Решение по дело №459/2024 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 2191
Дата: 19 декември 2024 г. (в сила от 19 декември 2024 г.)
Съдия: Милена Алексова-Стоилова
Дело: 20247110700459
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 27 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 2191

Кюстендил, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - VII състав, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА

При секретар СВЕТЛА КЪРЛОВА и с участието на прокурора МАРИЯНА ВЕРГИЛОВА СИРАКОВА като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА административно дело № 20247110700459 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Адв.Г. З. като пълномощник на „ФЛОРИМИС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1379, район „Възраждане“, [жк], [адрес] със законен представител Д. И. Б. обжалва решение № 199/ 30.04.2024 г. по адм.д. № 1945/ 2023 г. на РС – Дупница. Релевира касационното основание по чл.209, т.3 от АПК. Претендира неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди за некомпетентност на органа, немотивираност на оспорената заповед, нарушения на процедурата по нейното издаване, противоречие с материалния закон поради неправилно разпределение на масивите за ползване и противоречие с целта на закона. Моли за отмяна на решението и прогласяване за нищожна на заповедта на органа. Претендира деловодни разноски.

В молби по делото адв.З. като пълномощник на касатора поддържа жалбата.

В писмен отговор и заявление пълномощникът на ответния директор на Областна дирекция „Земеделие“ – Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна.

Заинтересованите страни „Аграндис“ ЕООД, „Алмо-Р“ ЕООД, „Ард Био“ ЕООД, В. С. Д. и И. К. Б. не изразяват становища по жалбата.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не е налице релевираното касационно основание за отмяна на въззивното решение, което намира за обосновано и правилно.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата по делото, доказателствата по спора и становищата на страните, намира касационната жалба за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на оспорване пред районния съд от „Флоримис“ ЕООД е заповед № РД-04-218/ 02.10.2023 г. на заместващия директора на ОД „Земеделие“ – Кюстендил, с която на основание чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ във вр. с чл.75а, ал.1, т.3 от ППЗСПЗЗ и доклад на комисията, назначена със заповед № РД-07-52/ 24.07.2023 г. е одобрен проект за разпределение на масивите за ползване на обработваеми земи в землището на гр.Бобов дол, ЕКАТТЕ 04501, община Бобов дол, област Кюстендил, изготвен на основание чл.37в, ал.3 от ЗСПЗЗ за стопанската 2023/ 2024 г. между жалбоподателя и заинтересованите страни по делото.

От фактическата страна по спора районният съд е установил, че със заповед № РД-07-52/ 24.07.2023 г. органът е определил състав на комисии по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ за землищата на територията на община Бобов дол за стопанската 2023/ 2024 г., на които е възложил ръководство на сключването на споразумения между собствениците и/или ползвателите за създаване на масиви за ползване на земеделските земи в съответните землища и при липса на споразумения, да се състави проект за служебно разпределение по масиви. С протокол от 21.08.2023 г. комисията е разгледала подадените декларации и заявления по чл.69 и чл.70 от ППЗСПЗЗ, заявленията и декларациите за участие в споразумение по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за землището на гр.Бобов дол, регистъра на ползваните имоти по чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ и картата на масивите за ползване за землището. С протокол от 13.09.2023 г. комисията е констатирала липсата на представено споразумение за масивите. С протокол от 15.09.2023 г. на основание чл.37в, ал.3 от ЗСПЗЗ комисията е съставила проекта за разпределение на масивите за ползване на обработваеми земи /ниви/ с вх. № ПО-09-1446/ 15.09.2023 г., а на 28.09.2023 г. комисията е разгледала възраженията на жалбоподателя и другите заинтересовани лица срещу проекта в присъствие на представител на дружеството. Комисията е изготвила доклад по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, след което ответникът е издал оспорената заповед. Заповедта е обявена в кметството и сградата на ОС „Земеделие“ и е публикувана на интернет страницата на общината и ОД „Земеделие“ – Кюстендил. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза съдът е установил, че общата площ на разпределените масиви за ползване е 1575.131 дка, от които 1463.422 дка са имотите с регистрирано правно основание и 111.709 дка са имоти без сключени договори и подадени декларации от собствениците /т.нар. „бели петна“ по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ/. Площите на всеки собственик/ползвател са установени на база декларираната площ за участие в споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ, като са премахнати имотите извън масивите с правно основание и тези с НТП пасища, мери и ливади, след което са определени квотите на всички ползватели в съответствие с наличните и годни за предоставяне „бели петна“ в землището. Според вещото лице разпределението на масивите е извършено автоматизирано чрез специализиран софтуерен продукт, при който е невъзможно дублиране на една и съща площ на повече от един собственик/ползвател. В съдебно заседание вещото лице е изключило възможността за грешка, т.к. за въведените в системата данни участниците получават приемо-предавателен протокол, какъвто е получил и жалбоподателя. По отношение разпределените площи на жалбоподателя вещото лице е установило превишение на площта на квотата в размер на 0.804дка, представляващо разликата между получената площ за ползване и квота площ.

От правна страна съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, без допуснати нарушения на процедурата, в съответната мотивирана писмена форма и при спазване на материалния закон и неговата цел. Според съда, разпределението на площите е извършено пропорционално на база ползването на правно основание на всеки ползвател по правилото на чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ, като спазването на пропорцията не означава ползване на имотите според желанието на участниците в процедурата, т.к. това е предмет единствено на споразувението по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, каквото в случая липсва. С оглед експертизата на вещото лице съдът е формирал извод,че не е налице несъответствие между получените от жалбоподателя площи и полагащите се такива по закон. По посочените правни доводи съдът е отхвърлил жалбата.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно. Съображенията за това са следните:

Изводът на районния съд почива на правилна преценка на събраните по делото доказателства, които са относимите, допустими и достатъчни такива за изясняване на спора от фактическа и правна страна.

Правилен е извода на съда за компетентност на органа. Оспорената заповед е издадена от М. Ш. като лице, заместващо директора на ОД „Земеделие“ – Кюстендил по силата на заповед № РД-04-178/ 29.09.2023 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Кюстендил. С тази заповед директорът на ОД „Земеделие“ – Кюстендил на основание чл.3, ал.6 от УП на Областните дирекции „Земеделие“ е определил М. Ш. на длъжност „Главен директор на ГД „Аграрно развитие“ в ОД „Земеделие“ – Кюстендил да го замества за периода от 02.10.2023 г. до 13.10.2023 г. включително, като по време на отсъствието е с предоставено право да издава заповеди по организацията и дейността на ведомството. Оспорената заповед е издадена на 02.10.2023 г., поради което времево се включва в срока по заместване на титуляра на правомощието. Фактическото и правно основание за издаване на заповедта определят издателят на оспорената заповед като заместник на титуляра. Заповедта на титуляра на правомощието не съдържа волеизявление за делегиране на правомощия. Съгласно мотивите в Тълкувателно решение № 4/ 22.04.2004 г. на ВАС по д.№ ТР-4/ 2002 г. заместването се извърша в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява, като в тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице, което за периода на заместване изпълняна правомощията на заместващия в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. С оглед на изложеното, оспорената заповед е издадена от компетентния орган в условията на надлежно осъществено заместване.

Неоснователно касаторът възразява за нарушена форма на акта досежно мотивите за неговото издаване. Оспорената заповед съдържа правни и фактически основания, като отделно от това фактическите основания се съдържат в одобрения проект за разпределение на масивите и в протоколите за работа на комисията. В специалния ЗСПЗЗ липсва норма, която да задължава ответника или комисията да съобщава на участниците в процедурата всички постановени актове, като такова задължение съществува само по отношение на проекта на регистъра и картата, които са предмет на обявяване чрез публикуване. Изпълнението на посочените правила гарантира узнаване на заинтересованите лица на фактите и обстоятелствата по случая, залегнали като мотиви за волеизявлението на органа в оспорената заповед. Съгласно Тълкувателно решение № 16/ 1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, като следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, което в случая е направено. Посоченият и одобрен с оспорената заповед проект за разпределение обобщава констатациите от работата на комисията, като същият е доведен до знанието на жалбоподателя.

Правилен е извода на районния съд за спазена процедура по издаване на акта. Производството по създаване на масиви за ползване на земеделските земи в землището на гр.Бобов дол е образувано от компетентен орган посредством назначаване на комисия в състава по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ. Комисията е съставила проекта за разпределение на ползването на земите по масиви в срока по чл.37в, ал.3 от ЗСПЗЗ и е изготвила доклада по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, въз основа на който е издадена оспорената заповед. Работата на комисията е обективирана в протоколи. Решенията на комисията са приети при наличие на кворум и мнозинство. Комисията е спазила правилата за работа по чл.72б от ППЗСПЗЗ, като проекта за разпределение на масивите е придружен с проект на картата на масивите за ползване и регистър към нея по чл.74 от ППЗСПЗЗ. Подготвителните документи са оповестени на заинтересованите лица, които са имали възможност да посочат възраженията си срещу проекта, разгледани от комисията. Неоснователно касаторът възразява за нарушение на процедурата по обявяване на заповедта по чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ, т.к. по делото на районния съд са приобщени надлежни писмени доказателства за обявяване от общината и ОС „Земеделие“ – Дупница, в каквато насока са изводите на районния съд.

Правилен е и извода на съда за законосъобразно изготвен проект за разпределение на ползването на земите по масиви по реда на чл.37в, ал.3, т.1 и т.2 от ЗСПЗЗ. По същество възраженията на оспорващия пред районния съд се свеждат до неправилно разпределение на масивите за ползване между правоимащите лица. Твърденията са за невключване на заявени и доказани по правно основание имоти, за изключване без правно основание на полски пътища и общински имоти в нарушение на чл.37в, ал.4 и ал.10 от ЗСПЗЗ и нарушение на принципа по §2ж от ПЗР на ЗСПЗЗ за създаване на „масив за ползване“. Обоснован от доказателствата по делото е извода на районния съд за правилно приложение на нормите по чл.37в, ал.3, т.1 и т.2 от ЗСПЗЗ във връзка с целта и принципите на процедурата по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ за разпределяне на масивите за ползване между собствениците и/или ползвателите. От приетото достоверно и обективно заключение на вещото лице се установява, че служебното разпределение на имотите в масиви за ползване се осъществява посредством специализиран софтуерен продукт със заложен алгоритъм, при прилагането на който се достига до законосъобразно приложение на нормативно установения ред по чл.37в, ал.3, т.1 и т.2 от ЗСПЗЗ, т.к. се осигурява пропорционално разпределение на т.нар. „бели петна“ на база на доказано правно основание, определя се квота на всеки ползвател, осигурява се функционално разпределение, като приоритетно се отчита близостта на „белите пета“ до обработваните от лицата имоти в масивите, „белите петна“ се ограничават до границите на масива, като разликата се предоставя или добавя към полагащата се площ в друг масив от землището. Вещо лице е установило, че е спазено ограничението по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ да не се включват имоти с НТП пасища, мери и ливади. Липсват включени в проекта полски пътища, т.к. не са установени нефункциониращи такива по арг. от чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ. Целта на закона е гарантиране законосъобразното разпределение на ползването на земите, в случаите, при които не е налице споразумение между собствениците и/или ползвателите. При служебно разпределение на ползването на масивите основния принцип е за спазване на пропорцията по отношение на доказаните права на всички собственици и/или ползватели на земеделски земи в землището, регистрирани по чл.37б от ЗСПЗЗ. В случая по делото, разпределението на масивите е съобразено с правата на всички ползватели, в т.ч. и на жалбоподателя. Установената разлика е в границите на минимално допустимата грешка при разпределение на площите /стойността на превишението на квотата на площта за жалбоподателя е 0.884 дка, което е в границите -1;1/. Следователно, с одобреният проект е спазен баланса за разпределение в землището. Жалбоподателят не може да претендира предоставяне за ползване на имоти във всички масиви по начин, който нарушава правата на останалите ползватели, които права са формирани при комбинираното прилагане на посочените изисквания на закона. Спазването на пропорцията при разпределението не означава жалбоподателят да ползва имотите по начина на неговото желание, т.к. този начин е предмет единствено на споразумение по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, каквото липсва.

На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд е правилно и ще се остави в сила.

Поради изхода от спора касаторът няма право на деловодни разноски.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 199/ 30.04.2024 г. по адм.д.№ 1945/ 2023 г. на РС-Дупница.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.

Председател:
Членове: