Решение по дело №15075/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1175
Дата: 2 декември 2021 г.
Съдия: Делян Любомиров Дилков
Дело: 20211110215075
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1175
гр. София, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20211110215075 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на ЕВГ. АС. М. против Наказателно постановление № СОА21-
РД29-756/24.08.2021 г., издадено от зам. кмет на СО, с което, на основание чл. 36, ал. 6 от Наредба
за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община
(НРУИТДТСО), на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 500 лева за нарушение на чл.
9, ал. 6 НРУИТДТСО.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения
(непрецизно описание; липса на мотиви); за недоказаност на административното обвинение. Моли
за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира следното:
Задължение на наказващия орган е да докаже тезата си (в този смисъл Решение №
3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI кас. с-в., Решение № 4292/27.06.2013 г. по а. д. №
4340/2013 г., II кас. с-в, Решение от 29.06.2009 г. по к.н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в, Решение
от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас. с-в, Решение от 20.12.2008 г. по к.н.а.х.д. №
6110/2008 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в, Решение
№ 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г., V кас. с-в, Решение № 2659/22.04.2013 г. по а. д. №
11623/2012 г., V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в,
1
Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по
а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в,
Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по
а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в и редица други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно
становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по
к.н.а.д № 4913/2009 г., XII кас. с-в, Решение № 6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г., II кас.
с-в, Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009 г., XII кас. с-в, Решение № 4793/12.07.2013 г. по
адм. д. № 5987/2012 г., V кас. с-в, Решение № 5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г., XIV кас. с-
в и др.). В конкретния случай, обаче, единственият свидетел-очввидец (АУАН е съставен, въз
основа на данните на св, Д.) не потвърждава данни за процесната проверка, поради което и
доколкото приложеният по преписката АУАН се ползва с формална, но не и с материална
доказателствена сила, липсва фактическа обстановка, която да бъде изведена от доказателствата по
делото.
На следващо място, липсата на изисканото заявление за работно време (в продължение на
фрапантната незаинтересованост на въззиваемата страна от изхода на производството) също не
позволява да бъде споделен изводът за ограничението в работното време, твърдяно в атакуваното
наказателно постановление.
На следващо място, налице е и негоден субект на отговорност. Инкриминираната
разпоредба на чл. 9, ал. 6 НРУИТДТСО вменява конкретно задължение, но не всички правни
субекти, а само на имащите качеството „търговец“, а жалбоподателят е посочен в наказателното
постановление като „собственик“ на търговския обект (дори не като управител, т.е. лице,
натоварено с организацията на работата). В този смисъл, налице е и цитираното, самостоятелното
отменително основание.
Искане за присъждане на разноски не е правено от никоя от страните, поради което и
съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения съдът приема, че НП е необосновано и следва да бъде
отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СОА21-РД29-756/24.08.2021 г., издадено от
зам. кмет на СО, с което, на основание чл. 36, ал. 6 НРУИТДТСО, на ЕВГ. АС. М. била наложена
глоба, в размер на 500 лева за нарушение на чл. 9, ал. 6 НРУИТДТСО.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2