№ 448
гр. Русе, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20224520200633 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С. П. Б., от гр.Русе, до Русенския Районен съд
против наказателно постановление № 606689-F619659/15.10.2021г. на
Зам.Директора на ТД на НАП гр.Варна, с което на Б., за нарушение по чл.3,
ал.1, т.1 и т.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/ и на
осн. чл.5, ал.1 от ЗОПБ са му наложени две административни наказания
„Глоба“, всяко в размер на 2375.00лв. Жалбоподателят моли съда да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.
За административнонаказващият орган, редовно призован, явява се
упълномощен процесуален представител, който поддържа наказателното
постановление.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Наказаното лице, редовно призовано, не се явява и не се представлява.
Постъпило е писмено становище от упълномощен процесуален представител,
с което моли Съда да отмени наказателното постановление, като излага
съображения за наличието на съществени нарушения на материалния закон,
досежно неправилното определяне на субекта на нарушението.
1
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
През м.юни, 2021г. в ТД на НАП Офис-Русе постъпило искане от
„С.А.Т.-Миро“ООД гр.Русе, с управител жалб.С.Б., за прихващане и/или
възстановяване на ДДС за периода 01-31.05.2021г. Проверката била
възложена на свид.С.А. – старши инспектор по приходите. В хода на
проверката и въз основа на представените от дружеството документи, в това
число и счетоводните записвания по счетоводна сметка 501 „Каса“, А.
установила, че през данъчният период „С.А.Т.-Миро“ООД гр.Русе, на три
пъти изплатило в брой на С. П. Б. суми, всяка от които в размер на 9500лв.
Установила, че две от плащанията са извършени с разходни касови ордери от
07.05.21г. и от 17.05.21г. и са с основание „Наем на земеделска земя в
с.Пиргово за стопанската 2020/2021г.“, а третото плащане било извършено с
РКО от 11.05.21г. и било с основание „Наем на земеделска земя в с.Табачка за
стопанската 2020/2021г.“.
Въз основа на тези констатации, свид.А. приела, че са налице свързани
помежду си платежни операции, на едно и също основание, чиято обща сума
надвишава 10 000лв., поради което преценила, че жалб.С.Б. е извършил
нарушение по чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОПБ, тъй като е допуснал да получи
плащането в брой, а не чрез превод или внасяне по платежна сметка. За това
нарушение А. съставила против С.Б. АУАН.
След като се запознал с преписката, Зам.директорът на ТД на НАП
гр.Варна с резолюция прекратил административнонаказателното
производство по отношение на плащането извършено с РКО от 11.05.21г. и с
основание „Наем на земеделска земя в с.Табачка за стопанската 2020/2021г.“,
като приел, че тази операция не следва да се разглежда като част от свързана с
останалите две платежни операции, на едно и също основание. След това
издал обжалваното наказателно постановление, с което за извършеното
нарушение по чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОПБ и на осн. чл.5, ал.1 от ЗОПБ
наложил на С.Б. две административни наказания „Глоба“, всяко в размер на
2375.00лв.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
2
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок /съобразно
становището на Съда в производството по чл.186 от НПК/, изхожда от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
основателна.
Съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на
това основание.
В същото време е налице нарушение на материалния закон, тъй като
административнонаказателната отговорност на С.Б. е ангажирана за
нарушение, чиито субект той не може да бъде.
Съобразно сочената като нарушена разпоредба на чл.3, ал.1, т.1 и т.2
ЗОПБ, плащанията на територията на страната се извършват само чрез
превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на
или надвишаваща 10 000 лв./т.1/ или на стойност под 10 000 лв., но могат да
се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и
също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000
лв./т.2/. За да е налице фактическият състав на горните нарушения е
необходимо да е налице плащане на територията на страната; плащането да е
над посочения размер и да не е извършено чрез превод или внасяне по
платежна сметка, а понятието "плащане", по смисъла на ЗОПБ, следва да се
разбира като предаване на парична сума на каквото и да е правно основание.
Доколкото санкционната норма по чл.5, ал.1 от ЗОПБ се свързва с
неизпълнение на задължението по чл.3 от ЗОПБ, а именно плащанията над
определена стойност или по договори над определена стойност да се
извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, то очевидно е,
че субектът на задължението за плащане и в това си качество и адресат на
задължението по чл.3 от ЗОПБ, е субект на нарушението по чл.5, ал.1 от
ЗОПБ. В този смисъл субект на административнонаказателна отговорност по
чл.5, ал.1 от ЗОПБ, като извършител на нарушение на чл.3 от ЗОПБ, може да
бъде единствено и само платецът на паричната престация, но не и
получателят на плащането.
3
Нито граматическото, нито логическото тълкуване на формулировката
на състава на нарушението по чл.3, ал.1 от ЗОПБ, нито систематичното
тълкуване на материалноправната разпоредба със санкционната норма на чл.5
от ЗОПБ, нито друга законова норма, дават основание да се направи извод, че
с разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗОПБ законодателят е предвидил отговорност
за всяко лице, което е страна в размяна на парични средства над определена
стойност. Единствената възможна форма на съставомерното изпълнително
деяние по чл.5, ал.1, предл. първо от ЗОПБ, е действие по извършване на
плащане в нарушение на изискванията на чл.3 от ЗОПБ.
Изложеното дотук, отнесено към конкретният случай, налага извода, че
отговорността на С.Б. е ангажирана за нарушение, чиито субект той не е, тъй
като същият е наказан за това, че на два пъти – на 07 и на 17.05.2021г. е
получил плащане в брой, чиито общ размер надвишава 10 000лв., при
свързани помежду си платежни операции, на едно и също основание - „Наем
на земеделска земя в с.Пиргово за стопанската 2020/2021г.“ Независимо от
становището на свид.А., изложено в показанията в качеството на свидетел,
че съставила акта, за това, че Б. като физическо лице – управител на „С.А.Т.-
Миро“ООД е допуснал изплащането на физическо лице на суми
надвишаващи ограниченията на ЗОПБ, съдържанието на АУАН, издаденото
въз основа на него НП и резолюцията за прекратяване на
административнонаказателното производство сочат нещо съвсем различно.
Фактът, че и в трите административни акта се сочи: „С. П. Б.… е получил
плащания в брой…“; „С оглед на факта, че получател по трите разходни
касови ордера е едно и също лице…“ и еднозначно е отразено: „Установено
е, че лицето е допуснало да получи плащането в брой , а не чрез превод или
внасяне по платежна сметка, каквото е изискването на чл.3, ал.1, т.2…“, а
едновременно с това отсъства какво и да било споменаване на Б. като
извършител или допустител на нарушението, в качеството му на управител на
юридическото лице, недвусмислено указва, че
административнонаказателната отговорност на жалб.С.Б. е ангажирана
именно за това, че е получил плащане в брой, в нарушение на изискванията на
чл.3 от ЗОПБ, което е недопустимо. В тази насока е и обстоятелството, че с
друго наказателно постановление на Зам.директора на ТД НАП Варна
/приобщено по делото от Съда/, „С.А.Т.-Миро“ООД е санкционирано по чл.5
от ЗОПБ за същите две платежни операции, но този път, за това, че е
4
извършило плащания в брой, в нарушение на изискванията на чл.3 от ЗОПБ.
При така установеното се налага извода, че деянието на С. П. Б. е
несъставомерно, тъй като същият не може да бъде субект на нарушението,
което му е вменено във вина.
Предвид това Съдът намира, че жалбата е основателна, а обжалваното
наказателно постановление неправилно и незаконосъобразно, поради което
следва да бъде отменено.
По отношение на разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
По делото С.Б. се представлявало от упълномощен процесуален
представител – адв.М.Ф. от АК-Русе, на когото заплатил хонорар в размер на
550.00лв., съобразно приложените по делото договор за правна защита и
съдействие, списък с разноските и банково извлечение. С депозираното
писмено становище, адв.Филева претендира присъждането в пълен размер на
разноските за адвокатско възнаграждение.
От страна на АНО е направено своевременно възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, съгласно чл.63д, ал.2 от
ЗАНН.
Договореният между страните размер на адвокатското възнаграждение
не надвишава определения минимум в нормата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
приложима по силата на чл.18, ал.2 от същата наредба. Поради това, Съдът не
разполага с възможност да определи разноски за адвокатско възнаграждение
в по-нисък от този размер.
Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на
5
разноски от административен орган" е поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Административнонаказващ орган в настоящият случай е Заместник
директор на ТД на НАП Варна, част от структурата на Националната агенция
за приходите.
С оглед на изложеното, понастоящем Националната агенция за
приходите следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя С. П. Б. от
гр.Русе разноските за адвокатско възнаграждение в размер от 550.00лв.
С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1 и чл.63д,
ал.2 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК Съдът :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 606689-F619659/15.10.2021г.
на Зам.Директора на ТД на НАП гр.Варна, с което на С. П. Б., от гр.Русе,
ЕГН-********** за нарушение по чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/ и на осн. чл.5, ал.1 от ЗОПБ са
наложени две административни наказания „Глоба“, всяко в размер на
2375.00лв.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, да заплати на С. П. Б.,
от гр.Русе, ЕГН-**********, направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 550.00/петстотин и петдесет/лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6