№ 33958
гр. София, 22.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110136844 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от В. Б. К. срещу „А1 България“ ЕАД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 31.10.2024 г.
от 10:20 ч., за когато да се призоват страните.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, като на ищеца се
връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове, както
следва: 1/ установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗП
за прогласяване на нищожност на клаузата от договора, предвиждаща едностранна
промяна на МАТ от страна на мобилния оператор чрез индексиране, респ. на самия
договор поради нищожността на клаузата и 2/ установителен иск по чл. 124 ГПК за
установяване недължимост на сумата от 311,35 лева, претендирана по три броя
фактури, издадени на 28.03.2024 г. по договор № ********** поради нищожността на
оспорената клауза за едностранна индексация. В условията на евентуалност на втория
предявен иск, е предявен иск по чл. 124 ГПК за недължимост на сумата от 311,35
лева, претендирана по три броя фактури, издадени на 28.03.2024 г. по договор №
********** поради разваляне на процесния договор от страна на потребителя,
дължащо се на съществено неизпълнение на договорните задължения от страна на
оператора.
1
Ищецът твърди, че е сключил с ответното дружество „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
Договор за електронни съобщителни услуги №********* от ********** г. за срок от
две години и съгласно него му били предоставени мобилни услуги и фиксиран
интернет. С анекс от ********* г. /Анекс I/ било продължено действието на договора в
частта му за мобилните услуги за период от още 2 години, считано от датата
********* г. Страните изменили съществените условия на договора, както било
посочено в Приложение №1 от ********* г. По силата на Анекс I операторът се
задължил да предостави на ищеца мобилни услуги с наименование на тарифния план
„*************“ срещу месечна абонаментна такса (МАТ) в размер на 33,99 лв. Сочи,
че на ***** г. между страните били подписани други два анекса. С единия (Анекс II)
се продължил срокът на предоставяния до момента съгласно първоначалните условия
по договора фиксиран интернет с още 2 години, като новият тарифен план бил
„***********“. С другия анекс от тази дата ***** г. (Анекс III) страните добавили към
договора допълнителна услуга - „Фиксиран интернет (************) в комбинация с
******** или мобилна услуга“ за срок от 2 години. Тарифният план на тази услуга бил
с наименование „*********“, като МАТ за услугата е 7,99 лв. при продължителност на
Анекс II за срок от 2 години от момента на инсталирането на устройството, което
позволявало ползване на услугата.
Излага, че със заявление за смяна на абонат вх.№ ************* г. и нарочен
анекс между страните за услугата *********, установена с Анекс III, била извършена
субективна и обективна новация, като досегашният титуляр В. К. бил заменен като
страна с представлявано от него юридическо лице, като срокът се е увеличил. Така,
ищецът останал титуляр по услугите, установени с Анекс I (за мобилни услуги U. S. P.
34 с изтичащ 2-годишен срок на 13.05.2025 г.) и с Анекс II (за фиксиран интернет
*********** с изтичащ 2-годишен срок на 18.11.2025 г.).
Твърди се, че на 21.02.2024 г., по време на действие на договора, ищецът получил
SMS съобщение от оператора, в който последният предупреждавал, че поради висо‐
ката инфлация и разходи, считано от 01.03.2024 г. операторът ще увеличи МАТ с
9,5%, който процент представлява средногодишния индекс на потребителските цени
на Националния статистически институт. Съдържал се и линк, който водил към уеб
страницата https:/**************, на която се съдържала допълнителна информация
от страна на оператора относно наложената индексация. На 27.02.2024 г. ищецът
отправил възражение до ответника, с което заявил, че счита волеизявлението на
оператора за нищожно, доколкото последният няма право едностранно да изменя
ценовите условия на договора. В допълнение ищецът поканил оператора да
преустанови претендирането на индексацията, като в противен случай ще счита
договора за развален. В отговор на възражението на ищеца представител на оператора
уведомил К., че възражението му е заведено като жалба с вх. №************ г., по
която операторът ще се произнесе в срок от тридесет календарни дни, за което ищецът
ще бъде уведомен чрез SMS. На 12.03.2024 г. чрез SMS ищецът получил отговор, с
който се потвърждавало намерението на оператора да изпълни предвидената
индексация.
Ето защо, на 15.03.2024 г. ищецът изпратил имейл до оператора, в който заявил,
че счита договора за развален и че в най-кратък срок ще потърси възможност за
прехвърляне на телефонния му номер към друг мобилен оператор. Поканил оператора
да му възстанови изцяло или пропорционално платените такси и други разходи, които
са направени от ищеца с оглед на пълния срок на договора. До ищеца било изпратено
съобщение, в което се сочело, че клаузата за индексиране на МАТ е включена в инди‐
видуалните договори (преди полето за подпис), и/или в приложимите Общи условия за
съответната услуга, които са неразделна част от всеки договор. Излагали се твърдения,
че операторът има право да променя месечната такса веднъж годишно, като я
2
индексира с обявения от Националния статистически институт средногодишен индекс
на потребителските цени за предходната година. Ответникът уведомил ищеца, че
счита, че индексацията на месечните такси не представлява едностранна промяна на
договора и че предсрочно прекратяване е възможно само след заплащане на зало‐
жените в договора неустойки.
Твърди се, че на 05.04.2024 г. ищецът получил съобщение за издадена от
оператора фактура с № ********* от 04.04.2024 г., като срокът за заплащането й
изтичал на 19.04.20224 г. Фактурата била на стойност от 8,30 лв. (осем лева и тридесет
стотинки). Във фактурата, която отразява период на фактуриране от 03.03.2024 г. до
02.04.2024 г., бил добавен и един ред „Задължения за предишни плащания (вкл. ДДС)“,
които били на стойност от 311,35 лв. Във фактурата също било посочено, че „месеч‐
ните такси са актуализирани с обявения от НСИ средногодишен индекс на
потребителските цени за 2023 г., който е 9,5%. Промяната важи за всяка услуга и се
извършва съгласно договора и/или приложимите Общи условия. За повече ин‐
формация: www.**********“.
При извършена справка в профила на ищеца в платформата на оператора „Моят
А1“ установил, че ответникът е издал следните фактури:
Фактура № *********** от 28.03.2024 г. по договор № ********** на стойност
от 131,39 лв. (сто тридесет и един лева и тридесет и девет стотинки);
Фактура № ************** от 28.03.2024 г. по договор № ********** на
стойност от 90 лв. (деветдесет лева);
Фактура № *************** от 28.03.2024 г. по договор № ********** на
стойност от 89,96 лв. (осемдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки).
Общата сума по трите фактури възлиза на 311,35 лева, която ищецът отрича като
дължима.
Сочи, че в т. 8 с наименование „ДРУГИ“ от Приложение 1 към Анекс I, в т. 9 със
същото наименование „ДРУГИ“ от Приложение 1 към Анекс II и в т. 23. 2. от Общите
условия към договора се съдържат клаузи със сходни текстове, които регламентират
правото на оператора за едностранна промяна на МАТ чрез нейното индексиране.
Сочи, че по този начин за оператора е предвидена изначална възможност за
увеличаване на МАТ за предоставяните услуги. Процентът на увеличение се обвързвал
с даден средногодишен индекс на потребителските цени. В същото време, в общите
условия не била включена реципрочната възможност за намаляване на МАТ в
съответствие с определената методика на индексация или възможност на потребителя
да се откаже от договора, без да дължи неустойки.
Намира, че така уговореното е във вреда на потребителя и не отговаря на
изискването за добросъвестност, което води до значително неравновесие между
правата и задълженията на оператора и ищеца и е налице нищожност на основание чл.
143, ал. 1 от ЗЗП. Допълнително посочените текстове счита, че водят до нищожност и
на основание чл. 143, ал. 2, т. 13 от ЗЗП, доколкото операторът е предвидил
възможност за значително завишаване на изначално договорените при сключването на
договора цени, без ищецът да разполага с право в този случай да се откаже от
договора. Позовава се на практика на Съда на ЕС и ВКС в сходни казуси.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените
искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор, ответникът оспорва основателността на предявените
искове. По отношение на ползваната услуга с номер ************, прекратена на
28.03.2024 г. поради пренасяне на номера при друг оператор и мрежа, сочи, че
действително между страните бил налице Договор №********* от ********* г. с
3
Приложение №1 към него от същата дата ********* г., с който А1 предоставило
електронно съобщителни услуги на ищеца срещу възнаграждение. Услугите
представлявали мобилна услуга за номер ************ по тарифен план U. S. P. 34 с
месечна такса 33,99 лв. с ДДС със срок на ползване съгласно т.6.2 и т. 6.3 от
Приложение №1 за 24 месеца - от ********* г. до 13.05.2025 г. В цитираното
приложение сочи, че в т. 8 от него е предвидена клаузата за индексиране на месечните
такси за услугата, като съответната клауза е идентична и е налична в чл. 23.2 от
Общите условия за мобилни услуги, приложими съгласно т. 4.8 от Приложение
№1/********* г. В тази връзка сочи, че представените от ищеца документи за
въпросния номер от 2021 г. не са приложими, относими и не са действащи между
страните по отношение твърдяната индексация за 2024 г. Твърди, че мобилната услуга
е била индексирана съгласно предвиденото в договора и съгласно изпратеното кратко
текстово съобщение до ищеца през м. март 2024 г. с 9,5%, което е обявения от НСИ
средногодишен ИПЦ за предходната 2023 г. Сочи, че на 27.03.2024 г. ищецът е подал
заявление за преносимост на мобилния си номер към мрежата на „Йеттел България“
ЕАД, поради което номерът бил пренесен на 28.03.2024 г. от А1 в мрежата на друг
оператор, поради което настъпило прекратяване на договора на ищеца с А1. Твърди се,
че съгласно чл. 33, ал. 7 от Функционалните спецификации за осъществяване на
преносимост на национално значими номера от ННП, приети от КРС (ДВ бр. 101, от
3.12.2021 г.), с реалното пренасяне на номера в друг оператор настъпва прекратяване
на текущия договор на абоната с даряващия оператор, какъвто в случая е А1.
С оглед предсрочното прекратяване на договора на ищеца за мобилната услуга
били начислени неустойки от страна на А1 на основание т. 7 от Приложение №
1/********* г., за които са издадени три фактури на обща стойност 311,35 лв., както
следва:
- фактура № ***********/28.03.2024 г. неустойки - трите месечни такси - в
размер 131,39 лв.;
- фактура № ************/28.03.2024 г. - неустойки — отстъпки от цената на
услугите до края на срока на договора - 90.00 лв.;
- Фактура № ************/28.03.2024 г. — неустойки - отстъпки от цената на
закупеното устройство - 89,96 лв.
Сочи, че съгласно клаузите на договора - т. 7 от Приложение №1/13.05.2024 г. при
предсрочно прекратяване на договора се дължат изрично цитираните в договора
неустойки. В случая договорът е бил със срок до 13.05.2025 г., като същият е
прекратен на 28.03.2024 г., т.е. преди изтичане на срока му. Ето защо намира, че
начислените неустойки в размер на 311,35 лв. по горепосочените фактури са
основателни и дължими от ищеца.
Излага съображения, че клаузите за индексация на месечната такса по договорите
на А1 е законосъобразни и равноправни, като не противоречат на българското и
европейското законодателство. Намира, че процесната клауза е надлежно формулирана
в договорите и ОУ на абонатите, по ясен и прозрачен начин, като реферирала към
официален и леснодостъпен ценови потребителски индекс, приеман и публикуван от
национален орган. Според процесния текст, А1 има право да променя МАТ веднъж
годишно, като я индексира с обявения от Националния статистически институт (НСИ)
средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година, ако същият е
равен или по-голям от 1%. Ето защо сочи, че съгласно уговореното в клаузата по
договора и ОУ, месечната такса на абоната за посочената мобилна услуга и фиксирана
услуга *********** са били индексирани през 2024 г. с ИПЦ за предходната 2023 г. -
9,5%. Позовава се на практика на Съда на ЕС. Излага подробни съображения, че
клаузата за индексация не нарушава Закона за защита на потребителите, като същата
4
не е неравноправна. Сочи, че законът за защита на потребителите, който определя
видовете неравноправни клаузи в чл. 143, изрично изключва клаузата за индексация от
техния обхват, като се позовава на разпоредбата на чл. 144, ал. 4 ЗЗП. С отговора на
исковата молба се прави и сравнителен анализ на практиката за индексация на
мобилни оператори, действащи в останалите страни – членки на ЕС.
Противопоставя се освен това на ищцовото твърдение, че клаузата за индексация е
неравноправна, тъй като е предвидена единствено възможност за нарастване на
цената. Счита, че така формулирана, клаузата слага ограничения за оператора, тъй като
при инфлационен индекс под 1% спрямо предходната година, операторът се е
ангажирал да не изменя ценовите условия по договора, което гарантира сигурност на
абонатите, че до определени икономически условия А1 приема за своя сметка
увеличените вследствие на годишната инфлация цени.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
По иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗП:
В тежест на ищеца по предявения установителен иск за прогласяване на
нищожност на клаузата от договора, предвиждаща едностранна промяна на МАТ от
страна на мобилния оператор чрез индексиране, респ. на самия договор поради
нищожността на клаузата е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че
между него и ответника е възникнало облигационно отношение по процесния договор,
както и че са налице твърдените основания за недействителност на клаузите за
индексиране на МАТ, респ. на самия договора.
По главния и евентуален иск по чл. 124 ГПК:
В тежест на ищеца по предявения установителен иск за недължимост на сумата
от 311,35 лева е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че
сумата се претендира от ответника по процесните три броя фактури, издадени на
28.03.2024 г. по договор № **********, като същата е недължима поради
нищожността на оспорената клауза за едностранна индексация, а в условията на
евентуалност - поради разваляне на процесния договор от страна на потребителя,
дължащо се на съществено неизпълнение на договорните задължения от страна на
оператора.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване на процесната сума.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите: че са страни по процесния договор за
мобилни услуги с посоченото съдържание, както и че ответникът претендира от ищеца
сумата от 311,35 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за услуги и начислена в процесните три броя фактури, издадени на 28.03.2024
г. по договор № **********.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5