№ 11168
гр. ..., 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:...
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20211110122034 по
описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „....“ АД срещу ЕТ
„...“, с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени положителни
установителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД,
вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи суми по заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 8146/2021 г. на СРС, 161 състав.
В исковата молба ищецът твърди, че между него и ответника в
качеството на потребител е възникнало облигационно правоотношение по
предоставяне на ВиК услуги на имот с адрес: гр. .... Твърди се, че по силата на
чл. 8 от Наредба 4/14.09.2004 г., получаването на ВиК услуги ставало чрез
публично известни общи условия, предложение от оператора и одобрени от
собственика на ВиК системи или от съответния регулаторен орган.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответника за периода
30.01.2017 г. – 17.09.2020 г. ВиК услуги в посочения обект, на стойност
364,13 лева, които не са заплатени. Претендира и обезщетение за забава върху
главницата в размер на 111,26 лева за периода от 2.03.2017 г. до 17.09.2020 г.
Ответникът ЕТ „...“ в срока по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор, в
който оспорва исковите претенции по основание и размер. Твърди, че
1
търговецът е преустановил дейността си от 2014 г. Оспорва количеството
реално доставени и потребени в имота ВиК услуги през исковия период.
Оспорва, че обектът е присъединен към водопреносната мрежа. Оспорва
наличието на облигационно правоотношение с ищеца. Оспорва счетоводните
записи на ищеца и редовността на тяхното водене. Оспорва вземанията да са
изискуеми. Релевира възражение, че претендираните вземания са погасени по
давност.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната
фактическа обстановка:
Видно от Констативен протокол № ... (на лист 27 по делото) на
12.01.2017 г. е извършена проверка на водомера в имот на адрес: ж.к. „....
Съгласно уведомително писмо № **********/12.01.2017 г. ищцовото
дружество е уведомило ответника, че е изтекла валидността на
метрологичната проверка на монтирания водомер в имот на адрес: ж.к. „....
Съгласно декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (на
лист 16 по делото) ...., упражняваща дейност като ЕТ „...“ е прекъснала
дейността, считано от 01.01.2014 г.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 318, ал. 2 ТЗ,
вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86,ал. 1 ЗЗД.
По иска с правна квалификация чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл.
198о, ал. 1 ЗВ:
По този иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на ВиК услуги - за
доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване
на отпадъчни води, по силата на което продавачът се е задължил да
2
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена; продавачът
да е доставил ВиК услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането на
отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество
на купувача, на посочената стойност и за посочения период; че са налице
действия по спиране/прекъсване на давността.
Първата предпоставка за основателност на иска по чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр.
чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ е наличието на валидно възникнало
договорно правоотношение между страните за доставка на ВиК услуги.
Съгласно чл. 203 ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от
тях ВиК услуги. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ "потребители" по смисъла
на закона са юридически или физически лица – собственици или ползватели
на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги и юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна
собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от Общите условия на „....“ АД,
одобрени с Решение на КЕВР № ОУ-2/13.07.2016 г., потребител може да бъде
и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги, които са солидарно
задължени със собствениците за дължимите суми за ползваните ВиК услуги
за времето на наемното правоотношение при наличие на писмена декларация
– съгласие от собственика.
Следователно, потребители на ВиК услуги по смисъла на посочената
нормативна уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на
ползване на съответните имоти, като в Общите условия на дружеството е
предвидена възможността такива да са и наемателите, но при подадена от
наемателя нарочна писмена декларация за това.
3
От гореизложената нормативна уредба се извежда заключението, че с
разпоредбите на Закона за регулиране на водоснабдителните услуги
потребители на водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги е
установена законова презумпция, съобразно която всяко лице, за което се
установи, че е собственик или вещен ползвател на имот в етажна собственост,
се счита по силата на закона за клиент на ВиК услуги, съответно страна по
неформален за доставка на ВиК услуги – доставка на питейна вода, отвеждане
и пречистване на отпадни води. Тъй като се касае за правна норма с
изключителен характер, установяваща законова презумпция, същата следва
да бъде тълкувана единствено стриктно, не и разширително, по отношение на
нейните субективни предели на действие. Тоест недопустимо е от текста,
уреждащ статута на вещните ползватели, да се извежда заключение, че
ползвателите на имота на облигационно основание също са включени в
обхвата на презумпцията и следва да се считат страна по договор за В и К
услуги.
