Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 02.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателно отделение,
шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на десети септември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Димитров АНД № 1109 по описа на Добричкия районен съд за
2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.М.С., с адрес ***, срещу наказателно
постановление № 20-0851-001586 от 01.10.2020 г., издадено от Началника на сектор
„Пътна полиция” към ОДМВР – Добрич, с което на С.М.С., ЕГН **********, с адрес:
***, за нарушение по:
- чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2,
т. 11 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/
лв.
- чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 50
/петдесет/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за
срок от 1 /един/ месец.
С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се
представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без
последствие и да потвърди наказателното постановление.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и
събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя,
съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто
е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното
производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ серия GA № 287813/16.09.2020 г., съставен в законоустановените срокове от
компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП
и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят
актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни
постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата,
която заповед е служебно известна на съдебния състав. Съгласно т. 1.1.2 от
заповедта, на полицейските органи от секторите „Пътна полиция” (СПП) в
областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) е възложено
да издават фишове и да съставят актове за установяване на административни
нарушения по Закона за движението по пътищата. Няма спор в настоящия случай, че
актосъставителят Б.Г.Б. е именно младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция”
при ОДМВР - Добрич.
АУАН е съставен в присъствие на нарушителя,
документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен
на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При
съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че
няма възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Нямам възражения“ /цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта.
Следва да се отбележи, че преди да състави АУАН актосъставителят
е изяснил фактическата обстановка на извършеното пътнотранспортно произшествие,
посещавайки местопроизшествието и придобивайки непосредствени възприятия,
снемайки писмени обяснения /под формата на декларация/ от жалбоподателя по
настоящото дело - С.М.С., както и устни такива от свидетеля В.Г.М., както и
съпоставяйки причинените щети по двата автомобила. Също така актосъставителят Б.Г.Б. е изготвил
и Протокол за ПТП № 1750736 от 16.09.2020 г. /л. 18 от делото/, в който протокол
е описал обстоятелствата, нарушението, причините, условията за ПТП, както и
щетите на МПС.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието
само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени
в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или
не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази
хипотеза. В действителност в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля Д.С.И., но това
не е съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по
местоработата му и установяването на самоличността му от наказващия орган и
съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление №
5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди
всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
За пълнота на изложението съдът намира за нужно да
отбележи и следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 4 от Наредба № Із-41
от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, при ПТП с материални щети
/какъвто е настоящия случай/ се съставя протокол образец № 2. При наличието на
официален документ – Протокол за ПТП, съставен на основание чл. 125а от ЗДвП и
съответните текстове от цитираната Наредба, въззивната инстанция намира, че
съставянето на АУАН в присъствие само на един свидетел, предвид факта, че АУАН
е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН – въз основа на съставен
Протокол за ПТП, не е съществено процесуално нарушение. Последният е официален
свидетелстващ документ и като такъв е годно основание за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, като в този случай самият закон –
ЗАНН регламентира, че актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. Ето
защо съставеният в присъствието само на един свидетел – неочевидец на
нарушението акт, не прави същия незаконосъобразен на това основание /В тази
връзка виж Решение № 155/23.06.2020 г. по к.а.н.д. № 171/2020 г. на АдмС –
Добрич, постановено по идентичен случай/.
Обстоятелството, че в АУАН с ръкописен текст е коригиран
часът на извършване на нарушението, не е процесуално нарушение, още повече и
съществено такова, тъй като тази корекция е направена от самия актосъставител, след
като АУАН е бил електронно генериран и разпечатан, но преди същият да бъде
предявен и връчен на нарушителя, което обстоятелство се потвърждава и от
представеното в съдебно заседание от жалбоподателя заверено копие на връчения
му АУАН /л. 40 от делото/.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и
обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на
давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл.
52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно
определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да
съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни
постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по
пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния състав, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН
и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за
пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушенията, тъй като са посочени
всички елементи на съставите, които са нарушени, както и на обстоятелствата,
при които тези елементи са осъществени, поради което съдът не споделя доводите
на жалбоподателя, че от АУАН и от НП не ставало ясно на коя дата и в колко часа
е извършено нарушението.
В действителност, в обстоятелствената част на АУАН е
посочено, че нарушението е извършено на 09.09.2020 г., около 16:30 часа, като
над описанието на нарушението, актът съдържа следното недовършено изречение: „за това, че на 16.09.2020 г. в 08:50 часа в
гр. Добрич, ул. Страцин“/цитат/. Очевидно в случая цитираното изречение е
останало от съдържанието на предишен акт, отчитайки, че процесният АУАН е бил
електронно генериран, което изречение е било възпроизведено и в издаденото НП.
Тази неточност обаче не води до заблуда и неяснота за жалбоподателя в какво
точно нарушение е обвинен, както и кога е извършено то. Същото важи в пълна степен и относно часа на
извършване на нарушението. Допуснатите неточности следва да се преценяват в
контекста на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от които
се установява категорично, че на 09.09.2020 г., в гр. Добрич, по ул. „Страцин“,
С.М.С., като водач на лек автомобил „Дачия Дъстер“ с рег. № ******, предприема
маневра движение на заден ход, без да се е убедила, че пътят зад нея е свободен
и блъска паркирания лек автомобил „Ауди“ с рег. № ******, като допуска
пътнотранспортно произшествие с материални щети по двата автомобила и не остава
на място за да установи последиците от пътнотранспортното произшествие. Същите
обстоятелства са описани и в АУАН, като всички елементи от описанието на
нарушенията съвпадат, като правилно съобразно нормите на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са
определени и съответните наказания, поради което защитата на нарушителя не е
ограничена. Подавайки жалбата и организирайки защитата си, адресатът на НП е
бил наясно за какви нарушения е ангажирана отговорността му. В този смисъл изписването
на изречението „за това, че на 16.09.2020
г. в 08:50 часа в гр. Добрич, ул. Страцин“/цитат/ над обстоятелствената
част в АУАН и НП, както и погрешното изписване в НП на часа на извършване на
нарушенията /изписан 17:30 ч., вместо 16:30 ч./, не съставлява съществено процесуално
нарушение, което да налага неговата отмяна на това основание, отчитайки и че
при съставяне на АУАН жалбоподателят е заявил, че няма възражения. Касае се за
неточност, която не влияе върху законосъобразността на НП и не засяга правото
на защита на нарушителя, което е осъществено в пълен обем. В тази насока е и
константната съдебна практика.
Също така, преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост, като поради липса на спорни обстоятелства не е било проведено и разследване.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
Тъй като жалбоподателят е санкциониран за две
нарушения, съобразявайки разпоредбата на чл. 301, ал. 2 от НПК, съдебният състав следва да обсъди и реши
въпросите по ал. 1 за всяко нарушение поотделно.
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва,
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДв.П с доказателствена сила за отразеното в него до
доказване на противното.
Относно нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП:
АУАН е съставен на С.М.С. за това, че на 09.09.2020г.,
в гр. Добрич, по ул. „Страцин“, като водач на лек автомобил „Дачия Дъстер“ с
рег. № ******, предприема маневра движение на заден ход, без да се е убедила,
че пътят зад нея е свободен и блъска паркирания лек автомобил „Ауди“ с рег. № ******,
като допуска пътнотранспортно произшествие с материални щети по двата
автомобила – нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което С.М.С. е санкционирана за това,
че на 09.09.2020г., в гр. Добрич, по ул. „Страцин“, като водач на лек автомобил
„Дачия Дъстер“ с рег. № ******, предприема маневра движение на заден ход, без
да се е убедила, че пътят зад нея е свободен и блъска паркирания лек автомобил
„Ауди“ с рег. № ******, като допуска пътнотранспортно произшествие с материални
щети по двата автомобила – нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.
Актосъставителят и наказващият орган са приели, че С.М.С.
виновно е нарушила разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която, преди
да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма
да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.
За това нарушение, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11
от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер
на 20 лв.
В хода на съдебното производство не се установи
различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на С.М.С. и
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитани като
свидетели в съдебно заседание актосъставителят Б.Г.Б. и свидетелят Д.С.И. потвърждават
констатациите в акта.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Б.Г.Б.
и Д.С.И., които са еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви, като
липсва индиция за тяхната заинтересованост.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля Г.М.Г.,
който към датата на извършване на нарушението е бил собственик на лекия
автомобил „Ауди“ с рег. № ******, както и на свидетеля В.Г.М., чийто показания
са логично подредени и безпротиворечиви, както и в унисон с показанията на свидетелите
Б.Г.Б. и Д.С.И.. Няма основание да не се дава вяра на тези свидетели, нито да
се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на
обективната истина.
От теорията е известно, че експертизата не
съставлява средство за установяване на доказателства, а само способ за
изясняване на някои обстоятелства по делото, за които са нужни специални
знания. В случая показанията на разпитаните по делото свидетели, както и
твърденията на жалбоподателя, доколкото са
били необходими специални научни знания от областта на техниката, са проверени
посредством назначената и изготвена в хода на съдебното следствие
Автотехническа експертиза /АТЕ/. Видно от заключението на вещото лице по
изготвената, неоспорена и приета от съда АТЕ, механизмът на настъпване на
пътнотранспортното произшествие е следният:
На 09.09.2020 г., в гр. Добрич, в края на ул. „Страцин“,
до трафопоста, намиращ се срещу сградата на Областна управа, в определената
зона за паркиране е бил паркиран лекият автомобил „Ауди А6“ с рег. № ******,
като същият е бил разположен надлъжно спрямо надлъжната ос на платното за
движение по ул. „Страцин“. Пътната настилка е била асфалтова, суха, запазена,
хоризонтална. Произшествието е станало през светлата част на денонощието, при
ясно време и добра метеорологична видимост.
Около 16:30 часа, до мястото, където е бил паркиран
лекият автомобил „Ауди А6“ с рег. № ****** достига лекият автомобил „Дачия
Дъстер“ с рег. № ****** и водачът му С.М.С. предприема маневра, като при
движението си на заден ход, с дясната част на задната си броня достига до
дясната част на задната броня на паркирания зад нея лек автомобил „Ауди А6“ с
рег. № ******, в резултат на което настъпва съприкосновение между тези части на
задните брони на двата автомобила. В резултат на осъщественото съприкосновение между
двата автомобила са настъпили повреди по лаковото покритие /прохлузване, протриване/ на облицовките на
задните брони на двата автомобила.
След настъпилото пътнотранспортно произшествие, С.М.С.,
управлявайки автомобила, продължила движението си по ул. „Страцин“.
Видно от заключението на вещото лице, установеният
механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие съответства на
гласните доказателства, обективирани посредством показанията на свидетелите Б.Г.Б.,
Д.С.И., Г.М.Г. и В.Г.М., което е
допълнително основание за тяхното кредитиране.
Описаната фактическа обстановка се доказва от
събраните по делото доказателства. Гласните такива, включващи показанията на
разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Б.Г.Б., Д.С.И., Г.М.Г. и В.Г.М.
са еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви. Гласните доказателства са
безпротиворечиви и кореспондират със заключението на вещото лице по изготвената
Автотехническа експертиза, проверена в съдебно заседание по реда на чл. 282 от НПК и приета като обективно и компетентно изготвена, както и с приложените по
делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на
основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото: декларация от
С.М.С., справка картон на водача, протокол за ПТП № 1750736 от 16.09.2020 г. и снимков
материал на процесните автомобили, изготвен от служителите на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Добрич.
Така установената фактическа обстановка води до
следните правни изводи:
Съдът намира за безспорно установени
всички елементи на възведения състав. Съдържащите
се в писмените доказателства данни сочат по безспорен начин времето и мястото
на извършване на процесното деяние. Гласните доказателства са безпротиворечиви,
че именно жалбоподателят е управлявал въпросното моторно превозно средство.
Съгласно разпоредбата на & 6, т. 30 от
допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, „Пътнотранспортно
произшествие” е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
По делото безспорно е установено, че по двата
автомобила, участвали в пътнотранспортното произшествие са причинени щети,
описани в протокол за ПТП № 1750736 от 16.09.2020 г., обстоятелство, потвърдено
и посредством заключението на вещото лице по изготвената АТЕ в съдебно
заседание, т.е. налице е пътнотранспортно произшествие по смисъла на закона.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че при
съставяне на АУАН, жалбоподателят не е оспорил факта на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, както и факта на напускане на
местопроизшествието от негова страна.
С оглед изложеното съдът намира твърденията на
жалбоподателя за недостоверни и като израз на защитната му позиция, тъй като
същите се оборват по категоричен начин от останалите, събрани по делото гласни
и писмени доказателства, подкрепени със заключението на вещото лице по
изготвената, неоспорена и приета от съда автотехническа експертиза.
Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само
че не е оборена, но и фактическата обстановка, описана в него и в НП е
безспорно установена в съдебно заседание.
Релевантни за наказателната отговорност, респективно –
административнонаказателната отговорност са само онези нарушения на правилата за
движение по пътищата, допуснати от нарушителя, които се намират в пряка
причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици.
Съдът намира, че жалбоподателят, управлявайки
автомобила си е нарушил следното правило за движение по пътищата, съгласно ЗДвП,
а именно чл. 40, ал. 1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения
за останалите участници в движението“.
Именно нарушението на правилата за движение по
пътищата – чл. 40, ал. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя е в пряка причинна
връзка с настъпилите общественоопасни последици.
С други думи – нарушението на
императивното правило на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя се намира
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като същият преди
да предприеме маневрата „движение назад“ не се е убедил, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма
да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.
Деянието е извършено от С.М.С. при
формата на вината – престъпна небрежност /несъзнавана непредпазливост/, тъй
като същата, управлявайки моторното превозно средство не е предвиждала
настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги
предвиди.
В случая, водачът на моторното превозно
средство е бил задължен да предвиди настъпването на общественоопасните
последици по силата на нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, вменяваща му в
задължение преди да предприеме маневрата „движение назад“ да се убеди, че пътят
зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.
С оглед изложеното, съдът намира така описаното
нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП за доказано, поради което законосъобразно на
основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, административнонаказващият орган е
санкционирал жалбоподателя.
По отношение на наложеното наказание:
Предвиденото наказание по чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е глоба в размер на 20 лева. Наложеното от административнонаказващия орган
наказание глоба в размер на 20 лева е законоустановено и не подлежи на
преразглеждане от съда.
Конкретното нарушения не би могло да бъде
квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с
нарушената материално правна норма обществени отношения. Обект на защита са
обществените отношения по опазването животът и здравето на участниците в
движението по пътищата. В този ред на мисли съдът намира за нужно да отбележи,
че нарушението, извършено от С.М.С. се отличава с висока степен на обществена
опасност на деянието. Фразата „висока степен на обществена опасност на
деянието” е твърде слаба, когато става въпрос за честотата на извършваните
нарушения на правилата за движение по пътищата. Особено укорими са нарушенията,
извършвани от водачите на моторни превозни средства, довели до причиняване на
пътнотранспортни произшествия, отчитайки, че управлението на моторно превозно
средство е правнорегламентирана дейност с безспорно голям риск за водача,
пътуващите с него и всички останали участници в движението – водачи, пътници и
пешеходци.
При това положение съдът намира, че така наложеното
наказание е справедливо и би изпълнило целите на наказанието – да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл.
12 от ЗАНН.
Относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 09.09.2020
г., в гр. Добрич, по ул. „Страцин“, като водач на лек автомобил „Дачия Дъстер“
с рег. № ******, предприема маневра движение на заден ход, без да се е убедила,
че пътят зад нея е свободен и блъска паркирания лек автомобил „Ауди“ с рег. № ******,
допускайки пътнотранспортно произшествие с материални щети по двата автомобила,
като водачът не остава на място да установи последиците от пътнотранспортното
произшествие – нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре,
за да установи какви са последиците от произшествието.
Водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
/чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП/.
В хода на съдебното производство не се установи
различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на С.М.С. и
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните
обстоятелства по нарушението са установени от показанията на свидетелите Б.Г.Б.,
Д.С.И., Г.М.Г. и В.Г.М., които съдът кредитира по съображенията, изложени
относно нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.
Както е известно от теорията, формата на вината се
извежда от фактите, касаещи поведението на нарушителя. В настоящия случай,
анализирайки поведението на С. и отчитайки обстоятелството, че при съставяне на
АУАН същата не е оспорила факта на причиняване на пътнотранспортното
произшествие, както и неговото напускане, съдът намира, че същата е възприела
съприкосновението между двата автомобила. В тази насока са и кредитираните
показания на свидетеля В.Г.М., който в съдебно заседание заявява: „Жената си призна пред полицая, че тя е
прохлузила автомобила. Това го чух с ушите си. Тя дойде с бастун, беше трудно
подвижна. Отначало отричаше, че е била тя, след което си призна“ /цитат/.
Иначе казано – видно от събраните гласни
доказателства, С.М.С. е извършила нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
тъй като е следвало без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за
да установи какви са последиците от произшествието, а не да напуска
местопроизшествието и да бъде издирвана от водача на паркирания автомобил и
полицейските служители.
С това си поведение, С. е нарушила задълженията си
като участник в пътнотранспортно произшествие, тъй като е продължила движението
си, като единствено своевременните действия на полицейските служители са довели
до издирването й и предприемане на съответните действия по санкционирането й,
поради което правилно нарушението е подведено под санкционната разпоредба на
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
С оглед изложеното, възивната инстанция намира така
описаното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за доказано, поради което
законосъобразно, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е
санкционирал жалбоподателя.
По отношение на наложените наказания: Предвидените
кумулативно административни наказания по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и глоба от 50 до 200 лв. Наложените от административнонаказващият орган
наказания са в минималния, предвиден в закона размер, а именно - глоба в размер
на 50 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
1 месец, поради което не подлежат на преразглеждане от съда.
Съдът намира, че конкретното нарушение не би могло да
бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с
нарушената материално правна норма обществени отношения. Обект на защита са
обществените отношения по опазването живота и здравето на всички участници в
движението по пътищата – водачи, пътници и пешеходци. В този ред на мисли,
следва да се отбележи, че управлението на моторно превозно средство е
правнорегламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с
него и всички останали участници в движението. Няма спор в настоящия случай, че
жалбоподателят е преминал през съответното обучение, обуславящо отлично познаване
на нормативната уредба, регламентираща извършваната от него дейност, поради
което не може да става и дума за маловажен случай на административно нарушение.
В ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на
страните и съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени
правила, за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис
и изземване на вещи, определяне на разноски на свидетели и вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на
жалби пред административния съд и предложения за възобновяване се прилагат разпоредбите
на НПК.
Предвид изхода на делото – потвърждаване на
наказателното постановление и на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 189,
ал. 3 от НПК, С.М.С. следва да заплати по сметка на Районен съд Добрич разноските
по делото в размер на 300 /триста/ лв., представляващи възнаграждение на вещо
лице по изготвената автотехническа експертиза в съдебно заседание.
Въззиваемата страна не претендира разноски по делото.
С оглед изложеното, съдът намира, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0851-001586 от 01.10.2020
г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР–Добрич, с което
на С.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по:
- чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2,
т. 11 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20
/двадесет/ лв.
- чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 50
/петдесет/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за
срок от 1 /един/ месец.
ОСЪЖДА С.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по
сметка на Районен съд Добрич сторените по делото разноски в размер на 300 /триста/
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия: /Данчо Димитров/