Р Е Ш Е Н И Е
№ 260069
27.10.2020 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав, в публично заседание
на двадесет и осми септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ИВАНОВА
При участието на секретаря Емилия
Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 947 по описа
на съда за
Производството е с правно
основание чл. 422 ГПК и предявен в условията
на евентуалност иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл. 430 ТЗ.
В исковата молба се
твърди, че на 27.07.2015 г. между "Банка
ДСК" ЕАД, като кредитор и И.Ц.В. – П., ЕГН **********, като
кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо потребление съгласно
който, "Банка ДСК" ЕАД е отпуснала на И.Ц.В. – П., ЕГН ********** в
качеството на кредитополучател кредит в размер на 11 000 лева (единадесет
хиляди лева) за текущо потребление със срок за издължаване от 120 (сто и
двадесет) месеца, считано от датата на неговото усвояване, като кредитът се
усвоява чрез разплащателна сметка № BG31STSA93000021803774 и се погасява по
същата разплащателна сметка с месечни вноски, дължими на всяко 03-то число от
месеца съгласно погасителен план към Договора. Крайният падеж по кредита е
27.07.2025 г. съгласно Погасителния план, неразделна част от Договора.
Излага се, че съгласно чл. 8 от Договора предоставеният
кредит се олихвява с преференциален променлив лихвен процент, който към датата
на сключване на Договора за кредит е 8,7 % или 0,02% на ден, формиран от
стойността на 6-месечен SOFIBOR/EUROBOR 0.986% и фиксирана преференциална
надбавка в размер на 7,714%, при неизпълнение на Условията по програма ДСК
Престиж плюс (Приложение № 2 към Договора). При нарушаване на условията
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично
и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката,
съгласно условията. Максималният размер, който може да достигне лихвеният
процент в резултат на неизпълнение на Условията по програма ДСК Престиж плюс е променливият
лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на
6-месечния SOFIBOR/EUROBOR към съответната дата и фиксирана
стандартна надбавка в размер на 13,964%.
Твърди се, че съгласно
чл. 8.1 от Договора, независимо от промяната на лихвения процент, свързана с
неизпълнение на Условията по програма ДСК Престиж плюс, той се променя с
промяната на 6-месечния SOFIBOR/EUROBOR в сроковете и при условията,
посочени в Общите условия, като крайният лихвен процент не може да бъде
по-нисък от 7,714%.
Заявяват,
че съгласно чл.15 от Договора за кредит кредитополучателя заплаща такси
съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага
при извършвани услуги на клиента (Тарифата), която представлява неразделна част
от Договора (Приложение № 3 към него). Съгласно чл. 19.1 от Общите условия,
неразделна част от Договора за кредит, при забава на плащането на месечната
вноска, от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от
10 (десет) процентни пункта, като в чл. 19.2. от Общите условия към Договора за кредит
е уговорено, че при
допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Твърди
се, че до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от
кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава
в размер на 10 /десет/ процентни пункта, а след тази дата - с надбавка за
забава, равна на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Излагат, че на 29.03.2018 г., поради преустановяване на
погасяването на задължението по Договор за кредит за текущо потребление от
27.07.2015г. (считано от месечна вноска с падеж м. ноември
-
9229,70 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
04.04.2018 г. до изплащане на вземането; 341,35 лева - договорна лихва за
периода от 16.10.2017г. до 03.04.2018 г.; 13,24 лева - мораторна лихва за
периода от 23.11.2017 г. до 03.04.2018 г.; 120,00 лева - заемни такси и 194,09 лева - разноски по ч. гр. д. №
239/2018 г. по описа на Районен съд - Троян. Излага
се, че на 15.05.2019 г. , след
снабдяване с цитираните Заповед за изпълнение на парично задължение и
Изпълнителен лист, заявителят по ч. гр. д. № 293/2018 г. по описа на Районен
съд - Троян ..Банка ДСК" ЕАД, по силата на Договор за покупко-продажба на
вземания („Договор за цесия"), прехвърля на "ОТП Факторинг България"
ЕАД пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и изтекли лихви, като в това число попада и вземането, възникнало от сключения между
„Банка ДСК" ЕАД като кредитор и И.Ц. В-П., като кредитополучател договор
за кредит за текущо потребление от 27.07.2015 г.
Излага
се, че по силата на Договора за цесия и във вр. с чл.429 ГПК, цесионерът
"ОТП Факторинг България" ЕАД е частен правоприемник на заявителя
„Банка ДСК" ЕАД и като такъв се ползва от издадените Заповед за изпълнение
и Изпълнителен лист, което обуславя и правния интерес, от предявяване на
настоящият установителен иск.
Твърди се, че на базата
на изрично пълномощно, предоставено от "Банка ДСК" ЕАД, сме изпратили
от името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на вземането до
кредитополучателя И.Ц. В-П.. Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да
уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касае за лично и незаместимо
действие (в този смисъл Решение
№ 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III гр. о.).
Излага
се, че е изпратено уведомление за
цесията до И.Ц.В. – П. на адреса, деклариран в Договора за кредит от
27.07.2015г., видно от приложените към настоящата искова молба уведомително
писмо с баркод *PSFABG00DJAGJ* и
обратна разписка с баркод *PSFABG00DJAGJ*.
Молят
съда ако счете, че ответникът не е надлежно уведомен за прехвърлянето на
вземането с изпратеното уведомително писмо за прехвърляне на вземането,
посочено по-горе, да приеме, че същият е уведомен за прехвърляне на вземането с
връчване на настоящата искова молба, ведно с приложените към нея писмени
доказателства, сред които и самият договор за цесия, писмото - уведомление по
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за
извършената цесия. В този смисъл е и Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2009 г. на
ВКС, IIт.о
Претендират за постановяване на решение, с което да
бъде установено по отношение на ответника И.Ц. В-П. ЕГН **********,***
съществуването на вземания на "ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С.*** (като частен
правоприемник-цесионер на „Банка ДСК" ЕАД - цедент), за които са издадени
Заповед № 112 за изпълнение на парично задължение от 05.04.2018 г. и
Изпълнителен лист от 05.04.2018 г. по ч.гр.д. № 293/2018 г. по описа на PC Троян, произтичащи от Договор за кредит за текущо
потребление от 27.07.2015 г. и включващи: сумата от 9229,70 лева - главница,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на заявлението в
съда - 04.04.2018 г., до изплащане на вземането; 341,35 лева -
договорна лихва за периода от 16.10.2017г. до 03.04.2018 г.; 13,24 лева -
мораторна лихва за периода от 23.11.2017 г. до 03.04.2018 г.; 120,00 лева -
заемни такси, както и сторените в заповедното производство разноски от 194,09
лева за заплатена държавна такса.
При условията на евентуалност предявяват искане съдът да
осъди ответника И.Ц. В-П., ЕГН **********,***
да заплати на "ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С.*** (като частен правоприемник-цесионер на „Банка
ДСК" ЕАД - цедент), да заплати следните суми, произтичащи от
неизпълнението на Договор за кредит за текущо потребление от 27.07.2015г., и
включващи:
- 9229,70
лева - неизплатена главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаването на настоящата искова молба до изплащане на вземането;
- 328,53
лева - неизплатена възнаградителна лихва, включена в падежиралите към датата на
обявяване на предсрочната изискуемост (29.03.2018 г.) вноски с падежи от
03.11.2017 г. вкл. до 03.03.2018 г. вкл.
- 1466,49
лева - наказателна лихва за забава по чл. 19.2 от Общите условия, върху
главницата в размер на 9229,70 лева от 29.03.2018 г. (датата на обявяване на
предсрочната изискуемост) вкл. до 21.10.2019 г. вкл.
-
120 лева - такса изискуемост на основание чл. 15 от Договора за кредит и т. 6
от Тарифата, представляваща Приложение № 3 към Договора за кредит.
В предвидения едномесечен срок по
реда на чл. 131 от ГПК ответницата, чрез назначен от съда особен представител -
адв.Г.И.Г. от ЛАК представя писмен
отговор, в който се излагат съображения за недопустимост, а по същество и за
неоснователност на претенцията. Позовава се на наличие на неравноправни клаузи
в сключения между Банка «ДСК» и
ответницата договор. Ангажира доказателства, прави доказателствени искания. Моли съдът да отхвърли предявените искове като
неоснователни.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.дело №293/2018г.
по описа на РС Троян, за процесните вземания е депозирано заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК от
Банка „ДСК“ЕАД и по образуваното ч.гр.дело съдът е издал заповед за изпълнение,
с която е разпоредил длъжникът И.Ц.В. да
заплати на кредитора „Банка ДСК" ЕАД София следните суми: 9229.70 /девет хиляди двеста
двадесет и девет лева и седемдесет стотинки/ лева, главница по Договор за
кредит от 27.07.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 04.04.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата 341.35 /триста четиридесет и един
лева и тридесет и пет стотинки/ лева – договорна лихва за периода от 16.10.2017
г. до 03.04.2018 г., сумата 13.24 /тринадесет лева и двадесет и четири
стотинки/ лева – мораторна лихва за периода от 23.11.2017 г. до 03.04.2018 г.,
сумата 120.00 /сто и двадесет/ лева – заемни такси, сумата 194.09 /сто
деветдесет и четири лева и девет стотинки/
лева - разноски за държавна такса.
С разпореждане на основание
чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок
е предявен иск относно вземането на банката
от настоящия ищец на "ОТП Факторинг България" ЕАД.
Съдът пред когото делото е висящо е
длъжен да следи за наличието на процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл. 422 ал.1 ГПК в случаите на настъпило универсално или частно
правоприемство след издаване на заповедта за изпълнение, и кои са легитимираните
страни в производството. В т.10б от ТР№4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК е прието,
че при частно правоприемство на страната на заявителя, основано на договор за
цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, легитимиран да
предяви иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК е и цесионерът при спазване на срока
по чл. 415 ал. 1 ГПК - това е общият принцип. Съгласно т.4г от ТР №4/18.06.2014
г. на ВКС, ОСГТК в хипотезата на чл. 417 т. 2 ГПК, при която възможността за
снабдяване със заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от
сметка произтича от особеното качество на кредитора (банка, държавно
учреждение, община), то и неговият правоприемник - универсален или частен -
трябва да притежава същото качество, за да получи заповед за незабавно
изпълнение въз основа на издадения в полза на праводателя му документ. Противното би означавало да се заобиколи закона чрез
издаване на заповеди за незабавно изпълнение в полза на субекти извън изрично
посочените в него, за които законодателят е предвидил този облекчен ред за
събиране на вземанията им. Тъй като производството по чл. 422 ГПК е продължение
на заповедното производство и в него се проверява възникнало ли е
изпълнителното основание, когато вземането произтича от банкова сделка, за
която съгласно посоченото тълкувателно
решение се изисква специално качество на
кредитора към момента на подаване на заявлението, това ограничение за
специалното качество на кредитора следва да се приложи и в исковото
производство по чл. 422 ал. 1 ГПК, когато заявителят е цедирал вземането си
преди стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение и издадения
изпълнителен лист. Ето защо когато заповедта за изпълнение е издадена на банка
на основание чл. 417 т. 2 ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано
на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение,
цесионерът, който няма качество банка, не е легитимиран да предяви иска за
установяване на вземането по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК (така
и в Решение №1 от 01.02.2017г. по т.д. № 3228/2015 г.на Второ т.о., ВКС
постановено по реда на чл. 290 ГПК).
В конкретния случай заповедта за
незабавно изпълнение е издадена на основание чл. 417, ал. 2 ГПК в полза на
„Банка ДСК“ ЕАД. След издаване на заповедта за незабавно изпълнение вземането е
прехвърлено с договор за цесия на „ ОТП Факторинг България“ ЕАД, като исковата
молба по чл. 422, ал. 1 ГПК е подадена именно от дружеството цесионер, като по
делото липсват данни то да притежава качеството банка.
Ето защо настоящият съдебен състав
приема, че предявеният иск по чл.422, ал. 1 ГПК е процесуално недопустим,
доколкото предявената искова молба е
подадена от процесуално нелегитимирана страна и производството по делото в тази
част да се прекрати.
При този изход
на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна
инстанция е длъжна да се произнесе по искането за присъждане на разноски в
заповедното производство, което искане следва да се отхвърли предвид крайният
резултат, до който е достигнала настоящата съдебна инстанция ( недопустимостта на иска по чл. 422 ГПК).
Предвид
изложеното, съдът счита, че следва да се произнесе по евентуално съединения
осъдителен иск.
Съдът, като съобрази правните доводи
на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено
следното:
На 27.07.2015 г. е подписан Договор
за кредит за текущо потребление сключен между „Банка ДСК" ЕАД с ЕИК: ********* като кредитор и И.Ц.
В-П. с ЕГН: ********** като кредитополучател за сумата от 11 000 лева, със
срок за издължаване на кредита - 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване / еднократно,
в срок до 27.08.2015г./, чрез разплащателна сметка с титуляр И.Ц. В-П. IBAN: № BG31STSA93000021803774, по която е следвало да се извършва и
погасяването.
В чл.7 от Договора е посочена падежна дата за издължаване на месечните
вноски - 03 - то число на месеца. В чл. 8 страните са договорили, че кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен
процент в размер на 8,7% годишно или 0,02% на ден, формиран от стойността на
6-месечен SOFIBOR/EURIBOR 0.986% и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 7.714% при изпълнение на Условията по
програма ДСК Престиж плюс, подробно описан в Приложение № 2 към
договора/по-нататък наричан „Условията"/. При нарушаване на Условията
Кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично
и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличение на надбавката,
съгласно Условията. Максималният размер, който може да достигне лихвеният
процент в резултат от неизпълнение на Условията, е променливият лихвен процент,
приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на 6 — месечен SOFIBOR/EURIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка
в размер на 13,964%., а съгласно чл. 8.1. — Независимо от промяната на лихвения
процент, свързан с неизпълнение на Условията, той се променя с промяната на 6 —
месечен SOFIBOR/EURIBOR в сроковете и при
условията, посочени в Общите условия, като крайният лихвен процент не може да
бъде по-нисък от 7,714%. Посочен е годишният процент на разходите по кредита
- 10,21 %, като в чл.14 е договорено, че
неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление на физически лица.; според които: „…чл. 19.1 - при забава на плащането на
месечна вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора, частта
от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавката за забава в размер на 10/десет/ процентни пункта. Ако
Кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната
дата, надбавката за забава не се прилага……Според чл.19.2 - при допусната забава
в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита
става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка в размер на 10/десет/ процентни пункта.
Последиците по предходното изречение настъпват автоматично, а ако законът го
изисква — след уведомление до клиента. След предявяване на молбата за събиране
на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява със законната
лихва по чл.86 от ЗЗД….“. Към Договора за кредит за текущо потребление от
27.07.2015 г. е приложен и Погасителен план и ГПР, в който са записани размер
на главница и лихва във всяка една месечна погасителна вноска.
От представеното от Банка ДСК ЕАД извлечение на кредитна сметка № 0000000022830736
за периода от 01.01.2014 г. до
17.07.2020 r. с титуляр И.Ц. В-П. се
установява, че за периода са постъпили средства за погасяване на главница,
лихва и санкционна лихва върху главница в размерна 3'764,73 лв., разпределени
по пера както следва: Платена главница — 1 770,30 лева; Платена договорна лихва — l985,19 лева и Платена
санкционна лихва - 9,24 лева.
На 11.06.2019 г. по силата на Договор за
покупко-продажба на вземания от 15.05.2019 г., Банка ДСК ЕАД прехвърля вземането си на „ОТП
Факторинг" ЕАД, възникнало от сключен между Банка ДСК ЕАД като кредитор и И.Ц.
В-П. като кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление от 27.07.2015
г..
По делото е допусната и приета, неоспорена от страните съдебно счетоводно
експертиза, от която се установява, че към датата на изготвяне на
заключението / 17.09.2020 г./, актуалния размер на задължението е общо 11857,73 лева, от които: главница
- 9152.70 лева; Договорна лихва за
периода от 03.11.2017 г. до 03.04.2018 г. -332.74 лв.; Мораторна лихва за
периода от 04.12.2017 г. до 03.04.2018 г. -13.53 лв.; Законна лихва за забава
от 04.04.2018 г. до 17.09.2020 г. -2238,76 лв. /2287,09 - 48,33 лв. платени
лихви в периода от 31.07.2019 г. до 30.06.2020г./; Заемни такси -120,00 лева.
Експерта е установил, че наказателната лихва върху главницата 9229,70 лв. за
периода от 29.03.2018 г./датата на обявяване на предсрочната изискуемост/ до
21.10.2019г. /датата на завеждане на исковата молба/ е в размер на 1466,50 лева,
от която следва да бъдат приспаднати платени лихви в периода от 31.07.2019 г.
до 30.09.2019 г. в общ размер на 7,64 лева. Вещото лице е констатирало, че по разплащателна сметка №0000000021803774
с титуляр И.Ц. В-П., на 27.07.2015
г. е постъпила сума в размер на 11000,00 лева с текст „Усвояване на КТП".
В потвърждение на извършения превод Банката е изпратила писмено потвърждение с
вх. № 2998/02.07.2020 г. в PC - Троян, към което е приложено извлечение от
разплащателната сметка на Кредитополучателя с дата 27.07.2020 г. Експерта установява, че кредитополучателят е направил
последна вноска за погасяване на дължими суми по кредита от дата 01.12.2017 г.
в размер на 64,80 лева, с която са платени лихви по дължима погасителна вноска
с падеж 03.11.2017 година. От вноската с падеж 03.11.2017г. частично е погасена
лихвата, но главницата след тази дата е просрочена и не са постъпвали суми за
погасяване на задължението. Установено, че броят на просрочените падежирали
месечни вноски към датата на предсрочната изискуемост - 29.03.2018 г. е 5 броя,
като от вноската с падеж 03.11.2017 г. е дължима частично сума по главница в
размер на 69,63 лв. и лихва в размер на 2,74 лв., а от другите 4 броя вноски,
всяка от които е в размер на 137,17 лева е дължима сума 548,68 лева или обща
сума на невнесените вноски преди настъпване на изискуемостта е 621,05
лева.
Експертизата не
е оспорена от страните, като същата ценена съгласно правилата на чл. 202 ГПК е
обективна, всестранна и пълна, поради което съдът изцяло й дава вяра.
За да бъде
уважен предявеният осъдителен иск с правно
основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ следва да бъде доказано, че ищецът е носител на изискуемо вземане по договора.
В конкретния случай от събраните по
делото доказателства се установява, че ищецът – „ОТП Факторинг България“ ЕАД е
кредитор на ответника, по силата на сключен договор за цесия между „Банка ДСК“
ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД. Съгласно трайно установената съдебна
практика, уведомяването на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за
извършената цесия може да се направи и с връчване на исковата молба и
приложенията към нея за отговор на ответника, в случай че към исковата молба е
приложен договора за цесия и цесионерът е надлежно упълномощен от цедента да
съобщи на длъжника за станалата цесия. В конкретния случай от данните по делото
се установява, че исковата молба заедно с приложенията към нея, включително и
договора за цесия ведно с Приложение 1, в което са посочени вземанията предмет
на прехвърлителната сделка (в което приложение е включено и вземането на
ответника) са приложени към исковата молба. Действително, от
представените по делото доказателства не се установява фактът на
надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия, тъй като съобщение до
същия не е надлежно връчено. Същевременно е извършено
връчване на книжата, включително уведомление за цесията, на назначения
особен представител на ответника в хода на производството едновременно с
връчване препис от исковата молба. Изрично изявление в този смисъл се съдържа и в исковата
молба на цесионера. Поради това съдът приема, че съобщаване в конкретния случай
на извършеното прехвърляне на вземане е сторено с връчване книжата по реда на чл.131 ГПК, чрез особения представител.
По отношение
възможността на особения представител да приема материалноправни изявления
спрямо длъжника /отсъстващ ответник/, е налице противоречива практика на
съдилищата, която не е уеднаквена по тълкувателен път от ВКС. Настоящият състав съобразява, че книжата по делото са били изпратени на
вписаните в регистрите настоящ и постоянен адрес на ответника като на осн. чл.47, ал.5 вр. ал.1 ГПК предвид редовно извършена процедура по
връчване, на осн. ал. 6 от същата разпоредба е назначен особен представител на ответника с цел охрана на интересите
му. Защитата, която се осъществява от назначения по делото особен представител в тази хипотеза осигурява
равнопоставеност на страна по делото, по отношение на която е приложена
фикцията на чл.47, ал.5 ГПК. Особеният представител може да извършва широк кръг от
процесуални действия извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно
съобразно чл.34, ал.5 ГПК, съответно той се явява и надлежен
адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна, вкл. в хода на
процеса. Следователно връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно извършено, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните
с факта на връчване правни последици /по този въпрос изрично е постановено и
Решение № 198/18.01.19 г. по т. д. № 193/18 г. на Първо т. о. на ВКС/. Изложените аргументи
мотивират съда да приеме за основателна и доказана заявената при условията на
евентуалност осъдителна претенция. На основание чл.78 ал.1 от ГПК, съобразно уважената/отхвърлена част от
исковите претенции, разноските следва да бъдат определени по съразмерност в
размер на 856.00 лева, които следва да бъдат заплатени в полза на ищцовото
дружество.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА КАТО НЕДОПУСТИМО производството по предявения от "ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С.*** (като частен
правоприемник-цесионер на „Банка ДСК" ЕАД - цедент), иск по реда на чл.422 от ГПК, да бъде признато за
установено по отношение на И.Ц. В-П., ЕГН
**********,*** съществуването на вземания в полза на "ОТП Факторинг
България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1000, район „Оборище", бул. "Княз Александър Дондуков" №
19, етаж 2 (като частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК" ЕАД -
цедент), за които са издадени Заповед №
112 за изпълнение на парично задължение от 05.04.2018 г. и Изпълнителен лист от
05.04.2018 г. по ч.гр.д. № 293/2018 г. по описа на PC Троян, произтичащи от Договор за кредит за текущо
потребление от 27.07.2015 г. и включващи: сумата от 9229,70 лева - главница,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на заявлението в
съда - 04.04.2018 г., до изплащане на вземането; 341,35 лева -
договорна лихва за периода от 16.10.2017г. до 03.04.2018 г.; 13,24 лева -
мораторна лихва за периода от 23.11.2017 г. до 03.04.2018 г.; 120,00 лева -
заемни такси.
ОТХВЪРЛЯ направеното от "ОТП
Факторинг България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С.*** (като частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК" ЕАД - цедент)
искане за присъждане на сторените в заповедното производство разноски
в размер на 194,09- сто деветдесет и
четири лева и девет стотинки за заплатена държавна такса, като неоснователно.
ОСЪЖДА,
на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр.чл.430 от ТЗ
И.Ц. В-П., ЕГН **********,*** да заплати на "ОТП Факторинг
България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***
(като частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК" ЕАД - цедент) следните
суми, произтичащи от неизпълнението на Договор за кредит за текущо потребление
от 27.07.2015г., и включващи:
- 9229,70
/девет хиляди двеста двадесет и девет лева и седемдесет стотинки/ лева -
неизплатена главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаването на настоящата искова молба до изплащане на вземането;
- 328,53
/триста двадесет и осем лева и петдесет и три стотинки/ лева - неизплатена възнаградителна лихва,
включена в падежиралите към датата на обявяване на предсрочната изискуемост
(29.03.2018 г.) вноски с падежи от 03.11.2017 г. вкл. до 03.03.2018 г. вкл.
- 1466,49
лева/хиляда четиристотин шестдесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки/
лева - наказателна лихва за забава по чл. 19.2 от Общите условия, върху
главницата в размер на 9229,70
девет
хиляди двеста двадесет и девет лева и седемдесет стотинки/ лева от 29.03.2018
г. (датата на обявяване на предсрочната изискуемост) вкл. до 21.10.2019 г. вкл.
-
120 /сто и двадесет/ лева - такса изискуемост на основание чл. 15 от Договора
за кредит и т. 6 от Тарифата, представляваща Приложение № 3 към Договора за
кредит.
ОСЪЖДА И.Ц. В-П., ЕГН **********,*** да
заплати на "ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С.***(като частен правоприемник-цесионер на „Банка
ДСК" ЕАД - цедент), сумата в размер на 856.00 – осемстотин петдесет и
шест лева, представляваща разноски в настоящото производство, съобразно
уважената/отхвърлена част.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните пред Окръжен съд –
Ловеч, като в частта, в която производството по делото е прекратено като
недопустимо има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен
срок от съобщението.
Препис от настоящото Решение да се връчи на
страните по делото на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: