Решение по дело №2023/2018 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е №437

 

                               Гр.Сливен, 18.04.2019 г.

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на десети април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева

при участието на секретаря Добринка Недкова

като разгледа докладваното гр.д.№ 2023 по описа за 2018г.,

на Сливенски районен съд,

за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на сключен договор между А1 ЕАД и А.Ф.М. за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 22.01.2015 г., ответника е ползвал далекосъобщителни услуги, за което съответно са издадени три фактури и в тях са фактурирани съответните дължими суми. Сочи се, че ответника не е изпълнил задължението си по договора, не е заплатил потребените договорни услуги и му е начислена неустойка. Твърди се, че претендираната сума от 731.44 лв. е формирана като сбор от предоставените на ответника далекосъобщителни услуги, като сумата от 48.86 лв. е незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договора, сумата в размер на 668.85 лв., е неустойка за предсрочно прекратяване на договора, а сумата от 13.73 лв. е мораторна лихва. Ответника не е заплатил в срок възникналите си задължения, съгласно договора и общите условия. Сочи се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, заповед за изпълнение е издадена, установена е редовността на връчването на ищеца съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради което ищеца предявява настоящия положителен установителен иск. Твърди се, че с общите условия за взаимоотношенията между А1 и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на А1 и общите условия на А1 ЕАД за сключване на договори за лизинг, страните са постигнали съгласие  стойността на ползваните от ответника услуги да се определят месечно едностранно, въз основа на договорения тарифен план, от ищеца чрез издаването на фактура, като неполучаването на фактурата  не освобождава потребителя  от задължението  за плащане на цената на договора.

Поискано е, да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че ответника дължи заплащане на ищцовото дружество сумата в размер на 731.44 лв., представляваща главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка по договор за далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на образуване на заповедното производство.

Поискано е, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените разноски в заповедното и в исковото производство.

Съдът е квалифицирал така предявеният иск, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.200,ал.1 от ЗЗД

Съдът е квалифицирал така предявеният иск, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.чл. 92, ал.1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал така предявеният иск, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.чл. 86 от ЗЗД.

 

Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че между страните е имало сключен договор между А1 ЕАД и А.Ф.М. за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 22.01.2015 г., че ищцовото дружество е издало 3 броя фактури, че с общите условия за взаимоотношенията между А1 и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на А1 и общите условия на А1 ЕАД за сключване на договори за лизинг, страните са постигнали съгласие  стойността на ползваните от ответника услуги да се определят месечно едностранно, въз основа на договорения тарифен план, от ищеца чрез издаването на фактура, като неполучаването на фактурата  не освобождава потребителя  от задължението  за плащане на цената на договора, че общите условия са действали между страните в процесния период ,дължимостта на сумите по договорите, е негова.

Указано е на ищеца, че не сочи доказателства по отношение на твърденията му, че между страните е имало сключен договор между А1 ЕАД и А.Ф.М. за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 22.01.2015 г., че ищцовото дружество е издало 3 броя фактури, че с общите условия за взаимоотношенията между А1 и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на А1 и общите условия на А1 ЕАД за сключване на договори за лизинг, страните са постигнали съгласие  стойността на ползваните от ответника услуги да се определят месечно едностранно, въз основа на договорения тарифен план, от ищеца чрез издаването на фактура, като неполучаването на фактурата  не освобождава потребителя  от задължението  за плащане на цената на договора, че общите условия са действали между страните в процесния период ,дължимостта на сумите по договорите.

 В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения особен представител на ответника, е постъпил. В отговора е възразено и е оспорен изцяло предявеният иск както по основание, така и по размер. Направено е възражение, че клаузата за неустойка е несправедлива, прекомерна, изцяло в ущърб на ответника, поради което е и нищожна. Посочено е, че не е ясно на какво основание е изчислена неустойката, отделно е възразено, че всички договорки касаещи неустойката са нищожни и клаузата за неустойката е несправедливо на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Поискано е, да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск като недопустим, недоказан и неоснователен.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се явява, постъпило е писмено становище да се даде ход на делото и да бъдат уважените предявените положителни установителни искове.

В съдебно заседание ответника редовно призован, не се явява, вместо него се явява назначения особен представител адв. Д., който моли да бъдат отхвърлени предявените искове. 

С молба от 20.12.2018г. ищцовото дружество е представило заверени копия от договор за предоставяне на мобилни услуги от 22.01.2015 г. приложение № 3, допълнение към приложение №1, приложение № 1, фактура от 3.07.2015 г., Общи условия.В първото открито съдебно заседание по делото представените документ

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По откритото производство за оспорване на истинността на договор за предоставяне на мобилни услуги от 22.01.2015 г. приложение № 3, допълнение към приложение №1, приложение № 1, фактура от 3.07.2015 г., Общи условия:

С молба от 20.12.2018г. ищцовото дружество е представило заверени копия от договор за предоставяне на мобилни услуги от 22.01.2015 г. приложение № 3, допълнение към приложение №1, приложение № 1, фактура от 3.07.2015 г., Общи условия.В първото открито съдебно заседание по делото представените документи  са оспорени от назначения особен представител на ответника.На основание чл.193,ал.2 от ГПК е зададен въпрос на ищцовото дружество дали ще се ползва от представените документи и ищеца е отговорил, че ще се ползва.

От назначената и изпълнена съдебно графическа експертиза се установява, че ответникът А.Ф.М. не е положил подписите в договора  с индивидуален потребителски номер М4395023 от дата 22.01.2015г., с ID на клиента *********, приложение №1 и приложение №3 към договора  с индивидуален потребителски номер М4395023, както и в допълнение към приложение №1 към договора  с индивидуален потребителски номер М4395023.

Съдът кредитира изцяло заключението на назначената и изпълнена съдебно графическа експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено.

С оглед заключението на назначената и изпълнена съдебно графическа експертиза и на основание чл.194,ал.2 от ГПК ще следва да се изключат като доказателства по делото, представени от ищеца с молба от 20.12.2018г. договор  с индивидуален потребителски номер М4395023 от дата 22.01.2015г., с ID на клиента *********, приложение №1 и приложение №3 към договора  с индивидуален потребителски номер М4395023, както и в допълнение към приложение №1 към договора  с индивидуален потребителски номер М4395023.

На 09.01.2018 г. е подадено заявление за издаване на  заповед за изпълнение от Мобилтел ЕАД срещу А.Ф.М. за главница в размер на 48.86 лв. за използвани, но незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от  23.12.2014 г. до 22.02.2015 г., неустойка в размер 668.85лв, мораторна лихва в размер на 13.73лв., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението и направените по делото разноски.

На 10.01.2018 г. е издадена заповед за изпълнение, по силата на която е осъдена А.Ф.М. да заплати на  Мобилтел ЕАД главница в размер на 48.86 лв. за използвани, но незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от  23.12.2014 г. до 22.02.2015 г., неустойка в размер 668.85лв, мораторна лихва в размер на 13.73лв., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението и направените по делото разноски в размер на 205 лв.  Заповедта е връчена на А.Ф.М.  при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и е указано на заявителя, че може да предяви иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за установяване на вземанията си.

В едномесечния срок ищецът е предявил положителни установителни искове за главницата, за мораторната лихва и за неустойката .

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По предявения главен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК,  вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД, а именно да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 48.86 лв. за използвани, но незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от  23.12.2014 г. до 22.02.2015 г.. Съдът приема, че така предявения иск е неоснователен и недоказан. В производството В производството не се  доказа наличието на облигационна връзка между страните след сключването на договора. От назначената и изпълнена по делото съдебно графическа експертиза, безспорно се установи, че ответника нито е подписвал договора за предоставяне на мобилни услуги нито приложение №1 и приложение №3, както и допълнението към приложение №1.Поради липсата на валидно сключен договор между страните няма как за ответника да възникне задължение да заплаща услуги, за който не е давал съгласието си да получава.С оглед изложеното, предявеният иск ще следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

По акцесорният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД, с оглед неоснователността на главния иск, ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и акцесорния иск.

По акцесорният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, с оглед неоснователността на главния иск, ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и акцесорния иск.

Ще следва да се издаде РКО, с който да се заплати на назначения особен представител на ответника внесения депозит от ищеца в размер на 300 лв.

На основание чл.77 от ГПк във връзка с чл.72,ал.1 от ГПК ще следва да бъде осъдено ищцовото дружество да заплати по сметка на РС Сливен държавна такса в размер на 75лв.

              Така мотивиран, СлРС

                                                                           РЕШИ

             ОТХВЪРЛЯ  предявеният иск за признаване за установено, че А.Ф.М.  с ЕГН ********** *** дължи на А1 ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул. Кукуш № 1, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД сумата от 48.86 лв. за използвани, но незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от  23.12.2014 г. до 22.02.2015 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 09.01.2018 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ  предявеният иск за признаване за установено, че А.Ф.М.  с ЕГН ********** *** на А1 ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул. Кукуш № 1, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД сумата от 668.85 лв., представляваща неустойка за прекратяване на договор за мобилни услуги, като неоснователен и недоказан.

         ОТХВЪРЛЯ  предявеният иск за признаване за установено, че А.Ф.М.  с ЕГН ********** *** на А1 ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул. Кукуш № 1, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 13.73 лв., представляваща мораторна лихва, като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА А1 ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул. Кукуш № 1 да заплати по сметка на РС, Сливен държавна такса в размер на 75лв.

        ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО, с който на назначения особен представител на ответницата – адв. Д. да се изплати внесения депозит в размер на 300 лв.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от решението да се връчи на страните!

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: