О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Ловеч, ..………..2019г.
Окръжен съд - Ловеч гражданско отделение в закрито
съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Дойнова ч.гр.д.№600
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.413, ал.2 във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано
е по повод подадена
частна жалба от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София 1000, ул.Московска №19, чрез главен юрисконсулт на „Банка
ДСК” – Регионален център Плевен - Н.М.И. срещу Разпореждане №3338 от 26.09.2019г. постановено по
ч.гр.д.№1753 по описа за 2019г. на
Районен съд – Ловеч, в частта, с която е отхвърлено заявлението подадено по
реда на чл.417, т.2 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници П.П.М., ЕГН**********,
Гергана Гошева Тошева, ЕГН ********** и Росица
Иванова Райкова, ЕГН ********** за сумата от 893.06 евро – договорна лихва за периода
от 02.11.2018г. до 07.08.2019г. и 60.00 евро разходи за изискуем кредит.
Жалбоподателят счита, че първоинстанционният
съд незаконосъобразно е отказал да присъди претендираните суми от 893.06 евро –
договорна лихва за периода от 02.11.2018г. до 07.08.2019г. с аргумента, че не
са изпълнили указанията на съда, като не са представили методиката за
определяне на БЛП. Сочи, че в изпълнение на дадените от съда указания изрично
са уточнили, че лихвения процент по кредита не е променян едностранно от
Банката, а е в размерите приети със съгласието на двете страни по договора за
кредит, в който, както и в допълнителното споразумение се съдържат ясни и точни
клаузи относно дължимостта и размера на лихвата. Към
жалбата прилагат и препис от Методологията на „Банка ДСК” ЕАД и извадка от
Лихвения Бюлетин на „Банка ДСК”ЕАД, който в частта /Раздел І, 1.2/ на
стандартни кредити, обезпечени със залог на вземане по трудово
правоотношение/пенсия, заедно със залог на вземане по сметка /какъвто е
процесния договор за кредит/ е непроменен през периода от 28.09.2010г. /датата
на подписване на първото допълнително споразумение/ до 05.03.2013г. – датата на
второто Допълнително споразумение, като общия размер на лихвения процент по
кредити в евро за „Банка ДСК”ЕАД е в размер на 13.45%, именно в този размер е
уговорена лихвата между Банката и П.П.М..
Относно разходи при изискуем
кредит жалбоподателят твърди, че не представляват такса и не са начислени с
оглед управлението на кредита. Същите не се дължат във връзка с някаква
предоставена услуга от Банката на клиента. Сочи, че таксата събирана при
отпускане на кредита не цели и няма как да покрие административните разходи при
събирането на изискуем кредит Процедурата по събирането не представлява услуга предоставена
от Банката, а това са действия, които банката е принудена да извърши, поради
некоректното поведение на своя клиент. Паричното вземане в размер на 60.00 евро,
не е такса, а представлява усреднен разход, свързан с превръщането на кредита в
изискуем и направените разноски по намирането на длъжника, за изпращане на
писма, връчването на покани за доброволно изпълнение, уведомления за предсрочна
изискуемост и други, като сочи, че длъжникът предварително е уведомен, че дължи
този разход и е приел, че следва да го заплати на банката, като размерът му не
е променян едностранно от банката.
Моли Разпореждането в обжалваната
част да се отмени и бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за сумата от 893.06
евро – договорна лихва за периода от 02.11.2018г. до 07.08.2019г. и 60.00 евро
разходи за изискуем кредит.
Частната жалба е подадена в срока
по чл.413, ал.2 ГПК, от заявител, срещу разпореждане, с което в една част е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред
първоинстанционният съд е образувано по заявление на заявителя „Банка ДСК” ЕАД,
ЕИК ********* за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на
извлечение от счетоводните си книги, с което се установява вземане на банката
основано на уговорена предсрочна
изискуемост на задължение по договор за кредит за текущо потребление и сключени
допълнителни споразумения, поради неизпълнение
на задълженията, съгласно чл.19.2 от общите условия /ОУ/ и след
уведомления изпратени до съдлъжниците по реда на
чл.47 от ГПК.
Заповедният съд с
Разпореждане №3338 от 26.09.2019г. по
ч.гр.д.№1753/219г. е приел, че уговорените разходи за изискуем кредит в размер
на 60.00 евро противоречат на Закона за потребителския кредит, а по отношение на
претендираното вземане от 839.06 евро /в Разпореждане №3229 от 11.09.2019г. и
Разпореждане №3338 от 26.09.2019г. съдът е допуснал очевидна фактическа грешка,
като вместо сумата от 839.06 евро, както е заявена, е посочил сумата 893.06
евро/ е формиран извода, че въпреки дадените указания с постъпилата молба не е
отстранена нередовност в заявлението – не е представена изисканата Методика на
Банката за определяне на БЛП, поради което в тази му част заявлението е
отхвърлено.
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК
съдът отказва два издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие
със закона или добрите нрави, като съдът служебно следи за наличието на тази
отрицателни процесуални предпоставки. Направените възражения, че в случая не са
касае за хипотези на забраната по чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като не се
претендира такса или комисионна за действия, одобрение и усвояване на кредит,
както и за неговото управление, са неоснователни.
Видно от приложените към
заявлението документи сключеният договор за кредит е потребителски по своя
характер, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Настоящата инстанция споделя
изводът на заповедния съд, че вземането за разходи при изискуем кредит
противоречи пряко на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, която забранява
кредиторът да изисква заплащане на такси и комисионни за действия свързани с
управлението на кредита. Не може да бъде споделено изложеното в жалбата
твърдение, че паричното вземане в размер на 60.00 евро не е такса за
предоставена от банката услуга. Съгласно чл.23, т.6 от Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление – приети и подписани при
сключване на договора се дължат други
разходи по обслужване на задължението и
принудителното събиране на вземането, които едностранно са обявени от
кредитора. Действията, които банката сочи, че е била принудена да извърши
поради некоректното поведение на своя клиент /връчване на покани за доброволно
изпълнение, нотариални покани,
уведомления за предсрочна изискуемост/ по своето естество изключва те да бъдат
отделени от действията по управлението на лош кредит, така както е посочено и в
цитираната разпоредба от ОУ.
Самият кредитор твърди, че вземането в размер на 60.00 евро представлява усреднен разход свързан с превръщането
на кредита в изискуем или се касае за постигната уговорка за фиксиран разход
дължим при изискуем кредит, което обуславя
фактическо оскъпяване на ползвания кредит – кредиторът отнапред си осигурява завишено плащане, без това
оскъпяване да е надлежно съобщено на потребителя, при което го поставя в
икономическа тежест от сключената сделка, което по същността си
представлява заобикаляне изискванията на
ЗПК.
При изложеното обжалваното
разпореждане в тази му част следва бъде потвърдено.
Относно отхвърленото
заявление в частта за издаване на
заповед за незабавно изпълнение за сумата от 839.06 евро – договорна лихва за периода
от 02.11.2018г. до 07.08.2019г. също следва да бъде съобразено приложното поле
на ЗПК.
С Разпоредбата на чл.7.1 от ОУ е
предвидено кредитът да се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се
от базов лихвен процент и надбавка, посочена в договора. При плаваща лихва не
се касае за клауза, която да е индивидуално договорена, което е в нарушение на
принципа на добросъвестността, създава значителна неравноправност между страните
относно правата и задълженията им – несъответствието е във вреда на
потребителя.
В случая със сключения на
07.05.2008г. Договор за кредит за текущо потребление е договорен лихвен процент
5.19% със стандартна надбавка от 2.26% или лихвения процент по кредита е общо
7.45%. С Допълнително споразумение към Договора за кредит сключено на
28.09.2010г. е договорена лихва по кредита в размер общо на 13.45%. С Договор
за поръчителство от 05.03.2013г. дължимата лихва по кредита не е променена,
като се е запазила в размер на 13.45%. Между страните е уговорен индивидуален
базов олихвен процент или са налице ясни правила за условията на плащане, този размер не е
променян, при което уговорената клауза за заплащане на възнаградителна лихва не
е нищожна. Размерът на лихвата е определен писмено в сключеното между страните
Допълнително писмено споразумение от 28.09.2010г. и предназначението й е да
възмездни Банката за ползването на паричната сума от кредитополучателя за времето
на действие на договора. Съгласно чл.9 от ЗПК страните могат да уговарят
заплащане стойността на услугите, която уговорка е част от съдържанието на
договора – чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК.
Видно от приложеното Извлечение
от счетоводните книги към 02.12.2018г. кредитополучателят е имал частично
погасени месечни вноски по лихва и главница, след което е преустановил
плащанията или считано от 02.11.2018г. е възникнало право в полза на кредитора
да обяви вземанията по договора за потребителски кредит за предсрочно изискуеми
– чл.20.1, т.1 от ОУ. Съгласно чл.20.2 изискуемият кредит се отнася в просрочие
и се олихвява по реда на чл.19.2 - - до
предявяване на молбата за събиране по съдебен ред остатъка от кредита се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с наказателна надбавка в размер на 10
процентни пункта. С покана-уведомление, връчена по реда на чл.47, ал.5
от ГПК, банката надлежно е упражнила своето право считано от 07.08.2019г. да
обяви вземанията по договора за предсрочно изискуеми или за времето от
02.11.2018г. до 07.08.2019г. за длъжника възниква задължение да върне на
кредитора не само дължимата главница в размер на 8 674.11 евро, за която
сума е издаден изпълнителен лист от 26.09.2019г., но и за сумата 839.06 евро –
размерът, който съответства на заявения.
По изложените съображения Районен съд – Ловеч, с обжалваното
разпореждане, в частта с която е отхвърлил заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение за сумата от 839.06 евро – договорна лихва за периода
от 02.11.2018г. до 07.08.2019г., е постановил незаконосъобразен съдебен акт,
който следва се отмени и издаде заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417, т.2 от ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане №3338 от 26.09.2019г. постановено по
ч.гр.д.№1753 по описа за 2019г. на
Районен съд – Ловеч, в частта, с която е отхвърлено заявлението подадено по
реда на чл.417, т.2 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници П.П.М., ЕГН**********,
Гергана Гошева Тошева, ЕГН ********** и Росица
Иванова Райкова, ЕГН ********** за сумата от 839.06 евро /допусната очевидна
фактическа грешка, като е посочена сумата 893.06 евро/, представляваща дължима
договорна лихва за периода от 02.11.2018г. до 07.08.2019г., като в тази част
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000,
ул.Московска №19 Заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК
солидарно срещу П.П.М., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, Гергана Гошева Тошева, ЕГН **********, с настоящ адрес: ***
Имеретински №85, ет.1, ап.2 и Росица Иванова Райкова, ЕГН **********, с настоящ
адрес: *** Имеретински №85, ет.1, ап.2 за сумата от
839.06 евро – договорна лихва за периода от 02.11.2018г. до 07.08.2019г. на
основание Договор за кредит за текущо потребление, сключен на
07.05.2008г., Допълнително споразумение
от 28.09 2010г., Договор за поръчителство от 05.03.2013 г., както и за
съдебните разноски за въззивна инстанция в размер на 15.00 лева.
В останалата обжалвана част за
сумата 60.00 евро разходи за изискуем кредит ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №3338 от 26.09.2019г. постановено по
ч.гр.д.№1753 по описа за 2019г. на
Районен съд – Ловеч.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Ловеч за издаване на заповедта за изпълнение по
чл.417, т.2 от ГПК, съобразно настоящето
определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: