№ 1852
гр. София, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № *0231110138478 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по силата на които ищецът /фирма/
моли да бъде признато за установено по отношение на В. Г. Н., че същата дължи на ищеца
цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 170,42 лева (сто и
седемдесет лева и 42 стотинки) за периода 01.12.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 10.10.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.02.2020г. до 27.09.2022 г. в размер на 34,65 лева (тридесет и четири лева и 65 стотинки),
цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 4,80 лева (четири лева и 80
стотинки) за периода 01.09.2019 г. - 31.10.2020 г., ведно със законна лихва за периода от
10.10.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.10.2019г. до
27.09.2022 г. в размер на 1,15 лева (един лев и 15 стотинки).
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за периода м. декември 2019
г. – април 2021 г. на ответника топлинна енергия за топлоснабден имот, посочен по-горе на
стойност в претендирания размер, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Поддържа, че ответникът не е заплатил и дължимата такса за дялово
разпределение. Твърди, че потребителят е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът твърди, че е платил процесните суми и прилага
платежен документ. Ищецът не оспорва плащането, като посочва, че след погасяването на
процесните суми, се дължи единствено юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
1
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № */2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато
между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното
предприятие.
Между страните не се спори, а и това се установява от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства: нотариален акт за покупко-продажба на идеални част №
** от 2007 г., том ***, както и нотариален акт за покупко-продажба на идеална част № ***,
том I, рег. № ****, дело № ***, от ******** г., удостоверение за наследници Н. Г. Н. и П. Х.
Н., както и договор за продажба на държавен недвижим имот, че са обвързани от
облигационно отношение по договор за продажба, като ответникът е потребител на
топлинна енергия за топлоснабден имот /адрес/, аб. № ****** при посочената от ищеца
квота, а именно 5/12 част, както и че е доставено и потребено количество топлинна енергия
за целия топлоснабден имот в общ размер на 409 лева в период от м.12.2019 г. до м. 04.2021
г., както и че ответникът е изпаднал в забава за плащане на изискуемите си задължения.
От представеното по делото платежно нареждане от 31.10.2023 г. се установява, че
ответникът е платил процесните задължения, което обстоятелство не се оспорва от ищеца
предвид изрична молба от 04.01.2024 г., с която заявява, че процесните задължения са
изплатени в цялост: главница, мораторна лихва и законна лихва върху главницата.
Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, че съдът взема
предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право, следва да бъде съобразен като такъв факт настъпилото след завеждане на делото
плащане от ответника на исковите суми, предявените искове следва да бъдат отхвърлени
като погасени поради плащане в хода на процеса, осъществено след завеждане на исковата
молба в съда.
По разноските:
Предвид изхода на спора и като съобрази, че искът е отхвърлен поради извършено от
ответника плащане в хода на процеса, намира, че разноските следва да бъдат възложени в
тежест на ответника. Предвид изявлението на ищеца, че с плащането от страна на ответника
са погасени всички вземания, освен юрисконсултско възнаграждение за исково и заповедно
производство следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер на 50 лева, определено на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК за заповедно и исково производство.
При горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца /фирма/ искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо В. Г. Н., че
същата дължи на ищеца цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на
170,42 лева (сто и седемдесет лева и 42 стотинки) за периода 01.12.2019 г. - 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за периода от 10.10.2022г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за периода от 15.02.2020г. до 27.09.2022 г. в размер на 34,65 лева (тридесет и четири
2
лева и 65 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 4,80
лева (четири лева и 80 стотинки) за периода 01.09.2019 г. - 31.10.2020 г., ведно със законна
лихва за периода от 10.10.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
31.10.2019г. до 27.09.2022 г. в размер на 1,15 лева (един лев и 15 стотинки), за които е
издадена заповед за изпълнение от 31.10.2022 г. по ч.гр.д. № *****/2022 г., СРС.
ОСЪЖДА В. Г. Н., ЕГН ********* да заплати на /фирма/, ЕИК ********* сумата от 50
лева, юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и 50 лева, юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3