Присъда по дело №1152/2021 на Районен съд - Пазарджик

НЧХД № 1152/2021 год.
МОТИВИ:
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в
Районен съд - гр.Пазарджик тъжба от малолетния М. ГЮЛБ. Г. от село К.,
обл.Пазарджик чрез неговата майка и законен представител Г. А. Г., с която е
повдигнал обвинение против подсъдимата Й. Ив. Т. от същото село за
престъпление по чл. 131, ал.1, т.4, предложение 2-ро във връзка с чл.130, ал.1
от НК, а именно за това, че на 21.07.2021 г. в с.К., обл. Пазарджик е
причинила на малолетния М. ГЮЛБ. Г. на 10 години лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Против подсъдимата е предявен и граждански иск от тъжителя в размер
на 7000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законовата
лихва върху тази сума, считано от 21.07.2021 г. до окончателното изплащане,
който бе приет за съвместно разглеждане в наказателния процес.
В съдебно заседание частният тъжител се представлява от повереник –
адв.И.В. от ПАК, който поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение.
Пледира за постановяването на осъдителен съдебен акт спрямо подсъдимата,
с присъждането на направените по делото разноски и уважаване на
предявения граждански иск в пълен размер.
Подсъдимата се явява в съдебно заседание лично и с адв.С. Д. от ПАК,
чрез която пледира да бъде оправдана.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след
като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимата стопанисвала хранителен магазин в село К.,
обл.Пазарджик. На 21.07.2021 г. около 14,00 часа в магазина влезли три деца,
сред които частният тъжител. Децата безразборно започнали да ровят във
витрината за сладолед, като счупили няколко кофички. Това ядосало
подсъдимата, която им казала да напуснат магазина. На излизане частния
тъжител размахал срещу подсъдимата свита в юмрук ръка.
Подсъдимата обслужила намиращия се в магазина св.Д., след което тя
също излязла навън. В това време децата били пред магазина, като частния
тъжител се бил качил на велосипеда си. Подсъдимата го приближила,
напръскала очите му с газирана вода, след което започнала да го удря с
шамари и юмруци по главата и останалите части на тялото. Бутнала го от
велосипеда и тъжителя паднал на земята. След това подсъдимата продължила
да нанася побой на тъжителя. Всичко това било видяно от св.М.Я., който
тичешком приближил подсъдимата и тъжителя и прекратил побоя. Веднага
след това св.Я. позвънил на тел.112 и съобщил за станалото. Обадил се и на
родителите на малолетния, като им казал да дойдат по най-бързия начин, че
1

подсъдимата е набила детето „много лошо”. Близките на малолетния
пристигнали, но до разправа с подсъдимата не се стигнало, тъй като
пристигнали и полицаи от РУ-С..
Малолетния М.Г. получил силна уплаха от нанесения му от
подсъдимата побой. Скачал на сън, което наложило родителите му да
потърсят медицинска помощ.
От приетото по делото съдебномедицинско удостоверение се
установява, че вследствие на нанесения му от подсъдимата побой малолетния
М.Г. е получили следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана
на дясното коляно и кръвонасядания на главата, лицето, тялото и крайниците.
Разкъсно-контузната рана е причинила на пострадалия временно разстройство
на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, а
останалите травматични увреждания са му причинили болка и страдание.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на
свидетелите М.Я. и Я. Г., отчасти от показанията на св.Д., отчасти от
обясненията на подсъдимата, изцяло от записите изпратени от РЦ 112 –
Кърджали, приобщени към доказателствения материал по делото чрез
прослушването им в съдебно заседание, както и от писмените доказателства
по делото.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимата и показанията на
свидетелите Д. и Г., в която твърдят че подсъдимата не е удряла частния
тъжител, а последният бил паднал от велосипеда и така се самонаранил. Това
се опровергава по категоричен начин от аудио записа, изпратен от РЦ 112 –
Кърджали и показанията на свидетеля-очевидец М.Я.. Ако това което твърдят
подсъдимата и свидетелите Д. и Г. беше вярно, то св.Я. нямаше да има
причина да се обажда на тел.112 и да съобщава за видения от него побой.
Освен това св.Я. нямаше да има причина да обижда подсъдимата и да й се
заканва с думите: „Сега ще видиш какво ще стане с теб, ти си луда”, който
факт се установи в процеса чрез обясненията на самата подсъдима.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от
обективна и субективна страна, подсъдимата Й.Т. е осъществила престъпния
състав на чл.131, ал.1, т.4, предл.2-ро от НК във връзка с чл.130, ал.1 от НК,
като на 21.07.2021 г. в с.К., обл. Пазарджик е причинила на малолетния М.
ГЮЛБ. Г. на 10 години лека телесна повреда, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота извън случаите на чл.128 и
чл.129 от Н.
Авторството на деянието, както и другите обстоятелства за времето,
мястото и механизма на извършване се доказаха по един несъмнен начин.
Подсъдимата е имала представа за всички обективни елементи от
състава на престъплението и е искала настъпването на общественоопасните
последици на деянието си, т.е. действала е с пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2 от НК.
2

Подсъдимата е извършител, т.е. участник в самото изпълнение на
престъплението, което е осъществено от нея. При реализирането на своята
проява е разбирала, че участва в изпълнението на престъплението и е искала
да настъпят престъпните последици – телесното увреждане на тъжителя.
Заедно с това тя е съзнавала че тъжителя е малолетен, т.е. че няма навършени
14 години, което е било видимо.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимата, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК
- относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и
следващите от НК - относно индивидуализацията на същото.
Самата подсъдима е личност с ниска степен на обществена опасност,
доколкото не е осъждана и е положително охарактеризирана по
местоживеене, доколкото данни за обратното не се представиха. Задно с това
следва да се посочи, че всяка личност се охарактеризира със собствените си
постъпки, а настоящата сочи на изключително нисък праг на въздържаност на
подсъдимата.
Конкретно извършеното деяние е с относително висока степен на
обществена опасност, предвид начина, времето и мястото, при които е било
извършено.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в личността на
подсъдимата, в недостатъчното зачитане на установения правов ред и правото
на неприкосновеност на личността.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът
прецени чистото съдебно минало на подсъдимата.
Отегчаващи обстоятелства са начина, по който е било извършено
деянието - с непонятна агресия, провокирана от типично детско
несъобразяване.
Съдът отчита и фактите, че за престъплението по чл.131, ал.1 във връзка
с чл.130, ал.1 от НК се предвижда като най-тежко наказание лишаване от
свобода до три години, както и обстоятелствата, че подсъдимата е
пълнолетна, не е осъждана, не е освобождавана от наказателна отговорност по
реда на раздел ІV глава VIII от общата част на НК и от деянието не са
причинени имуществени вреди. Поради това съдът приема, че са налице
условията, предвидени в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване
на подсъдимата от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание глоба.
Предвид това и на основание чл.78а, ал.1 от НК съдът намери, че на
подсъдимата Й.Т., след като бъде освободена от наказателна отговорност,
следва да бъде наложено административно наказание глоба в размер,
ориентиран към минимума, предвиден в закона, а именно от 1 200 лева, която
следва да се заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Пазарджик.
3

При определяне размера на глобата, съдът съобрази освен наличните
индивидуализиращи отговорността обстоятелствата, съобразно относителната
им тежест, а така също и семейното, материалното положение и имотно
състояние на подсъдимата.
От деянието на подсъдимата, тъжителят е претърпял неимуществени
вреди - болки и страдания, за които подсъдимата дължи обезщетение, ведно с
обезщетение за забавено парично плащане в размер на законовата лихва,
считано от деня на увреждането до окончателното изплащане - чл.45 във
връзка с чл.86 ал.1 и чл.84 ал.3 от ЗЗД. При определяне размера на паричното
обезщетение за неимуществените вреди, при спазване изискванията на чл.52
от ЗЗД, като взе предвид възрастта на пострадалия и характера на
уврежданията, както и претърпения от него уплах, продължил дълъг период
от време, съдът определи обезщетение в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Съдът присъди и обезщетение за забавено парично плащане в размер на
законовата лихва върху 2 000 лв., считано от 21.07.2021 г. до окончателното
изплащане.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата бе осъдена да заплати
на тъжителя чрез неговата майка и законен представител направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, а в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Пазарджик 80 лева държавна
такса, изчислена върху уважената част на предявения граждански иск.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	63
Дата:	15 ноември 2021 г. (в сила от 1 декември 2021 г.)
Съдия:	Снежана Стоянова

Дело:	20215220201152
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	29 юли 2021 г.

Присъда по дело №1152/2021 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите