Р Е Ш Е Н И Е

№V-49                                                                  Година 2021, 05.07                             град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, V въззивен състав

На деветнадесети април, две хиляди и двадесет и първа година,

В публично заседание в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА

                                                               мл.с.Александър МУРТЕВ

 

Секретар  Т. Михова

като разгледа докладваното от съдията Вяра КАМБУРОВА

гражданско дело  номер 247 по описа за 2021 година

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК  и е  образувано  по две въззивни жалби, предявени от М.Н.М., ЕГН **********, чрез адв.Мариана Пушева - БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Генерал Гурко“ №18, ет.3  и от С.К.Р., ЕГН **********, чрез адв. Таня Илиева - БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Иван Богоров“ №1, ет.1, срещу Решение №260729 от 24.11.2020г. по гр.д.№9848/2019г. по описа на Районен съд– Бургас.

    С посоченото решение, съдът е отхвърлил предявения от М.Н.М., ЕГН ********** ***, против М.Ж.Г., ЕГН ********** ***, М.С.П., ЕГН ********** ***, и С.К.Р., ЕГН ********** ***, иск за делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.621.115.1.16 по КККР на гр. Бургас, с адрес ***4, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор: 07079.621.115, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ: 78,64 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 07079.621.115.1.15, 07079.621.115.1.14, под обекта – 07079.621.115.1.13, над обекта – няма, ведно с прилежащото избено помещение № 17  с площ от 5,59 кв.м., както и 4,878 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, който имот съгласно нотариален акт № 115, т. XVII, нот.д. № 5920/31.08.1995 г. на нотариус при БРС се състои от кухня, дневна с кът за хранене, спалня, баня с тоалетна, мокро помещение и три тераси.

  Със същото решение, съдът е допуснал извършването на съдебна делба между М.Н.М., М.Ж.Г., М.С.  и С.К.Р., по отношение на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор 07079.659.181  по КККР на гр. Бургас, с адрес ***, с площ от 267 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи на поземления имот: 07079.659.182, 07079.659.171, 07079.659.172, 07079.659.180, 07079.659.183, както и по отношение на построените в този имот сгради: сграда с идентификатор 07079.659.181.1  по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с адрес ***, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.659.181, със застроена площ: 58 кв.м., брой надземни етажи: 1, предназначение на сградата: жилищна сграда – еднофамилна, сграда с идентификатор 07079.659.181.2  по КККР на гр. Бургас, с адрес ***, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.659.181, със застроена площ: 6 кв.м., брой надземни етажи: 1, предназначение на сградата: друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор 07079.659.181.3  по КККР на гр. Бургас, с адрес ***, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.659.181, със застроена площ: 9 кв.м., брой надземни етажи: 1, предназначение на сградата: друг вид сграда за обитаване, при следните квоти: 5/18  ид.ч. за М.Н.М., 3/18  ид.ч. за М.Ж.Г., 5/18  ид.ч. за М.С.П., 5/18  ид.ч. за С.К.Р..

 

               С въззивна жалба вх.№275743 от 14.12.2020г., подадена от М.Н.М., чрез адв.Мариана Пушева - БАК, се изразява несъгласие с решението   на недвижим имот, представляващ  самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.621.115.1.16 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с адрес ***4.

             Жалбоподателката намира решението на първоинстанционния съд в обжалваната част за незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

              На първо място оспорва извода на съда, че процесният имот бил лична собственост на ответницата Г., на основание чл.23 от СК, поради закупуване на жилището  със  средства, дарени от нейните родители. Навежда доводи във връзка с трансформацията на лично имущество. Позовава се на ТР№5/2013г. на ОСГТК.

              Излага становище, че съгласно чл.19 от СК(отм.), действащ към момента на придобиване на процесния имот, вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежали на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. Посочва, че  тежестта на доказване била на съпруга, твърдящ трансформация на лични средства(доколкото съвместният принос се предполагал).

              Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели.

              Твърди се, че изводите на съда били в противоречие със събраните по делото доказателства, тъй като в производството по делото не се установил по категоричен начин произхода на средствата за закупуване на процесния имот.

              Навеждат се доводи за съществени процесуални нарушения при постановяване на решението. Излагат се аргументи, че първоинстанционният съд не изпълнил задължението си съгласно чл.146, ал.2 и ал.3 от ГПК. В подкрепа на изложеното, цитира съдебна практика.

              Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Претендира се присъждане на сторените съдебно–деловодни разноски за двете инстанции.

              Въззивна жалба вх.№277452 от 29.12.2020г. срещу Решение №260729 от 24.11.2020г.  по гр.д.№9848/2019г. по описа на Районен съд- Бургас е подадена от С.К.Р., чрез пълномощника адв.Т.И.- БАК

             Със същата се обжалва решението в частта, с която районният съд е отхвърлил иска на М.М. за допускане на делба на имот с идентификатор 07079.621.115.1.16 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с адрес ***4.

Жалбоподателят намира атакуваният съдебен акт в обжалваната част за необоснован и неправилен. Счита, че изводите на  първоинстанционния съд били в противоречие със събраните по делото доказателства.

Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на решението, че недвижимият имот, находящ се на ул.,,Сан Стефано“ №54 ет.6, ап.14, бил лична собственост на М.Г., като закупен със средства, дарени от нейните родители.

Направено е обобщение на събраните по делото гласни доказателства, като се твърди, че  било налице противоречие между свидетелските показания.

Посочва се, че от приложения по делото нотариален акт за покупко- продажба на право на строеж №115, том ХVІІ, дело№5920/1995г. на нотариус М. Илчева, район на действие- БРС, се установявало, че цената от 9600 лева била заплатена изцяло на продавача ЕТ,,Марс- Радостина Арабаджиева“. Към посочената дата, съпрузите имали осем години съпружески живот и добри доходи, реализирани от трудовата им дейност. Подчертава се, че Ц.П.заемал ръководна длъжност в Нефтозавода- Бургас.

Пояснява се, че след закупуване на вещното право, съпрузите Попински сключили последващ договор за строителство, съгласно който  възложили на продавача  ЕТ,,Марс- Радостина Арабаджиева“, строежа на закупения имот.

Твърди се, че по делото не били ангажирани доказателства относно размера на предоставените средства от родителите на М.П.,

Навеждат се доводи, че семейството на М. и Ц.П.не само закупило със собствени средства правото на строеж на имота, но и обзавеждането за същия, което било складирано в дома на С.П. (майка на починалия съпруг).

 Излагат се съображения за недоказаност на твърденията за влагане на извънсемейни средства при закупуване на процесния имот.

 Оспорва се твърдението за придобиване на същия по давност, тъй като владението не било упражнявано спокойно и явно.

Посочва се, че жалбоподателят заявил претенциите си за имота, както пред М. ***, изпълнявайки задълженията си за заплащане на дължимите данъци.

              Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което да бъде допусната делба на процесния имот при следните квоти: за М.Н.М.- 1/18 ид.ч.; за М.Ж.Г.- 15/18ид.ч.; за С.К.Р.-1/18ид.ч.; за М.С.П.-1/18 ид.ч.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от М.Г., чрез адв.Веселин Въндев - БАК, с който се излага становище  по двете въззивни жалби и се иска същите да бъдат оставени без уважение като неоснователни.

Изразява се несъгласие с мотивите на първоинстанционното решение. Развиват се подробни съображения. Подчертава се, че въззивната инстанция можела да обоснове самостоятелни мотиви във връзка с недопускането на делба на посочения имот(ТР№1/2013г.ОСГТК на ВКС).

 Посочва се, че първинстанционният съд, неправилно отразил в доклада си последователността н релевантността на възраженията на страните. Излагат се аргументи във връзка с приложение разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗН.

 Твърди се, че съдът не се произнесъл по преюдициалния въпрос дали ищцата М.М. и ответниците М.П. и С.Р. имали качеството наследници на Ц.П..

 Сочи се, че процесният имот бил закупен по време на брака между М.Г. и покойния й съпруг Ц.П., продължил 17 години. Тъй като от брака нямало родени деца(низходящи), с оглед прекратяване на СИО след смъртта на съпруга, делът от имота се наследявал от посочените в чл.9, ал.3 ЗН наследници. Пояснява се, че такива към момента на смъртта на Ц.П.били неговата майка и брат.  

 Излагат се твърдения, че майката, С.П. направила отказ от наследство(удостоверение№13/02.04.2003г. на БРС), а И.П.–брат на наследодателя, починал през октомври 2009г.

Навеждат се доводи, че съгласно чл.9, ал.3 ЗН, преживелият съпруг получавал цялото наследство, независимо от това дали имало други роднини на наследодателя от ІV и VІ степен по съребрена линия(ТР№1/04.11.1998г. по тълк.дело№1/1998г. на ВКС, ОСГК).

             Изложен е подробен анализ на събраните по делото пред районния  съд гласни доказателства. Поддържа се въведеното в първоинстанционното производство възражение за придобиване на имота по давност от М.Г..

Развиват се съображения във връзка с направените с въззивината жалба от М.Н., доказателствени искания.

Иска се потвърждаване на първоистанционното решение като правилно и обосновано.

В срока по  чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба вх.№275743/14.12.2020г. от М.Н.М., с който се поддържат изложените от въззивника доводи. 

              Изразява се несъгласие с извода на съда, че процесният имот бил лична собственост на М.Г., на основание чл.23, ал.1 от СК, като закупен със средства, дарени от нейните родители, тъй като не се подкрепял от събраните по делото доказателства.

              Навеждат се доводи, че видно от представения по делото  нотариален акт за покупко- продажба на право на строеж №115, том ХVІІ, дело№5920/1995г.на нотариус М. Илчева, район на действие- БРС,  цената от 9600 лева била заплатена изцяло от двамата съпрузи в деня на сделката.

              Подчертава се, че наследодателят  вложил изключително свои лични средства в закупуването на имота и неговото обзавеждане, тъй като получавал месечни доходи над средните за страната.

              Твърди се, че съпрузите след сключване на брака живели десет години при родителите на М.Г., което водело до извода, че същите спестявали  средства  именно за закупуване на  жилище.

              Навеждат се доводи за неоснователност на изложените от въззивника съображения. Направено е обобщение на представените от страните по делото доказателства  във връзка с твърдени факти и обстоятелства. Развиват се подробни съображения за основателност на исковите претенции.

             С Определение №2600601 от 17.03.2021г. съдът е оставил без уважение доказателствените искания, съдържащи се във възивна жалба вх.№275743/14.12.2020г.

Въззивните жалби са подадени против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощени процесуални представители на страни, които имат правен интерес да го обжалват. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима за разглеждане по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.209, ал.1 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

   Производството пред Окръжен съд Бургас е висящо само в частта, с която е отхвърлен предявения от М.Н.М. против М.Ж.Г., М.С.П., и С.К.Р., иск за делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.621.115.1.16 по КККР на гр. Бургас, с адрес ***4, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор: 07079.621.115, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ: 78,64 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 07079.621.115.1.15, 07079.621.115.1.14, под обекта – 07079.621.115.1.13, над обекта – няма, ведно с прилежащото избено помещение № 17  с площ от 5,59 кв.м., както и 4,878 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, който имот съгласно нотариален акт № 115, т. XVII, нот.д. № 5920/31.08.1995 г. на нотариус при БРС се състои от кухня, дневна с кът за хранене, спалня, баня с тоалетна, мокро помещение и три тераси.

В останалата част решението е влязло в законна сила.

Предявеният иск е по чл.34 ЗС.

Районният съд е сезиран с иска за делба на описаните по-горе недвижими имоти с твърдение, че съсобствеността е възникнала чрез покупко-продажба и наследяване по закон. Твърди се, че процесния недвижим имот / по отношение на който искът за делба е отхвърлен/ е бил придобит в режим на СИО от ответницата М.Ж.Г. и съпруга й Ц.И.П., който е починал на 19.03.2003 г. (без деца), след което е възникнала съсобственост между страните по делото при следните квоти: 1/18 ид.ч. за ищцата, 15/18 ид.ч. за ответницата М.Ж.Г. и по 1/18 ид. за останалите двама ответници; останалите недвижими имоти са придобити от страните по наследство от общите им наследодатели С.И.П., Ц.И.П. и И.И.П. при следните квоти:  5/18 ид.ч. за ищцата, 3/18 ид.ч. за ответницата М.Ж.Г. и по 5/18 ид. за останалите двама ответници.

В срока за отговор са постъпили отговори от ответниците С.К.Р. и М.Ж.Г., представлявана от особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК. В отговорите не се оспорва твърдяната от ищцата съсобственост между страните по делото по отношение на процесните имоти, нито се оспорват посочените в исковата молба квоти в съсобствеността.

Ответницата М.С.П. не е подала отговор в законоустановения срок.

След изтичане на срока за отговор ответницата М.Ж.Г. е депозирала становище, чрез упълномощен от нея процесуален представител, уточнено в открито съдебно заседание на 17.07.2020 г., с което същата е направила възражение, че е изключителен собственик на първия от процесните имоти, като твърди, че имотът е бил закупен с нейни лични средства, предоставени от родителите й. При условие на евентуалност М.Г. е направила възражение, че е придобила правото на собственост върху имота чрез изтекла в нейна полза придобивна давност, като твърди, че е владяла целия имот повече от 10 години след смъртта на съпруга си. При условие, че никое от горните възражения не бъде уважено, същата е заявила, че е единствен собственик на имота на осн. чл. 9, ал. 3 от ЗН, поради направен отказ от наследство от наследника С.П. и липса на други наследници на съпруга й Ц.П..

Ищцата М.М. е оспорила възраженията на ответницата М.Г.. Оспорена е валидността на направения от С.П. отказ от наследство, като се твърди, че към момента на отказа същата не е можела да разбира действията си и да ръководи постъпките си, поради напреднала възраст, прогресираща деменция, лаймска болест и др. Оспорено е и възражението за трансформация на лични на ответницата Г. средства при закупуване на апартамента, като се твърди, че не тя, а съпругът й Ц.П.е вложил изключително лични средства при закупуването на имота. Оспорено е и възражението за изтекла в полза на ответницата Г. придобивна давност, като се твърди, че ищцата и останалите наследници са декларирали пред Община Бургас притежаваните от тях части от имота и през годините са плащали данъци за тях, както и са заявявали пред М.Г. собственическите си права върху имота, което изключва твърдяното от нея владение върху целия имот. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищцата, който поддържа иска, както и становището по възраженията на ответницата Г., ангажирани са доказателства.

Ответникът С.Р. чрез процесуален представител поддържа депозирания отговор, както и оспорва заявените от ответницата М.Г. възраженията. Твърди, че преди извършването на отказа от наследство, същото е било прието с конклудентни действия от наследниците С.П. и И.П., а именно чрез извършване на подялба с М.Г. на останалите в наследство от Ц.П.движими вещи и парични средства. Твърди също така, че ако е налице валидно извършен отказ от наследство от С.П., то същият би уголемил дела на брата на Ц.П., но не и на преживялата му съпруга.

Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.

От представените по делото доказателства се установява, че Ц.И.П. и М.Ж.П. са сключили граждански брак на 18.01.1986 г. като по време на брака същите са придобили в режим на СИО правото на строеж на ателие № 14 на етаж 6, със застроена площ от 78,64 кв.м., ведно с избено помещение № 17 с площ от 5,59 кв.м., както и 4,878 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, от изгражданата сграда в гр. Бургас, ул. „Сан Стефано“ № 54, за сумата от 9 600 лв., която е изплатена на продавача при подписване на договора /вж н.а. за покупко-продажба на право на строеж № 115, т. XVII, дело № 5920/1995 г. от 31.08.1995 г./.В нотариалния акт е посочено, че строителството ще се извърши чрез договор за възлагане на продавача, представляващ неразделна част от нотариалния акт, но по делото не е представено копие на този договор, нито са ангажирани доказателства кога е завършило строителството на апартамента, поради което следва да се приеме, че правото на собственост върху него е възникнало в полза на лицата, които са закупили правото на строеж за същия имот, а именно съпрузите М. и Ц.П., в режим на СИО. Съгласно представената схема на самостоятелен обект в сграда,  към настоящия момент описаният апартамент е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас с идентификатор 07079.621.115.1.16.

Видно от представено удостоверение за наследници на С.И.П., тя е починала на 19.02.2009 г., като е оставила за свой наследник сина си И.И.П. – неженен и без деца починал на 14.10.2009г. като към момента на смъртта му същият не е имал деца, нито съпруга, нито живи родители, нито живи братя или сестри или техни низходящи, нито възходящи от втора и по-горна степен, т.е. нямал е наследници от първи, втори и трети ред. Поради това на осн. чл. 8, ал. 4 от ЗН следва да се приеме, че негови наследници по закон са роднините му по съребрена линия до шеста степен включително, като по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. Следователно към датата на смъртта най-близките му роднини по съребрена линия са тези от четвърта степен –братовчеди – С.Р.К., М.Н.М. и М.С.П.. Тъй като посочените лица са наследници от един и същи ред всеки един от тях следва да получи по 1/3 от имуществото на И.И.П..

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на Ц.И.П. той е починал на 19.03.2003 г. и е оставил за свои наследници по закон преживялата си съпруга М.Ж.Г. и майка си С.И.П..

От представеното по делото удостоверение рег. № 13/02.04.2003 г. по описа на РС-Бургас, се установява, че на същата дата в особената книга на съда е вписан направен от С.П. отказ от наследството, останало от Ц.И.П., починал на 19.03.2003 г.

Установява се по делото, че ответникът Р. е подал декларация по чл.14 ЗМДТ на 13.10.2011 г. за процесния апартамент, находящ се в гр. Бургас, бул. „Сан Стефано“, № 54, ет. 6, ап. 14. като е посочил основание въз основа на наследяване, посочвайки за съсобственици на имота себе си и останалите три съделителки, при следните квоти: 15/18 ид.ч. за М.Ж.П. и по 1/18 ид.ч. за С.Р., М.М. и М.П.. Представена е и справка за платените от М.М. за този имот данък недвижими имоти и такса битови за отпадъци, като се установява, че същата е платила данъци и такси за периода 2012  г. – 2020 г.

Във връзка с твърдението на ответницата М.Г., че процесният апартамент е придобит със средства дарени й от нейните родители са  разпитани свидетелите М.Л. П. (майка на ищцата), Д.С.С.(без родство) и Н.А.Н.(чичо на ответницата М.Г. – брат на нейния баща).

Св. П. заявява пред съда, че Ц.П.и съпругата му са купили апартамента си около 1995 – 1996 г., като пояснява, че Ц.е работил в Нефтозавода, взимал много добра заплата и „направили къщата“. От майката на  Ц.П.знаеля, че  веднъж той е отишъл при нея с едно куфарче с пачки с пари и й казал, че взема много добра заплата. Свидетелката заявява, че не знае дали родителите на М.Г. са дали пари за апартамента, но според нея апартаментът е бил закупен изключително със средства на Ц.П.. Същевременно свидетелката заявява, че майката на Ц.П.споделяла с нея много неща, но не й е казвала нищо за този апартамент. Твърди, че е виждала в апартамента на майка му нови мебели, като тя й е казвала, че това са мебели, които Ц.е купил за новия  апартамент, но по него имало още довършителни работи. Свидетелката заявява, че М.Г. и свекърва й С.П. са били в изключително лоши отношения. Заявява също така, че не знае дали С.П. е направила отказ от наследството на сина си, но твърди, че след смъртта на сина й нейното състояние много се влошило и на моменти тя се „губела“.

Св. Стоянов заявява, че познава ответницата М.Г. и нейната майка – К. Г., която му е била учителка от първи до четвърти клас, а след като той е започнал да упражнява адвокатска професия, те били негови клиенти. Твърди, че след смъртта на Ц.П.неговата майка отишла при свидетеля заедно с М.Г. и майка й, тъй като искала да направи отказ от наследство, за да остане всичко на съпругата му М., каквото било желанието на Ц.П.. Свидетелят разговарял подробно със С.П., обяснил и какви са последствията от отказа, както и че той ще е безсмислен, ако тя вече се е разпоредила с вещи или пари от неговото имущество, но тя казала, че не е давала нищо на никого след неговата смърт. Според свидетеля, С.П. била адекватна, държала се нормално, в поведението й нямало нищо странно и тя разбрала правилно това, което той й обяснил. След това отишли при нотариус, който също й обяснил последствията от отказа. Свидетелят заявява, че преди десетина години М. и майка й му се обадили и му казали, че роднина на Ц.- Славчо, е предявил претенции към апартамента. Тогава свидетелят се запознал с документите за имота и с удостоверението за наследници на Ц.П.и установил, че това лице не е сред наследниците му. Свидетелят се срещнал със Славчо, обяснил му, че не е в кръга на наследниците и той го приел, след което М.Г. и майка й не са го търсили във връзка с този имот до тази година, когато му се обадили и му казали, че има заведено дело за апартамента. Свидетелят твърди, че знае от М.Г. и от майка й, че 5-6 години преди смъртта си Ц.П.е бил болен, лежал в различни болници в София, а през последната година бил на легло в дома си и съпругата му го гледала. Заявява, че М.Г. е поддържала връзка със свекърва си и според него те са били в добри отношения. Свидетелят също така твърди, че майката на Ц.П.е направила отказ от наследство, тъй като тя, М.Г. и нейната майка не са имали пари и това е бил най-евтиният вариант всичко да остане на М.. Заявява, че М.Г. и майка й са му казвали, че апартаментът на Ц.и М. е бил изплащан от нея и от нейните родители, а останалите им средства са отивали за лечението на Цвятко.

Св. Неделчев заявява, че неговият брат (бащата на ответницата Г.) и съпругата му са платили с техни средства апартамента на М.Г. и съпруга й, като това му било казано от неговия брат. Свидетелят също така твърди, че е правил два пъти ремонт на този апартамент – единия път е ремонтирал покрива, а другия път е измазал апартамента отвътре, като и двата ремонта са били извършени след смъртта на Ц.. Според свидетеля, след смъртта на Ц.П.до настоящото дело никой от неговите роднини не се е интересувал от апартамента. 

Предвид така ангажираните и обсъдени доказателства:

            Съгласно трайно установената и  последователна практика на ВКС, презумпцията за съвместен принос, макар и оборима, променя тежестта на доказване в хипотезите на предявени искове за пълна или частична трансфомация, като всяко възражение за трансформация по същество не е оспорване на "съвместния принос", а опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и доказателствената тежест не е за този, който поддържа, че презумпцията следва да се приложи, а за този, който, поддържайки влагането на лични средства, следва да изключи приложението на презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането на извънсемейни - лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право. Само доказаното, при условията на пълно и пряко доказване, влагане на суми, които имат личен характер, може да обуслови извод, че презумпцията за съвместен принос е оборена и не може да намери приложение в конкретната хипотеза, изключвайки вещно-правния ефект на придобивното основание изцяло или отчасти спрямо неучаствалия по сделката съпруг-так напр. Решение № 355/9.01.2012 г., гр. д. № 430/2011 г., Второ ГО на ВКС. Законът изисква пълно / създаващо сигурно убеждение на съда/ и пряко / с документи за притежаването и отчуждаването на личното имущество и влагането на получените средства в процесния имот/ доказване на всички фактически твърдения, от които зависи изводът за спорното право, като ищецът носи доказателствената тежест да установи твърденията си за придобиване на процесния имот с изцяло лични средства и доказването е и главно. В случая в тежест на ответницата Г. е да докаже, че апартаментът е нейна лична собственост на осн. чл. 23, ал. 1 от СК, а именно придобивната стойност на имота, размерът на вложените средства, които имат личен произход и са еквивалентни на придобивната стойност на имота и влагането на тези средства при придобиването на имота-така  Решение № 249/27.12.2011 г. по гр. д. № 1037/2010 г. на ВКС, ГК, Второ ГО, Решение № 72/07.07.2017 г. по гр. д. № 3056/2016 г., Първо ГО на ВКС/.

Обсъдени в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства не сочат на извод за произход на вложените средства според твърденията, че са дадени от родителите на ответницата Г.. Липсва конкретика относно цената на придобиване на имота, показанията на свидетелите са твърде общи и не установяват по категоричен извод твърдението. Не се установява към датата на придобиване ответницата да е притежавала лични средства, каква част от тях са вложени и пр. Безспорни доказателства, които да оборят презумпцията по делото не са ангажирани. При липса на доказателства притежаваните лични средства да са били вложени при придобиване правото на собственост върху процесния имот /именно с такива средства да е била платена неговата цена/, твърдението на ответницата Г., че апартаментът е нейна лична собственост на осн. чл. 23, ал. 1 от СК иск остана недоказано.

Предвид неоснователността на заявеното като главно възражение на ответницата М.Г., съдът следва да разгледа по същество направените от нея при условия на евентуалност други възражения, а именно, че е придобила правото на собственост върху имота чрез изтекла в нейна полза придобивна давност, като твърди, че е владяла целия имот повече от 10 години след смъртта на съпруга си и че е единствен собственик на имота на осн. чл. 9, ал. 3 от ЗН, поради направен отказ от наследство от наследника С.П. и липса на други наследници на съпруга й Ц.П..

За придобиване на недвижим имот по давност е необходимо упражняване на владение върху него в период от 10 години. Владението от своя страна изисква  кумулативно наличие на два елемента-обективен упражняване на фактическа власт и субективен-намерението за своене. Владението трябва да е непрекъснато и необезпокоявано.

Когато се касае за наследствен имот, какъвто е настоящи случай сънаследникът (съсобственикът) владее имота както за себе си, така и за останалите сънаследници. Той може да измени основанието за владение само за себе си, като отрече правото на останалите сънаследници (съсобственици) само ако манифестира своето намерение спрямо тях и волята му да достигне до тяхното знание.

В случая се установява от доказателствата, че ответникът Р. е подал декларация по чл.14 ЗМДТ през 2011 г. като е посочил като страните по делото като съсобственици на процесния апартамент с основание-по наследство. Също така е заплащал данъци за този имот, видно от издадената от Община Бургас справка. Отделно от това от показанията на св.Стоянов става ясно, че ответницата Г. е имала притеснения относно заявени претенциите на останалите наследници, по –специално ответника Р., правила е консултации в тази връзка, самият свидетел е разговарял и е имал среща с Р., за да разговарят във връзка с процесния имот.

Предвид изложеното  възражението на Г. за изтекла в нейна полза придобивна давност считано от 19.03.2003г. /датата на смъртта на съпруга й Ц.П./  е неоснователно.

С оглед на горното съдът намира, че процесният апартамент е съсобствен между страните по делото на основание прекратена СИО и наследство, поради което следва да бъде допуснат до делба.

На 19.03.2003 г. е починал Ц.П., като негови наследници са останали съпругата му М.П. (Г.) и майка му С.П.. Последната е направила отказ от наследството на сина си, който е бил вписан в особената книга на БРС. Ищцата и ответникът С.Р. са оспорили валидността на този отказ, но същите не са ангажирали доказателства в подкрепа на твърденията си, че поради старост и заболявания С.П. не е разбирала свойството и значението на своите действия и не е можела да ръководи постъпките си. Недоказано остана и твърдението на С.Р., че преди отказа наследството е било прието от С.П. чрез конклудентни действия – извършване на подялба на движими вещи и парични средства между неговите наследници, тъй като в подкрепа на това твърдение не бяха ангажирани никакви доказателства. С оглед на това съдът намира, че извършеният от С.П. отказ от наследство е действителен и е породил правното си действие, в резултат на което към призоваване е бил призован наследникът от следващия ред, а именно брат му  И.П.и той и преживялата съпруга М.Г. са били единствените наследници на Ц.П..

На основание прекратената със смъртта на наследодателя Ц.П.СИО ответницата М. Г. получава ½ от процесния апартамент.Тъй като наследството на Ц.П.се е открило след навършването на десет години от сключването на брака му с М.Г. и те нямат деца, от останалата ½ преживялата съпруга получава 2/3, а останалата 1/3 от нея остава за И.П.на основание чл.9,ал.2,изр. 1 ЗН. Следователно М.Г. получава общо 5/6 от процесния апартамент / сбор от нейната ½ +2/3 от останалата ½ /, а И.П.получава 1/6.

Както бе посочено по-горе И.П.е починал на 14.10.2009 г., като негови наследници по закон са братовчедите му С.Р.К., М.Н.М. и М.С.П. при квоти по 1/3 ид.ч. за всеки от тях, т.е. собствените на И.П.1/6  ид.ч. от процесния апартамент са придобити от тримата му наследници и всеки от тях е получил по 1/18 ид.ч. от този имот. Тук е мястото да се посочи, че преживялата съпруга-ответницата Г.  не е наследница на свекърва си С.П., нито на И.П.. Поради което отказа от наследство на С.П. не уголемява нейния дял, нито след смъртта на И.П.тя получава цялото наследство. Следователно неоснователно е и трето възражение за приложение на чл.9, ал.3 СК, а именно, че наследява цялото имущество.

Предвид горното и при така установените наследствени правоприемства, следва да се приеме, че процесния апартамент е съсобствени между четиримата съделители при следните квоти: по 1/18 ид.ч. за ищцата М.М. и за ответниците С.Р. и М.П., и 15/18 ид.ч. (равняващи са на 5/6) за ответницата М.Г.. С оглед на това делба на този имот следва да бъде допусната между страните по делото за посочения апартамент и така определените квоти.

          Поради изложените съображения, настоящата инстанция намира решението на Бургаския районен съд за неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част, поради което същото следва да бъде отменено и бъде постановено ново, с което да бъде допусната делба между страните по делото на процесния апартамент и при посочените квоти.

В останалата част решението е влязло в законна сила.

   Страните претендират разноски. Предвид изхода от делото такива следва да бъдат присъдени на въззивниците М.М. и С.Р. съгласно представените списъци на разноски и доказателства за сторени такива- 725 лв. възнаграждение за адвокат и 25 лв. д. такса за въззивно обжалване за първата от тях и 600 лв. възнаграждение за адвокат 25 лв. д. такса за въззивно обжалване за втория от тях. 

                 С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

      ОТМЕНЯ Решение №260729 от 24.11.2020г. по гр.д.№9848/2019г. по описа на Районен съд– Бургас в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от М.Н.М., ЕГН **********,***, против М.Ж.Г., ЕГН **********,***, М.С.П., ЕГН **********,***, и С.К.Р., ЕГН **********,***, иск за делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.621.115.1.16 (нула, седем, нула, седем, девет, точка, шест, две, едно, точка, едно, едно, пет, точка, едно, точка, едно, шест) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с адрес ***4, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор: 07079.621.115, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ: 78,64 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 07079.621.115.1.15, 07079.621.115.1.14, под обекта – 07079.621.115.1.13, над обекта – няма, ведно с прилежащото избено помещение № 17 (седемнадесет) с площ от 5,59 кв.м., както и 4,878 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, който имот съгласно Нотариален акт № 115, т. XVII, нот.д. № 5920/31.08.1995 г. на нотариус при БРС се състои от кухня, дневна с кът за хранене, спалня, баня с тоалетна, мокро помещение и три тераси, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА извършването на съдебна делба между М.Н.М., ЕГН **********,***, М.Ж.Г., ЕГН **********,***, М.С.П., ЕГН **********,***, и С.К.Р., ЕГН **********,***, по отношение на следния недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.621.115.1.16 (нула, седем, нула, седем, девет, точка, шест, две, едно, точка, едно, едно, пет, точка, едно, точка, едно, шест) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с адрес ***4, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор: 07079.621.115, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ: 78,64 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 07079.621.115.1.15, 07079.621.115.1.14, под обекта – 07079.621.115.1.13, над обекта – няма, ведно с прилежащото избено помещение № 17 (седемнадесет) с площ от 5,59 кв.м., както и 4,878 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, който имот съгласно Нотариален акт № 115, т. XVII, нот.д. № 5920/31.08.1995 г. на нотариус при БРС се състои от кухня, дневна с кът за хранене, спалня, баня с тоалетна, мокро помещение и три тераси, при следните квоти:

                –1/18 (една осемнадесета) ид.ч. за М.Н.М.,

                –15/18 (петнадесет осемнадесети) ид.ч. за М.Ж.Г.,

                 –1/18 (една осемнадесета) ид.ч. за М.С.П.,

                 –1/18 (една осемнадесета) ид.ч. за С.К.Р..

               ОСЪЖДА М.Ж.Г., ЕГН **********,***  да заплати на М.Н.М., ЕГН **********,*** сумата от 750 лв. /седемстотин и петдесет лв./, представляващи разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА М.Ж.Г., ЕГН **********,***  да заплати на С.К.Р., ЕГН **********,***, сумата от 625  лв. /шестотин двадесет и пет лв./, представляващи разноски за въззивното производство.

 

                В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ Решение №260729 от 24.11.2020г. по гр.д.№9848/2019г. по описа на Районен съд– Бургас е влязло в законна сила.

 

               Решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ: