Р Е Ш Е Н И Е
10.08.2021 год.
Номер 260077 Година 2021 Град
Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи състав
На 29 (двадесет и девети) август Година 2021
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Женя Проданова,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АНД
дело номер 334 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от „***“ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от Н.
С.Ч. – управител, чрез пълномощник адв.С.Т. от ШАК срещу НП №27-0001151/18.09.2020
г. издадено от директора на Дирекция“Инспекция по труда“-гр.Шумен.
В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на НП, като издадено при съществени процесуални нарушения и при
необосновано и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се че жалбоподателя
не е адресат на нарушението и дори
такова да било извършено то същото е маловажен случай и административнонаказващия орган е следвало
да приложи разпоредбата на чл.415в от КТ.
Поради изложеното се иска от съда наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, алтернативно изменено, като бъде
приложена разпоредбата на чл.415в от КТ и на жалбоподателя да бъде наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер предвиден в тази
разпоредба.
В съдебно заседание не се явява
представител на жалбоподателя.
Процесуалният представител на въззиваемата страна –Дирекция
”ИТ”-Шумен счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и
правилно и моли съда да бъде потвърдено изцяло. Подробно излага мотивите си в
представените писмени бележки.
Съдът,
като обсъди материалите по приложените административнонаказателни преписки и
събраните по тях, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от
фактическа страна следното:
При извършена проверка на
21.07.2020 г. по спазване на трудовото законодателство на жалбоподателя от
служители на Д“ИТ“, гр.Шумен – свидетелите С.Т. и П.С. установили, че на 26.06.2020 г. работодателя „***“ООД, ЕИК **** в обект
– строеж „Преустройство и въвеждане на мерки за енергийна ефективност на
сградата на ОУ“Св.Св.Кирил и Методий“-кв.15, с.***, ул.“***“№*** с възложител
Община Върбица и изпълнител-строител жалбоподателя е допуснал „общ работник
строителство сгради“ К. Д. М. до самостоятелна работа без да му е проведен
инструктаж на работното място по установения ред с необходимата продължителност
непосредствено след постъпването му на работа на описания строеж. С което жалбоподателя-работодател не е изпълнил
задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Предвид
установеното нарушение при извършената проверка
на жалбоподателя е съставен АУАН за извършено нарушение по чл.281, ал.5 от КТ и чл.13, ал.1 от НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, връчен
на нарушителя. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което за посоченото административно нарушение на жалбоподателя
е наложено административно наказание на осн.чл.413, ал.2 от КТ „имуществена
санкция“ в размер на 1800.00 лв.
При така установените фактически
положения, съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което са издадено атакуваното
НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването му.
Ето защо, същата е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
Въз основа на извършена служебна
проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление
не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на
последното.
Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни органи по
смисъла на чл. 416 от КТ. При съставянето на акта
и издаването на наказателното
постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.
Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за
преценка на възраженията и представените по тях доказателства.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следното:
От събраните по делото гласни и писмени доказателства по несъмнен начин се
установи, че между жалбоподателя, в качеството му на работодател и лицето К.Д.М.
е сключен трудов договор №76 от 25.06.2020 г. по силата на който е възникнало
трудово правоотношение помежду им. Работникът К. М. е постъпил на работа на 26.06.2020 г. и при
започване на работа на строежа не е проведен
инструктаж по безопасност и здраве при работа на работното място. Съгласно чл. 13, ал.1 от НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009
г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд: инструктажът на работното място е практическо запознаване
на работника или служителя с конкретните изисквания за безопасното изпълнение на
трудовата дейност и се провежда на работното място, преди да му бъде възложена самостоятелна
работа. Като не е провел такъв инструктаж на работното
място на работника преди да му е възложена самостоятелна работа по безопасност
и здраве при работа, жалбоподателя е осъществил от обективна страна състав на
административно нарушение по чл.
281, ал.5 от КТ и чл.
13, ал. 1 от НАРЕДБА № РД-07-2 от
16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
Предвид обстоятелството, че нарушението е извършено от юридическо лице,
които съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН носят обективна, безвиновна отговорност, е безпредметно да се
обсъжда субективната страна на извършеното административно нарушение.
Съдът
счита, че в случая не е налице маловажен случай на административно нарушение по
смисъла на чл. 415в, ал.
1 КТ, доколкото не са налице предвидените две предпоставки, посочени
в нормата на чл. 415в, ал.
1 КТ – нарушението да е отстранено веднага след установяването му и
да не са настъпили вредни последици за работника. Съставът на
административното нарушение не изисква настъпването на съставомерни последици и
според настоящия състав не може да се квалифицира, като маловажен случа,
предвид конкретно охраняваните обществени отношения – опазване на живота и
здравето на работещите и то при изпълнение на строителни работи с повишена
степен на опасност. Освен това при проверката са установени и множество други
нарушения на КТ от страна на жалбоподателя, поради което съдът счита за висока,
освен обществената опасност на деянието и обществената опасност на дееца.
С
оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно административно-наказващият
орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното
нарушение.
Наложеното наказание на
жалбоподателя е в границите на предвиденото за съответното нарушение в чл. 413,
ал.2 от КТ. Наложеното наказание е съобразено с всички смекчаващи /отстраняване
на нарушението в кратък срок/ и отегчаващи отговорността обстоятелства /установени
други нарушения на КТ при проверката, високата обществена опасност на деянието/
с оглед на което съдът прие, че преценката на административно-наказващият орган
е справедлива.
По изложените съображения, съдът
счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143,
ал.1 от АПК, че въззиваемата страна има право на разноски в размер на 150.00
лв. /чл.22ж, т.2 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ/ и искането следва
да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО НП №27-0001151/18.09.2020 г. издадено от директора на
Дирекция“Инспекция по труда“-гр.Шумен, с което на „***“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано по закон от Н. С. Ч. – управител, за нарушение по чл. 281, ал.5 от КТ и чл.
13, ал. 1 от НАРЕДБА № РД-07-2 от
16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд и
на основание чл.413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание ”Имуществена
санкция” в размер на 1 800.00 лева.
ОСЪЖДА „***“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано по закон от Н. С. Ч. – управител да заплати на Дирекция“Инспекция по
труда“-гр.Шумен, с адрес гр.Шумен, бул.“Съединение“№30, направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв./сто и петдесет лева/.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в
НПК.
Районен
съдия: