Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260036/6.4.2021г.
гр.Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, II състав, в публично съдебно заседание, проведено на 17.03.2021г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при участието
на секретаря Антоанета Станева., като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 377 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са в
условията на обективно кумулативно съединяване искове, намиращи правното си основание в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК.
Производството
по делото е образувано по повод предявени от ищеца ***, ЕИК ***срещу ответника С.Г.Н.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните
суми , а именно:
- сумата 900
лв, представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем №5461560 от
15.08.2018г., сключен между ***и С.Г.Н.,
вземането по който е цедирано
- сумата
146,15 лв. , представляваща договорна лихва
за периода от 14.09.2018 г. до 12.05.2019 г.,
- сумата
353,52 лв., представляваща такса за
експресно разглеждане на документи,
- сумата 52,74
лв., представляваща лихва за забава върху непогасената главница за период от
13.05.2019г. до 28.01.2020г.,
Ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК -06.02.2020г., до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендира се
и за осъждане на ответника да заплати всички
съдебно-деловодни разноски, както и разноските в заповедното
производство.
Твърди се в
исковата молба, че на 15.08.2018г. е бил сключен между ***– като заемодател и
ответника – като заемател, договор за паричен заем № 5461560, по силата, на
който първия предоставил на втората сумата от 900 лева. Подписвайки договора за
заем ответникът е удостоверил, че е получил Стандартен европейски формуляр,
посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Ответникът се задължил да
върне заема на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 161,72 лева,
вкл. първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане.
или общо сумата от 931,70 лева, включваща главница, договорна лихва и такса
експресно разглеждане. Със сключване на договора страните се съгласяват, че със
същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по договор за паричен заем
№5445714 в размер на 396,68 лв. Страните са направили изрично изявление за
прихващане, като в случая процесния договор има силата на разписка. След
извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а
заемодателят му изплаща остатъка от заетата сума по договора. Ответникът е
извършвал плащания по договора в общ размер на 100 лв. и към настоящия момент дължимата
главница е в размер на 900 лв. За ползването на предоставената заемна сума
ответникът дължи договорна лихва в
размер на 146,15 лв за периода от 14.09.2018г. – датата на първата вноска, до
12.05.2019г. – датата на настъпване
падежа на договора. Разпоредбите на договора предвиждат, че и заемателят
заявява доброволно да се ползва от допълнителната услуга по експресно
разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от
заемателя. Ответникът дължи такса за експресно разглеждане на документи в
размер 353,52 лв.. Ответникът е трябвало да изплати целия заем на
12.05.2019г. – последната падежна дата,
поради което същия дължи и обещетение за
забава / мораторна лихва / върху непогасената главница в размер на 52,74 лв от 13.05.2019г – датата на последната
погасителна вноска, до датата -28.01.2020г.
Съгласно рамков договор за прехвърляне на парични вземания / цесия / от
01.12.2016г. и приложение №1 към него от
01.07.2019г. вземанията по процесния договор са прехвърлени на ищеца по делото,
който е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
В о.с.з.
представител не се явява, чрез писмена молба се моли съда да постанови
положително решение по така предявените искове.
В срока по чл.
131 ГПК, ответната страна не е депозирала отговор на исковата молба. В о.с.з.
не се явява, не се представлява.
Доказателствата
по делото са писмени, изслушано и прието по делото е заключение по съдебно
–счетоводна експертиза.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
приетия като доказателство по делото договор за паричен заем „ ***“ с №5461560
от 15.08.2018 г. ***е предоставило на ответника сума в размер на 900 лв., размер на погасителна седмична вноска 161,72
лв, която включва част от главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане, срок на
заема 9 месеца, дни за погасяване на вноските 14.09.2018г.1 14.10.2018г.,
13.11.2018г., 13.12.2018г., 12.01.2019г., 11.02.2019г., 13.03.2019г.,
12.04.2019г., 12.05.2019г., годишен лихвен процент 40,30 %. Със сключването на
договора се рефинансира текущ заем на ответника по договор за паричен заем №5445714/07.062018г.
в размер на 396,68 лв, като след прихващането остатъкът се изплаща на
заемополучателя. Съдебният експерт е посочил, че с РКО №27/15.08.2018г. на
ответника е изплатена сумата от 503,32 лв., която представлява разликата по
договора и дължимата сума по договор за паричен заем №5445714/07.06.2018г.. съдебно
–счетоводната експертиза констатира също, че са постъпили плащания по процесния
договор в размер на 100 лв на
15.08.2018г., с които са погасени 11,62 лв лихва, неустойка 44,19 лв и такса експресно разглеждане 44,19
лв. Приета е като доказателство и Тарифата на ***, приложими към сключени
договори за паричен заем. Видно от т. 1 на същата при забава плащането на
погасителна вноска по договор за заем заемателят дължи заплащане на по 10 лева
на четвърти и осемнадесети ден забава, заплащане на по 15 лева на всеки
единадесети и двадесет и пети ден забава от всяка погасителна вноска, като
максималния размер на всички суми за начислени разходи не може да превишава 175
лв за заемни суми в размер от 500 до
1500 лв. Видно от приложения договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016 год. сключен на основание чл.
99 от ЗЗД между *** и ищеца, както и Приложение 1 към него от 01.07.2019г., извлечение от който е
представено по делото, вземането по договор за паричен заем с № 5461560, е било прехвърлено на ищеца. Цесията е била
потвърдена на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД видно от приложените по делото
писмено доказателство – на л.20 от делото. Съгласно § 2.1 от Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия), вземанията индивидуализирани в
Приложение №1, са неразделна част от договора. С представено по делото
пълномощно на л. 22 *** ООД била натоварена да извърши от името на
упълномощителя *** уведомяване на длъжниците по смисъла на чл. 99, ал.3
от ЗЗД, чиито вземания са предмет на договор за прехвърляне на
вземанията от 01.12.2016 год. Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № 223/2020
г. на РС Девня в полза на заявителя – ищец била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 ГПК като в срока по чл.414 ГПК
длъжникът е депозирал надлежно възражение против нея.
При така установените фактически обстоятелства
по делото, съдът приема от правна страна следното:
Така
предявените искове са допустими, като предявени от предявени от заявителя в
производство по чл. 422 ГПК в предвидения от закона едномесечен срок.
Съдът приема,
че между ответникът и *** са възникнали правоотношения по договор за
потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Цесията е надлежно съобщена на длъжника, тъй като изходящото от ищеца
като пълномощник на цедента уведомление е връчено като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор цесионер е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане.
Съдът намира,
че спрямо процесния договор следва да намерят приложение разпоредбите на
чл.143-146 ЗЗП, доколкото с оглед
качеството на заемателя е налице договор с потребител по смисъла на §13 от ДР
на ЗЗП. Съгласно чл.146 ЗЗП, неравноправните клаузи 
в договорите
са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия. Клаузите, към които препраща договорът в чл.1 към Стандартен
европейски формуляр, независимо че са посочени като приети от потребителя и
декларирането на получаването им от потребителя при сключването на договора,
поначало се считат, че не са индивидуално уговорени съгласно разпоредбата на
чл.147а, ал.5 ЗЗП и в тежест на ищеца е да установи предварителното
предоставяне на формуляра и разясняването на условията по заема. Доколкото не
са ангажирани други доказателства извън самия договор, съдът намира, че не е
налице установяване от ищеца индивидуално договаряне, поради което са налице
предпоставки за преценка неравноправността на посочените клаузи от договора.
Дори и да се приеме, че е налице индивидуално уговаряне поради декларираното от
потребителя съгласие и предварително запознаване с европейския стандартен
формуляр, то отново съдът би следвало да подложи клаузите от договора на
преценка служебно за съответствие и с добрите нрави и закона по арг. от чл.26,
ал.1 ЗЗД.
Уговорената в
чл.5 от договора неустойка по своя характер е санкционна - за неизпълнение
задължение по договора. Предвидена е да се разсрочи и добави към погасителните
вноски, като така става добавка към възнаградителната лихва на заемодателя.
Изискването на обезпечение на задължението по договора в 3 –дневен срок от
сключването му с банкова гаранция в същия размер или поемане на поръчителство
от физическо лице, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни
затруднения за изпълнението им, противоречи на принципа на добросъвестността и
цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката. Това води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, като задължава последния при неизпълнение на неговите задължения
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка - чл.143, т.5 ЗЗП.
Съдът намира
за неоснователна и претенцията на ищеца за сумата от 353,52 лв., представляваща
такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на заема поради
нейната неравноправност. Същата
противоречи на разпоредбата на чл.10а ЗПК, забраняваща заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Тази такса е начислена едва с договора –чл.1, ал.3, след като заемът вече е
отпуснат, като е във фиксиран размер –
353,52 лв. или малко над 1/3 от размера на заема, като липсва каквато и да е
еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя.
С оглед частичната недействителност на
сключения договор по отношение на
претенцията на неустойка за непредставяне на обезпечение и на претенцията за
такса за експресно разглеждане, то ответникът дължи връщане на останалите
дължими суми по договора за кредит. Недействителността на отделни клаузи от
договора за кредит не води до недействителност на целия договор.
Тъй като
дължимите вноски са падежирали към датата на подаване заявлението за издаване
заповед за изпълнение, се установява дължимостта на вземанията на ищеца за
главница договорна лихва и лихва за забава върху непогасената главница. Относно
размера на същите съгласно Приложение №1 към заключението на изслушаната по
делото ССчЕ , където е показано в табличен вид начислените суми за ищеца и извършените
от ищеца плащания за процесния период от подписване на договора до датата на
цесията, ответникът е направил по договора плащания в общ размер от 100 лв., с
които е погасил 11,62 лв. лихва, 44,19 лв. неустойка, 44,19 лв. такса експресно
разглеждане. С оглед недължимостта на суми за неустойка и такса за експресно
разглеждане следва да се приеме, че с така извършеното плащане в размер на 100
лв ответникът е погасил сума за дължима лихва от 30,22 лв от първа вноска на
14.09.2018г. и част от сума за дължима главница от 69,78 лв от първа вноска на
14.09.2018г. Или с оглед така извършеното плащане искът за главница е
основателен до размера на 830,22 лв, искът за дължима договорна лихва е
основателен до размера от 127,55 лв и за периода от 14.10.2018г. до
12.05.2019г. Размерът на дължимата лихва за забава върху непогасената главница
за периода 13.05.2019г. – 28.01.2020г. съдът определи чрез използване на
общодостъпен интернет калкулатор на 60,19 лв. Съгласно диспозитивното начало в
гражданския процес следва да се присъди лихва за забава в претендирания от
заявителя по – малък размер от 52,74 лв.
Съгласно
дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 г., в полза на ищеца следва да се
присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно на уважената част от
исковете възлизат общо на 63,33 лева.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски за заплатена държавна такса,
депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част
от исковете. С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се определи и
юрисконсултско възнаграждание в размер на 100 лева съобразно фактическата и
правна сложност на делото. Вследствие на изложеното, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в размер на
319,33 лв., съразмерно на уважената
част от исковете.
Мотивиран от
изложеното съдът
РЕШИ
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „*** „ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***следните суми
по по Договор за паричен заем №5461560 от 15.08.2018 г., сключен от С.Г.Н. с ***ЕИК
***, вземането по който е прехвърлено в полза на „***” ЕООД по силата на
Приложение №1 от 01.07.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.12.2016 г. между ***ЕИК *** и „***” ООД, ЕИК ***, а
именно :
- сумата 830,22
лева / осемстотин и тридесет лева и 22 стотинки /- главница, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК -06.02.2020г., до окончателното изплащане на дължимите суми, като отхвърля
иска за главница за разликата над уважения размер от 830,22 лева до
претендирания размер от 900 лева ;
- сумата от 127,55
лева / сто двадесет и седем лева и 55 стотинки/ – договорна лихва за периода от
14.10.2018 г. до 12.05.2019 г., като отхвърля иска за разликата над уважения
размер от 127,55 лева до претендирания размер от 146, 15 лева и за периода от
14.09.2018г. до 13.10.2018г. и
- сумата от 52,74
лева / петдесет и два лева и 74 стотинки /
- лихва за забава върху непогасената главница за периода от 13.05.2019г.
до 28.01.2020г.,
за които суми
по ч. гр. д. № 223 по описа на ДРС за 2020 година е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, на осн. чл. 422 ГПК
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 ГПК за
приемане на установено в отношенията между страните, че С.Г.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „*** „ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***сумата
в размер на 353,52 лева / триста петдесет и три лева и 52 стотинки /,
представляваща такса за експресно разглеждане на документи.
ОСЪЖДА С.Г.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
НА „*** „ ЕООД, ЕИК ***, седалище
и адрес на управление: ***сумата в размер на 63,33 лева / шестдесет и три лева
и 33 стотинки /, представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 223/2020г.
на ДРС, съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 319,33 лева
/ триста и деветнадесет лева и 33 стотинки/, представляваща сторени от ищеца
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, съразмерно на уважената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........................