№ 72
гр. Враца, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Търговско дело №
20231400900030 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С искова молба вх. № 2284 от 31.03.2023г. ищецът - Национална
агенция за приходите (НАП), гр. София, ул. „Княз Дондуков” № 52,
представлявана от В.П. – директор на Дирекция „Държавни вземания”, е
предявил срещу ответниците „Агрокомплекс Рашково” ООД /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Враца 3000, ж.к. Хранително-вкусова зона, Завод "Мебел", бл.
Административна сграда, офис 2, и „Финансово-индустриална група Рей
холдинг“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Коломан“ № 6, при участието на синдика на „Агрокомплекс
Рашково” ООД М. В. М., иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ вр.
чл.124, ал.1 ГПК.
В исковата молба ищецът Национална агенция за приходите (НАП),
гр. София, твърди, че с решение от 04.10.2017 г., постановено по т. д. № 78 по
описа за 2017 г. на Окръжен съд Враца, е обявена неплатежоспособността на
„Агрокомплекс Рашково” ООД, ЕИК ********* и е открито производство по
несъстоятелност срещу търговеца; решението е вписано по партидата на
длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20171005151900. Поддържа, че в ТРРЮЛНЦ
под № 20221214092758 по партидата на „Агрокомплекс Рашково” ООД, гр.
Враца, е обявен списък на приети вземания на кредитори на дружеството,
1
предявени в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, в който са включени вземания на
„Финансово - индустриална група Рей холдинг“ АД, ЕИК *********, в общ
размер 60 190,19 лв. Посочва, че в срока по чл. 690 от ТЗ, Националната
агенция за приходите е депозирала възражение с изх. № 24-04-
386/17#56/21.12.2022 г. срещу включването в списъка на част от вземания в
размер 23 638,40 лв., както и че с Определение № 260079/13.03.2023 г.,
постановено по т.д. № 78 по описа за 2017 г. на Окръжен съд Враца,
подаденото възражение от агенцията е оставено без уважение като
неоснователно; определението е обявено в ТРРЮЛНЦ по партидата на
търговеца под № 20230315102225. Изтъква, че включените в списъка на
приетите вземания вземания на кредитора в общ размер 60 190,19 лв.
представляват лихви върху сумата 99 600 лв., начислени за периода от
19.12.2017 г. до 02.12.2022 г., че същите са предявени пред съда по
несъстоятелността на 02.12.2022 г. и по силата на чл. 111, буква „в” от Закона
за задълженията и договорите, част от тези вземания за лихви, начислени за
периода от 19.12.2017 г. до 30.11.2019 г., които са в размер 23 638,40 лв. /сбор
от лихвите посочени на редове 1-24, включително от лихвения лист/, са
погасени по давност. Твърди също, че за „Финансово-индустриална група Рей
холдинг“ АД е съществувала възможност своевременно да предяви
вземанията си пред съда по несъстоятелността, както и че в случай, че
списъкът на приетите вземания бъде одобрен във вида, в който е изготвен,
предвид предвидената поредност на удовлетворяване на вземанията по чл.
722, ал. 1, т. 3 от ТЗ, то би се стигнало до ощетяване на кредиторите, които
своевременно са предявили вземанията си пред съда по несъстоятелността
или чиито вземания са били служебно включени от синдика в списък на
приети вземания. С оглед горното, прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на приетите вземания на „Финансово - индустриална
група Рей холдинг“ АД за лихви, възникнали за периода от 19.12.2017 г. до
30.11.2019 г. в размер 23 638,40 лв. Моли съда, да признае за установено
несъществуването на приети в производството по несъстоятелност срещу
„Агрокомплекс Рашково” ООД вземания на „Финансово-индустриална група
Рей Холдинг“ АД в общ размер 23 638,40 лв. - лихви, възникнали за периода
от 19.12.2017 г. до 30.11.2019 г., включени в списък на приетите вземания на
кредитори на търговеца, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, обявен в
ТРРЮЛНЦ под № 20221214092758, както и да му присъди всички направени
2
по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът-кредитор „Финансово-индустриална група Рей холдинг“
АД, ЕИК *********, гр. София, чрез адв. Вл. Ч. от АК-Враца, в срока по
чл.367, ал.1 ГПК, е подал отговор, с който оспорва изцяло като
неоснователен предявения иск. На първо място изцяло споделя мотивите на
съда по несъстоятелността, изложени в определение № 260079/13.03.2023г.,
постановено по реда на чл.692, ал.4 от ТЗ, след подадено от ищеца
възражение по чл.690, ал.1 от ТЗ, с което това възражение е оставено без
уважение, като неоснователно. Твърди, че липсата на произнасяне от страна
на синдика по предявеното акцесорно вземане за лихва за забава не погасява
същото и не представлява основание за прилагане спрямо него на института
на кратката и въобще на погасителната давност. На следващо място изтъква,
че с влязло в законна сила въззивно определение № 254/11.04.2023г. по ч.т.д.
№ 232/2023г. на САС, постановено по чл.729, ал.3 от ТЗ, е прието, че
вземането на „ФИГ Рей холдинг“ АД за законна лихва следва да бъде
удовлетворено от постъпилите в масата на несъстоятелността парични суми с
поредност по чл.722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за периода от предявяването му с
молбата по чл.685, ал.1 от ТЗ от страна на първоначалния кредитор
„УниКредит Булбанк“ АД до окончателното изплащане на главницата. На
трето място твърди, че в раздел „Лихви/Разноски“ на списъка по чл.686, ал.1,
т.1 от ТЗ вземанията на „УниКредит Булбанк“ АД по договор за банков
инвестиционен кредит № 0002/263/23022016 от 23.02.2016г., обезпечен с
ипотека са приети, но без акцесорното вземане за законна лихва върху
главницата от 99 600 лв. от датата на подаване на молбата по чл.685, ал.1 от
ТЗ до окончателното им изплащане, за което липсва произнасяне от страна на
синдика; че синдикът не е включил същото това акцесорно вземане и в
списък по чл.686, ал.1, т.3 от ТЗ /неприети вземания/, което означава, че в
тази част предявилият вземането кредитор не е имал основание да оспори
списъка по реда на чл.690, ал.1 от ТЗ, тъй като вземането нито е прието, нито
неприето. Счита, че при условие, че вземането за законна лихва по чл.86, ал.1
от ЗЗД е предявено в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ от праводателя на ответника,
то на основание чл.685а, ал.1 от ТЗ давността за него е била прекъсната и в
същият момент спира да тече докато трае производството по несъстоятелност.
Не споделя твърдението на ищеца, че процесното вземане е предявено на
02.12.2022г. за първи път, защото това е станало още с молбата по чл.685, ал.1
3
от ТЗ, а на 02.12.2022г. кредиторът е конкретизирал същото по размер и
поредност. Моли съда да остави без уважение като неоснователен и недоказан
предявеният иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ за несъществуване
на прието по реда на чл.692, ал.4 от ТЗ вземане за законна лихва, както и да
му присъди сторените от него разноски.
Ответникът-длъжник „Агрокомплекс Рашково” ООД /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, гр. Враца, представлявано от управителя
А.Г., редовно известен при условията на чл.50, ал.2 ГПК, в срока по чл.367,
ал.1 ГПК не е подал отговор на исковата молба, не е взел становище по иска,
не е направил възражения, не е посочил и не е представил доказателства и не
е поискал събирането на такива.
Синдикът на дружеството - М. М. в срока по чл.367, ал.1 ГПК не е
подал отговор на исковата молба.
В съдебното заседание и в писмени бележки ищецът, чрез
пълномощника си гл. юрк. Св. Пеловска, поддържа предявеният иск и излага
съображения за неговата основателност, като претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
С писмени бележки вх. № 5901/25.09.2023г. по хода на делото
ответникът-кредитор „Финансово-индустриална група Рей холдинг“, чрез
процесуалния си представител, оспорва предявения иск и излага съображения
за неговата неоснователност, като претендира направените в производството
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства
намери за установено следното:
По допустимостта:
Съгласно формираната практика, включително такава и на ВКС, съдът
разглеждащ иск по чл.694 от ТЗ, дължи самостоятелна проверка за
допустимост на иска и не е обвързан от приетото от съда, разгледал
възражението на кредитора.
След служебна справка в Търговския регистър и електронната папка на
т.д. № 78/2017 год. по описа на ВрОС /производството по несъстоятелност/,
съдът прие, че предявеният иск е допустим.
Ищецът НАП има качеството на кредитор на първия ответник
„Агрокомплекс Рашково” ООД, спрямо когото има образувано дело за
несъстоятелност – т.д. № 78/2017г. на ОС-Враца, по което с решение от
4
04.10.2017г. е открито производство по несъстоятелност; решението е
вписано по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20171005151900. С
молба от 02.12.2022г. кредиторът „Финансово-индустриална група Рей
холдинг“ АД, ЕИК *********, гр. София, представляван от изп. директор
Елена Иванова, на основание чл.688, ал.3 ТЗ, е предявил вземания за законна
лихва и надбавка за просрочие от 2,0% върху сумата от 99 600 лв., след
датата на откриване на производството по несъстоятелност, за периода
19.12.2017г. – 02.12.2022г. в размер на 60 190, 19 лв. В ТРРЮЛНЦ под №
20221214092758 по партидата на „Агрокомплекс Рашково” ООД, гр. Враца, е
обявен списък на приети вземания на кредитори на дружеството, предявени в
срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, в който са включени вземания на „Финансово-
индустриална група Рей холдинг“ АД, ЕИК *********, в общ размер 60
190,19 лв. В срока по чл.690, ал.1 ТЗ против списъка е постъпило възражение
с вх. № 262447/29.12.2022г. /п.к. 21.12.2022г/, депозирано от кредитора
Национална агенция за приходите гр.София, с което е възразил срещу
включването на част от вземанията на кредитора „Финансово-индустриална
група Рей холдинг“ АД за лихви, възникнали за периода от 19.12.2017г. до
30.11.2019г. в размер 23 638, 40 лева. С Определение № 260079/13.03.2023 г.,
постановено по делото по несъстоятелност, съдът по реда на чл. 692, ал. 4 от
ТЗ, е оставил без уважение като неоснователно подаденото възражение от
агенцията и е одобрил допълнителния списък на приетите вземания по чл.688,
ал.3 ТЗ, обявен в ТР при АВ под № 20221214092758. Определението е
обявено в ТРРЮЛНЦ по партидата на търговеца на 15.03.2023г. под №
20230315102225, а исковата молба е входирана в съда на 31.03.2023г. и дата
на п.к. 29.03.2023г. или в установения в чл.694, ал.6 ТЗ 14-дневен срок.
При тези данни, съдът намира, че иска е предявен от и срещу
процесуално легитимирани страни по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ. С него ищецът
желае да установи несъществуването на прието от синдика вземане на друг
кредитор, след като е направил възражение по чл.690, ал.1 ТЗ, което е
оставено от съда по несъстоятелността без уважение, което е допустим
предмет на исково производство по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ.
По основателността:
По делото няма спор и се установява от направена справка по т.д. №
78/2017г. на ОС-Враца, вкл. по партидата на длъжника в ТР, че в срока по
чл.685, ал.1 ТЗ неговия кредитор „Уникредит Булбанк" АД е предявил свои
вземания общо по три банкови кредита в производството по несъстоятелност
5
на „Агрокомплекс Рашово" ООД /н/ с молба от 17.11.2017 г., вкл. и това,
произтичащо от договор за банков инвестиционен кредит №
0002/263/23022016 от 23.02.2016 г., като вземанията и по трите кредита са
предявени ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
депозиране на молбата за приемане на вземането по чл.685, ал.1 ТЗ до
окончателното изплащане на задължението.
При съобразяване на молбата и доказателствата към нея синдикът е
включил в списъка с приети вземания по реда на чл.686, ал.1, т.1 ТЗ такива,
представляващи вземане за главница в размер на 99 600 лв., вземане за лихви
в размер 4 672,23 лв. за периода 21.04.2017 г. - 03.10.2017 г., вземане за лихви
в размер 776,22 лв. за периода 03.10.2017 г. - 31.10.2017 г. и съдебни разноски
за събиране на вземането в размер 2 315,02 лв. Вземането е прието в ред за
удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, предвид наличието на обезпечение в
полза на кредитора - учредена ипотека върху недвижим имот - земя и сгради.
Списъкът е обявен в търговския регистър на 18.01.2018г. По него не са
постъпвали възражения и същия одобрен без корекции от съда по
несъстоятелността с Определение № 77/05.02.2018г.
Въпреки че „Уникредит Булбанк" АД да е предявил приетото вземане
ведно със законната лихва върху главницата от 99 600 лв., считано от датата
на подаване на молбата по чл.685, ал.1 ТЗ до окончателното изплащане на
задължението, вземането за законната лихва не е било включено нито в
списъка с приети вземания по реда на чл.686, ал.1, т.1 ТЗ, нито в списъка с
неприети вземания по чл.686, ал.1, т.3 ТЗ, нито съдът по несъстоятелността се
е произнесъл по него по реда на чл.692 ТЗ при одобряването на списъците.
Не се спори и че приетите за удовлетворяване в производството по
несъстоятелност вземания на „Уникредит Булбанк" АД са били прехвърлени с
договори за цесия първоначално на „Агенция за събиране на вземанията"
ЕАД, а в последствие и на „ФИГ Рей холдинг" АД /Договор за цесия с
нотариална заверка на подписите peг. № 4954/10.08.2021 г. на нотариус № 533
П.П. - л.1519 - л. 1525 от делото и Договор за цесия от 15.10.2018 г./.
Установява се от данните по делото по несъстоятелност /т.VI/, че в
качеството си на кредитор с прието вземане с молба вх. № 262328/05.12.2022
г. /пощенско клеймо от 02.12.2022 г./ „ФИГ Рей холдинг" АД е предявило по
реда на чл.688, ал.3 ТЗ и свое вземане за законна лихва и надбавка за
просрочие от 2% върху сумата от 99 600 лв. след датата на откриване на
производството по несъстоятелност, за периода 19.12.2017 г. - 20.12.2022 г. в
размер на 60 190,19 лв. Към молбата е приложен и лихвен калкулатор, в който
са посочени началния и крайния момент на възникване на всяко вземане за
лихва, броя дни за които е начислена, както и размера на лихвата за
съответния брой дни. Видно от същия вземанията на кредитора за лихви,
начислени за периода от 19.12.2017 г. до 30.11.2019 г., са в размер 23 638,40
лв. /сбор от лихвите посочени на редове 1 -24, включително от лихвения
лист/.
Предявеното вземане е включено в допълнителния списък с приети
6
вземания по реда на чл.688, ал.3 ТЗ /публикуван в ТР на 14.12.2022 г./, с ред
за удовлетворяването му по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, поради причина, че е
обезпечено с ипотека върху собствен на длъжника недвижим имот.
Този четвърти списък с приети вземания е вписан в ТР с вписване под
№ 20221214092758, като на 21.12.2022 г. срещу него е подадено възражение
от кредитора НАП с аргументи, че е погасено по давност за периода
19.12.2017 г. - 30.11.2019 г.
По възражението съдът по несъстоятелността се е произнесъл с
определение № 260079 от 13.03.2023г. по реда на чл.692, ал.4 ТЗ, като го е
оставил без уважение и е одобрил представения допълнителен четвърти
списък с приети вземания по чл.688, ал.3 ТЗ, вписан в ТР под №
20221214092758. Определението е обявено в ТР на 15.03.2023 г.
Спорът от фактическа страна по делото е дали оспореното вземане за
лихва е предявено от праводателя на „ФИГ Рей холдинг“ АД - „УниКредит
Булбанк“ АД с молбата по чл.685, ал.1 от ТЗ, което обуславя приложението
на разпоредбата на чл.685а, ал.1 от ТЗ спрямо него, респ. погасяването му по
давност по силата на чл. 111, буква „в” от ЗЗД.
Въз основа на така възприетите фактически констатации, от правна
страна, съдът намира за обосновани следните изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 694, ал. 3, точка 1 от
Търговския закон във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Исковото производство по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ във вр. с чл. 124, ал.
1 от ГПК, представлява допълнително производство, което има обслужващо
предназначение по отношение на производството по несъстоятелност. Касае
се за установителен иск относно съществуването или несъществуването на
релевантно за несъстоятелността вземане и поредността на удовлетворяване
на вземането. Този иск е под режима на общия исков процес и по отношение
на него важат правилата на състезателното исково производство. Този иск по
своя характер е специален, тъй като правните последици на решението имат
установителна сила не само по отношение на длъжника, синдика и съда по
несъстоятелността, но те се разпростират и по отношение на всички
кредитори съгласно чл. 694, ал. 8 от ТЗ.
В производството по установителния иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ във
вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК ищецът носи доказателствената тежест по пътя на
пълното и главно доказване да установи наред с наличието на процесуалните
предпоставки за допустимост на исковото производство (разгледани в случая
по-горе в мотивите) така и всички свои възражения срещу съществуването на
7
приетото вземане на друг кредитор. В негова тежест е да докаже наведените с
исковата молба твърдения, като напр. извършени погасявания, ако има
извършени такива за пълно или частично погасяване на дълга, чрез
извършено плащане, прихващане, за изтекла погасителна давност,
възражения за нищожност, унищожаемост или разваляне на договора, както и
всички свои възражения за поредността на удовлетворяване на вземането, на
който се позовава ответникът. Ответникът носи тежестта на доказване на
съществуването на вземането с всички негови характеристики и обезпечения.
В настоящия случай ищецът НАП се позовава на изтекла погасителна
давност по отношение на приетите вземания на „Финансово - индустриална
група Рей холдинг“ АД за лихви, възникнали за периода от 19.12.2017 г. до
30.11.2019 г. в размер 23 638,40 лв., като твърди, че вземанията са предявени
пред съда по несъстоятелността на 02.12.2022 г. и по силата на чл. 111, буква
„в” от Закона за задълженията и договорите, са погасени по давност.
Настоящият състав на съда не споделя твърдението на ищеца за
предявяване на вземанията за лихви пред съда по несъстоятелността на
02.12.2022 г. По делото е установено, че с молбата от 17.11.2017 г.
„Уникредит Булбанк" АД заедно с вземанията си по трите банкови кредита е
предявил в производството по несъстоятелност на „Агрокомплекс Рашово"
ООД /н/ и вземанията си за законна лихва върху главниците, считано от
датата на депозиране на молбата за приемане на вземането по чл.685, ал.1 ТЗ
до окончателното изплащане на задължението. Вземанията за законна лихва
са акцесорни и са предявени неконкретизирани по размер. Както се посочи
по-горе, в съставения списък на приетите предявени вземания по чл. 685 ТЗ,
няма произнасяне на синдика за предявените вземания за законна лихва върху
главница, считано от 13.10.2017г. до окончателното изпълнение – същите не
са били включени нито в списъка с приети вземания по реда на чл.686, ал.1,
т.1 ТЗ, нито в списъка с неприети вземания по чл.686, ал.1, т.3 ТЗ, нито съдът
по несъстоятелността се е произнесъл по тях по реда на чл.692 ТЗ при
одобряването на списъците.
С молба вх. № 262328/05.12.2022 г. /пощенско клеймо от 02.12.2022 г./
кредиторът „ФИГ Рей холдинг" АД е предявило по реда на чл.688, ал.3 ТЗ и
свое вземане за законна лихва и надбавка за просрочие от 2% върху сумата от
99 600 лв. след датата на откриване на производството по несъстоятелност, за
периода 19.12.2017 г. - 20.12.2022 г. в размер на 60 190,19 лв. По този начин
кредиторът е конкретизирал по размер предявените в срока по чл. 685, ал.1 ТЗ
вземания за законна лихва, а от представения към молбата лихвен калкулатор
се установява и конкретно, че вземанията за лихви, начислени за периода от
19.12.2017 г. до 30.11.2019 г., са в размер 23 638,40 лв.
Предвид факта, че вземанията за лихви са предявени в срока по чл. 685,
ал.1 ТЗ, по отношение на тях приложение намира разпоредбата на чл. 685а,
8
ал. 1 ТЗ, която предвижда, че с предявяването на вземане в производството по
несъстоятелност давността се прекъсва; давността спира да тече, докато трае
производството по несъстоятелност (ал.2).
С оглед на това, от момента на подаването на молбата по чл. 685, ал.1
ТЗ за предявяване на вземанията, вкл. и тези за лихви - 17.11.2017 г.,
съгласно чл. 685а, ал. 1 ТЗ, давността е прекъсната и тъй като към настоящия
момент производството по несъстоятелност не е приключило, давността по
отношение на тези вземания не е изтекла предвид настъпилото спиране,
поради което вземанията за лихви, възникнали за периода от 19.12.2017 г. до
30.11.2019 г. в размер 23 638,40 лв. не са погасени по давност.
По изложените съображения, възражението на ищеца НАП за изтекла
погасителна давност е неоснователно, а предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 694, ал.3, т.1 от ТЗ във вр. с чл.
124, ал.1 от ГПК е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл.621
и чл.694, ал.7, изр. второ ТЗ ищецът следва да понесе направените от
ответното дружество и от длъжника разноски по делото. Доказателства за
направени такива обаче не са представени по делото, поради което не следва
да се присъждат.
На основание чл. 694, ал. 7 ТЗ при предявяване на иска държавна такса
не е внесена предварително. Определена върху една четвърт от вземанията, за
които е предявен иска, същата възлиза на 236, 38 лева, като с оглед изхода на
делото следва да бъде внесена от ищеца НАП в полза на Окръжен съд-Враца,
тъй като в настоящия случай не е приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 1, т. 1
от ГПК, защото предмет на предявения иск не е публично държавно вземане.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Национална агенция за приходите (НАП),
гр. София, ул. „Княз Дондуков” № 52, представлявана от В.П. – директор на
Дирекция „Държавни вземания”, срещу „Агрокомплекс Рашково” ООД /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Враца 3000, ж.к. Хранително-вкусова зона, Завод "Мебел", бл.
9
Административна сграда, офис 2, и „Финансово-индустриална група Рей
холдинг“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Коломан“ № 6, иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ вр.
чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено несъществуването на приети в
производството по несъстоятелност срещу „Агрокомплекс Рашково” ООД
вземания на „Финансово-индустриална група Рей Холдинг“ АД в общ размер
23 638,40 лв. - лихви, възникнали за периода от 19.12.2017 г. до 30.11.2019 г.,
включени в списък на приетите вземания на кредитори на търговеца,
предявени в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ под №
20221214092758, като неоснователен.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите (НАП), гр. София, ул.
„Княз Дондуков” № 52, представлявана от В.П. – директор на Дирекция
„Държавни вземания”, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд-Враца
сумата 236, 38 лева, представляваща дължимата за производството държавна
такса, на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ.
Решението е постановено при участието на синдика на „Агрокомплекс
Рашково” ООД - М. В. М., на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните и синдика.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
10