Определение по дело №136/2019 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№198/22.03.2019Г.

 

гр.Варна

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                               РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                            

като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева

въззивно ч. гр. дело № 136/19г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.

                Образувано е по частна жалба на Н.А.А. и З. Юсеиф М. против определение № 76/08.02.2019г., постановено по в.гр.д. № 412/2018г. на ОС – Шумен, с което е оставено без уважение искането им за изменение на постановеното по същото дело определение № 532/11.12.2018г. в частта му за разноските, които са осъдени да заплатят на насрещната страна.

            Твърди се в жалбата, че така обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Сочат, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно, не е реално заплащано на адв.Н., както и че същото не съответства на действителния размер на дълга им. Наведени са и доводи относно законосъобразността на определение № 532/11.12.2018г. и потвърждаващото го определение на АпС – Варна, както и по законосъобразността на действията на съдебния изпълнител. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт.

            В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – взискателите М.С., С.С. и Р.Ю., в който се излага становище за неоснователност на жалбата.

            Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, последното по аргумент от чл.248 ал.3 ГПК вр. чл.274 ал.1 т.1 ГПК. С оглед на това същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

            С определение № 532/11.12.2018г. по в.гр.д. № 412/2018г. ОС – Шумен е оставил без разглеждане депозираната от жалбоподателите жалба с вх. № 4994/09.10.2018г., допълнена с молба вх. № 5049/11.10.2018г.  срещу действия на ДСИ при СИС към РС – Нови пазар, като процесуално недопустима /подадена срещу неподлежащи на обжалване действия/ и е прекратил производството по делото. Със същото, на основание чл.78 ГПК е осъдил Н.А.А. и З. Ю.М. да заплатят на взискателите разноски за това производство, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

            Прекратителното определение е потвърдено от състав на АпС – Варна с определение от 30.01.2019г., постановено по ч.гр.д. № 45/2019г.

            С оглед този резултат от спора и съгласно разпоредбата на чл.78 ал.4 ГПК ответниците по жалбата безспорно имат право да им бъдат възстановени направените от тях разноски по повод инициираното от жалбоподателите производство – в случая за заплатено адвокатско възнаграждение.

Видно от материалите по делото е, че е осъществена процесуална защита от упълномощения от тях адв.Н., която е депозирала отговор, обсъждайки всички наведени в жалбите оплаквания. Към отговора е представен договор за правна помощ, съгласно който уговореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лева. В частта, в която в коментирания договор е посочено, че сумата е изплатена, същото има характер на разписка, поради което и удостоверява нейното заплащане. В тази връзка оплакванията на частните жалбоподатели за липса на реално направени разноски са неоснователни.

Неоснователни са и възраженията им за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Обжалваните от тях действия са две – насочването на принудителното изпълнение върху недвижим имот, за който са твърдели, че е несеквестируем и определения размер на дълга, ведно с  начислените такси и разноски. Към тях са прибавени и жалби, с които се иска от съда да прекрати изпълнителното производство, поради плащане на дълга, както и да вдигне наложена от ДСИ възбрана върху единия от имотите. Този предмет е очертан с последователни жалби и уточняващи молби, като в депозирания отговор процесуалния представител на взискателите е взел становище по всички тях. Ето защо и претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно. При обжалвани две действия и искания, кореспондиращи на обжалване на още две действия, същото е в рамките на определения размер по чл.11 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Наведените в настоящата частна жалба доводи относно реалния размер на дълга по изпълнителното дело и законосъобразността на извършените от ДСИ действия, респ. законосъобразността на определенията на ОС – Шумен и АпС – Варна досежно недопустимостта на жалбите им, са изцяло неотносими към преценката за размера на дължимото за производството по обжалването адвокатско възнаграждение.

Ето защо, като е оставил без уважение молбата за изменение на определение № 532/11.12.2018г. в частта му за разноските, ОС – Шумен е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

            Водим от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

            ПОТВЪРЖДАВА определение № 76/08.02.2019г., постановено по в.гр.д. № 412/2108г. на ОС – Шумен.

 

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                          2.