Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен, 21.01.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІІ граждански състав, в публичното заседание
на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното
от съдията Банкова гр. д. № 4620 по описа за 2019 година, и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът
З. ”Б.И.”***, твърди, че на 01.05.2015г. в ***, посока движение ,***е
реализирано произшествие, при което МПС,
марка ***, собственост на *** К. и управлявано от В.К., попада в необезопасена
шахта без капак на пътното платно.Твърди се, че е съставен Протокол за ПТП,
като са посочени причини за произшествието- необезопасена и несигнализирана
шахта на пътното платно.Твърди се, че е сключена застраховка”***” при ищеца,
съгласно застрахователна полица ***, валидна към датата на събитието, като
щетите са оценени на 284,67лв. и
застрахователното обезщетение е изплатено. Твърди се, че съгласно чл.213, ал.1
от КЗ/отм./ след изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования В заключение ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 299,67лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15лв., ведно със законната лихва, считано от датата
на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата. Претендира и
присъждане на направените съдебно-деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
За ответника Община-Плевен, представителя е
взел становище, че предявения иск е неоснователен и недоказан и е развил
подробни съображения в отговора по чл.131 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства и съобрази доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното:
Видно от приложения
протокол за ПТП№***., който не е оспорен по реда на чл.193 от ГПК и съдът
кредитира като обективно и достоверно доказателство относно отразените в него
обстоятелства, е че на 01.05.2015год. в ***,
посока на движение ***е реализирано
произшествие, при което МПС, марка ***,
собственост на *** К. и управлявано от В.К., попада в необезопасена шахта без
капак на пътното платно, като на автомобила са причинени материални щети-деформация
на предна и задна дясна гуми.Следва да се отбележи, че протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ, поради което има обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверението в него обстоятелства, пряко
възприети от съставителя му. Това се отнася до наличието на констатирана
неравност на пътното платно, несигнализирана и необезопасена настилка и
повредите.В тази връзка са и показанията на свидетеля В.К., който посочва, че
пътното платно е било с много дупки.
Не се спори, че към
момента на пътнотранспортното произшествие собственикът на увредения автомобил,
е имал сключена застраховка с ищеца- видно от отразеното в протокола за
ПТП, представения застрахователен договор№***, със срок на валидност 11.10.2014г.-
10.10.2015г. и уведомително писмо-л.7.
Видно от приложената
преписка по щета №***., за сумата 284,67лв., фактура №***-л.14, е че е извършен ремонт от сервиз, щетите са оценени
и са изплатени.
Приложена е регресна
покана до ответника-л.16 от делото.
С оглед на гореизложеното
съдът намира, че са налице предпоставките на чл.213, ал.1 от КЗ, а именно:
изплатено е застрахователно обезщетение във връзка с настъпването на определено
застрахователно събитие и застрахователят има регресен иск срещу лицето,
причинило вредата-Община-Плевен.
Относно механизма на ПТП
е назначена САЕ.От заключението на ВЛ се установява, че има причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и нанесените щети на л.а.Посочено е, че механизмът,
по който е реализирана щетата.Посочено е, че, е въпрос на индивидуални
възможности и обстоятелства, масата на превозното средство, а не само на
скоростта, за да се избегне дупката.
На следващо място съдът приема, че
не е изпълнено задължението,съгласно ЗДвП, Наредба№1/17.01.2001г. за
организиране движението по пътищата и наредба№16/23.07.2001г. да се грижи и
поддържа в изправност уличната пътна
мрежа, вертикалната и хоризонтална маркировка на улиците в общината, за да
осигури безопасността на движението на МПС и пешеходци. В случая - да обезопаси
повредата по пътното платно, като това е в пряка причинна връзка с настъпилото
ПТП и причинени вреди.При това положение
е без значение чия собственост е шахтата, тъй като ремонта и поддържането
на общинските пътища се осъществява от
общините.Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, като
Общината в случая не е предприела необходимите действия за това.Представения
протокол за ПТП не е оспорен по надлежния ред, а освен това ВЛ посочва в
заключението си ,че посочената повреда може да настъпи в резултат при
преминаване на автомобила през шахта. В случая не се касае до каквото и
да било съпричиняване на вреди, т.к.
липсват доказателства в този смисъл. И не на последно място следва да се отбележи
също, че в случая отговорността на Общината е обективна и независима от вината.
В този смисъл предявеният от З.”Б.И.”***-Плевен
осъдителен иск се явява основателен.
Относно размера на
вредите е назначена съдебно-автотехническа експертиза
относно размера на причинените на застрахования при ищеца автомобил, в резултат
от процесното ПТП. От заключението на ВЛ, което е прието от съда като
обективно, компетентно, се установява, че стойността на действителните повреди е 323,98лв.В ИМ се претендират действително
платената сума, което е в по- малък размер. Правото на застрахователя да иска
от лицето, причинило вредата, след заплащане на застрахователното обезщетение
на увреденото лице, е регресно право.В случая се касае до регресен иск, чието
основание не е застрахователния договор,
а фактът на изплащане на сумата на правоимащите лица, по силата на
застраховката и даденото от закона право на регрес.Именно поради правото, произтичащо от закона,
застрахователят встъпва в правата, спрямо
причинителя, след плащането, като упражнява тези права от свое име.В
този смисъл регресния иск е особен самостоятелен иск, почиващ на закона, а не
на договора, макар да има връзка него. Правата на застрахователя се определят от размера
действителните щети, като така определената сума отговаря в пълна степен на
обезщетителния характер на застрахователното правоотношение. В този смисъл
предявеният от З.“Б.И.”АД- ***-Плевен, осъдителен иск за изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата ИМ до
окончателното изплащане на сумата, се явява основателне и доказан.
При този изход на делото
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца деловодни разноски в размер на 600лв.
По така изложените
съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на осн. чл.213, ал.1 от КЗ/отм./ Община-Плевен, ДА ЗАПЛАТИ на З. “Б.И.”АД ***, ***, сумата
299,67лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застрахователна полица №№***, по щета№***., по описа на ищеца, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба- 28.09.2018год., до
окончателното изплащане на сумата.
На осн чл.127, ал.4 от ГПК присъдената сума да
се изплати по банкова сметка *** З. “Б.И.”АД ***, ***: Банка ДСК : IBAN: ***, BIG: ***
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Община-Плевен, ДА ЗАПЛАТИ на З. “Б.И.” АД ***, сумата 600лв., представляваща направени съдебно- деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: