Решение по дело №219/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Д. П. Г. от [населено място], ***, подадена чрез процесуален представител, против Решение № 101 от 22.03.2024 г., постановено по АНД № 20232230201743/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 23-0804-004732 от 05.10.2023 г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР гр. Сливен, РУ - Сливен, с което на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Сливен, както и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява.

В съдебно заседание ответникът по касация - Началник сектор в РУ - Сливен при ОД на МВР - Сливен, редовно призован, не се явява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощник, в което заявява, че оспорва подадената жалба и изразява становище по същество. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Сливен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита, че са налице условия решението да бъде оставено в сила.

Административен съд Сливен, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 15.09.2023 г. полицейски служители спрели за проверка движещия се лек автомобил „Ауди 100“ с рег. № [рег. номер] в гр.Сливен, срещу ПГЕЕ „Мария Кюри“ в посока бул. „Банско шосе“, управляван опасно в района на училище. Тъй като водачът на МПС не изпълнявал разпорежданията на полицейските служители, бил повикан екип от полицейски патрул, който пристигнал на място в 11:00 часа. Полицейските служители установили, че водач на проверявания автомобил е жалбоподателят Д. П. Г., а собственик на колата е Р. К. Р.. Проверили документите на водача, по които не констатирали нарушения. След оглед на автомобила установили, че изпускателната система на автомобила е закрепена с тел, както и че задните „стоп“ светлини са покрити с тъмно покритие и сигналите подадени от тях не се виждат добре, поради което автомобилът бил откаран за преглед на канала от служител в група „Регистрация“ в сектор „Пътна полиция“ - Сливен. При прегледа било установено, че: изпускателната система е захваната с тел; на автомобила липсват средно гърне на изпускателната система и закрепващите гумени тампони; неработещи били предни странични, ляв и десен пътепоказатели /мигачи/ на колата; неработещи задни „стоп“ светлини. Полицейските служители приели, че са налице значителни технически неизправности, които създават предпоставки за ПТП и пряка опасност за участниците в движението.

Предвид констатираното, на 15.09.2023 г. на Д. П. Г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № АД585143, за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП . Със съставянето на АУАН като доказателства било иззето СРМПС част II № *********. АУАН бил връчен на жалбоподателя на 15.09.2023 г., като същият се запознал със съдържанието му и не посочил възражения по него.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено и обжалваното НП.

Въззивният съд е установил, че АУАН и НП са издадени от оправомощени длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност; съдържат всички минимално изискуеми по смисъла на ЗАНН реквизити, като вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Приел за установено по несъмнен начин, че съставът на административното нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП е осъществен от наказаното лице, като правилно е определен размерът на наложеното наказание. При тези мотиви районният съд е потвърдил НП.

Така постановеното съдебно решение е правилно.

Установената по делото фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството доказателства, както и на показанията на разпитаните пред въззивния съд свидетели. По делото е безспорно установено, че при извършената проверка е било констатирано, че изпускателната система на управлявания от касационния жалбоподател автомобил е била захваната с тел, като на автомобила липсвали: средно гърне на изпускателната система и закрепващите гумени тампони; неработещи били предни странични, ляв и десен пътепоказатели /мигачи/, както и неработещи задни „стоп“ светлини. По смисъла на §6, т. 72 от ДР на ЗДвП „значителни неизправности“, включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни, като с нормата на чл. 179, ал. 6, т. 2 от с.з. е предвидена санкция за лице, което управлява технически неизправно пътно превозно средство, а именно глоба в размер на двеста лева – при констатирани значителни неизправности. Предвид посоченото формираният от въззивния съд извод за допуснато нарушение от страна на касационния жалбоподател, за което правилно е ангажирана административнонакзателната му отговорност, е правилен.

Твърденията на касатора, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила не могат да бъдат споделени. Обсъдени са значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените пред въззивния съд доводи и възражения, за което са изложени обосновани и подробни мотиви. Констатациите на въззивния съд съответстват на доказателствата по делото – писмени и гласни, събрани по предвидения процесуален ред на НПК. Районният съд е кредитирал показанията на свидетелите, които са непротиворечиви и кореспондират с писмените доказателства по делото.

По делото не са представени други доказателства от страна на касатора, които да разколебаят достоверността на ангажираните в административната преписка документи. Въззивният съд е изпълнил необходимото, за да изясни делото обективно, всестранно и пълно. Фактическите констатации на съда са обосновани с приетите доказателства, които в своята съвкупност не са противоречиви, достатъчни са и водят до еднозначен извод, че нарушението е осъществено от касатора. Освен това, по смисъла на чл. 220 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

При подробно изяснена фактическа обстановка въззивният съд е формирал правилни изводи по съществото на спора, които изцяло се споделят от настоящия касационен състав и не следва да се повтарят, а на основание чл. 221, ал. 1 от АПК да се препрати към тях.

В рамките на служебната проверка по чл. 218 от АПК касационният състав установи, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо, в съответствие с приложимия материален закон и постановено без съществени процесуални нарушения. На това основание касационната жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да остане в сила.

Искания за разноски не са правени.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административния съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 101 от 22.03.2024 г., постановено по АНД № 20232230201743/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.