Мотиви по Н.О.Х.Д.№2727/2016г. по описа на СРС, НО, 5-ти състав
Софийска
градска прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №ЗМ
2833/15г. по описа на 06 РУ ”П” СДВР (пр.пр.№20198/2015г.
по описа на СГП) срещу М.Е.К. за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1 и
пр.2, вр. чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“ от НК.
Срещу подсъдимия М.Е.К. е повдигнато обвинение за това,
че на 15.09.2015г. около 12.00 часа в гр.С., ул.“*****” в близост до №** на
стъпалата, водещи в посока ж.к.„Л.“ отнел чужда движима вещ - дамска чанта
марка „Зара” на стойност 72.00лв. /седемдесет и два лева/, мобилен телефон „Самсунг Галакси СЗ Нео” на
стойност 217.00лв. /двеста и седемнадесет лева/, мобилен телефон „Айфон 6 Голд” на стойност
910.00лв. /деветстотин и десет лева/, мобилен телефон „Нокиа
515 дуал сим” на стойност
154.00лв. /сто петдесет и четири лева/, ключ за лек автомобил „Шкода Фабия” на стойност 70.00лв. /седемдесет лева/, връзка с три
броя ключове на обща стойност 6.30лв. /шест лева и тридесет стотинки/, кожен
портфейл марка „Гес” на стойност 21.00лв. /двадесет и
един лева/, сумата от 30.00лв. /тридесет лева/, два броя чип за достъп на
стойност 5.60лв. /пет лева и шестдесет стотинки/, несесер марка „Бершка” на стойност 24.00лв. /двадесет и четири лева/,
кожен визитник марка „Ензо Нори” на стойност 20.00лв. /двадесет лева/ и всичко на обща
стойност 1529.90лв. /хиляда петстотин двадесет и девет лева и деветдесет
стотинки/, от владението на П.Л.Ч. - Б. с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила - била ударена в задната лява част на
торса, където усетила силна болка, като в същото време К. силно дръпнал дамската й чанта от лявата ръка, в резултат на
което Б. се обърнала с лице към него и от инерцията на дърпането направила
няколко крачки надолу по стълбите, залитнала напред и паднала на пътечката до
стълбите като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, след като К. бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на „Лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан повече от два
пъти - пет пъти на „Лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ
характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66 от НК, а именно:
- по НОХД№5470/2011г. по
описа СГС, НО, в сила от 12.10.2012г., с което му е наложено наказание 3 /три/
години и 6 /шест/ месеца „Лишаване от свобода“;
- по НОХД№12814/2009г. по
описа на СРС, в сила от 05.07.2009г., с което му е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 1 /една/ година;
- по НОХД№2780/2008г. по
описа на СГС в сила от 18.12.2008г., с което му е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 1 /една/ година;
- по НОХД№226/2007г. по
описа СГС, НО в сила от 09.06.2008г., с което му е наложено наказание 3 /три/
години и 6 /шест/ месеца „Лишаване от свобода“;
- по НОХД№И-2277/2006г. по
описа на СРС, в сила от 24.08.2006г., с което му е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца.
В хода на
съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото
обвинение със същата фактическа обстановка и правна квалификация като
изложените в обвинителния акт. СГП счита, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин
от събраните по делото писмени и гласни доказателства - показанията на
свидетелите, заключенията на експертизите, протокола за извършено разпознаване
на подсъдимия от пострадалото лице. Предлага при индивидуализиране на
наказателната отговорност на подсъдимия К., съдът да му наложи наказание „Лишаване от
свобода“ при условията на чл.58а от НК при превес на отегчаващите вината
обстоятелства. В този смисъл за справедливо намира наказание над средния
размер, предвиден в закона, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“
режим на изтърпяване в затвор. Моли да бъде приспаднат срока на предварителното
задържане. Намира приетия за съвместно разглеждане гр.иск за основателен,
поради което и пледира съда да го уважи изцяло.
Конституираната
в процеса като гр.ищец пострадала П.Б. моли за репариране стойността на
отнетите й от подсъдимия К. вещи.
Надлежно
назначеният служебен защитник на подсъдимия от досъдебното производство - адв.Д. подкрепя становището на подзащитния
си за протичане производството по реда на чл.371, т.2 от НПК. В защитната си
реч моли, ако съдът прецени, че подзащитният му К.
е реализирал вмененото му престъпление, при постановяване на присъдата и определяне размера на
наказанието, да вземе предвид изразеното признание на фактите. Предвид това,
намира като справедливо наказанието да бъде определено при условията на привилигированата разпоредба на чл.55 от НК. Настоява
деянието на подзащитния му да не се отличава със
значителна степен на обществена опасност, тъй като не е предварително планирано
и не е довело до значителни вредоносни последици спрямо пострадалата. Намира твърдяните от Б. травматични увреждания да не са прикрепени
с писмени доказателства.
Подсъдимият М.Е.К. не дава обяснения по
повдигнатото срещу него обвинение в съдебно заседание. Направил е изрично
искане за протичане съдебното производство по реда на гл.27 /двадесет и седем/,
и по-точно при прилагане нормата на чл.371, т.2 от НПК. Признава изцяло
фактите, така както са отразени от СГП в обвинителния акт като запознат с
правните последици на това особено производство, отказва да се събират други
доказателства досежно фактическата обстановка,
изложена в него. С оглед на това, съдът, след като установи, че самопризнанието
му се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви, че
няма да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, на основание чл.372, ал.4 от НПК. В правото си на лична
защита подсъдимият К. изразява съжаление за случилото се като в
предоставената му последна дума моли за налагане на по-ниско по размер
наказание.
СЪДЪТ след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият М.Е.К. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, с адрес по местоживеене:****, неженен, със
средно образование, безработен, с ЕГН:**********, осъждан. За подсъдимия не са приложени характеристични данни в хода на досъдебното производство.
На 15.09.2015г. около 12.00 часа свидетелката П.Л.Ч.-Б. излязла от офиса на „К.М.М.Г.“, находящ се в гр.С., ул.“*****“
№** и тръгнала пеша посока ж.к.“Л.“ като се движела през гората. Същата
пресякла ж.п линията и започнала да изкачва намиращите се пред нея стъпала. Когато й
оставали да изкачи последните четири-пет стъпала,
пострадалата усетила
силна болка в областта на кръста от удар. В същото време подсъдимият К. хванал дамската й чанта, която
държала с лявата си ръка и силно я дърпал. В резултат на дърпането свидетелката
се обърнала лице в лице с К. и от
инерцията на дърпането слязла няколко стъпала надолу, залитнала и паднала на
стълбите странично на лявата си страна. Чантата останала в дясната ръка на
подсъдимия, който се затичал надолу по стълбите в посоката, от която дошла
свидетелката, завил към гората. При бягството си от местопрестъплението
подсъдимият изпуснал блуза с дълъг ръкав с бежаво-черни шарки отпред, с черен гръб и черни ръкави,
която била иззета с протокол за оглед на местопроизшествие от 15.09.2015г.
Св.Б. възприела лицевите
характеристики на К. като по-късно
при извършено на 04.12.2015г. разпознаване разпознала в него извършителя на
престъплението спрямо себе си.
Така описаното престъпление
било извършено от К. след като бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода“ не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е
бил осъждан повече от два пъти - пет пъти на „Лишаване от свобода“ за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК, а именно:
- по НОХД№5470/2011г. по
описа СГС, НО, в сила от 12.10.2012г., с което му е наложено наказание 3 /три/
години и 6 /шест/ месеца „Лишаване от свобода“;
- по НОХД№12814/2009г. по
описа на СРС, в сила от 05.07.2009г., с което му е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 1 /една/ година;
- по НОХД№2780/2008г. по
описа на СГС в сила от 18.12.2008г., с което му е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 1 /една/ година;
- по НОХД№226/2007г. по
описа СГС, НО в сила от 09.06.2008г., с което му е наложено наказание 3 /три/
години и 6 /шест/ месеца „Лишаване от свобода“;
- по НОХД№И-2277/2006г. по
описа на СРС, в сила от 24.08.2006г., с което му е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца.
Видно от заключението на
назначената в досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, общата
стойност на дамската чанта марка „Зара”, мобилен телефон „Самсунг Галакси СЗ Нео”, мобилен
телефон „Айфон 6 Голд”,
мобилен телефон „Нокиа 515 дуал
сим”, ключ за лек автомобил „Шкода Фабия”, връзка с три броя ключове, кожен портфейл марка „Гес”, сумата от 30 лева, два броя чип за достъп на
стойност, несесер марка „Бершка”, кожен визитник марка „Ензо Нори” е 1529,90лв. /хиляда петстотин двадесет и
девет лева и деветдесет стотинки/.
По
доказателствата:
Така
изяснената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена въз
основа на следните гласни доказателства, инкорпорирани в процеса посредством
направеното от подсъдимия К. самопризнание
по реда на чл.371, т.2 от НПК пред съда, както и чрез показанията на
пострадалата П.Л.Ч.-Б.
(л.24, л.25 и л.42 от досъдебното производство).
Предвид характера на
извършване на престъплението и липсата на други свидетели на извършването му,
логична е и липсата на други гласни доказателствени
средства в подкрепа тезата на П.Ч.-Б.. Въпреки това изложеното от нея не страда от
непоследователност, еднозначност и нелогичност. Такива не биха могли на
собствено основание да бъдат изведени от качеството на гр.ищец на св.Б.. Ето
защо съставът на първоинстанционния съд няма
основания да се съмнява в добросъвестността на изложеното от пострадалата. На
първо място показанията й, въз основа на които съдът изгради горната фактология, се съотнасят с направеното признание на фактите
от страна на подсъдимия, а на следващо кореспондират и с отразеното в протокола
за разпознаване, протокола за оглед на местопроизшествие.
Не може да се
игнорира и обстоятелството, че показанията на свидетелката са дадени в
сравнително най-близък времеви отрязък от извършване на деянието, когато
спомените за случилото се са най-ярки, а възможността от привнасяне на други
факти – най-малка. В този смисъл показанията на св.Б. са изключително детайлни,
подредени и поради това кредитируеми и поставими в основата на изводите на съда за участие на
подсъдимия К. във вмененото му
престъпление.
Настоящият
съдебен състав не намира основания да сподели виждането за некредитируемост
на първоначални протокол за разпит на св.Б., в който пострадалата е дала не
само пълно описание на времето, мястото на извършване на престъплението спрямо
нея, но и на извършителя му – в лицето на подсъдимия К.. В този смисъл безспорно се касае за първоначално действие по
разследване /чл.194, ал.4 от НПК/, което съгласно новелата на чл.212, ал.2 от НПК може да бъде извършено и от полицейски орган. Дори обаче и да бъде игнорира
процесуалната му стойност, последващите два разпита
са в достатъчна степен обосноваващи извода за извършване на престъплението от
страна на подсъдимия К..
Не са напълно
встрани от доказателствената съвкупност и показанията
на св.Т.Я. (л.30-31 от
досъдебното производство) и
С.З. (л.30-31 от
досъдебното производство),
които ведно с приобщените по делото разпечатки от мобилните оператори също,
макар и по косвен начин, насочват към начина на отчуждаване на отнетия по-рано
от св.Б. мобилен телефон.
Като
допринасящо за изясняване авторството на процесното
деяние, градският съд намира и удостовереното посредством протокола за
разпознаване на лице от 04.12.15г. процесуално-следствено действие (л.26-27 от
досъдебното производство), видно от съдържанието на което пострадалата П.Л.Ч.-Б.
категорично е разпознала в К. лицето, което е отнело, използвайки
сила, инкриминираните от обвинението нейни вещи. При това разпознаване са
спазени условията и процедурата за провеждането му, установени в чл.169 и сл.
от НПК. На осн. чл.170 от НПК непосредствено преди
самото разпознаване е извършен разпит на пострадалото лице, приключил в час,
предхождащ самото разпознаване. По време на него пострадалата е посочила
извършителя на престъплението спрямо нея по идентични с тези на К. признаци. Разпознаването е извършено
в присъствието на две поемни лица, които са
удостоверили с подписите си законосъобразното провеждане и резултатите от това
процесуално-следствено действие, които освен това са и надлежно разпитани – св.Г.Г. (л.28
от досъдебното производство) и
св.Г.И. (л.29 от
досъдебното производство).
Подсъдимият К. е представен за
разпознаване заедно с още три други лица със сходна визия, онагледено със снимки, което
потвърждава неговата доказателствена стойност и
липсата на основания за допуснати процесуални нарушения при изготвянето му. В
този смисъл, не биха могли да бъдат възприети като некредитируеми
показанията на двете поемни лица само заради
идентичността им, тъй като в случая отразяват напълно вярно извършените
процесуално-следствени действия от разследващите, съмнения в каквато насока
липсват по делото.
Самопризнанието
на подсъдимия К., дадено пред съда,
при спазването на предвидените в чл.10-20 от НПК принципи, кореспондира със
съдържанието на протокола за оглед на местопроизшествие (л.22-23 от досъдебното производство), с който е приобщена
изпадналата блуза от подсъдимия, която на още едно основание го свързва с
местопрестъплението.
Констатация за обремененото
съдебно минало на подсъдимия съдът направи въз основа на приложените и приети
по делото като писмени доказателства - справка за съдимост (л.137-144 от
досъдебното производство), а също и инкорпорираната в хода на съдебното
следствие.
Съдът
кредитира като обосновано и обективно заключението на извършената
съдебно-оценителна експертиза (л.53-57 от досъдебното производство), съгласно
която общата стойност на инкриминираните вещи е 1529,90лв. /хиляда петстотин двадесет и девет лева и деветдесет стотинки/.
С оглед безпротиворечивостта на доказателствения
материал по-подробното му обсъждане е ненужно – арг.
от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК (в тази връзка вж. и чл.373, ал.3 от НПК,
съгласно която разпоредба съдът в мотивите на присъдата се позовава на
направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят).
На основата на
така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Подсъдимият М.Е.К. е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл.199, ал.1, т.4, вр.
чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“от НК, тъй като на 15.09.2015г.
около 12.00 часа в гр.С., ул.“*****” в близост до №** на стъпалата, водещи в
посока ж.к.„Л.“ отнел чужда движима вещ - дамска чанта марка „Зара” на стойност
72.00лв. /седемдесет и два лева/, мобилен телефон „Самсунг
Галакси СЗ Нео” на стойност 217.00лв. /двеста и
седемнадесет лева/, мобилен телефон „Айфон 6 Голд” на стойност 910.00лв. /деветстотин и десет лева/,
мобилен телефон „Нокиа 515 дуал
сим” на стойност 154.00лв. /сто петдесет и четири
лева/, ключ за лек автомобил „Шкода Фабия” на стойност
70.00лв. /седемдесет лева/, връзка с три броя ключове на обща стойност 6.30лв.
/шест лева и тридесет стотинки/, кожен портфейл марка „Гес”
на стойност 21.00лв. /двадесет и един лева/, сумата от 30.00лв. /тридесет
лева/, два броя чип за достъп на стойност 5.60лв. /пет лева и шестдесет
стотинки/, несесер марка „Бершка” на стойност
24.00лв. /двадесет и четири лева/, кожен визитник
марка „Ензо Нори” на
стойност 20.00лв. /двадесет лева/ и всичко на обща стойност 1529.90лв. /хиляда
петстотин двадесет и девет лева и деветдесет стотинки/, от владението на П.Л.Ч.
- Б. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила -
била ударена в задната лява част на торса, където усетила силна болка, като в
същото време К. силно дръпнал
дамската й чанта от лявата ръка, в резултат на което Б. се обърнала с лице към
него и от инерцията на дърпането направила няколко крачки надолу по стълбите,
залитнала напред и паднала на пътечката до стълбите.
Непосредствен обект на престъпно деяние, за
което е повдигнато обвинение на К. са обществените отношения по
необезпокояваното осъществяване правото на собственост, владение или държане в
най-широк смисъл върху движими вещи, както и телесната неприкосновеност на
гражданите, доколкото тя се засяга с цел отнемане владението на дадена вещ.
Грабежът представлява отнемане на чужда движима вещ от другиго с цел да бъде
противозаконно присвоена, като се употреби за това сила или заплашване. То е
съставно престъпление и обхваща престъпните състави на кражбата и принудата.
Като елемент на престъплението грабеж, принудата върху личността на владелеца е
средство за отнемане на чуждата вещ. Тя трябва да бъде извършена, за да е
възможно отнемане на вещта. Между нея и отнемането трябва да има пряка причинна
връзка. За осъществяване на престъпното си намерение по отнемане на движимите
вещи, отнемащият по необходимост следва да използва сила и или заплашване,
посредством които да придобие фактическата власт върху инкриминираните вещи.
По смисъла на наказателното право насилието не е нещо друго, а физическа
принуда на едно лице върху друго. От своя страна, принудата представлява
налагането на една воля върху друга противостстояща й
воля. Употребата на сила като обективен признак на престъплението грабеж означава
физическо въздействие на дееца, насочено към преодоляване на реална или
възможна съпротива на друго лице.
В конкретния
казус безспорно процесните вещи са чужди движими вещи
по заложеното от законодателя определение в чл.110 от ЗС, за вземането на които
не е получено надлежно съгласие или разрешение от собственика им – в случая св.Ч.-Б..
Инкриминираните
вещи подсъдимият К. е отнел като е употребил принуда /сила/. По отношение
на пострадалата Ч.- Б. принудата има физически характер и се изразява в удар в
кръста, последвало от рязко дръпване с ръка на дамската чанта на Ч.-Б., в
резултат на което свидетелката е паднала по стълбите. Последователността на
действията на К. разкрива, че
упражнената сила е с цел да се отнеме вещта от свидетелката, т.е. тя обективно
улеснява посегателството върху правото на собственост и е послужила като
средство за осигуряване на собствено владение върху нея. Налице е прекъсване на
досегашната фактическа власт и установяване на трайна такава от страна на
дееца. Подсъдимият избягал от местопрестъплението с инкриминираните вещи,
поради което и съдът прецени, че в случая е налице довършено престъпление.
Между използваната противоправно принуда и прекъсването на фактическата власт
върху вещите, собственост на пострадалата Ч.-Б. е налице функционална връзка,
като силата е използвана с цел създаване на условия за отнемане на предмета на
престъпно посегателство.
В заключение изпълнението
на действията по отнемане на
движимата вещ и използваната принуда е реализирано от нападателя К., който пряко е участвал в изпълнителното деяние на престъплението.
Следва да се посочи, че
неправилно СГП е посочила като правна квалификация и пр.2 от чл.198, ал.1 от НК, отнасящо се до употребата и на заплаха, данни за каквато в случая няма.
Горното обаче не се отразява на крайния осъдителен извод за вмененото на К. престъпление, доколкото подсъдимият
се е защитавал срещу фактите, изложени в обвинителния акт. Нещо повече, факти,
реализирането на които същият призна в производството по чл.373, ал.2, вр. чл.371, т.2 от НПК.
Съдът намира,
че откъм субективна страна
подсъдимият М.К. е реализирал елементите, които правят деятелността
му престъпна по смисъла на чл.198, ал.1, пр.1 от НК.
Деянието е извършено виновно при условията на пряк умисъл – подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването им. (чл.11, ал.2, пр.1 от НК). Подсъдимият К. е наказателноотговорно
лице, без данни изключващи възможността му да носи наказателна отговорност или
такива, подлагащи на съмнение неговата вменяемост, въпреки липсата на
съдебно-психиатрична и психологична експертиза по делото. Интелектуалният
момент на умисъла на подсъдимия е включвал представите както, че процесните движими вещи – дамска чанта с намиращите се в
нея вещи се намират във владението на св.Ч.-Б., предвид местонахождението им /в
дамската чанта в ръката й/, че същите са чужди и не му се следват, така също и
че жертвата не е съгласна да ги предаде доброволно. Във волево отношение,
деецът е желаел да отнеме собствените на пострадалата движими вещи, чрез
употреба на принуда с цел сломяване на съпротивата на пострадалата.
От своя страна подсъдимият М.К.,
видно материалите по делото е извършил престъплението след като е след
като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода“ не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил
осъждан повече от два пъти - пет пъти на „Лишаване от свобода“ за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК, а именно:
- по НОХД№5470/2011г. по
описа СГС, НО, в сила от 12.10.2012г., с което му е наложено наказание 3 /три/
години и 6 /шест/ месеца „Лишаване от свобода“;
- по НОХД№12814/2009г. по описа
на СРС, в сила от 05.07.2009г., с което му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 /една/ година;
- по НОХД№2780/2008г. по
описа на СГС в сила от 18.12.2008г., с което му е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 1 /една/ година;
- по НОХД№226/2007г. по
описа СГС, НО в сила от 09.06.2008г., с което му е наложено наказание 3 /три/
години и 6 /шест/ месеца „Лишаване от свобода“;
- по НОХД№И-2277/2006г. по
описа на СРС, в сила от 24.08.2006г., с което му е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца.
Престъплението,
за което беше осъден подсъдимият К.
е осъществено преди изтичане на срока по чл.30, ал.1 от НК, което обосновава
правилната му правна квалификация в обвинителния акт по чл.29, ал.1, б.„а” и
б.„б” от НК.
С оглед
изложеното, съдът намира за доказано, че с горната си престъпна дейност
подсъдимият М.Е.К. съгласно чл.303,
ал.2 от НПК следва да бъде признат за виновен за извършеното от него
престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.
чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“от НК.
По
наказанието:
Съгласно
нормата на чл.58а, ал.1 от НК, при постановяване
на осъдителна присъда в случаите по чл.373, ал.2 от НПК, съдът определя
наказанието „Лишаване от свобода”, като се ръководи от разпоредбите на Общата
част на НК и намалява така определеното наказание с 1/3 /една трета/. В конкретния случай производството
пред първоинстанционния съд се разви именно по реда
на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК като
подсъдимият призна изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт като, доколкото същите се подкрепят еднозначно от останалите
доказателства по делото, съдът с нарочно определение постанови, че няма да
събира други доказателства, а ще се ползва от събраните в рамките на
досъдебното производство. В такъв случай съдът е задължен да приложи
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. На следващо място обаче нормата на
чл.58а, ал.4 от НК изисква в случаите, когато едновременно са налице
условията по ал.1 и условията на чл.55 от НК,
съдът да прилага само чл.55 от НК, ако е
по-благоприятен за дееца.
Както сега,
така и датата на извършване на деянието, нормата на чл.199, ал.1,
т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1, вр.
чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“от НК предвижда наказание „Лишаване от
свобода” от 5 /пет/ до
15 /петнадесет/ години. При индивидуализация на наказателната
отговорност на подсъдимия, съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства сравнително младата му възраст, съжалението за постъпката, а също и факта, че е безработен, макар
и да не бяха представени доказателства в такава насока, но това не беше оборено
и от страна на обвинителната власт. Към отегчаващите вината обстоятелства съдът причисли
останалите осъждания на лицето, различни от обосноваващите настоящата правна
квалификация, факта на безцеремонно и брутално извършване на грабежа в светлата
част от денонощието спрямо сама жена.
В тази насока на мисли
първостепенният съд счита, че в случая не могат да намерят приложение
разпоредбите на чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК. Това е така, защото съдът е задължен да приложи
чл.55, ал.1 от НК и да определи на подсъдимия в случая по-лекото по вид
наказание, само когато
направи фактическа
констатация, че са налице изключителни по своя характер смекчаващи
обстоятелства или че има многобройни смекчаващи обстоятелства, всяко от които
само за себе си не може да се оцени като изключително, на
следващо място - правен извод, че и
най-лекото наказание, предвидено в закона, е несъразмерно тежко, защото има значително
по-ниска степен на обществената
опасност на деянието и дееца от типичната за този вид престъпност с оглед конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението, особеностите на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Тези две условия са дадени в закона кумулативно. Те трябва да са налице
едновременно. В настоящия
случай, съдът, преценявайки
визираните по-горе смекчаващи вината обстоятелства, в никакъв случай не
би определил някое от тях като изключително или всички вкупом като
многобройни.
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че самопризнанието на подзащитния му следва да бъде отчетено като счекчаващо
вината обстоятелство, още повече, такова обосноваващо приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като противоречи
на задължителното тълкуване
в т.7 от
ТР № 1 от
06.04.2009 г. по т.д.№
1/2008г., ОСНК на ВКС. Не се касае до траен и продължителен акт, който да представлява елемент на цялостно,
обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението
и неговия извършител.
На следващо
място, макар и пострадалата да не е удостоверила по надлежния начин твърдяните от нея наранявания, последното също не може да
се третира в полза на подсъдимия. Касае се за няколко последователни действия
на привлеченото към отговорност лице /удар в задната лява част на торса, силно дърпане на дамската
чанта от лявата ръка/, довели като резултат до залитане и падане на
пострадалата по и след стълбите. Същите са били насочени единствено и само към
лишаване на Б. от владението върху чантата й, но нормалната житейска логика, от
която не би следвало да е лишен и подсъдимият, не може да не допусне, че при
тези му действия може да се стигне и до нараняване. Нещо повече на жена.
Като анализира
индивидуализиращите отговорността обстоятелства, предвид относителната тежест
на всяко едно и в тяхната съвкупност и спазвайки императивния характер на
нормата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът прие, че наказанието следва да бъде
определено към средния размер при условията на чл.373, ал.2, вр. чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2
от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК, а именно „Лишаване от
свобода” за срок от 6 /шест/ години и 9 /девет/ месеца. Намаляването на това
наказание с изискуемата 1/3 съобразно ал.1 на чл.58а от НК като „бонус” дава
като краен резултат налагане на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 /ЧЕТИРИ/ ГОДИНИ и 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА.
Предвид
императивния характер на разпоредбата на чл.61, т.2, вр.
чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, съдът постанови първоначален „строг” режим на изтърпяване
наказанието „Лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ години и 6 /шест/
месеца от подсъдимия К., което
следва да бъде в затворническото
заведение - затвор.
Съдът изпълни
служебното си задължение и на осн. чл.59, ал.1 от НК
приспадна времето, през което подсъдимия К.
е бил с МНО „Задържане под стража”, считано за времето от 05.12.2015г. до
24.03.2016г.
Градският съд
в този му състав е на становище, че така определеното на подсъдимия К. наказание ще окаже нужния възпиращ
ефект не само върху личността му, но и върху другите склонни да извършват този
вид престъпления лица, в каквато насока е и основния смисъл на генералната и
специална превенция по чл.36 от НК.
По отношение на предявения и
приет за съвместно разглеждане граждански
иск, настоящият състав е на следното становище:
Искът е с правно основание
чл.45 и сл. от Закона за задълженията и договорите (Попр. ДВ., бр.2 от
03.01.1950г., изм). Същият е приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес, предвид своевременното му подаване
лично лице, което твърди да е пострадало по смисъла на чл.74 от НПК и което
притежава процесуално-правните възможности за конституиране в процеса като
граждански ищец. С оглед съставомерността на
деянието по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1, вр.
чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“ от НК, съдът счете, че са доказани общите предпоставки
на отговорността по чл.45 от ЗЗД - вреда, противоправно
поведение (нарушен е запретът на нормата на чл.198,
ал.1, пр.1 от НК, вр. чл.45 от ЗЗД), причинна връзка
(увреждането на защитените от закона обществени отношения е в пряка причинна
връзка с деянието на подсъдимия К.) и вина, която, както беше изяснено по-горе, е във формата
на пряк умисъл. Налице са основания за ангажиране гражданската
отговорност на подсъдимия М.К., доколкото св.Б. е претърпяла имуществени
вреди от извършеното престъпно деяние, явяващо се деликтно
основание за присъждане на размера на тези вреди като негова последица, предвид
на което искът е основателен.
По отношение размера на приетия граждански иск, съдът счита, че искът следва да
бъде уважен изцяло, така както е предявен за сумата от 1529.90лв. /хиляда петстотин двадесет и девет лева и
деветдесет стотинки/. Горното
обстоятелство е категорично установено по делото, изследването на доказателствения материал по делото и направени изводи, въз
основа на него от страна на съда и експертното заключение на
съдебно-оценителната експертиза.
По разноските и веществените
доказателства:
С оглед конституирането на
граждански ищец и уважената в пълен размер гражданско-правна претенция, на осн. чл.45 от ЗЗД подсъдимият М.Е.К. беше осъден да заплати на П.Л.Ч.-Б. сумата от 1529.90лв. /хиляда петстотин
двадесет и девет лева и деветдесет стотинки/, представляваща обезщетение
за претърпените от нея имуществени вреди в резултат на престъплението.
С оглед изхода на делото и
на осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият К. беше осъден да заплати по сметка на МВР разноските в
досъдебното производство в размер на 166,41лв. /сто шестдесет и шест лева и
четиридесет и една стотинки/, в полза
на бюджета на съда по сметка СГС разноските в съдебното производство в размер
на 25.00лв. /двадесет и пет лева/, както и държавна такса в размер на 61,20лв.
/шестдесет и един лева и двадесет стотинки/ върху уважения размер на
гражданския иск.
Отделно от това на осн. чл.190, ал.2 от НПК и
чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
съдът осъди подсъдимия К. да заплати държавна
такса в размер на 10,00лв. /десет лева/ за служебно издаване на 2 изпълнителни
листа с оглед обезпечеване събирането на посочените
суми.
Вещественото
доказателство - блуза с дълъг ръкав с бежаво-черни
шарки отпред, с черен гръб и черни ръкави, запечатана в кафяв плик с картон
серия А 068991, иззета с протокол за оглед на местопроизшествие от
15.09.2015г., след влизане в сила на присъдата – следва да се върне на
подсъдимия, доколкото по делото е категорично установено, че при бягството му
от местопрестъплението е изпаднала от него.
Мотивиран от
горното, СЪДЪТ постанови присъдата
си с изложеното в нея съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................................