Р Е Ш Е Н И Е
№
05.12.2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При
секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№ 2081/2018г по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1, чл. 92, ал. и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “МОБИЛТЕЛ”, ЕАД, гр. Плевен, /със сегашно
наименование „А1 България” ЕАД/, чрез адв. В. Г.,
против Е. ***И.,***, с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410
от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№6480/2017г., по описа на ПлРС. Твърди се, че между страните е сключен договор за
далекосъобщителни услуги №М 4250821/07.10.2014г., въз основа на който са му
предоставени далекосъобщителни услуги, предоставени от ищеца- като Оператор, за
мобилен номер- посочен, по индивидуално избран от ответника тарифен план; срок
на договора- една година, с месечна абонаментна такса- 14,90лв. Твърди се, че
въз основа на чл.26 от ОУ, заплащането се извършва въз основа на месечна
фактура, която се издава на името на абоната, като неполучаването на фактурата,
не освобождава абоната от заплащането й. Посочва се, че срокът за заплащане на
сумата по фактура е 15 дни от издаването й. Посочва се, че за срока на действие
на договора, ищецът- като Оператор, е издал следните фактури: фактура
№*********/12.11.2014г, на стойност 125,06лв., с падеж- 27.11.2014г, за отчетен
период- 07.10.2014- 06.11.2014г.- за ползване на далекосъобщителни услуги и
фактура № *********/26.02.2015г., на стойност 86,94лв., с падеж 26.02.2015г, за
отчетен период 07.01.2015-06.02.2015г, в която е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора. Твърди се, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по договора, и не е заплащал всички дължими суми, за потребените от него услуги, поради което за ищецът-
Оператор, е възникнало правото да прекрати едностранно договора, и да начисли
неустойка за предсрочно прекратяване. Посочва се, че клаузата за неустойка е
регламентирана в договора и ОУ към него, съобразно която, при предсрочно
прекратяване на договора, по вина на абоната, операторът има право да получи
неустойка, в размер на всички стандартни месечни абонаменти такси, дължими от
датата на прекратяване до датата на срока за ползване. Твърди се, че договорът
е прекратен на основание чл.27.2 и чл.
54 от ОУ- поради неплащане на дължимите суми. Посочва се, че от страна на Оператора, е начислена лихва за
забава, върху главницата по фактура №*********/12.11.2014г., в размер на
33,72лв., за периода 28.11.2014-24.07.2017г. Моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено спрямо ответника И., че дължи, сумата общо
245,72лв., от която сумата от 125,06лв.- главница, сумата от 86,94лв.-неустойка
и сумата от 33,72лв.- лихва за забава, върху главницата, за периода
28.11.2014-24.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й
изплащане. Претендират се разноски.
С допълнителна
молба, ищецът заявява, че се отказва от претенцията за заплащане на
лихва за забава от 33,72лв, върху главницата от 125,06лв., за периода
28.11.2014-24.07.2017г. С оглед направеният отказ, следва производството по
делото да бъде частично прекратено, а издадената заповед за изпълнение-
обезсилена, в тази й част.
В срока за отговор, отв. Е. ***И., р. ув., не
изразява становище за по предявените искове. В с.з. на 20.11.2018г, ответникът,
доведен от Затвора- гр. ***, изразява становище за основателност на предявените
искове .
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото се установява,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №4277/25.08.2018г.,
по ч. гр.д.№ 6480/2017г.. по описа на ПлРС. По реда
на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, са дадени указания до кредитора и в указаният от
съда едномесечен срок, е предявен настоящия установителен
иск, поради което същият е допустим.
По иска с правно основание чл.
422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД.
Безспорно по делото се
установява, че между страните съществуват договорни отношения, въз основа на
договор за далекосъобщителни услуги №
*********/07.10.2014г., въз основа на който, Операторът- ищец се е задължил на
предостави на абоната- ответника Е.И., електронни съобщителни услуги, съобразно
условията в договора и Общи условия. Съобразно Приложение №1, се установява, че
абонатът е избрал индивидуален тарифен план- S MB, за срок от една година, с
месечна аб. такса от 14,90лв.
По делото се установява също факта
на издаване на фактура №*********/12.11.2014г, на стойност 125,06лв., за
периода 07.10.2014-06.11.2014г., с падеж- 27.11.2014г., за доставени на
ответника, въз основа на сключеният
договор от 07.10.2014г., и потребени
далекосъобщителни услуги.
По делото няма представени
доказателства от страна на ответника, съобразно разпределената доказателствена
тежест, за заплащане на дължимите суми
По делото, с допълнителна молба
от ищца, са представени Общите условия към договора за далекосъобщителни услуги. Съобразно чл. 26,5
от ОУ, сумата по фактура се заплаща в 15- дневен срок от издаването й . Съобразно
чл. 54.1 от същите, Операторът има право на прекрати едностранно договора, при
неплащане на дължимите суми- след изтичане на срока за плащане. Съобразно чл.
54.12, договорът се счита за едностранно прекратен, от страна на Оператора, при
забава на плащанията повече от 124 дни.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира, че предявеният установителен
иск, за признаване за установено спрямо ответника И., че дължи сумата от
125,06лв.- главница, съставляваща потребени
далекосъобщителни услуги, по договор от 07.10.2014г., за 07.10.2014-
06.11.2014г., е основателен и следва да
бъде уважен. По делото се
установи наличие на валиден договор между страните, факта на доставяне на
услуги по договора, и изискуемост на задължението за заплащане на потребените услуги, обективирано в процесната
фактура. Същата не е оспорена от страна на ответника- абонат. Както бе
посочено, че не установява плащане на сумата по фактура на падежа й, или към
датата на приключване на съдебното дирене. С оглед неплащането на сумата по
посочената фактура, ищецът. Оператор се е възползвал от правото си по чл.54.12
от ОУ, да прекрати едностранно договора, считано от м. февруари.2015год.
По иска с правно основание чл.
422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.92,
ал.1 от ЗЗД.
По делото се установява също
факта на издаване на фактура №*********/26.02.2015г., на стойност 86,94лв., с
падеж 26.02.2015г., в която е начислена претендираната неустойка. Сумата от
86,94лв. се претендира въз основа на
включената в Приложение №1 към договора за услуги, раздел „Отговорност”-
по т. 6.3.1, съобразно която, в случай, че по вина на абоната бъде прекратен договора за
услуги, Операторът има право да получи неустойка, в размер на месечните абонаментни
такси, дължими от датата на прекратяване, до края на срока на договора. В
случая се установява, съобразно
твърденията на ищеца в допълнителната молба, че са нечислени 7 месечни такси до
края на срока на договора. Съдът констатира, че в същата допълнителна молба, от
19.10.2018г, ищецът е посочил, че срокът на договора е 24 месеца, което съдът
приема за техническа грешка, с оглед
на твърденията в ИМ.
Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Неустойката е акцесорно
съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка, да престира определена или определяема парична сума, като
обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да
е необходимо същите да бъдат доказвани. За нарушение на императивни материалноправни
норми, които регулират правния спор, обаче съдът следи служебно и при незаявено
основание за нищожност на договора, вкл. и при нарушение на добрите нрави и/или
наличие на неравноправна клауза. В случая, съдът намира, че установеното за
абоната задължение- цитирано по – горе, в раздел Отговорност”- по т. 6.3.1, на Приложение №1 към
договора за услуги, противоречи на добри нрави, поради което същото е нищожно арг.ТР №1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС. Начислената неустойка, в случая излиза извън допустимите законови рамки,
тъй като кредиторът получава имуществена облага, от насрещната страна в
определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без обаче
да се престира от негова страна, респективно да е
извършил допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно
обогатяване и нарушава принципа на справедливост. В този смисъл са решение №
219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, І т.о. и решение № 193 от
09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, І т.о. Допустимо е уговаряне от
страните на неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите
ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, каквото в случая не е налице. Съдът намира, че противоречието между клаузата за неустойка с
добрите нрави е налице още при сключването на договора, поради което, случая не
е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата
на чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие, Оттук следва, че съдът не следва
да разглежда налице ли са били основанията предвидени в договора за начисляване
на неустойка – неизпълнение на ответника на договорни задължения и прекратяване
на договорното правоотношение.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за признаване за
установено, че ответникът дължи
сумата от 86,94лв-
неустойка при предсрочна прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги,
изразяваща се в сбора на месечните абонаментни такси, за периода от прекратяването на договора, до
края на срока му, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Следва ответникът да понесе
направените по настоящето дело разноски, които съдът определя в размер на 150,43лв.-вкл.
държавна такса и адв. възнаграждение, съразмерно на
уважената част от исковете.
Ответникът следва да понесе и
направените в заповедното производство разноски, до размер на вземането, което
е било основателно към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК или
сумата от 104,33лв., вкл. държавна такса и адв.
възнаграждение,
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
На основание чл. 233 от ГПК, ПРЕКРАТЯВА ЧАСТИЧНО производството по делото, по
предявеният от „А1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, против Е. ***И., ЕГН**********,***,
иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 33,72лв, лихва за забава
върху главницата от 125,06лв , за периода 28.11.2014-24.07.2017г, поради ОТКАЗ
от предявения иск.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, че Е. ***И., ЕГН**********,***, ДЪЛЖИ НА „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 125,06лв.-
главница, съставляваща потребени
далекосъобщителни услуги, за периода 07.10.2014г.- 06.11.2014г., по фактура
№*********/12.11.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК-24.08.2017г., до
окончателното й изплащане, за която суми има издадена заповед за изпълнение №4277/25.08.2018г.,
по ч.гр.д.№6480/2017г. по описа на ПлРС.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание
чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, чл.92, ал.1 от ЗЗД,
за признаване за установено спрямо Е. ***И., ЕГН**********,***, че дължи сумата от 86,94лв.- неустойка, за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги от 07.10.2014г., по фактура№*********/26.02.2015г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Е. ***И., ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „А1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, сумата от 150,43лв.- разноски по настоящето
исково производство и сумата от 104,33лв -разноски- по ч. гр.д. №6480/2017г.
на ПлРС.
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл.415, ал.2 от ГПК, заповед за изпълнение №4277/25.08.2018г.,
по ч.гр.д.№6480/2017г, за сумата от 33,72лв, съставляваща лихва за забава
върху главницата от 125,06лв , за периода 28.11.2014-24.07.2017г.
Решението, в частта му, с която е
прекратено частично производството по делото, има характер на определение и може да бъде
обжалвано с частна жалба, в 1-седмичен срок от съобщението, пред ПлОС.
В останалата си част Решението може
да обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: