мотиви към присъда
№ 54 от 27.03.2018г. по н.о.х.д. № 3630/ 2017г. по описа на Районен съд
–гр.Бургас
Производството по делото е
образувано по повод обвинителния акт на Районна прокуратура – гр.Бургас против Т.Х.Т.
с ЕГН **********, с който подсъдимият е
обвинен, в това че:
1. На 06.04.2017г. в гр.Бургас, на паркинг пред завод „К.”
се заканил на Л.С.С. ***, с убийство: с думи - „Ще ви застрелям” и с действия -
посегнал към намиращото се в кобур на кръста му служебно оръжие - пистолет „*”,
със сер.№ *****, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
2. На 06.04.2017г. в гр.Бургас, на
паркинг пред завод „К.”, в условията на съвкупност с деянието по т.1, се
заканил на Н.И.В. ***, с убийство: с думи - „Ще ви застрелям” и с действия -
посегнал към намиращото се в кобур на кръста му служебно оръжие - пистолет „*”,
със сер.№ *******, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с
чл.23, ал.1 от НК.
3. На 06.04.2017г. в гр.Бургас, на
паркинг пред завод „К.”, в условията на съвкупност с деянието по т.1 и т.2, се
заканил на Р.К.Ю. ***, с убийство: с думи - „Ще ви застрелям” и с действия -
посегнал към намиращото се в кобур на кръста му служебно оръжие - пистолет „*”,
със сер.№ *******, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1, във вр.
чл.23, ал.1 от НК.
4. На 06.04.2017г.
в гр.Бургас, на паркинг пред завод „К.”, в условията на съвкупност с деянието
по т.1, т.2 и т.3, се заканил на П.Г.П. ***, с убийство: с думи - „Ще ви
застрелям” и с действия - посегнал към намиращото се в кобур на кръста му
служебно оръжие - пистолет „*”, със сер.№ * *, и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3,
във вр. с ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК.
Представителят на Бургаска районна
прокуратура счита, че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно
доказателства, че подсъдимият е извършил престъпленията, за които е повдигнато
обвинението. Релевира подробни съображения в подкрепа на обвинителната теза.
Моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи на основание чл.54 от НК наказания лишаване от свобода за срок от 8 месеца за всяко едно от
престъпленията.
Защитникът на подсъдимия счита, че
обвинението не е доказано по абсолютен начин. Оспорва правните изводи на
държавното обвинение. Моли съда да признае подсъдимия за невинен и да го
оправдае по повдигнатото обвинение.
Подсъдимият разбира обвинението. Не се
признава за виновен. Дава подробни обяснения в хода на съдебното следствие.
Моли съда за оправдателна присъда.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
Свидетелят Л.С. бил управител на ЕТ„Л.С.“***. Основната дейност на
едноличния търговец била транспорт на дървесина. Същият често осъществявал курсове
с товарен автомобил от гр.Крумовград до завод „К.“- гр.Бургас. На 05.04.2017г. свидетелят
С. пристигнал с товарния автомобил, натоварен с дървесина пред завод „К.“,
паркирал на паркинга пред предприятието, където останал да изчака реда си за
разтоварване.
Свидетелят Н.В. работел като шофьор на
товарен автомобил в „П.“ООД и често транспортирал дървесина до завод „К.“ - гр.Бургас.
На 05.04.2017г., около 20,00 часа, свидетелят
В. пристигнал пред завод „К.“ в гр.Бургас и паркирал товарния автомобил на
паркинга пред завода, където останал да изчака реда си за разтоварване на
дървесината.
Свидетелят Р.Ю. бил собственик на „Л.-7“ООД,
като основната му дейност била транспорт с товарен автомобил на различни
товари, като самият той управлявал автомобила. На 06.04.2017г., около 03,30 часа,
Ю. пристигнал през завод „К.“- гр.Бургас, паркирал автомобила на паркинга пред
предприятието, където останал да изчака реда си за разтоварване на дървесината.
Свидетелят П.П. бил собственик на „ВИП *** *“ООД,
като основната му дейност била транспорт на различни товари. На 06.04.2017г. П.
бил паркирал товарния автомобила, наторен с дървесина, на паркинга пред завод „К.“
- гр.Бургас, където останал да изчака реда си за разтоварване.
За
всеки превоз на дървесина с товарните автомобили на посочените свидетели били
издавани превозни билети, които важали за срок от 12 часа от момента на
потеглянето на камиона до пристигането му в крайната точка. Предвид струпването на много товарни автомобили пред
завод „К.“, имало случаи, в които свидетелите да пристигнат пред завода в
рамките на срока посочен в превозния билет, но да не могат да разтоварят
дървесината в това време. За датата 06.04.2017г. и четиримата свидетели имали
издадени превозни билети и пристигнали в разрешения срок пред завода.
Подсъдимият
Т.Х.Т. работел като главен специалист,
горски инспектор в РДГ – Бургас. Според свидетеля В.Р. ***, той бил
изключително амбициозен млад служител и винаги с ентусиазъм изпълнявал
поставените служебни задачи. На 06.04.2017г. същият бил изпратен на проверка на
територията на завод „К.“ в гр.Бургас, заедно със свидетеля П.Н., който бил
отговорник на екипа. Проверката се извършвала по сигнал до тел.112 за транспортиране
на незаконна дървесина, без марки и превозни билети. Подсъдимият Т. бил въоръжен със
служебно оръжие пистолет „*“ сер.№ ****, което се намирало в кобур на кръста му,
под униформеното яке, с което бил облечен.
При пристигането си на
територията на завод „К.“ подсъдимият Т.
и колегата му свидетеля П.Н., установили около 50 превозни средства, натоварени
с дървесина, които изчаквали реда си за разтоварване на паркинга на завода в
две редици. Между паркираните автомобили се била събрала групичка от 7-10 мъже
- шофьори, които разговаряли помежду си. Подсъдимият Т. се приближил към тях и ги
подканил да представят превозните билети за проверка. Мъжете се разпръснали, като всеки се отправил към автомобила си.
Поради големият брой товарни
автомобили подсъдимият и колегата му се разбрали как да извършват проверката. Двамата
проверили около 25-30 автомобила. Свидетелят Н. стигнал до автомобила на
свидетеля Н.В.. Проверил документите му, в т.ч и превозния му билет, срока на
който бил изтекъл, по причина, че трети ден В. чакал ред пред завода за да
разтовари. Според свидетеля Н. документите на свидетеля В. били изрядни, тъй
като той бил достигнал крайната си дестинация.
Непосредствено след приключване на
проверката, свидетелят В. отново бил проверен, но този път от подсъдимия. Т.
поискал превозния билет на свидетеля. В. му представил необходимите документи
за проверка. Подсъдимият му казал, че е просрочил разрешеното му време,
съгласно превозния билет, на което свидетелят обяснил, че бил пристигнал
по-рано, но предвид опашката на изчакващите ред за разтоварване, времето изтекло.
Подсъдимият казал на свидетеля, че ще му състави акт за установяване на
административно нарушение, за това че съхранява дърва без превозен билет.
Двамата започнали пререкание, като отначало спора бил за превозния билет.
Свидетелят В. твърдял, че си е доставил дървата на крайната точка на
разтоварване и не е в нарушение. Според него подсъдимият се заяждал с него, като
твърдял, че свидетелят е с нередовни документи, поради изтеклия срок на
превозния билет. Двамата започнали да си разменят реплики на висок тон. Около
тях се събрали други шофьори, сред които свидетелите П.П., Л.С. и Р.Ю.. Свидетелят
В. се държал пренебрежително, агресивно към подсъдимия, който на няколко пъти се
легитимирал като контролен орган.
Ставайки свидетел на случващото се и
нарастващото напрежение между двамата, свидетелят П.Н., като отговорник на
екипа, разпоредил на подсъдимия да прекрати проверката и да премине към
следващия автомобил, след което се обърнал и напуснал мястото на проверката,
като се отправил в неизвестна посока. Подсъдимият от своя страна решил да
продължи с проверката на следващия автомобил и се отправил към него. На
тръгване Т. напсувал свидетеля В., който от своя страна му отговорил по същия
начин. Това накарало подсъдимия да се върне обратно към него. Започнали за се
карат, като вербалните нападки преминали в бутане, дърпане, влачене, ритане, а
впоследствие и в сборичкване между двамата.
Според обясненията на подсъдимия Т.,
свидетелят В., който бил едър мъж, го хванал за яката на якето, влачил го
напред- назад, след което го стиснал за врата да го души. Тогава той почувствал,
че се задушава, поради което започнал да маха с ръце, да се бута и да се
защитава с какво намери за добре. Когато успял да се отскубне от схватката със
свидетеля В., подсъдимият продължил да се защитава бутайки и дърпайки се. Останалите
шофьори се намесили, но не за да ги разтърват, а в подкрепа на свидетеля В..
Подсъдимият получил удари в тялото и в главата и отново бил дърпан напред–назад.
Събралата се група започнала бурно да му се смее, подиграва, псува и обижда. Казали
му да се маха оттам, защото те били мнозинство. Подсъдимият се изтеглил на
безопасно разстояние от тях и се обадил на тел.112 за да поиска подкрепление, а
докато изчаквал пристигането на полицията установил, че униформеното му яке е
скъсано.
На
мястото на инцидента пристигнал полицейски екип от Второ РПУ- Бургас в състав свидетелите М.М. и Г.Д..
Според техните показания шофьорите
твърдели, че подсъдимият бил агресивен, а той от своя страна, че те са
започнали първи конфликта. Според свидетеля Д. всички били под афект.
Подсъдимият бил със скъсано яке, а оръжието му се намирало в кобура на кръста.
По-късно същия ден подсъдимият посетил отделението по „Съдебна медицина“
при „УМБАЛ-Бургас“АД, където при извършения му преглед било установено
кръвонасядане на ляво коляно, видно от представеното по делото
съдебномедицинско удостоверение № 50/2017г.
От показанията на свидетеля В., дадени в
хода на съдебното следствие става ясно, че след като напсувал подсъдимия, той
се върнал при него и му казал: „Ти ли ще
ми ставаш баща на мене“, след което започнал да го бута. Сборичкали се. Виждайки
това останалите шофьори тръгнали ги разтърват. Свидетелят твърди, че не е душил
и ритал подсъдимия, а само го е избутал, защото му казал всеки да си ходи по
пътя. Сочи, че той го е изритал в корема и казал: „… Всички не мога да ви набия, но един по един ще ви разстрелям“.
Свидетелят В. видял оръжие отдясно на колана на подсъдимия, тъй като той си бил
повдигнал якето, с цел да се види, че действително е въоръжен. Според свидетеля
В., тази заплаха била отправена общо, а не конкретно към него и не била реална,
в противен случай той щял да се обади в полицията. На мястото на инцидента
имало около петдесет човека, които се смеели на подсъдимия. Предвид
констатираните противоречия в показанията В. от досъдебното производство,
същите са приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК. След
прочитането им свидетелят уточни, че колегите му са се изплашили, но не са
приели чак толкова насериозно казаното от подсъдимия. Откровено заяви пред
съда, че тогава не е мислил, че подсъдимият ще започне да стреля по тях.
Свидетелят
Р.Ю. в съдебно заседание потвърждава, че В. и подсъдимият са се скарали. Заявява,
че лично не е имал спречкване с последния. По време на инцидента не е видял
пистолет у подсъдимия. След прочитане на показанията му от досъдебното производство
на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК свидетелят Ю. категорично заяви,
че самия той не е бил заплашван от никого.
При разпита на свидетеля П.П. стана ясно,
че когато подсъдимият и свидетелят В. се скарали си казали обидни думи. Двамата
започнали да се дърпат, при което останалите шофьори се опитали да ги
разтърват. Според свидетеля, подсъдимият явно афектиран отправил заплаха към
тях, че ще ги изпозастреля всичките. Свидетелят не е видял оръжие, но твърди,
че му било известно, че горските инспектори
имат такова. Според него в описаната ситуация било нормално да се
страхува, тъй като „.. в състояние на
афект човек може да направи някоя глупост“. Било притеснително да заплашиш двадесет
души, но било и малко смешно, тъй като двадесет човека са много повече от един.
Свидетелят П. сочи, че отправената от подсъдимия заплаха не била насочена към
самия него, като заплаха съм неговия живот и здраве. Лично възприел, как
подсъдимият се обадил на тел.112.
Показанията на свидетеля Л.С. от досъдебното
производство, прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.5 от НПК
потвърждават отчасти заявеното от останалите свидетели. Същият завява, че по
време на проверката на свидетеля В., двамата с подсъдимия променили тона и
започнали да се карат на висок глас. Видял подсъдимият да дърпа В. за ревера и
да го псува. В. посегнал към него да го удари и тогава свидетелят С. и другите
се намесили, за да ги разделят. Свидетелят С. чул подсъдимия да казва: „Шофьори, педерасти ще ви застрелям“.
Докато крещял, подсъдимият посегнал към пистолета си и започнал да го дърпа,
което свидетелят възприел като заплаха за живота си. След това видял как
подсъдимият се обадил на тел.112 и съобщил, че бил нападнат на паркинга на
„Кроношпан“.
Гореописаната
фактическа обстановка кореспондира със събрания по делото доказателствен
материал в т.ч. показанията на свидетелите Н.В., Р.Ю., П.П., П.Н., М.М., Г.Д., Г.
М., Б.А., С.Т., В.Р., обясненията на подсъдимия, дадени непосредствено в
съдебно заседание, както и показанията на свидетеля Л.С., прочетени по реда на
чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.5 от НПК, съдебномедицинско удостоверение № 50/2017г.,
талон № 1192 за медицински преглед за установявяне на здравния статус на
задържано лице по чл.63 от ЗМВР, разрешение за носене и употреба на огнестрелно
оръжие № 20160192348, списък на полученото от служители на РДГ-Бургас оръжие,
длъжностна характеристика за длъжността „главен специалист горски инспектор“ на
РДГ-Бургас, заповед № РД16-040 13.02.2017г. на директора на РДГ-Бургас, подаден
сигнал на тел.112, протокол за обиск на лице от 06.04.2017г., справка съдимост
и останалите материали по делото.
По отношение на отправената закана чрез
думи, съдът стигна до извод, че такава в действителност е била казана от
подсъдимия Т.Т.. В таза насока се кредитираха показанията на пострадалите лица Н.В.,
П.П., Л.С. и Р.Ю., като преки свидетели - очевидци и участници в описаните
събития. Изпълнителното деяние по
чл.144, ал.3,
вр. ал.1 НК е една особена форма на престъпно въздействие върху
свободното протичане на психичните процеси, в резултат на които се формира
волята на пострадалия. В този смисъл отправената закана, следва да създава
възможност за възбуждане на основателен страх от извършване на деянието у
пострадалия, т.е. да съществува реална възможност деецът да осъществи
намерението си, като същевременно личи оформено решение за това или психичното
състояние на субекта да осъществи вземане на такова решение. За да бъде
осъществен съставът на визираното престъпление, респективно за да бъде
довършено изпълнителното деяние е необходимо и достатъчно да бъдат извършени от
дееца такива действия, с които да обективира закана към другиго в конкретния
случай с убийство. При преценка на последното се вземат предвид обстановката,
начина, по който е отправена заканата, психичното състояние на дееца. Деянието се
счита довършено, когато пострадалият възприеме заканата с престъпление, в
случая с убийство, т.е., когато обективираното намерение на дееца да го лиши от
живот, достигне до съзнанието на пострадалия.
Като отчете всички обстоятелства по
делото, показанията на разпитаните свидетели, които в голямата си част се
явяват логични и последователни, съдът приема, че отправените думи от
страна на подсъдимия „Ще ви застрелям“
не са били в състояние да възбудят основателен страх у пострадалите лица, че подсъдимият
ще реализира заканата за убийство. Свидетелят Н.В. сочи, че тази закана била отправена общо, а
не конкретно към него и не била реална, иначе щял да се обади в полицията. На
мястото на инцидента е имало около петдесет
души, които се смеели на подсъдимия, които не са приели насериозно
казаното от подсъдимия. Пред съда свидетелят В. заяви, че самия той не си е
помислил, че подсъдимият ще започне да стреля по тях. От показанията на
свидетелите П.П. и Р.Ю. се установява, че същите въобще не са възприели
казаното от подсъдимия, като заплаха към самите тях. Това е в логическа връзка с
показанията им при разпита в хода на съдебното следствие, поради което съдът го
кредитира изцяло. Свидетелят Л.С. от своя страна е заявил, че е възприел единствено
дърпането на пистолета от кобура, като заплаха за живота си.
Липсват еднозначни и безспорни доказателства,
че подсъдимият Т. е посегнал към намиращото се в кобур на кръста му служебно
оръжие- пистолет „*“ сер.№ ******. Последното действие по мнение на съда, като
форма на закана не е доказано по категоричен начин. Налице са съществени
противоречия в показанията на свидетелите по отношение на този факт. Свидетелят В. твърди, че видял
оръжието на подсъдимия, тъй като той бил повдигнал якето си нарочно, за да се
види, че действително е въоръжен. Свидетелят Л.С. от своя страна заявява, че е видял дърпане на пистолета от кобура от страна
на подсъдимия, което действие възприел като заплаха за живота си. Противно на
тях в показанията
си П.П. и Р.Ю. категорично заявяват, че не са видели оръжие. От събраните гласни
доказателства се установи, че е имало бутане, дърпане, влачене, ритане, сборичкване,
първоначално само между подсъдимия и свидетеля Н.В., а впоследствие между тях и
останалите шофьори. В обясненията си подсъдимият е заявил, че не отправял
закани към пострадалите, че ще ги застреля и ще ги убие и не е посягал към
оръжието си, което носел в кобур отдясно на кръста. В суматохата установил, че
якето му било скъсано точно на това място, отдясно под ръкава, което показал на
отзовалите се на място полицейски служители. Това обстоятелство внася известна
яснота по отношение на обективните възприятия на свидетелите В. и С. и
заявеното от тях, че са видели оръжието на кръста на подсъдимия. Изолирано и
неподкрепено от други доказателства е казаното от свидетеля С., че подсъдимият
е посегнал към оръжието си. Обясненията на подсъдимия, освен средство за защита
са и гласно доказателствено средство и по мнение на съда в тази им част могат
да бъдат кредитирани, тъй като са логически обосновани, съответстват на
обстоятелствата, при които се е развила
ситуацияна и кореспондират с показанията на по-голямата част от свидетелите.
Наред с гореизложеното
следва да се отбележи, че заканата трябва да е отправена по по отношение на конкретен
адресат и то по такъв начин, че да е в състояние да възбуди основателен страх у
него. Действително подсъдимият е изрекъл инкриминирания като закана израз „Ще ви застрелям“, но той очевидно не е
бил насочен към нито едно от пострадалите лица, а към всички присъстващи на
инцидента шофьори, общо около петдесет на брой. В подкрепа на тези съждения е
заявеното от свидетеля С., който възприел казаните от подсъдимия думи: „Шофьори, педерасти ще ви застрелям“.
При това положение от обективна страна деянието се явява несъставомерно, тъй
като липсва конкретен адресат, насоченост на отправената закана спрямо тези
четири лица. За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл.144, ал.3
вр. ал.1 от НК, респективно за да бъде довършено изпълнителното деяние е
необходимо пострадалият да възприеме заканата с убийство, т.е., когато обективираното
намерение на дееца да го лиши от живот, достигне до съзнанието на жертвата. Съгласно установената трайна съдебна практика, заканата по
чл.144, ал.3 от НК следва да се преценява като такава към момента на извършване
на деянието, а не след време, както и с оглед възприятието на конкретния
адресат / ТР №53/1989г. на ОСНК/.
Показанията на разпитаните свидетели Н.В., Р.Ю. и П.П. не установяват възникнал страх
у тях, нито убеждения, насочващи към извода, че подсъдимия ще реализира заканата. Свидетеля В. е заявил, че тази закана
била отправена общо, а не конкретно към него и не била реална, иначе щял да се
обади в полицията. На мястото на инцидента имало около петдесет човека, които
се смеели на подсъдимия. Според свидетеля П. било притеснително да заплашиш двадесет
души, но било и малко смешно, тъй като двадесет са много повече от един.
Очевидно е, че при оценката на конкретната ситуация, предвид обстановката,
начина, по който е отправена заканата, психичното състояние на подсъдимия Т., не може с категоричност да се
приеме, че казаното от него е възприето като реална закана с убийство. Присъстващите
са се смеели на подсъдимия, в т.ч. и посочените от обвинението пострадали лица,
които квалифицират инцидента като комичен. В същото време подсъдимият се е
почувствал сериозно застрашен. При схватката със свидетеля В. усетил, че се
задушава, поради което започнал да маха с ръце, да се бута и да се защитава с
какво намери за добре. Агресията на доминиращо мнозинство, афекта от действията
им, отправените обиди и подигравки по мнение на съда дават логично, житейско
обяснение на реакцията на подсъдимия, чрез казване на инкриминирания израз. Обстоятелството,
че т.н. пострадали лица в конкретната ситуация не са потърсили съдействие от тел.112,
а това е сторено само и единствено от подсъдимия е в подкрепа на изводите на
съда. Липсва житейска логика пострадалите да не се обадят на полиция за помощ, ако в
конкретната ситуация са се почувствали застрашени по някакъв начин. В тази
насока са и показанията на свидетеля В., че заканата не е била реална, иначе щял да се
обади в полицията.
Предвид гореизложените
съображения съдът прие, че така отправената закана към лицата Н.В., П.П., Л.С. и Р.Ю. не сочи на
действителна закана за убийство по смисъла на чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, поради
недоказаност на особения елемент от обективна страна – възбуден основателен
страх у заплашените лица за осъществяване на заканата за убийство чрез казване
на думите „Ще ви застрелям“, както и
недоказаност на заканата осъществена чрез действия – посягане към намиращото се
в кобур на кръста
служебно оръжие - пистолет „*”, със сер.№ ********.
Нито гласните, нито писмените доказателства сочат на поведение на подсъдимия,
насочено към извършване на посочените действия. Обвинението е необосновано и
несъответно на събраните гласни и писмени доказателства, поради което не се
доказа неправомерно, противоправно поведение от страна на подсъдимия Т.. Съдът признава
подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, като осъдителната присъда не може да почива на предположения,
съгласно чл.303 и от НПК.
С оглед установеното от фактическа и правна страна съдът прие, че
подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.144, ал.3
вр. ал.1 от НК, поради което го призна
за невинен в това, че :
- На 06.04.2017г. в гр.Бургас, на
паркинг пред завод „К.” се заканил на Л.С.С. ***, с убийство: с думи - „Ще ви
застрелям” и с действия - посегнал към намиращото се в кобур на кръста му
служебно оръжие - пистолет „**”, със сер.№ ******, и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3,
във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправда по
повдигнатото обвинение.
- На 06.04.2017г. в гр.Бургас, на
паркинг пред завод „К.”, в условията на съвкупност с деянието по т.1, се
заканил на Н.И.В. ***, с убийство: с думи - „Ще ви застрелям” и с действия -
посегнал към намиращото се в кобур на кръста му служебно оръжие - пистолет „*”,
със сер.№ *******, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с
чл.23, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправда по
повдигнатото обвинение.
- На 06.04.2017г. в гр.Бургас, на
паркинг пред завод „К.”, в условията на съвкупност с деянието по т.1 и т.2, се
заканил на Р.К.Ю. ***, с убийство: с думи - „Ще ви застрелям” и с действия -
посегнал към намиращото се в кобур на кръста му служебно оръжие - пистолет „*”,
със сер.№ *********, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му - – престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1, във вр.
чл.23, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправда по
повдигнатото обвинение.
- На 06.04.2017г.
в гр.Бургас, на паркинг пред завод „К.”, в условията на съвкупност с деянието
по т.1, т.2 и т.3, се заканил на П.Г.П. ***, с убийство: с думи - „Ще ви
застрелям” и с действия - посегнал към намиращото се в кобур на кръста му
служебно оръжие - пистолет „*”, със сер.№ *********, и това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му - – престъпление по чл.144,
ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК, поради което и на основание
чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото обвинение.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът постанови присъдата .
Председател : /П/
Вярно с оригинала:З.К.