Решение по дело №742/2019 на Районен съд - Бургас

                                    Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

                                                         № 607

                                        гр. Бургас, 20.05.2019  г.

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                           

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева

 

при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 742 по описа на РС - Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

 

Образувано е по жалба, подадена от Т.Г.С., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 18-0769-005569 от 29.01.2019 г., издадено от началник на група към ОД на МВР – Бургас сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ е наложено наказание „глоба” в размер на 250 лв. за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното НП. Сочи, че не е налице субективният елемент на нарушението, тъй като жалбоподателят не е бил уведомен за настъпилата невалидност на сключения договор за „Гражданска отговорност“ поради фалит на ЗД „О.“, с което е бил сключен договорът. Счита деянието за маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. С тези доводи моли наказателното постановление да бъде отменено.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. Г.С.. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.

Административнонаказващият орган ОД на МВР – Бургас сектор „Пътна полиция”, редовно уведомени, не изпращат представител. В съпроводителното към жалбата писмо молят наложеното на жалбоподателя наказание да бъде потвърдено. 

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени в жалбата, намира за установено следното:

           

От фактическа страна:

На 16.10.2018 г. около 17:18 часа в гр. Бургас, по ул. „Я.К.“ жалбоподателят  управлявал собствения си автомобил „Фолксваген“ с рег. № *******. Автомобилът бил спрян за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“. След извършена справка в единната система чрез устройство за отдалечен достъп свидетелят Г.Д. установил, че за управлявания от жалбоподателя лек автомобил няма валидна застраховка „Гражданска отговорност за автомобилистите“  за 2018 г. Установило се, че била сключена застраховка със ЗД „О.“, но бил изтекъл срокът, предоставен за сключване на нова застраховка, поради настъпилите финансови проблеми на ЗД „О.“. По тази причина свидетелят Д. съставил срещу жалбоподателя АУАН, а впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 17.10.2018 г. е било отнето СУМПС на жалбоподателя до предоставяне на сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност”.  На същия ден (17.10.2018г.) жалбоподателят сключил застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за собствения си автомобил „Фолксваген“ с рег. № *******.

 

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и устни доказателствени средства. Показанията на актосъставителя са обективни, последователни и безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

 

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния  срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (Заповед № 251з-1776/31.05.2016 г. на директора на ОД на МВР – Бургас) в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съгласно чл. 647, ал. 2 КЗ наказателните постановления за нарушения по чл. 638, ал. 1, т. 1  КЗ се издават от директора на областната дирекция на МВР, в чийто район е установено нарушението или от оправомощено от него лице. Именно втората хипотеза е налице в настоящия случай. Видно от представена в преписката заповед № 251з-1776/31.05.2016 г. на директора на ОД на МВР – Бургас и по – точно т. 1.4 началниците на група в сектор „ПП” са оправомощени от директора на ОД на МВР – Бургас да издават наказателни постановления за нарушения по чл. 638, ал. 1, т. 1  КЗ. Ето защо следва несъмнен извод, че процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които обуславят отмяна на обжалвания акт.

Съгласно чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение. Не е спорно по делото, че жалбоподателят е собственик на процесното МПС, както и че същото не е спряно от движение. От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи, че на 16.10.2018 г. около 17:18 часа в гр. Бургас жалбоподателят е управлявал собственото си моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № *******, във връзка с чието притежаване и използване е нямало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Установява се, че за автомобила е имало сключена застраховка със ЗД „О.“, която не е била валидна. По делото обаче липсват данни дали жалбоподателят е бил запознат с тези факти, за да се направи категоричен извод, че е осъществил деянието от субективна страна. В конкретния случай не е доказано по безспорен начин, че жалбоподателят е допускал или, че е знаел, че полицата, с която е управлявал автомобила, е била невалидна. По делото е прието като доказателство уведомление по чл. 574, ал. 10 КЗ, че няма данни в регистъра за сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил с рег. № *******, изпратено от Гаранционния фонд до жалбоподателя, но липсват доказателства дали уведомлението е било получено от жалбоподателя. Съдът служебно изиска от Гаранционния фонд справка дали уведомлението е било връчено на жалбоподателя, както изиска и да се предоставят доказателства, удостоверяващи връчването. В отговор на искането от Гаранционния фонд са посочили, че няма законово изискване изпращането да е с препоръчана пощенска пратка, както и че процедурата по уведомяване на собствениците на незастраховани МПС не е обвързана с получаване на уведомленията.

За целите на настоящото производство обаче, за да ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за процесното нарушение е необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е знаел, че сключената от него застраховка е невалидна, като този факт следва безспорно да е установен, а не да се предполага. В тази връзка самото изпращане на уведомлението до жалбоподателя не е достатъчно, за да се приеме, че жалбоподателят е бил уведомен, че е невалидна застраховката. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно, за да се приеме, че едно деяние е нарушение следва то да е било извършено виновно от установения като нарушител. Натоящият състав достигна до извод, че по делото  липсват доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, поради което се изключва възможността да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност за процесното нарушение.

 

С оглед изложеното настоящият състав намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.  

 

Така мотивиран, съдът                                          

                                                     Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0769-005569 от 29.01.2019 г., издадено от началник на група към ОД на МВР – Бургас сектор „Пътна полиция”, с което на Т.Г.С., ЕГН **********, на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ е наложено наказание „глоба” в размер на 250 лв. за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

                                                                      

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

            Вярно с оригинала: /п/

            КС