РЕШЕНИЕ
№ 3326
Варна, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XV състав, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ИВАНКА ИВАНОВА |
При секретар ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАНКА ИВАНОВА административно дело № 20247050703105 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 64 от ЗОбщС.
Делото е образувано по жалба на С. Д. И. [ЕГН] от [населено място], [жк] [адрес] против Мълчалив отказ на кмета на община Варна за деактуване на недвижим имот с идент. № ***, като частна общинска собственост
Жалбоподателят сочи, че на 12.11.2024 г. е подал заявление до община Варна за деактуване на ПИ с идент. № **** като частна общинска собственост. С влязло в сила Решение № 20/ 09.01.2023 г., постановено по гр.д. № 1261/ 2022 г. по описа на ОС – Варна е признато по отношение на жалбоподателя и Г. А. А. [ЕГН], че община Варна не е собственик на процесния ПИ. След влизане в сила на решението жалбоподателят и Г. А. А. са се снабдили в нотариален акт за собственост на имота по реда на обстоятелствената проверка с [НА],***** г. на нотариус рег. № 124 Б. В.. НА е вписан в СВ с акт № *********** 2024 г. След като е признато, че община Варна не е собственик на имота и след като е налице титул за собственост не са налице основания имотът да продължава да бъде записан като имот – частна общинска собственост. В срока по чл. 57 от АПК адм. орган не е издал искания от жалбоподателя адм. акт. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ за издаване на акта.
Ответникът по жалбата – кметът на община Варна, редовно призован не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител – гл. юрк. Г. И., редовно упълномощена е получена молба за недопустимост на производството, тъй като актовете за актуване на чужди имоти като общински/ деактуването на общински имоти поради отпаднало основание не са индивидуални адм. актове, а вътрешно служебни. Те нямат конститутивен характер и съответно не пораждат права и задължения за гражданите, нито засягат права и законни интереси, тъй като записването и отписването от актовите книги, нито създава, нито прекратява право на собственост върху тях.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят И. е подала заявление за отписване от актовите книги на община Варна до кмета на община Варна на 12.11.2024 г. като е представила НА за собственост на НИ, придобит по обст. проверка № ********** г. на нотариус Б. В. с район на действие – района на [населено място], вписан по рег. № 124 на НК – София. С НА жалбоподателят и лицето Г. А. А. са признати за собственици на НИ с идент. № 1*** с площ [рег. номер].м. , находящ се в [населено място], район *****, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, н-н на трайно ползване – ниско застрояване – до 10 м. С данъчна оценка от 116 755, 50 лв. Като при съставянето на НА е представено Решение № 20/ 09.01.2023 г. по гр.д. 1261/ 2022 г. по описа на ОС – Варна.
По делото от процесуалния представител на жалбоподателя е представено Решение № 20/ 09.01.2023 г. по гр.д. 1261/ 2022 г. по описа на ОС – Варна от което се установява, че община Варна не е собственик на ид. Част по отношение на всяка от ищците – жалбоподателят и лицето Г. А. на ПИ с идент. № *** по КККР на [населено място] с площ [рег. номер].м.
Представено е и Решение № 85/ 04.05.2023 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено Решение № 20/ 09.01.2023 г. по гр.д. 1261/ 2022 г. по описа на ОС – Варна.
При тези факти съдът направи следните правни изводи:
Мълчалив отказ, по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК е налице в случаите, в които административният орган, до който е отправено искането, въпреки че е оправомощен да издаде поискания от заявителя индивидуален административен акт, не се произнесе в нормативно установения за това срок.
Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗОбС деактуването на актуван като общинска собственост недвижим имот се извършва със заповед на кмета на общината, с която имотът се отписва от актовите книги. За наличие на акт, по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, а именно мълчалив отказ на кмета на общината по подаденото до него искане за деактуване на имота, трябва заповедта по чл. 64, ал. 1 ЗОбС, която той е оправомощен да издаде, да притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Следователно, тя трябва пряко и непосредствено да рефлектира върху правната сфера на заявителя. Това обаче означава, че и актът, с който имотът първоначално е актуван като общински следва да притежава характеристиките на индивидуален административен акт, съгласно чл. 21 АПК и да засяга пряко и непосредствено правата на заявителя, за да може единствено въз основа на факта на преустановяване на действието му със заповедта по чл. 64, ал. 1 ЗОбС тези права да бъдат пряко и непосредствено удовлетворени и защитени.
Актът, с който един недвижим имот се актува като общински, няма правопораждащ ефект по отношение на удостоверените с него вещни права на общината, а единствено декларативен характер. Той се издава в резултат на надзорната адм. дейност на общината по актуване на имоти като общинска собственост и по правната си същност представлява вътрешноведомствен административен акт, неползващ се с обвързваща съда и третите лица сила що се отнася до удостоверените с него права. Поради това и при конкуренция на права чл. 64, ал. 2 ЗОбС препраща към общия исков процес за решаването на споровете за материално право пред гражданския съд.
При това положение съдът приема, че между страните не е налице спор за материално право, за да е налице хипотезата на чл. 64, ал. 2 от ЗОС.
Съгласно разпоредбата на чл. 64 от Закона за общинската собственост ЗОС) за административния орган възниква задължение да извърши административната услуга, изразяваща се в отписване на имоти от актовите книги на съответната община, единствено когато липсва спор за материално право. В настоящият случай очевидно е, че не е налице спор за материално право предвид на влязло в сила между страните съдебно решение по отрицателен установителен иск, заведен от жалбоподателя и Г. А. пред ОС - Варна, поради което с непроизнасянето на сезирания орган в законово определения му срок е формиране на мълчалив отказ, съставляващ годен за оспорване административен акт.
Предвид изложените по-горе факти, самото заявление подадено от жалбоподателя до кмета на община Варна свидетелства за липсата на такъв спор. Видно от решението на апелативната инстанция е за направеното неуспешно оспорване на постановеното решение на ОС – Варна пред Апелативен съд – Варна. Община Варна е била надлежно представлявана и защитавана и следователно е известена за наличието на влязло в сила решение по конкретния спор с жалбоподателя.
Поради изложеното, съдът приема, че подадената жалба е основателна и следва да бъде отменен формирания мълчалив отказ по заявление на жалбоподателя И. с рег. № АУ112529ВН/ 12.11.2024 г. г. до кмета на община Варна.
При изхода от оспорването съдът намира за основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски в размер на 810 лв. съставляващи внесена ДТ от 10 лв. и възнаграждението за един адвокат, определено съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредбата за възнагражденията за адв. работа.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Мълчалив отказ на кмета на община Варна за деактуване на недвижим имот с идент. № ****, общинска собственост по жалба на С. Д. И. [ЕГН] от [населено място], [жк] [адрес].
ВРЪЩА адм. преписка по заявление № АУ112529ВН/ 12.11.2024 г., подадено от С. Д. И. [ЕГН] от [населено място], [жк] [адрес] на кмета на община Варна за ново произнасяне съобразно законово определените му правомощия с произнасяне в 7-дневен срок от влизане на настоящия съдебен акт в сила.
ОСЪЖДА община Варна да заплати на С. Д. И. [ЕГН] от [населено място], [жк] [адрес] направените по делото разноски в размер на 810 лв., съставляващи внесена ДТ и възнаграждението за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до страните пред ВАС на Р.България.
| Съдия: | |