Решение по дело №590/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 260061
Дата: 25 февруари 2021 г. (в сила от 10 май 2022 г.)
Съдия: Галина Петкова Магардичиян
Дело: 20204500500590
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е   Ш   Е   Н   И    Е   

№260061

гр.Русе, 25.02.202.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд….гражданска колегия…в открито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година……..в състав:

Председател: Мария Велкова

      Членове: Галина Магардичиян

                       Боян Войков-мл.с.

                                                                              

при секретаря Недялка Неделчева и в присъствието  на прокурора….. като разгледа докладваното от съдия Г.Магардичиян в.гр.д. № 590 по описа за 2020год.,за да се произнесе, съобрази следното:

           Производството е по чл.258 и сл ГПК.

 „Електроразпределение север“АД със седалище и адрес на управление- гр.Варна обжалва Решение № 260014 от 20.08.2020г, постановено по гр.д.№ 1597/2020г по описа на РРС, с което съдът е признал за установено, че С.Н.С. не дължи сумата от  11 269.46лв с ДДС, претендирана въз основа на извършена корекция цена на електроенергия по фактура № 0106159896  от 31.03.2020г за периода 15.05.2016г до 13.02.2020г, както и сумата от 450.78лв разноски и 868.08лв адвокатско възнаграждение. Излагат се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на процесуалния и неправилно приложение на материалния закон, направените от съда изводи противоречат на събраните по делото доказателства. Иска се въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което отхвърли изцяло предявеният иск като неоснователен. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

           Въззиваемият С.Н.С. чрез пълномощника си адв.В.В. счита  жалбата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение за правилно. Претендира направените по делото разноски, в това число и възнаграждение на упълномощеният адвокат на основание чл.38, ал.2 вр чл.38,ал.1,т.2 ЗА.

           Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

           По делото няма спор, че С.Н.С. е абонат на „Електроразпределение север“АД със съответен клиентски и абонатен номер за доставка на ел.енергия за битови нужди за недвижим имот, находящ се в *******. При техническа проверка на СТИ, съгласно съставения протокол от 13.02.2020год., са констатирани показанията на дисплея на електромера, същият е бил демонтиран  и на негово място е поставен нов. Протоколът е съставен и подписан от служители на „Електроразпределение север“, както и от свидетел, тъй като абонатът не е присъствал, но свидетелката е член на домакинството му, според показанията на разпитаният по делото свидетел. На демонтирания електромер е извършена метрологична проверка в БИМ, регионален отдел гр.Русе, при която при софтуерно четене  е установена външна намеса в тарифната схема- наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 и тарифа 1.8.4 , която не е визуализирана на дисплея. В съставения констативен протокол на БИМ № 341 от 24.03.2020г. е отразено също, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.енергия, но не съответства на техническите характеристики. Преминалата енергия на тарифа 1.8.3 е 38844.950 KWh, а през тарифа 1.8.4 са 23 815.076 kwh. Въз основа на този протокол е съставено становище за начисление на допълнително общо количество ел.енергия за периода от  15.05.2016г. до 13.02.2020година, на основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена енергия. Издадена е фактура № 0106159896 от 31.03.2020г общо за сумата 11 269.46лв. с ДДС, представляваща стойността на количеството неотчетена ел.енергия за този период.

          Процесното СТИ е било монтирано на 14.05.2016г, видно от представеният протокол за монтаж, в присъствието на член на домакинството на абоната.  

При така установените фактически обстоятелства окръжният съд намира обжалваното решение е неправилно по следните съображения:

          Проверката на СТИ е извършена на 13.02.2020г, т.е при действието на Правилата за измерване на количествата електрическа енергия / ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.  Въззивният съд намира, че по отношение на извършване на корекция при преминала електроенергия по невизуализирана тарифа в СТИ, когато това е установено при проверка, извършена след 30.04.2019г, приложимите правни норми са тези по ПИКЕЕ , приети с Дв,бр.35 от 30.04.2019г. Аргумент за това е и нормата на §2 от ПЗР на ПИКЕЕ/ бр.35 от 30.04.2019г/. В този смисъл е и константната практика на ВКС / виж и Определение № 55 от 10.02.2021 по гр.д.№ 3331/20, ВКС, ІVг.о/ Съставеният по време на проверката констативен протокол напълно съответства на нормите на чл.49 от ПИКЕЕ относно начинът на извършване на проверката и последващото изпращане на СТИ за проверка в БИМ-Регионален отдел –Русе. В конкретният случай по време на проверката и в последствие от БИМ е установено, че при софтуерно прочитане на СТИ е установена външна намеса в тарифната схема на електромера така че е налице преминала енергия по тарифа 1.8.3 от  38 844.95 KWh и тарифа 1.8.4 от 23 815.076 KWh, която не е визуализирана на дисплея. Съгласно нормата на чл. 55, ал.1 от ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.  В случая се касае за допълнително начисление на реално потребена, но неотчетена, поради софтуерната намеса, електроенергия.  За дължимостта на цената е без значение, каква е причината за неотчитането на действителния обем на потреблението. Причината за неотчитането има значение единствено за дължимостта на лихви преди поканата за плащане (ако причината е в поведението на потребителя, той дължи лихва от деня на потреблението, а ако причината не е у него, той дължи лихва от поканата за плащане. В случая абонатът дължи тази електроенергия, тъй като същата е реално преминала през електромера, т.е е доставена, но не е заплатена от абоната поради неправилното й отчитане. По тези съображения купувачът е заплатил по-малка цена от реално дължимата и следва да доплати дължимата сума.

От писмените доказателства по делото е видно, че процесното СТИ е монтирано на 14.05.2016г, т.е е установен периода по чл.55 ПИКЕЕ , за който следва да се начисли потребената, но неотчетена електроенергия, а именно 15.05.2016 до 13.02.2020г.

При така установените по делото факти, въззивният съд намира, че абонатът дължи допълнително начислената му потребена, но неотчетена, респективно незаплатена електроенергия, за която е издадена фактура от 31.03.2020г в общ размер на 11 269.46лв с ДДС за посоченият по-горе период.

Отрицателният установителен иск с правно основание чл.124 ГПК за недължимост на тази сума е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Първоинстанционният съд е стигнал до обратния извод, поради което решението му е изцяло неправилно и следва да се отмени.

          С оглед изхода на спора в тежест на ищеца по делото са направените от ответника разноски в първата инстанция, които включват 20лв разноски за призоваване на свидетел, както и адвокатско възнаграждение. Съгласно представеният списък за разноски и договор за правна помощ и фактура от 03.06.2020г, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на „Електроразпределение север“АД е в размер на 2076лв с ДДС или  1730лв без ДДС. Ищецът, още с исковата молба, е направил възражение за прекомерност на това адвокатско възнаграждение. Същото е основателно. Съгласно чл.7,ал.2,т. 4 от Наредба 1/2004 за минималните адвокатски възнаграждения  дължимото адвокатско възнаграждение съобразено с цената на иска е в размер на 868лв и 173лв ДДС, т.е в размер на 1041лв с ДДС. До тази сума възнаграждението за процесуалното предстителство на жалбоподателя следва да се намали.

 

          В тежест на въззиваемия са и направените от жалбоподателя разноски във въззивната инстанция. Съгласно представеният списък на разноски, разноските за въззивната инстанция са в размер на 225.40лв, представляващи заплатена държавна такса, които следва да се присъдят. Според списъка за разноски, представен във въззивната инстанция, както и представените писмени доказателства договореното и заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя е в размер на 2076лв с ДДС или 1730лв без ДДС. Във въззивната инстанция въззиваемият е направил възражение за прекомерност на това адвокатско възнаграждение, което също е основателно и съдът при съобразяване на чл.7,ал.2,т. 4 от Наредба 1/2004 за минималните адвокатски възнаграждения  намира, че дължимото адвокатско възнаграждение, съобразено с цената на иска е в размер на 868лв и 173лв ДДС, т.е в размер на 1041лв с ДДС. До тази сума възнаграждението за процесуалното предстителство на жалбоподателя следва да се намали.

           Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260014 от 20.08.2020г, постановено по гр.д.№ 1597/2020г. по описа на РРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

          ОТХВЪРЛЯ предявеният С.Н.С., ЕГН ********** *** със съдебен адрес-*** чрез адв.В.В. срещу „Електроразпределение Север“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление-гр.Варна, район В. Варненчик, Варна таурс-Е, бул.“В. Варненчик“ № 258 иск с правно основание чл.124, ал.1 за установяване недължимост на сумата от  11 269.46лв/ единадесет хиляди двеста шестдесет и девет лв и 46ст/ с ДДС, претендирана въз основа на извършена корекция цена на потребена електроенергия по фактура  ********** от 31.03.2020г за периода 15.05.2016г до 13.02.2020г, като неоснователен и недоказан.   

      ОСЪЖДА С.Н.С., ЕГН ********** *** със съдебен адрес-*** чрез адв.В.В. да плати на Електроразпределение Север“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление-гр.Варна, район В. Варненчик, Варна таурс-Е, бул.“В. Варненчик“ № 258 разноски в първата инстанция в размер на 20лв, както и направени разноски за адвокат в първата инстанция в размер на 1041лв с включен ДДС, както и 225.40лв разноски във въззивната инстанция, както и  сумата от 1041лв с включен ДДС, разноски за адвокат във въззивната инстанция.

           Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: