Определение по дело №1167/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 343
Дата: 10 май 2019 г. (в сила от 10 май 2019 г.)
Съдия: Веселина Косева Мишова
Дело: 20195500501167
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер   343                10 май 2019 година                         град С.    

                                           

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД……………………….втори граждански състав, на десети май…………2019 година, в закрито заседание в следния състав: 

                                             

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА         

 

                                                              ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                            ЧЛЕНОВЕ:

                                                                        ВЕСЕЛИНА МИШОВА

 

секретар………………………………………………………………………..                                                         

Прокурор………………………………………………………………………,                       

като разгледа докладваното от…………..съдията В. МИШОВА…………..                                                   

частно гражданско дело номер 1167……………по описа за 2019……………...година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                     Обжалвано е определение  № 1212 от 29.03.2019 г., постановено по гр.д. № 649/2019 г. по описа на С. районен съд, с което производството по делото е прекратено, поради това, че съдът е приел, че не е компетентен да разгледа предявения иск.

                      Жалбоподателката Д.П. Тенева, действаща чрез своя процесуален представител адв. С.Р., счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът е сезиран с иск по чл.45 ЗЗД и първоинстанционният съд неправилно е приложил правилата на местната подсъдност, като не е съобразил тази правна квалификация. Твърди се, че местоизвършването на вредоносното деяние, както и настъпването на вредоносният резултат, е гр. С.. Счита, че съгласно чл.115, ал.1 ГПК се е възползвала от предоставената й от закона възможност да направи избор. Този избор обвързва съда и той не може да се десезира. Моли, съдът да отмени обжалваното определение за прекратяване на делото.

                   Ответникът В.Г.И., чрез процесуалния си представител адв. Т.К., взема становище, че частната жалба е неоснователна. Твърди, че в настоящия случай не става дума за непозволено увреждане, тъй като ищцата твърдяла злоупотреба с право от страна на ответника, чиито елементи от фактическия състав изключвали хипотезата на непозволеното увреждане. Излагат се съображения по същество и се счита, че редът, по който ищцата е следвало да иска присъждане на направените от нея разноски в изпълнителното производство, е по обжалване на разноските на основание чл.435, ал.2, предл. последно ГПК.

                   Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания и като взе предвид приложимото право, намери за установено следното:

                    Частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

                    Производството по гр.д. № 649/2019 г. по описа на С. районен съд е било образувано по искова молба от Д.П.П. за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди поради злоупотреба с процесуални права – чл.45, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.3 ГПК. Ищцата е с адрес в гр. С. и е посочила като основания, че ответникът се е снабдил с изпълнителен лист от С. районен съд по гр.д. № 3502/2016 г. Било е образувано изп.д. № 20185330404137 по описа на СИС при РС С., производството по което е било прекратено. По повод на това изпълнително производство тя е направила разноски, които счита, че са имуществени вреди, тъй като с образуването на изпълнителното производство ответникът е злоупотребил с право. По отношение на ответника е посочено, че адресът му е в гр. Ивайловград. В отговора на исковата молба ответникът е възразил относно местната подсъдност на иска.

                    Първоинстанционният съд е приел, че не е местно компетентен да разгледа предявения иск, тъй като адресът на ответника бил в гр. Ивайловград, и прилагайки разпоредбата на чл105 ГПК, е прекратил производството по делото и го е изпратил на РС Ивайловград.

                    Съгласно чл.115, ал.1 ГПК искът за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършване на деянието. Разпоредбата е специална по отношение на общото правило за местна подсъдност. Законът дава право на ищцата да определи пред кой съд да предяви иска си, което тя е сторила, предявявайки иска пред С. районен съд. След като ищецът е упражнил правото си по чл.115, ал.1 ГПК, чл.105 ГПК не може да намери приложение. Не е вярно посоченото в отговора на частната жалба, че твърдението за наличие на злоупотреба с право изключва хипотезата на непозволеното увреждане. Упражняването на процесуалните права добросъвестно и съобразно добрите нрави е принцип, установен в процесуалния закон -  чл. 3 ГПК, чието нарушаване може да ангажира  деликтната отговорност на лицето.

                    Предвид на тези съображения съдът намира, че частната жалба е основателна. Обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на съдоприозводствените действия.

 

                   Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд

 

О      П       Р       Е       Д       Е       Л       И       :

 

                  ОТМЕНЯ определение № 1212 от 29.03.2019 г., постановено по гр.д. № 649/2019 г. по описа на С. районен съд, с което производството по делото е било прекратено.

 

                   ВРЪЩА делото на С. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

                   Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                               

 

                                                      2.