Поради тази причина настоящият състав намира, че страна по
неформалния презумптивен договор за ВиК услуги за битови нужди може да
бъде единствено собственикът на имота и титулярът на вещото право на
ползване върху него, не и неговият наемател. Това заключение се извежда и
от текста на чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, съобразно който, ако друго не е
уговорено, наемателят е длъжен да плаща разходите свързани с ползването на
имота (в това число режийните разходи за вода, електрическа енергия,
отопление и др.) на своя наемодател, а не пряко на съответните доставчици. В
този смисъл е и практиката на касационната инстанция (обективирана
например в Решение № 504 от 26.07.2010 г., по гр. д. № 420/2009 г. на ВКС,
IV г. о.), според което за заплащането на комунална услуга отговаря винаги
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота, а
задължението да заплаща разходи за консумативите, поето от държателя или
ползвателя по заем за послужване е към собственика.
Възможността за възникване на облигационно правоотношение по
договор за ВиК услуги между ищцовото дружество и лице, което не е
собственик на имота, не е изключено, тъй като изброяването по § 1, ал. 1, т. 2,
б. "а" от Закона за регулиране на водоснабдителните услуги не е изчерпателно
и по силата на чл. 9 ЗЗД, предвиждащ свобода на договарянето, на волята на
правните субекти е предоставено създаването на облигационна връзка с
4
конкретно съдържание. Аргументи в подкрепа на изложеното могат да се
изведат от разясненията дадени по т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които
клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
директно с топлопреносното предприятие. В тълкувателното решение е
посочено още, че облигационното отношение между третото ползващо лице и
топлопреносното предприятие не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот.
Предвид дадените с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17.05.2018 г. по
тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС разяснения, които са приложими и към
настоящия казус третото ползващо лице придобива качеството потребител
като страна по договор, като за доказване наличието на такова
правоотношение важат общите правила, а доказването на това обстоятелство
от своя страна може да стане с представяне на декларация за откриване на
индивидуална партида, която следва да изхожда от ползвателя на имота, а не
от собственика му, доколкото следва да бъде установено сключване на
договор именно между доставчика на услугата и ползвателя, а не между
доставчика и собственика.
Предвид изложеното, съдът намира, че от представените от ищеца
доказателства – констативен протокол (л.27) и уведомително писмо (л.28) не
би могло да се изведе извод за наличие на облигационно правоотношение за
осъществяване на ВиК услуги между страните по делото, а единствено за
факта на извършена проверка и констатации за това, че водомерът в
процесния имот е с изтекъл срок на метрологична проверка. По делото не са
представени доказателства, че ответникът притежава правото на собственост
или ограничено вещно право на ползване върху процесния обект, нито
декларация за откриване на индивидуална партида на името на негово име в
ищцовото дружество Поради това, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен е и
предявения акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава върху
5
главницата.
По разноските:
При този изход на спора поначало право на разноски имат ответницата,
процесуалният представител на която е представил договор за правна защита
и съдействие, сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3, предл. втора ЗАдв
(на лист 17). Съдът намира, че разпоредбите на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАДв
позволяват на адвоката да осъществи безплатна адвокатска помощ на
материално затруднени лица, както и на роднини, близки или друг юрист. В
случая осъществената безплатна адвокатска помощ е по отношение на лице,
което не попада в категорията изброени лица. Искът е предявен срещу ЕТ
„Ника-21 Катя Димова“, а не срещу физическото лице Катя Величкова
Димова - Стоянова. В този случай за адвоката, осъществил процесуално
представителство на търговец не възниква право на разноски на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. (в този смисъл Определение № 563/28.10.2015 г. по ч.т.д. №
2900/2015 г. на ВКС, I т.о.). Поради изложеното, възнаграждение в полза на
адвокат Крум Димитров не следва да бъде присъждано.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „....“ АД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1
ЗВ и чл. 86,ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ЕТ„...“, ЕИК: ..., с адрес
на управление: гр. ..., дължи на „....” АД, ЕИК: ..., с адрес на управление: гр.
..., бул. „.. ... ...“ № ..., ... сумата в размер на 364,13 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатени ВиК услуги за имот с адрес: гр. ... за
периода от 30.01.2017 г. до 17.09.2020 г ., ведно със законната лихва от
10.02.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от 111,26 лева - мораторна
лихва за забава от 02.03.2017 г. до 17.09.2020 г. - задължения, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8146/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, 161 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7