№ 57
гр. Царево, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. С.а
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело №
20222180100067 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
КР. К. ДР., с постоянен адрес: **, ЕГН **********, против: „**“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление **, ЕИК **, представлявано от К. Хр. Ч.-
Главен изпълнителен директор и Б.В. - Изпълнителен директор, с която се
иска от съда, да постанови решение, с което да осъди ответника, да
възстанови материалните щети по собствения на ищеца автомобил, марка **,
модел **, с peг. № **, причинени при застрахователното събитие на ** г. край
гр. Царево, пред вили „**“, чрез отстраняването им за сметка на
застрахователя в доверен сервиз, или да заплати стойността на необходимите
разходи за отремонтирането на същите щети, ведно с лихата за забава върху
същата сума, считано от ** год. до окончателното й изплащане. Да присъди
на ищеца разноските, направени по водене на делото.
С исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е
искане за допускане на експертиза и гласни доказателства.
Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от
исковата молба и доказателствата на ответника.
Ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в
срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за
1
допустим, но неоснователен. Ангажира писмени доказателства.
Предявеният пред ЦРС иск, е с правно основание чл. 405, ал. 1 от
Кодекса за застраховането и чл. 86 от ЗЗД.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и като съобрази
становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от
фактическа и правна страна:
По делото не е спорно, а е видно и от представените доказателства, че
между страните има сключена валидна застраховка „Каско+“ обективирана в
комбинирана, застрахователна полица № **, със срок на действие 12 месеца и
валидност от 00:00 часа на 09.04.2021 год. до 23:59 часа на 08.04.2022 год.
Няма спор, че обект на застраховката е лек автомобил, марка **, модел **, с
peг. № **, с покрити рискове съгласно клауза пълно каско, с допълнителна
договореност доверен сервиз. Не е спорно също така, че ищецът е изпълнил
задълженията си по този договор, като е заплатил дължимите парични вноски.
Не се спори също така, а се установява и от показанията на разпитания
по делото свидетел, че на ** год. сутринта, ищецът е паркирал застрахованото
МПС, в района пред вили „**“, находящи се в непосредствена близост, до
вътрешния път гр. Царево към с. Лозенец, обл. Бургаска, след което отишъл
на ловен излет с приятели. Не се спори, че след излета, около 11:00 часа на
същата дата, когато се върнал до паркираното МПС, ищеца е установил, че до
автомобила има животни- коне- пуснати свободно, а по купето на автомобила
ясно се виждали многобройни увреждания: охлузвания с отнемане на боята
по дръжките на предна дясна и задна дясна врати, по предна дясна врата, по
дясното странично огледало, по задната дясна броня, по преден десен калник,
по пръскачката на преден десен фар, по предната броня, по предния капак, по
преден ляв калник, по предно ляво огледало, по предна лява врата и увредена
дръжка на предната лява врата.
Не спори и се установява от приложената по делото преписка, че по
жалба на ищеца, отнесена до РУ МВР- Царево е била образувана преписка, с
вх. № ** год., по която е било постановено Постановление № ** г. на Районна
прокуратура- Бургас, с което е било отказано образуване на досъдебно
производство.
Няма спор също така, че ищеца надлежно е уведомил и ответното
2
дружество, по което уведомление е била регистрирана застрахователна
претенция № **. Не се спори също така, че увреденото МПС е било огледано
от представител на полицията и от представител на ответното дружество,
като броят и видът на щетите е бил описан в двустранен протокол между
страните от 19.01.2022 год.
Съгласно заключението на вещите лица и по двете автотехнически
експертизи, установените при огледа на автомобила щети, напълно
съответстват, на тези описани в двустранния протокол между страните, от
19.01.2022 г. И двете вещи лица са установили щети по предна, дясна дръжка
на вратата, задна, дясна дръжка на вратата, предна, дясна врата, дясно,
странично огледало, задна, дясна броня, преден десен калник, предна броня,
пръскалки за фаровете на предната броня, преден капак, преден, ляв калник,
ляво, странично огледало, предна, лява врата, предна, лява дръжка на вратата,
задна, лява вежда. И двете вещи лица са категорични в заключението си,
както и при изслушването им пред съда, че част от установените по
автомобила щети са нанесени от животни, а друга част са в резултат от
човешки действия. Съгласно заключението по допълнителната експертиза,
което съда приема като по- обосновано и пълно, стойността на разходите за
отстраняване на нанесената материална щета на процесното МПС, е в общ
размер на 1215.00 лева с включен ДДС, като стойността на разходите за
отстраняване на нанесената материална щета от човек е в размер на 975,00 лв.
лева с включен ДДС,
Спорното между страните по делото, е дали механизмът на
причиняването на тези щети, представлява покрит от застрахователния
договор риск.
Отделно от това, ответника прави възражения, за неизпълнение на
застрахователния договор, като твърди, че застрахованият ищец, не е пазил и
ползвал МПС-то с грижата на добър стопанин, както и че не е взел мерки за
предпазване на застрахованото МПС от вреди. Ето защо ответника счита, при
това неизпълнение на задълженията на застрахования, застрахователят е в
правото си да окаже плащане, ако настъпването на застрахователното събитие
е следствие от неизпълнение на задължения /т. 10.8 от ОУ/.
Ответника прави и още едно възражение, а именно, че вината за
настъпване на вредите е изцяло на ищецът, поради липса на стопанисване на
3
имуществото с грижата на добър стопанин. Сочи, че ищеца не е предприел
необходимите мерки, с цел избягване на събитието и не е предприел действия
за предотвратяване на настъпването на вредата, както и е проявил груба
небрежност, която се изразява в неполагане на грижа. В тази връзка се
твърди, че застрахователят не изплаща обезщетение, както и не носи
отговорност за вреди настъпили поради груба небрежност на застрахования,
свързани лица и трети ползващи лица, както и на лица, допуснати до
застрахованото имущество със знанието или съгласието на изброените лица.
/т. 9.1.8 от ОУ/.
Ответника прави и още едно възражение, а именно, че е налице
приложение на Раздел I „Общи изключения” от Общите условия за
застраховане на МПС „Каско+”. Ответника счита, че не следва да изплаща
обезщетение, както и не носи отговорност за вреди, тъй като поведението на
ищеца, попада в хипотезата на т. 9.1.13, а именно ищеца е управлявал
автомобила на пътни участъци или в места, забранени за движение на
превозни средства или по пътища, които предполагат висок риск от
увреждане на МПС, или в резултат от навлизане в ограничен /затворен
участък, или пътища, които са явно неподходящи за движение на МПС от
съответния вид.
По отношение спорното, дали механизмът на причиняването на
щетите, представлява покрит от застрахователния договор риск, съда приема,
че така установения механизъм и констатираните щети, безспорно
представляват покрит от застрахователния договор риск, по следните мотиви:
Видно е от разпоредбите на приложените към делото Общи условия
към застраховка „Каско+“, залегнали в раздел II, т. 2 „Покрити рискове“,
подточка 2.3, който регламентира клаузата „Пълно автокаско“, че по тази
клауза застрахователят се е задължил, да покрива всички рискове, причинени
от застрахователни събития, покрити по клаузи „Супер“ и „Кражба и грабеж
на МПС“, които могат да доведат до пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС. Съгласно подточка 2.1.3.1 от т. 2.1 на клауза „Супер“
от раздел II: Каско, един от покритите рискове е, сблъскване с или удар от
МПС и/или други физически тела, в това число ПТП съгласно Закона за
движението по пътищата.
При прочит и анализ на цитираната клауза от общите условия се
4
установява, че там не се въвежда различен подход към покритите от
застрахователния договор рискове, по отношение на това, дали физическото
тяло, с което е имало съприкосновение застрахованото МПС, което
съприкосновение е довело до щетата, е одушевен или неодушевен предмет.
Отделно от това, в т. 14 от същите общи условия, е дадена легална дефиниция
на пътно-транспортно произшествие /ПТП/. Според така дадената
регламентация, пътно-транспортно произшествие представлява неочаквано
събитие, възникнало в процеса на движение или в паркирано състояние на
застрахованото МПС, предизвикало повреда на МПС, други имуществени или
неимуществени вреди. При така дефинирани клаузи на Общите условия към
застраховка „Каско+“, за съда се налага извода, че частта от уврежданията,
причинени на застрахования лек автомобил на ** год. от конете, безспорно
представляват удар от друго физическо тяло, в паркирано състояние на МПС,
т.е. те категорично попадат в обхвата на покритите застрахователни събития,
по смисъла на подточка 2.1.3.1 от т. 2.1 на клауза „Супер“ от раздел II: Каско
на Общите условия на процесния застрахователен договор.
На следващо място, в подточка 2.1.5 от т. 2.1 на клауза „Супер“ от
раздел II: Каско е регламентирано, че друг от покритите от ответното
дружество рискове е „злоумишлени действия на трети лица- причинени
повреди на МПС от трети лица, чрез механично въздействие /удар с твърд
предмет, надраскване, умишлено обръщане на МПС, заливане с химически
активни вещества /киселини, основи и др./ В случая, категорично се установи
от заключението на повторната автотехническа експертиза, че извън щетите
нанесени на процесното МПС от животните, има щети на застрахованото
МПС, които са причинени от човешка дейност- доказателство за това е
установения брой и разположението на констатираните щети по цялото купе
на автомобила. При това положение се налага категоричен извод, че и тези-
нанесени в резултат на човешка дейност щети- безспорно попадат, сред
покритите от застрахователния договор рискове.
Ето защо, съда намира направеното от ответника възражение, че
механизмът на причиняването на щетите, не представлява покрит от
застрахователния договор риск за неоснователно.
На следващо място, неоснователно е и възражението на ответника, че
застрахованият ищец, не е пазил и ползвал МПС-то с грижата на добър
5
стопанин, както и че не е взел мерки за предпазване на застрахованото МПС
от вреди- задължения съгласно разпоредбите на 10.1 и 10.2 в раздел I от
Общите условия към договора за застраховка, поради което, както и предвид
неизпълнение на задълженията на застрахования, застрахователят е в правото
си да окаже плащане, ако настъпването на застрахователното събитие е
следствие от неизпълнение на задължения, както е предвидено в клаузата на
т. 10.8 от Общите условия към договора за застраховка. Според съда, в
случая не се ангажира нито едно категорично доказателство, което да сочи на
неизпълнение задълженията на ищеца, по пунктове 10.1 и 10.2 в раздел I
от Общите условия към договора за застраховка. Така, съгласно правната
теория и съдебната практика, съдържанието на дължимата грижа на добър
стопанин, се изразява в полагане на усилия, обръщане на внимание, полагане
на грижи и извършване на съответните действия съобразно конкретен обект,
които човек трябва да осъществява в дадената ситуация. В случая, всичко
това е сторено от ищеца. По делото не са налични доказателства, а и не се
навеждат твърдения, за някакви конкретни действия, които ищеца да е
извършил, в нарушение на разпоредбите на 10.1 и 10.2 в раздел I от Общите
условия към договора за застраховка, поради което и позоваването от страна
на ответника на разпоредбата на т. 10.8 от Общите условия към договора за
застраховка, съда намира за неоснователно.
По същите мотиви, неоснователно е и възражението на ответника, че
вината за настъпване на вредите е изцяло на ищецът, поради липса на
стопанисване на имуществото с грижата на добър стопанин, тъй като ищеца
не е предприел необходимите мерки, с цел избягване на събитието и не е
предприел действия за предотвратяване на настъпването на вредата, както и е
проявил груба небрежност, която се изразява в неполагане на грижа. В тази
връзка се твърди, че застрахователят не изплаща обезщетение, както и не
носи отговорност за вреди настъпили поради груба небрежност на
застрахования, свързани лица и трети ползващи лица, както и на лица,
допуснати до застрахованото имущество със знанието или съгласието на
изброените лица. По посочените по-горе мотиви, съда намира за
неоснователно и позоваването от страна на ответника на разпоредбата на т.
9.1.8 от Общите условия към договора за застраховка.
Според съда, неоснователно е и възражението на ответника, че в
6
случая е налице хипотезата на т. 9.1.13 раздел I от Общите условия към
договора за застраховка, в която хипотеза застрахователят не следва да
изплаща обезщетение, както и не носи отговорност за вреди, тъй като
поведението на ищеца, попада в хипотезата на тази точка, а именно ищеца е
управлявал автомобила на пътни участъци или в места, забранени за
движение на превозни средства или по пътища, които предполагат висок риск
от увреждане на МПС, или в резултат от навлизане в ограничен /затворен
участък, или пътища, които са явно неподходящи за движение на МПС от
съответния вид. На първо място, в случая изобщо не се касае за управление
на МПС, тъй като по делото безспорно се установи, че щетите на
застрахованото МПС са причинени докато същото е било в покой.
Неоснователно е и твърдението на ответника, че застрахованото МПС, се е
движел по пътни участъци и места, забранени за движение на МПС или по
пътища, които предполагат висок риск от увреждането на МПС. От
заключението на повторната автотехническа експертиза и приложената към
нея снимка, както и от показанията на разпитания свидетел по делото става
ясно, че застрахованото МПС е било паркирано в отбивка, граничеща
непосредствено с асфалтиран път от републиканската пътна мрежа. Още
повече, че процесното МПС е автомобил ** **, т.е. автомобил специално
произведен и пригоден да се движи по лоши пътища.
При горните мотиви съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл. чл. 405, ал. 1 и чл. 406 от КЗ е основателен и доказан и като
такъв, следва да бъде уважен изцяло. Предвид обстоятелството, че искове за
възстановяване на причинените на застрахованото МПС щети, са предявени
при условията на алтернативност и предвид изразеното желание на ищеца, да
бъде осъден ответника да му възстанови причинените на МПС щети, чрез
заплащане на сумата, необходима за тяхното отремонтиране, съобразно
разпоредбата на чл. 406 от КЗ, ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 1215,00 лв. д включен ДДС.
Предвид уважаване на главната претенция, съда следва да уважи и
акцесорната такава, по чл. 86 от ЗЗД и да присъди на ищеца и лихвата за
забава върху главницата, считано от ** год. до окончателното й изплащане.
При този изход от спора, ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски, които са в размер на 1537,75 лева, съгласно
7
представения списък по чл. 80 от ГПК. В тази връзка, съда намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатското възнаграждение. Същото е съобразено с чл. 7,
ал. 2, т. 2 и с чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС за
минималния размер на адвокатските възнаграждение, както и с фактическата
и правна сложност на делото.
По изложените мотиви, Царевският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „**“ ЕАД, ЕИК **, да заплати на КР. К. ДР., ЕГН
**********, сумата от 1215,00 лв. с включен ДДС, представляваща
обезщетение по застраховка „Каско+“ обективирана в комбинирана,
застрахователна полица № **, за възстановяване на материалните щети по
застрахован автомобил, марка **, модел **, с peг. № **, причинени при
застрахователното събитие на ** г. край гр. Царево, пред вили „**“ ведно със
законна лихва върху главницата, считано от ** год. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „**“ ЕАД, ЕИК **, да заплати на КР. К. ДР., ЕГН
**********, сумата от 1420,00 лева, за разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Окръжен съд-
Бургас, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
8