Р Е Ш Е Н И Е
№ 2418/15.12.2022г.
Град Пловдив, 15.12.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и девети
ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светослава Пенчева, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 2588 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно
производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на С.Й.П. ***, срещу решение № 1388 от 04.07.2022 г.,
постановено по а.н.д. № 2827 по описа на Районен съд Пловдив за 2022 година, с
което е потвърдено наказателно постановление № 22-0432-000232 от 14.03.2022 г. на началник на РУ 01
Пловдив към ОДМВР Пловдив, с което на С.Й.П., ЕГН **********,***, на основание
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП и на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.1,2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10
лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
Според касатора
обжалваното решение е неправилно поради противоречие със закона и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна
и отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски.
Ответникът в молба-становище
оспорва касационната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се остави в сила първоинстанционното
решение като правилно, а жалбата е неоснователна.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, и от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да потвърди наказателното постановление, районният съд въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за безспорно
установено, че жалбоподателят е извършил нарушението по чл.137а, ал.1 ЗДвП, което
е формално и което не се отрича от самия него, като се навеждат само процедурни
нарушения. Съобразявайки нормата на чл.189, ал.2 ЗАНН и свидетелските
показания, необорени от другите доказателства по делото, районният съд е приел,
че деянието е доказано, правилно, ясно и точно е описано съгласно изискванията
на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Относно допуснатата грешка в изписването на цифрите на
регистрационния номер на автомобила районният съд е приел, че се касае за
техническа грешка, която не влияе върху волята на административнонаказващия
орган, нито нарушава правото на защита на жалбоподателя, още повече, че в
наказателното постановление е описан правилният регистрационен номер и по този
начин е преодоляна грешката по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН. А относно мястото на
извършване на нарушение районният съд е приел, че неговото описание е ясно,
точно и конкретно и не води до съмнение или неточност. По отношение на второто
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП районният съд е приел, че то също е
формално и е доказано по безспорен начин от събраните доказателства, самото
нарушение правилно и описано в АУАН и в наказателното постановление, липсва неяснота.
Според районния съд правилно са определени и приложени санкционните норми,
наложените глоби са в посочения в закона фиксиран размер. Според районния съд
процесният случай не разкрива белези, водещи до дефинирането му като маловажен
случай, защото се касае за формални нарушения, поради което липсата на вредни
последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност, а самото
деяние не разкрива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат
заключение за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид.
Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след
преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил
обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от
настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Районният съд е събрал относимите доказателства, обсъдил е фактите
поотделно и в тяхната съвкупност, както и възраженията на жалбоподателя.
Изводите на районния съд са напълно подкрепени от събраните доказателства и
съответни на приложимите материалноправни норми. Обстоятелството, че районният
съд не е възприел за обоснована и доказана защитната теза на жалбоподателя не е
равнозначно на липса на преценка на доказателства и в този смисъл касационната
инстанция намира за недоказано възражението на касатора за допуснато от страна
на съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В производството пред Районен съд Пловдив е проведено едно съдебно
заседание, в което от процесуалния представител на жалбоподателя не са
направени никакви доказателствени искания. От своя страна районният съд е
изпълнил задължението си за служебно изясняване на фактите, събрал е гласни и
писмени доказателства, относими към всички правнорелевантни факти, своите изводи
е направил след обективно, всестранно и пълно обсъждане на доказателствата в тяхната
съвкупност. В обжалваното съдебно решение е обективирана извършената от съда
дейност по оценка на доказателствата, като са посочени фактите, които са приети
за установени, и доказателствата, въз основа на които са установени.
Правилен и съответен на нормата на чл.53, ал.2 ЗАНН е изводът на районния
съд, че допуснатата в АУАН техническа правописна грешка при изписване на
регистрационния номер на автомобила не влияе по никакъв начин върху формираното
волеизявление от наказващия орган, защото съгласно цитираната норма наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Тези елементи от състава на процесните нарушения,
както правилно е приел районния съд, са доказани по безспорен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, не е оборена материалната
доказателствена сила на АУАН, с каквато той се ползва по силата на законовата
презумпция на чл.189, ал.2 ЗАНН (редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното), следователно правилен е
изводът на районния съд, че наказващият орган е издал законосъобразно
наказателно постановление.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото на касатора не се
дължат разноски. Затова и на основание чл.221,
ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1388
от 04.07.2022 г., постановено по а.н.д. № 2827 по описа на Районен съд Пловдив
за 2022 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.