, но неплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот в гр. София, ул. „*********, аб. № 423677, за
периода м.12.2011г.- м.04.2013г., ведно със законната лихва от 21.12.2013г. до
изплащането на задължението; 390.67 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода 31.01.2012г. до 20.11.2013г. Образувано е ч. гр.д.
№ 21783/2013г. на СРС, ІІІ ГО, 82 състав по което за посочените суми, както и
за разноските по заповедното производство, е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 07.01.2014г., връчена на длъжниците.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжниците са подали
възражение от 20.02.2014г., в което са посочили, че не дължат изпълнение за
вземането по издадената заповед за изпълнение. Дружеството е уведомено за
оспорването и възможността да предяви установителен
иск на 05.03.2014г. В изпълнение указанията на съда е депозирана искова молба
вх. № 5053/03.04.2014г. на СРС, като е образувано гр. д. № 17434/2014г. на СРС,
123 състав. От районния съд е поискано да установи с решението си, че Е.М.Я. и В.И.Я.,
дължат на „Т.С.“ ЕАД по ½ част от сумите: 3 243.12 лева – главница за
доставена, но неплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот в гр. София, ул. „*********, аб. № 423677, за
периода м.12.2011г.- м.04.2013г., ведно със законната лихва от 21.12.2013г. до
изплащането на задължението; както и 390.67 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода 31.01.2012г. до 20.11.2013г.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК пред
първата инстанция ответниците, чрез упълномощения
представител, са депозирали писмен отговор на исковата молба. В хода на
съдебното производство районният съд е събрал писмени доказателства, изслушани
са и са приети заключенията на вещи лица по назначени съдебно-счетоводна и
съдебно-техническа експертизи.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото
доказателства не се установяват твърдените в исковата молба обстоятелства,
релевантни към предявените искове. Приел е, че ищецът не е установил с годни
доказателства какво количество и на каква стойност топлинна енергия е доставил
на ответниците за периода от месец 12.2011 г. до
месец 04.2013 г., включително. По делото не били представени описаните в
извлечението от сметки фактури, а вписванията в извлечението от сметки подлежат
на доказване и също не установяват количеството доставена от ищеца на ответника
топлинна енергия в процесния период, нито установяват
нейната стойност. Съдебният състав е отказал да кредитира заключенията на двете
експертизи по делото, тъй като били изготвени на базата на оспорени в процеса
документи и на неприети по делото, като писмени доказателства. Поради изложеното
районният съд е стигнал до извод, че предявените искове са неоснователни и ги е
отхвърлил в цялост, разпределяйки и съответно разноски по делото.
По основателността на подадената въззивна жалба досежно
правилността на оспорения съдебен акт настоящият съдебен състав намира
следното:
Доводите на въззивника
за оспорване на постановеното решение са в насока на неправилна преценка на
доказателствата и необоснованост на правните изводи на съда, което е в резултат
на некредитиране на заключенията на вещите лица по приетите съдебни експертизи.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от ГПК, вещо
лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите
по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството,
занаятите и др. Съдът счита, че за установяването на стойността и цената на
доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на правилното й
отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите
делото обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, се изискват
притежаването и прилагането на специални знания, с каквито съдът не разполага. Следователно
е необходимо изслушването на вещи лица – съответно специалисти по топлотехника
и счетоводство, по съответно поставените от ищеца въпроси, както правилно е
постъпил районният съд с допускането им - определението от 10.09.2016г. (лист
86 от делото на РС). Правилно първоинстанционният съд
е приел, че счетоводните записвания на топлофикационното дружество сами по себе
си нямат необходимата доказателствена стойност да
установят доставената топлинна енергия и нейната стойност, но неправилно е
приложил нормата на чл. 202 от ГПК, като не е кредитирал заключенията на
съдебно – техническата експертиза и на съдебно – счетоводната експертиза. Целта
на допуснатата съдебно-техническата експертиза по делото, с оглед на липсата на
специални знания от съда, е била именно да се установи реално какъв е обемът на
доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност,
като провери правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на
съответните суми с техническите и нормативните изисквания. Същевременно
основните задачи на съдебно-счетоводната експертиза са свързани с установяване
на отбелязано плащане на процесните задължения в
счетоводството на ищеца, което отразяване, като неблагоприятен за него факт
следва да има съответна доказателствена сила, както и
изчисляване стойността на съответната дължима лихва. Неправилен е извода на
районния съд, че вещите лица са изготвили експертизите по оспорени в процеса
документи. Действително в отговора на исковата молба ответниците
Я., чрез своя процесуален представител, са поискали на основание чл. 183 от ГПК,
да бъде задължен ищецът „Т.С.“ ЕАД да представи депозираните с исковата молба
документи. Ответниците не са конкретизирали дали
оспорват представените от ищеца документи като неавтентични или като неверни. Съдът
приема, че от изявлението им следва извод, че същите се оспорват по
съдържанието си досежно тяхната доказателствена
стойност за делото, а не по смисъла на чл. 193 ГПК. Т.е. представените от
страните доказателства следва да бъдат обсъдени в съвкупност от съда при
постановяване на крайния акт по спора. Липсва нормативна пречка вещите лица да
се базират върху тези документи при изготвяне на заключенията си. Наред с изложеното
следва да се отрази, че част от приложените към исковата молба писмени
доказателства са приети по делото с определение на съда от 28.02.2017г., като
липсва такова, с което същите да са изключени от материалите по делото – арг. от чл. 194, ал. 2 ГПК, а по отношение на останалата
част съдът не е дал възможност на ищеца да ги представи в оригинал или да ги
завери, като се е позовал на липсата на процесуална активност от представилата
ги страна. Не може да бъде възприето и приетото от районния съд, че заключенията
на експертите не следва да се кредитират, тъй като били работили по неприложени
по делото материали. Няма правно установена пречка вещите лица, за да обосноват
заключенията си, да ползват данни от други източници, вкл. и странични за
делото материали. Обратно, по този начин (съпоставяйки установеното от
документите по делото с проверените от тях от други източници) техните изводи
придобиват по-висока степен на точност и сигурност. Ако някоя от страните или
съдът имат възражения или съмнения в правилността и обосноваността съобразно
тези изводи, това следва да бъде изрично заявено (с процесуалното действие по
оспорване правилността на заключението) и съответно към назначаване на повторна
експертиза (арг. от чл. 201 от ГПК). Видно от протокола
за проведеното на 28.02.2017г. съдебно заседание, единствено представителят на ответниците е имал въпроси и възражения по заключенията на
вещите лица, а съдът е приел заключенията като доказателства по делото. Действително
заключението по СТЕ е било изрично оспорено, но не като неправилно, а тъй като
е изготвено по документи, които не са приети като доказателства по делото. Наред
с изложеното съдът съобрази, че при допускане на експертизите по делото, в
определението си от 10.09.2016г., районният съд е допуснал задачите така, както
те са посочени в исковата молба. В последната, на стр. 5, по отношение на
съдебно-техническата експертиза е направено искане вещото лице – топлотехник да прегледа наличната документация в „Т.С.“ ЕАД
и „Т.с.“ ЕООД, а по отношение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
– да прегледа документацията в счетоводството на топлофикационното дружество. Следва,
че поставяйки задачите на вещите лица, районният съд сам им е указал да
извършат проверките и въз основа на материали, които не се намират по делото,
изпълнението на което е възприел в обжалваното решение като техен порок и въз
основа на това не ги е кредитирал. В конкретния случай съдебните експертизи
следва да проверят твърдените от страните по производството факти, като това
може да стане след като приетите писмени доказателства бъдат съпоставени с
други материали и документи, които изрично не са представени от страните като доказателства
по делото. Данните от такива документи (които не са писмени доказателства по
делото) биват инкорпорирани в делото именно посредством заключението на вещото
лице, което е прието от съда. Издадените от „Т.С.“ ЕАД справки и фактури
действително сами по себе си нямат доказателствена
сила да докажат претенциите, но служат за база, върху която чрез процеса на
доказване, в това число чрез заключенията на съдебните експертизи, да се
установи основателността, съответно неоснователността на исковата претенция.
Поради допуснатите нарушения при преценка на доказателствата, първоинстанционното съдебно решение е неправилно, тъй като
формираните изводи са останали необосновани.
При установена неправилност на
обжалваното решение, въззивният съд съобразно чл.
271, ал. 1 от ГПК, следва да реши спора по същество, като прецени
основателността на предявените претенции съобразно доводите, изложени в
исковата молба и възраженията на ответниците в
отговора.
Основателността на предявените искове
зависи от пълното и главно доказване на следните обстоятелства: 1. Качеството
на ответната страна като потребител на топлинна енергия; 2. Доставяне от
топлофикационното дружество на съответното твърдяно количество топлинна енергия
на абоната за съответен период; 3. В съответния срок ответниците
да не са заплатили дължимите за доставената им енергия суми.
От събраните по делото доказателства настоящият
съдебен състав счита за установено, че между страните е съществувало валидно
облигационно договорно правоотношение през процесния
период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия. От приетия като
доказателство по делото (лист 10-11 от делото на РС) нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 30, том ІI, дело №07145/13.04.2009г. се установява по
несъмен начин факта, че Е.М.Я. и В.И.Я. са придобили правото на собственост по отношение
на процесния топлоснабден имот - апартамент № 9, находящ
се в гр.София, район „Оборище”, ул. „Будапеща” № 46, ет. 4; преди исковия
период от време. Според действалата през релевантния период разпоредба на
чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) потребител на топлинна енергия за
битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
топлоснабдявания имот. Разпоредбата на закона императивно установява кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като правно значимо е единствено притежанието на вещно право върху
имота – собственост или вещно право на
ползване. Следователно от така приетия като неоспорен нотариален акт за
придобиване на вещно право на собственост се налага извод, че ответниците след 13.04.2009г.
вкл. и за исковия период от време - м.12.2011г. до м.04.2013г., са собственици на
имота (доколкото не се твърди, нито се установи да са се разпоредили с това си
право или да са учредили в полза на друго лице вещно право на ползване), т.е.
без съмнение през процесния период Е.М.Я. и В.И.Я. са
имали качеството потребители на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ
и респ. са страна по договорното отношение с ищеца за продажба на топлинна
енергия. В случая не се изисква задължително договорът за продажба на топлинна
енергия да е в писмена форма, тъй като се касае за неформален договор за
продажба на топлинна енергия, като съдържанието на този договор е уредено в
представените общи условия (ОУ), утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците
дори и без да са ги приели изрично - чл.150, ал.2, изр.2 от ЗЕ и доколкото не
се твърди и установява изключението по чл.150, ал.3 от ЗЕ. На основание чл. 69
от ОУ от 2008 г. те са задължителни за всички потребители и от влизането им в
сила се счита, че има сключен договор между топлопрепосното
предприятие и битовия потребител. Ответниците не са
възразили срещу ОУ, поради което следва да се считат обвързани от облигационно
правоотношение с „Т.С.“ ЕАД. (в същия смисъл е и решение № 35/21.02.2014 г. по
гр. д. № 3184/2013 г., на ВКС, III г.о.). Следователно, установено е принципното
съществуване на облигационно договорно правоотношение между страните в
процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по
който ищецът е доставял топлинна енергия в имота на ответниците, което е
достатъчно за доказване на иска по основание. Обстоятелството колко точно
количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в жилището на ответниците е от значение единствено към доказването
размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му съгласно чл.162 от ГПК.
Количеството потребена от ответниците
топлинна енергия през исковия период се установява от приетите от СРС
заключения на техническата и на счетоводната експертизи, приети от СРС. Вещите
лица по тези експертизи са формирали своите констатации след проверка на
наличните писмени доказателства, намиращи се както по делото, така и при ищеца
и третото лице – помагач, което е фирмата за дялово разпределение по процесното правоотношение.
Ответниците не са установили да са
се възползвали от предвиденото рекламационно
производство и да са оспорили изготвените от третото лице-помагач изравнителни
сметки в установените срокове съгласно чл. 32, ал.3 от ОУ, които имат силата на
закон за страните – в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят, нито в
срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл. 70, ал.6 от
Наредбата за топлоснабдяването, поради което и с
оглед на липсата на мотивирано оспорване на тези документи и по настоящото
производство, съдът приема, че разпределението на топлинна енергия е извършено
в съответствие с нормативната уредба. Заявените от ответниците
общи възражения съдът намира, че не сочат недоказаност на факта на доставката
на топлинна енергия и ги приема за неоснователни.
Установено е, че в сградата, в която
е имотът на Я. дяловото разпределение се извършва от „Т.С.” ЕООД. На общо
събрание (ОС) на ЕС собствениците на имоти в сградата, проведено на 05.11.2010г.
(лист 24 от делото на СРС), е взето решение да се премине на дялово
разпределение на ТЕ, като бъде сключен договор с „Т.с.” ЕООД за топлинно
счетоводство. Липсват доказателства Я. да са оспорили взетите решения в
сроковете и по реда на ЗУЕС (обн., ДВ, бр. 6 от
23.01.2009 г., в сила от 01.05.2009г.), поради което следва да се приеме, че
същите са стабилизирани и етажните собственици, в това число и ответниците са обвързани от тях. Договорът за топлинно
счетоводство е сключен на 14.11.2010г. (лист 21 от делото) и с него ФДР е поела
задължение ежегодно да отчита индивидуалните разпределители в имотите на
потребителите. Между ФДР и „Т.С.“ ЕАД е сключен договор при ОУ за извършване на
услугата дялово разпределение на ТЕ на 01.11.2007г. (лист 29-31 по делото). Настоящият
съдебен състав приема, че пред районния съд е установено, чрез заключението на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза (СТЕ), че дяловото разпределение
е извършвано законосъобразно от ФДР.
Предвид изложеното настоящият съдебен
състав приема извод, че общото количество ТЕ, измерено от топломера в АС се
разпределя от ФДР законосъобразно.
За установяване на обстоятелството
дали е доставена съответна топлинна енергия за процесния
отопляем имот на ответниците и в какво количество,
както и дали е измерена по нормативно определения начин, съответно правилно ли
са начислени дължимите суми за нея, първоинстанционният
съд е назначил СТЕ по искане на топлофикационното дружество. Приетото
заключение на вещото лице въззивният съд кредитира изцяло,
доколкото същото е изготвено компетентно, при пълно и ясно излагане на
изводите, кореспондира с останалите доказателства по делото и е подробно и
професионално обосновано. От заключението на експерта се установява, че сумите
за отопление на имота са изготвяни по показанията на отчетени след края на
всеки отоплителен сезон един топлинен разпределител, които е с радиоотчет. Вещото лице е посочило подробно начина за
изчисляване на топлинната енергия и дължимите суми за отопление на имота и за сградна инсталация. Подробно са посочени отчетените
стойности на тази енергия. Посочено е, че крайната стойност на задължението на ответниците за целия процесен
период е 3 422.79 лева, като не се включват предишни неплатени и просрочени суми
без начисляване на лихви по тях, както и без сторниране
на суми, платени по време или след исковия период. Вещото лице е посочило, че
начисляваните суми от „Т.С.“ ЕАД и по дяловото разпределение са съгласно
действащите към съответния период нормативни актове. Изчисленията на
технологичните разходи в абонатната станция са извършвани съобразно
нормативната уредба и отчислявани ежемесечно от отчетената от уреда топлинна
енергия. Вещото лице е съобразило и резултатите от изравнителните сметки, като е
намалило общата сума от 3 422.79 лева със сумата от 102.60 лева от
изравнителните сметки.
По делото е прието и заключение на
вещо лице по назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ),
което въззивният съд кредитира напълно, доколкото е
изготвено компетентно, при пълно и ясно излагане на изводите, кореспондиращо с
останалите доказателства по делото и подробно и професионално обосновано. От това
заключение се установяват релевантни по повдигнатия правен спор обстоятелства,
а именно, че липсват данни за заплатени суми от ответника за доставената му
топлинна енергия, както и какъв е размерът на главницата и дължимата лихва за
съответния период (в табличен вид).
Заключенията по експертизите
установяват обема и стойността на доставената на абонатите топлинна енергия,
като примат следва да се отдава на СТЕ, доколкото същата е ползвала
непосредствено съответните данни за извършените отчети при съобразяване на
съответните технически параметри на инсталацията и услугата.
Същевременно съдът съобрази диспозитивното начало в гражданския процес, както и че
сумата за главница се претендира от ищеца в по-нисък размер от посочената от
вещото лице по СТЕ (исковата претенция е за 3 243.12 лв., а според заключението
на СТЕ се дължи 3 320.19 лв.). В този смисъл следва да се приеме, че
предявеният иск за главницата от 3 243.12 лв. е доказан по основание и размер.
Съгласно от Общите условия за
доставка на топлинна енергия на „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди,
действали през процесния период (чл. 33, ал. 1 от ОУ
приети през 2008г.) потребителите следва да заплатят дължимите за тази енергия
суми в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Въззиваемата страна – ответници в
първоинстанционното производство, върху която пада
тежестта да докаже плащането на дължимите суми, не е ангажирала доказателства за
изпълнение на това свое задължение. Според заключението на ССчЕ
в счетоводството на дружеството-ищец също няма данни за плащане на задълженията
от Я.. Следва да се приеме, че е налице и третият елемент от фактическия
състав, обуславящ основателността на исковата претенция.
За периода м.12.2011г. – м.04.2013г.,
видно от данните по съдебно-техническата експертиза, дължимата за отопляемия
имот главница за топлинна енергия е 3 320.19 лева. Видно от приложената таблица
към съдебно-счетоводната експертиза, дължимата законна лихва върху главниците
за посочения в исковата молба период е 388.79 лева. За предендираните
над ½ част от тази сума до размера, посочен в исковата молба в размер
398.67 лева – лихви, исковете са неоснователни и недоказани и следва да бъдат
отхвърлени.
Сумите за главница и лихви се
претендират от ищеца по равно от двамата ответници.
Следва, че Е.М.Я. дължи на въззивника сума в размер
на ½ от 3 243.12 лева – главница и ½ от 388.79 лева – лихви. В
същия размер сумите за главница и лихви се дължат и от В.И.Я.. В този смисъл
съдът приема, че исковете са основателни срещу всеки от ответниците
съответно за сумата 1 621.56 лева – главица и 194.40 лева – лихви, за процесните периоди.
Поради несъвпадане на крайните правни
изводи на въззивния и първоинстанционния
съд досежно претендираните
суми за главница за периода м.12.2011г. – м.04.2013г. в размер на 1 621.56 лева
и дължимата лихва за забава за периода 31.01.2012 г. до 20.11.2013г. в размер
на 194.40 лева, решението на районния съд в тази си част следва да бъде
отменено като неправилно, като вместо това предявените искове за посочените
суми бъдат уважени.
ІV. По разноските:
Решението за разпределените в първоинстанционното производство разноски, също следва да
бъде частично отменено. В частта си относно разноските за ответниците
решението следва да бъде изменено при спазване нормата на чл. 271, ал. 1, изр.
2 от ГПК, както следва:
От изчислените и своевременно заявени
в първоинстанционното производство разноски на „Т.С.“
ЕАД са в размер на 500.00 лева – разноски за вещи лица, платена държавна такса
от 157.04 лв. и юрисконсултско възнаграждение (определено
по чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП) в размер от 100.00 лева.
Следва, че на дружеството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат
присъдени съобразно уважената част от исковете разноски в размер от 756.65
лева. Направените от „Т.С.“ ЕАД по заповедното производство разноски в размер
на 72.68 лева за държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и 249.01 лв.
за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78,
ал. 8 от ГПК (в приложимата редакция към 07.01.2014г. – датата на издаване на
заповедта), следва да бъдат ценени съгласно задължителните разяснения, дадени с
т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 год. по тълк.
дело № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС. С решението по установителния
иск съдът се произнася по дължимостта на разноските
за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с уважената и
отхвърлената част от иска. Следва на заявителя „Т.С.“ ЕАД да бъдат присъдени разноски
по заповедното производство в размер от 321.52 лева.
От своевременно заявени в първоинстанционното производство разноски на В.И.Я. за
адвокатско възнаграждение в размер на 581.23 лева, следва да му бъдат присъдени
само 0.30 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. За разликата над 0.30 лева
до размера от 581.23 лева, решението на районния съд следва да се отмени.
В останалата си част решението на
районния съд следва да бъде потвърдено, по мотивите за неоснователност на
предявените искове за лихва в съответната им част, изложени в настоящото
решение.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
По разноските във въззивната
инстанция:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК,
право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният
акт. С оглед факта, че първоинстанционното решение
бива частично отменено, а подадената въззивна жалба –
частично уважена, право на разноски имат и двете страни. Въззивникът
„Т.С.“ ЕАД е направил искане за присъждане на разноски с молбата от
06.12.2018г. Въззивната жалба, както и молбата за
разноски, са подадени от надлежно упълномощен юрисконсулт, но не е представен
списък по чл. 80 от ГПК. Съдът намира, че съобразно изхода от делото, на въззивника следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в общ размер на 172.59 лева.
Въззиваемата страна В.И.Я., чрез адв. Н.К., своевременно е заявил претенция за разноски,
като е представил списък по чл. 80 от ГПК за адвокатко
възнаграждение в размер на 581.23 лева, за което са представени доказателства,
че е заплатено по банков път. Съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което и съобразно
изхода от делото, на В.Я. следва да се присъдят разноски за въззивната
инстанция в размер на 0.30 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 271,
ал. 1 от ГПК, Софийски градски съд, ГО, ІІ-А въззивен
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 239491 от 16.10.2017г., постановено по гр. дело № 17434/2014г. по описа на Софийския районен съд, ІІ ГО, 123 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Е.М.Я. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1 621.56 (хиляда шестстотин двадесет и един лева петдесет и шест стотинки) лв. – стойност на потребена топлинна енергия за периода от месец 12.2011 г. до месец 04.2013 г. за топлоснабден имот в гр. София, ул. „*********, аб. № 423677, включително и с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 194.40 (сто деветдесет и четири лева и четиридесет стотинки) лева - лихва за забава върху главниците за периода от 31.01.2012 г. до 20.11.2013г., както и в частта, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу В.И.Я. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1 621.56 (хиляда шестстотин двадесет и един лева петдесет и шест стотинки) лв. – стойност на потребена топлинна енергия за периода от месец 12.2011 г. до месец 04.2013 г. за топлоснабден имот в гр. София, ул. „*********, аб. № 423677, включително и с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 194.40 (сто деветдесет и четири лева и четиридесет стотинки) лева - лихва за забава върху главниците за периода от 31.01.2012 г. до 20.11.2013г., както и в частта му, с която са присъдени в полза на В.И.Я. разноски по делото в размер над 0.30 (тридесет стотинки) лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, съответно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Е.М.Я., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1 621.56 (хиляда шестстотин двадесет и един лева петдесет и шест стотинки) лв. – стойност на потребена топлинна енергия за периода от месец 12.2011 г. до месец 04.2013 г. за топлоснабден имот в гр. София, ул. „*********, аб. № 423677, ведно със законната лихва от 21.12.2013г. до изплащането на задължението, както и сумата от 194.40 (сто деветдесет и четири лева и четиридесет стотинки) лева - лихва за забава върху главниците за периода от 31.01.2012 г. до 20.11.2013г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, съответно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че В.И.Я., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1 621.56 (хиляда шестстотин двадесет и един лева петдесет и шест стотинки) лв. – стойност на потребена топлинна енергия за периода от месец 12.2011 г. до месец 04.2013 г. за топлоснабден имот в гр. София, ул. „*********, аб. № 423677, ведно със законната лихва от 21.12.2013г. до изплащането на задължението, както и сумата от 194.40 (сто деветдесет и четири лева и четиридесет стотинки) лева - лихва за забава върху главниците за периода от 31.01.2012 г. до 20.11.2013г.
ОСЪЖДА Е.М.Я., ЕГН ********** и В.И.Я., ЕГН **********, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 756.65 (седемстотин петдесет и шест лева шестдесет и пет стотинки) лв., представляваща разноски по гр. дело № 17434/2014г. по описа на Софийския районен съд, ІІ ГО, 123 състав.
ОСЪЖДА Е.М.Я., ЕГН ********** и В.И.Я., ЕГН **********, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 321.52 (триста двадесет и един лева петдесет и две стотинки) лв., представляваща разноски по ч. гр.д. № 21783/2013г. на СРС, ІІІ ГО, 82 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 239491 от 16.10.2017г., постановено по гр. дело № 17434/2014г. по описа на Софийския районен съд, ІІ ГО, 123 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА Е.М.Я., ЕГН ********** и В.И.Я., ЕГН **********, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 172.59 (сто седемдесет и два лева петдесет и девет стотинки) лв., представляваща разноски по въззивно гр.д. № 7544/2018г. на СГС, ГО, ІІ-А въззивен състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на В.И.Я., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 0.30 (тридесет стотинки) лв., разноски по въззивно гр.д. № 7544/2018г. на СГС, ГО, ІІ-А въззивен състав.
Решението е
постановено при участието на трето лице – „Т.с.“ ЕООД, помагач на ищеца „Т.С.“
ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.