Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………/ 11.06.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети май през 2021 година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ
НАЙДЕНОВА
мл.съдия МАРИЯ
ИЛИЕВА
секретар
Алина Тодорова, като разгледа докладваното
от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 13596 по описа
за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
ответника в производството Българската национална телевизия /БНТ/ чрез пълномощник юрк.П.П., срещу решение № 20214682 от 02.10.2020 г. по
гр.д.№ 68723/2019 г. на СРС, 141 състав, в частите, в които исковете са били
уважени и относно отговорността за разноските поради това, като е признато за незаконно уволнение на Т.З.Л.,
извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, възстановен е Т.З. на длъжността „редактор“, при
ответника БНТ, и е осъден отвтеника БНТ да заплати на Т.З.Л., сумата 6720,50
лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното
уволнение от 02.10.2019 г. до 05.01.2020 г. ведно със законната лихва върху
главницата от 28.11.2019 г. до окончателното изплащане, както и разноски по
делото 1033,32 лв., а на съда- 428,82 лв. държавна такса. С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на
решението поради нарушение на процесуалния закон при преценка на събраните и на
липсващите доказателства, вътрешно противоречие в мотивите, селективно обсъждане
на част от събраните доказателства и игнориране на други такива относно
законосъобразното извършване на подбора и съкращаване на щата, позозаване от
съда на недостъпен публично документ – Правилник за структурата и организацията
на БНТ, действал към датата на процесното уволнение, здоколкото публично бил
достъпен само този, в сила от 08.11.2019 г., необоснованост на извода, че
длъжностните характеристики на „редактор“ в различните звена на БНТ съвпадали с
тези на ищеца при липсата на самите дължностни характеристики, които не били
поискани и не са събрани по делото, и за които други длъжности ответникът БНТ
неколкократно в хода на делото е заявявал, че в раязличните структурни звена на
БНТ имат различни специфики както в изискванията за длъжността, така и в
извършваната работа. Оспорва извода да е бил длъжен работодателя БНТ да
извършва подбор с други лица, заемащи длъжността редактор в други структури
звена на БНТ, извън рамките на дирекцията, в която е работил ищеца, в която
насока имало и съдебна практика.
Въззиваемата страна-ищец Т.З.Л. чрез пълномощник адв.В.Б., оспорва
жалбата с писмен отговор, с възраженията че решението, с коеуто са били уважени
предявените отнего искове, Оспорва да са били събрани по делото доказателства
за твърдените от ответника различия в длъжностните характеристики за «редактор»
в други структурни звена на БНТ, като съвпададено в наименованието на
длъжностите сочело на подбор между всички редактори в БНТ, което не било
сторено, в която наскоа също имало формирана съдебна практика за подбор между
всички длъжности с еднакви или сходни функции. Заявява, че поддържа и другите
посочени в исковата молба основания за незаконосъборазност на прекратяване на
трудовия му договор, като липса на съкращаване в щата и на закриване на
дейността на направлението, в което е работел, нарушение надействащия КТД за
скруктурната промяна и съкращшаването на щата и дсъгласие затова, проявено
отрицателно субективно отношение от работодателя към ищеца и неговата съпруга,
също служител на БНТ и удволнена едновременно с него, непредоставяне на достъп
до информация на ищеца по съкращаването на щата и съгласуване със синдикатите. Моли жалбата да се остави без уважение, претендират се разноски за въззивната инстанция. Страните
не са направили искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
Софийски градски съд,
действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно
чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение се обжалва частично- в частите, в които исковете са били уважени и
обусловената от това отговронст на товтеника за държавна такса и разноски по
делото.
В
частта, в която предявеният иск за обезщетение за оставяне без работа, е бил
частично отхвърлен – по размер над 6720,50 лв. над 8065,00 лева и за период 06.01.2020 г. до 04.02.2020 г., решението не е
било обжалвано и не е предмет навъззина проверка за допустимост и правилност.
Първоинстанционното
решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо, тъй като има съдържанието
по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба
претенции.
Съгласно
чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен до релевираните
във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила
при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално
правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към
казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
При
преценка правилността на първоинстанционното съдебно решение, въззивният съд
намира следното:
Предявени
са обективно съединени обусловени искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ.
Ищецът Т.З.Л. твърди, че е заемал
длъжността „редактор в БНТ“, в направление „БНТ София“ към продуцентски център
„БНТ Региони“, в дирекция „БНТ Свят и региони“, по силата на безсрочен трудов
договор.Твърди, че незаконосъобразно със заповед № ЧР 06-01-686/ 01.10.2019 г.,
считано от 02.10.2019 г., трудовото му правоотношение е било прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.2 КТ, като
незаконосъборазността извежда от липсата на преустановяване осъществяването на
трудовите функции на длъжността, която е заемал и на телевизионните предавания,
по които е работел, липсата на съгласуване на структурната промяна с
представителите на сиднидакланта организация, на която е член, за злоупотреба с
право от страна на работодателя при прекратяване на правоотношението,
мотивирано единствено с отрицателно субективно отношение към семейството на ищеца,
в частност съпругата му, чийто трудов договор бил прекратен по същото време. Моли
процесната заповед за бъде отменена, съдът да го възстанови на работа, като
ответното дружество се осъди да му заплати обезщетение за времето, през което е
останал без работа, считано от 02.10.2019 г. до 02.04.2020 г. в размер на
8065,00 лв., ведно със законната лихва върху същото от датата на подаване на
исковата молба пред съда, и с разносикте по делото.
Ответникът БНТ оспорва исковете,
като признава фактите относно съществуването и прекратяването на
правоотношението. Възразява, че е налице реално съкращаване на щата по силата
на решения на УС на БНТ за закриване на дейността на направление „БНТ София“, в
което е работел ищецът, както и са съкратени всички три щатни длъжности в
направлението, в частност тази на ищеца, за проведен подбор измежду всички
служители, заемащи длъжността „редактор“ в дирекцията, в която еработел ищеца,
като ищецът е получил най - ниския резултат, съобразно въведените критерии за
оценяване, възразява ищецът да се ползва от закрилата по чл.333 от КТ за което
нямало доказателства и ищецът не е удостоверил членство в синдикална
организация, поради което работодателят е освободен от задължението да
съобразява закрилата по чл. 333 КТ, а сочената от ищеца синдикална организация
не била страна по КТД. Моли исковете да
бъдат отхвърлени, претендира разноски.
За да уважи
исковете за отмяна на прекратилната заповед, за възстановяване ищеца на
заеманата длъжност редактор, и за осъждане на работодателя да заплати на ищеца
обезщетение в приетия за основателен размер и период, първоинстанционният съд е
приел, въз основа на преценкта на събраните по делото доказцателства, и на
справка в интернет страницата на БНТ за Правилника за структурата и организацията на дейността на
Българската национална телевизия / без посочване в коя редакция на същия/, че при БВТ имало длъжности «редактор» освен в
дирекцията, в която работел ищеца, също и в други дирекции - дирекция
„Информация“ и дирекция „Програма БНТ 1“, заемащите длъжносттта в които обаче
на редактори не са били включени в сравняваните при подбора лица, с което работодателят
не е доказал извършването на подбора според критериите на чл. 329 КТ, и това
нарушение на закона е достатъчно основание да се признае прекратяването за
незаконно, без да се изследват другите наведени основания за незаконосъобразност,
и заповедта, с която е извършено, да
бъде отменена, респ.е преценил за основателни и предявените други два иска като
обусловени от основателността на първия, като е възстановил ищеца на заеманата
длъжност и е уважил частично по размер иска му за обезщетение за оставане без
работа само за периода, в която ищецът е бил без работа .
Въззивният
съд, при преценка на доводите и възраженията на страните, и на същия доказателствен
материал, като този, събран при първоинстанционното разглеждане на делото,
намира, че искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ и
искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за сумата 6720,50 лв. обезщетение за оставане без работа
от 02.10.2019 г. до 05.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 28.11.2019 г. до окончателното изплащане, са основателни, по мотивите,
изложени от първоинстанционния съд по тези искове, към които мотиви препраща на
основание чл.272 от ГПК, без да е нужно да ги повтаря подробно, както и по
следните допълнителни съображения, обусловени от оплакванията по въззивната
жалба и становището на ищеца по отговора на въззивната жалба:
При
оспорване законосъобразността на прекратяване на трудовия договор, в
доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е спазил императивните
изисквания на закона,
Оплакването на
ищеца за липсата на реално съкращаване на щата е неоснователно. Решението за
съкращаване на щата - намаляване на броя на длъжностите „редактор“ в дирекция
„БНТ Свят и региони“, считано от 01.10.2019 г., е извършено в съответствие с чл. 62, ал. 4 от
ЗРТ, а именно с решение на компетентния УС на БНТ от 12.09.2019 г., с което е закрито цялото направление
„БНТ София“ вкл. и единствената длъжността в него за «редактор», заемана от
ищеца, при което общата численост на щатните бройки за длъжностите в тази
дирекция е намален от 14 на 11, като остават 3 длъжности за редактор в същата
дирекция, считано от новото щатно разписание в сила от 01.102019 г., утвърдено със същото решение. Излъчването на
предаването «Младите иноватори» още известно време след 02.10.2019 г. няма
отношение към реализираното съкращаване на щата като прекратително сонование в
случая, тъй като излъчването на това предаване не е било основна трудова функция
за длъжността «редактор». С оглед заявеното от ищеца оспорване достоверността
на датата на решението на УС, съдът съобрази показанията на свидетеля Н.Т., и
приема, че закриване на направлението БНТ-София, в което е работел ищеца, е
осъществено именно в началото на м.10.2019 г.
Осъщественото
намаляване на броя на длъжностите «редактор»,
а не пълното им закриване, обуславя
задължението на работодателя да извърши подбор по смисъла на чл.329 от КТ между
служителите, заемащи длъжност със същата функция или несъществено различаващи
се функции, както и правото му да извърши подбор между служителите със сходни
трудови функции. Именно трудовите функции и тяхното сходство определя и кръга
на служителите, които трябва да участват в подбора, а не само наименованието на
длъжността по щатното разписание (в този смисъл е налице и
непротиворечива съдебна практика). В случая работодателят
е взел решение да съкрати, т.е. да намали броя на длъжностите «изп. продуцент»
и «редактор» в дирекция «БНТ Свят и
региони» , като е утвърдил и промяна в щатното разписание от 14 на 11 в тази
дирекция. След като работодателят е приел, че поради наличие на повече от 1
длъжност за редактор в тази дирекция, следва да извърши подбор, то съдебният
контрол, съгласно ТР № 3/2012г. по т.д.№ 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, се простира върху всички правни
въпроси, релевантни за законността на уволнението, и наведени от ищеца с исковата молба
и в срока по чл.312, ал.2 от ГПК. А те се отнасят до липсата на подбор между
всички лица, заемащи длъжността „редактор“ и в други дирекции на БНТ, не само
тези в дирекция «БНТ Свят и региони», и до необективност на самия подбор и даване
оценка на ищеца от лица, които не са работили с него.
Въззивният
съд приема, че според критериите на чл.
329 от КТ подбор е следвало да се извърши измежду всички лица, заемали към
01.10.2019 г. длъжността "редактор" в структурата на БНТ, а не само
между тези лица заемали тази длъжност в дирекция «БНТ Свят и региони». Няма доказателства
в различните структурни звена на БНТ- и в частност в дирекциите „Информация“ и
„Програма БНТ 1“ – където не е спорно че
е имало лица, заемащи същата длъжност както преди, така и след 01.10.2019 г., трудовите
функции на „редактор“ да са се различавали. Това следва както от еднаквото
наименование на длъжностите в тези дирекции за „редактор“, така и от описанието
на основните трудови функции за длъжността „редактор“ във всяка от трите дирекции на БНТ съгласно Правилника за
структурата и организацията на дейността на Българската национална
телевизия, в сила от 01.01.2017 г. до 07.11.2019 г. – по чл.24, т.4- за „редактор“
в дирекция „БНТ Свят и региони“/ за което има прието по делото извлечение/, по
чл.16, т.4- за „редактор“ в дирекция „Информация“ и по чл.21, т.4- за „редактор“ в дирекция „Програма БНТ 1“, и следния
смисъл в трите текста : „подготвят и обработват материалите и съдействат за
създаването на сценарии на предаванията. Те са членове на съответните екипи и в
рамките на възложените им задачи или делегирани права носят солидарна
отговорност за подбора, подреждането и поднасянето на темите в предаванията.“
Този текст е еднакъв за длъжността „редактор“ както в действалия до 07.11.2019 г. Правилника за структурата и организацията на дейността на
Българската национална телевизия, така и в последващия и сега действащ Правилника
за структурата и организацията на
дейността на Българската национална телевизия, в сила от 08.11.2019 г. / и двата правилника са публично достъпни на
интернет страницата на БНТ, в раздел „За БНТ“, подраздел „Правилници и закони“/
, поради което оплакването с въззивната жалба в тази насока е неоснователно.
Самият ответник по настоящето дело е представил като доказателство само
извлечевние от предишния правилник, в сила до 07.11.2019 г., но публичният
достъп до него и до сега действащия правлиник, който факт съда отчита като
общоизвестен, води до различен извод, а
именно за съвпадане на основните трудовите функции за длъжността наименована
„редактор“ в различните стуктурни звена на БНТ, и в частност в другите две
посочени дирекции „Информация“ и „Програма БНТ 1“. Но лицата, заемали
длъжността „редактор“ в дирециите „Информация“ и „Програма БНТ 1“, не са
участвали в подбора, а това е било задължително в случая, а не само право на
подбор, доколкото ответникът, въпреки наведените от него възражения, не доказа,
че въпреки еднаквото наименование на длъжността в тези дирекции, е било налице
съществено различие в трудовите функции за длъжността „редактор“ в отделните
дирекции. Не е ангажирал доказателства за такова различие, не е представил
длъжностните характеристики за длъжността „редактор“ в другите дирекции „Информация“ и „Програма БНТ 1“, което е в
негова доказателствена тежест, при заявено изрично от ищеца оплакване в тази
насока в срок. А събраните по делото доказателства, и приетите за общоизвестни
факти сочат на обратния извод за еднаквост на трудовите функции за „редактор“ в
тези две дирекции с тези на „редактор“ в дирекция „БНТ свят и региони“, при
което подборът по чл.329 от КТ е бил задължителен между всички лица, заемащи
длъжността „редактор“ в тези три дирекции, което не е сторено. В подкрепа на
тази еднаквост е освен горецитираното в текстове на Правилника за
структурата и организацията на дейността на БНТ преди и след 07.11.2019
г., така и установеното от показанията на свидетеля В.Х.- сочещи, че работата
на редакторите в отделните дирекции е еднаква, въпреки насочеността към новини
или предавания. Работодателят не твърди и не установява да е извършил
съпоставка измежду всички лица, заемащи длъжност, еднаква с тази на ищеца и с
това е нарушил нормата на чл. 329 от КТ, т е. подборът не е законосъобразен, с
което се опорочава прекратяването на договора с ищеца.
Въззивният
съд отбелязва и участието в проведения от работодателя подбор между 5 лица,
заемащи длъжността „редактор“ в
дирекция „БНТ свят и региони“, които 5 лица надхвърлят броя на лицата, заемащи
длъжността „редактор“ в тази дирекция към 01.10.2019 г. Според решението на УС на БНТ от 12.09.2019
г., числеността на дирекцията се намалява с 3 щ. – един от които за редактор, и
от 14 щ. се определя на 11 щ., като остават общо 3-ма редактори в двете ПЦ“БНТ
свят“ и ПЦ“БНТ региони“. Аритметична сметка сочи, че преди съкращаването на
щата следва да е имало в тази дирекция 4 щата за „редактор“, а не 5 щата, след
като остават 3 щ. за редактор и 1 щ. - този в ПЦ“БНТ региони“, направление „БНТ София“
/заемания от ищеца/ се съкращава, доколкото няма доказателства за друго
намаляване числеността на щатовете в тази дирекция към 01.10.2019 г. В тази
насока въззивният съд отчита и отказът на ответника да представи по делото и
пълното щатното разписание, действало до
01.10.2019 г.- изрично заявено с молба от ответника, представена в
първото открито съдебно заседание пред СРС на 14.07.2020 г., като създаване на
пречка за събиране на допустимо доказателство, за което на ответника е дадено
указание по чл.190 от ГПК с разпореждане на съдията от 01.07.2020 г. по молба
от ищеца от 29.06.2020 г.., и съгласно чл.161 от ГПК приема, че отвеникът не е
доказал точния брой лица, които следва да участват в подбора. Само това
нарушение при подбора- неучастие в него на всички лица, заемащи дължноста
„редактор“ в отделни структурни звена при БНТ, води до извод за
незаконосъобразност на прекратяването на трудовото отношение с ищеца, и прави
заповедта за това незаконосъборазна и подлежаща на томяна само на това
основание.
Отделно
от горното, въззивният съд приема, че в случая работодателят не е извършил
подбора по всички критерии, предвидени в чл. 329 КТ. По критериите „количество,
качество на извършената работа, и работа в екип“ ищецът е получил значително
точки в повече от участвалата в подбора служителка Б.И.съответно 5:5:4 за Л. при 1:1:2 за И., базирана оценката по тези
три критерия на месечните формуляри за оценка за 6 месеца назад. Но по критериите
„спазване на трудовата и технологичната дисциплина“ и „оперативност, способност
за бърза и адекватна реакция в сложни ситуации“ , оценяването на двамата е
обратно : 2:2 за Л. и 10:10 за И., като тази оценка за И. е дадена и на база
преценка че работи добре с екипите на
предаванията-противно на оценката и по показател „работа в екип“, а ниската
оценка за ищеца Л. по тези два показателя е обоснована и с малкия обем на
възлаганата му работа в направлението и недоброто изпълнение и на възложената
му такава като редактор, което е в противоречие с оценката за него по
показателите „количество и качество на работата, работа в екип“, които
надхвърлят тези за И..
Показанията
на свидетеля Н.Т., преценени в съвкупност в отразеното в доклад от 24.09.2019
г. до комисиято по подбор сочи, че свидетелят и главният продуцент на ПЦ“БНТ
региони“ нямат преки впечатления от работата на ищеца Л. за последните 6 месеца
- т.е. до м.август 2019 г., тъй като свидетелят бил директор на дирекция „БВНТ свят и региони
от 01.08.2019 г. - само 1 месец до прекратяване на трудовия договор с ищеца, и
няма преки впечатления от работата му. Свидетелят има впечатления от работата
на ищеца като репортер –старателен и отговорен, но като редактор в направление
БНТ София има информация от други лица, че ищецът не е натоварен, а далият
доклада до комисията по подбор главен продуцент също не е давала задачи на
ищеца, и е било естествено тя при подроба да защитава другите участващи в
подбора лица, с които е работил по повече предавания, като при оценката при
подбора за Л. е натежал факта, че същият реално не е изпълнявал длъжността
„редактор“, защото е работил само по едно предаване-„Младите иноватори“, и то
не основно като редактор, доколкото редакторските дейности реално изпълнявала
съпругата му, също работеща в направлението. От показанията на свидетеля В.Х.-работел
по граждански договор за предаването „Младите иноватори“ поради големия обем на
работа по него, също се установява, че Л. е работел и като редактор и като
репортер в предаването „Младите иноватори“, което било разработено през
октомври 2018 г. и правено до м.12.2019 г. , а преди това е работел и друго в БНТ, както и
работел и по други предавания по
времето, която е работел по предаването „Младите иноватори“ . Така свидетелските показания сочат, че
оценката на дейността на ищеца Л. е била дадена от комисията по подбор въз
основа на липсата на преки впечатления от работата на ищеца като редактор в
направление „БНТ София“ и изобщо в дирекция „БНТ Свят и региони“ от лицата,
участвали в комисията или от лицата, дали доклада от 24.09.2019 г. за изпълнението на работата на Л. и другите
участвали в подбора лица / Н.К.като главен продуцент на ПЦ“БНТ региони“ и Н.Т./,
при което най0ниските оценки, дадени на ищеца по картата за оценка по критериите „спазване на трудовата и технологичната
дисциплина“ и „оперативност, способност за бърза и адекватна реакция в сложни
ситуации“- според които общата оценка на ищеца е станала най-ниска, е дадена
при липсата на обективни данни за работата му от оценилите го лица, и при
противоречие на оценката по тези показатели с оценката му по другите
показатели, както вече бе изложено по-горе в настоящето решение. Това мотивира
въззивният съд да приеме, че оценката на ищеца по тези два показателя „спазване
на трудовата и технологичната дисциплина“ и „оперативност, способност за бърза
и адекватна реакция в сложни ситуации“ е субективна и несъответна с изискванията по чл. 329 КТ. Атакуваната
заповед следва да се отмени.
При този
изход на спора по първия иск, основателен се явява и обусловеният от него иск
за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
По отношение
иска за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, въззивният съд намира, че са
налице основанията за неговото частично уважаване, кактто е приле и
първоинстанциониня съд, и при липсата на оплаквания с въззината жалба по
фактите по този иск, приема, че същият е основателен и доказан в уважения
размер и период.
Поради
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по основателността на увагжените
искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3
от КТ, решението в тези обжалвани части следва да се потвърди, вкл. и в частта
по разноските, определени според изхода на спора, и при липсата на проведена
процедура по чл.2498 от ГПК за тях.
По разноските за
въззивната инстанция : Съобразно изхода на спора и направените от въззиника разноски остават в
негова тежест.
Въззиваемата страна
е поискалра разноски, но не е доказала
да е сторила такива- адв.Б. е бил упълномощен да представлява ищеца пред
въззиния съд устно, не са представени
доказателства за уговорна за заплакщане навъзнаграждение на адвоката от ищеца,
други разноки няма данни поделото да са направени от ищеца пред въззивния съд, няма
списък по чл.80 от ГПК, и искането му е неоснователно.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20214682 от 02.10.2020 г. по гр.д.№
68723/2019 г. на СРС, 141 състав, в обжалваните части, в които исковете на Т.З.Л., срещу Българска национална
телевизия с основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ са били уважени, също
и в частта относно разноските и държавна такса.
Оставя без уважение исканията на
страните за разноски пред въззивния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.